№ 14915
гр. София, 11.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110108931 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
В срок е постъпило искане от И. Р. Р. по чл. 250 ГПК за допълване на
постановеното решение № 13172/26.07.2023 г. /молба с вх. № 216744/31.07.2023 г./.
Молителят сочи, че в диспозитива на съдебното решение съдът е пропуснал да
обективира резултата от предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД. Ето защо, прави искане съдебното решение да бъде
допълнено, като ответникът бъде осъден да й заплати сумата от 86,16 лева,
представляваща недължимо платена договорна лихва.
Ответниците „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД не
ангажират становище по депозираната молба в предоставения им срок.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща
целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по
един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния
предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна
лихва – Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. №
331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../. Налага се извод, че на допълване
подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния
акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по
реда на чл. 290 ГПК.
По предявения осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД съдът е посочил в мотивите на съдебния акт, че на осн. чл. 23 ЗПК
сумата от 86,16 лева, представляваща платена договорна лихва по договор за паричен
заем № 3980861/2020 г., без да е имало основание за извършване на престацията
/поради недействителност на договора/, е платена при начална липса на основание за
това, поради което ответникът дължи нейното връщане. Посочено е, че предявеният
иск е основателен, поради което следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със
1
законната лихва от момента на завеждане на иска до окончателното погасяване.
Съдът е пропуснал да обективира резултата от предявения осъдителен иск в
диспозитива на съдебното решение, поради което молбата за допълване е основателна
и следва да бъде уважена.
Мотивиран от горното и на основание чл. 250 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА на осн. чл. 250, ал. 3 ГПК Решение № 13172/26.07.2023 г .,
постановено по гр. дело № 8931/2023 г. по описа на СРС, както следва:
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
********* да заплати на И. Р. Р., ЕГН ********** сумата от 86,16 лева,
представляваща платена договорна лихва по договор за паричен заем №
3980861/18.11.2020 г., без да е имало основание за извършване на престацията, ведно
със законна лихва върху сумата, считано от 20.02.2023 г. до погасяване на
задължението.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2