№ 626
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520103031 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и 108 от ЗС от ЮМ. Б. ИБР. и ЗЮЛФ.
Б. Ф. против Н.А. А* и Д. Б. Б., както следва:
-от Ю.И.- установителен против първия ответник и ревандикационен
против втория (в условията на евентуалност- срещу първия) и
-от З.Ф.- установителен против първия ответник и ревандикационен
против втория (в условията на евентуалност- срещу първия).
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот с идентификатор
№ 39178.6.11 по кадастралната карта на с. К., Община Сливо поле, Област
Русе, в местността „Касап гьол", с площ 6503 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
- трета, номер по предходен план: 006011, при съседи: имот 39178.6.4,
39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157.
Те придобили правото на собственост по силата на договор за
доброволна делба от 18.02.2005 г., вписан в СВ Русе с вх.рег. №
2087/18.02.2005 г., акт № 203, том III, при равни права, заедно с А.М. И.а и
Ъ.Б.Ю.. През 2013 г. починала съсобственичката А.М. И.а и оставила за
1
наследници другите трима съделители, придобили дяла й при равни за
тримата права. През 2018 г. починал съсобственикът Ъ.Б.Ю., който е наследен
при равни права от своя брат и сестра- другите двама съсобственици на
имота. Така към днешна дата съсобственици при равни права на процесния
имот са двамата ищци.
Ищците заявяват, че до 2013 -2014 г. имотът е ползван от сина на ЮМ.
Б. ИБР.- Б. ЮМ. ИБР.. Той го обработвал като ползвал техника на
работодателя си ЗП С.Д., където работел като тракторист. През последните
години имотът е ползван под наем от първия ответник Н. АК. АЗ., който
отначало заплащал суми за наем, но впоследствие преустановил. Писмени
договори за наем не били сключвани. Наскоро, във връзка с получени от
други „наематели" на А. обезпокоителни данни, двамата ищци направили
проверка и установили, че на 09.11.2018г. ответникът Н.А. А* се е снабдил с
нотариален акт за собственост на описаната по- горе нива по давностно
владение № 189, том VII , рег. № 12905, д. 1088 от 09.11.2018 г. на 629- ти
нотариус РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 14742/ 9.11.2018 г., акт № 27
том 36. След около месец- на 10.12.2018 г. с нотариален акт № 183, том VIII,
рег. № 14177, дело № 1229/2018 г. на 629- ти нотариус РРС, вписан в СВ Русе
с вх. рег. № 16322/10.12.2018 г., акт № 143 том 40, А* продал имота на втория
ответник по делото- Д. Б. Б..
Според ищците Н.А. А* не е придобил процесната нива по давностно
владение поради липсата на изискуемите от закона предпоставки за това. Тъй
като продавачът не е бил собственик на продаваната вещ, сключеният на
10.12.2018 г. договор за продажбата й няма вещнопрехвърлително действие.
Д.Б. владее имота без
правно основание. И към настоящия момент правото на собственост върху
процесния имот продължава да принадлежи на ищците.
Ищците молят да бъде признато за установено по отношение на Н. АК.
АЗ., ЕГН ********** и Д.Б. Б., ЕГН **********, че двамата ищци са
съсобственици при равни права, на следния недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор № 39178.6.11 по кадастралната карта на с. К., Община Сливо
поле, Област Русе, в местността „Касап гьол", с площ 6503кв.м, трайно
предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
2
- трета, номер по предходен план: 006011, при съседи: имот 39178.6.4,
39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157.
След направено уточнение, според което имотът се владее от първия
ответник, ревандикационният иск е насочен към него, а в условията на
евентуалност, ако в хода на делото се установи, че се владее от втория
ответник, да бъде осъден той да предаде владението.
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК ищците молят да бъде отменен
констативния нотариален акт за собственост по отношение на процесния имот
на името на първия ответник по делото- нотариален акт за собственост по
давностно владение № 189, том VII, рег. № 12905, д. 1088 от 09.11.2018 г. на
629- ти нотариус РС Русе, вписан в СВ Русе с вх.
рег. № 14742/ 9.11.2018 г., акт № 27 том 36.
Ответникът Д. Б. Б. е подал отговор, оспорва предявените искове.
Твърди, че е неговият праводател е придобил собствеността върху процесния
имот въз основа на давностно владение продължило повече от десет години,
като ищците не са се противопоставяли не неговото владение. Като носител
на правото на собственост А. е прехвърлил правомерно собствеността върху
имота на него.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците са придобили право на собственост върху част от процесния
имот- с идентификатор № 39178.6.11 по кадастралната карта на с. К., Община
Сливо поле, Област Русе, в местността „Касап гьол", с площ 6503 кв.м,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята - трета, номер по предходен план: 006011,
при съседи: имот 39178.6.4, 39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157 по силата на
договор за доброволна делба от 18.02.2005 г., вписан в СВ Русе с вх.рег. №
2087/18.02.2005 г., акт № 203, том III, при равни права, заедно с А.М. И.а и
Ъ.Б.Ю.. През 2013 г. е починала съсобственичката А.М. И.а и оставила за
наследници другите трима съделители, придобили дяла й при равни за
тримата права. През 2018 г. е починал съсобственикът Ъ.Б.Ю., който е
наследен при равни права от своя брат и сестра- другите двама съсобственици
3
на имота. Така ищците удостоверяват правото си на собственост върху
процесния имот при равни права.
На 09.11.2018г. ответникът Н.А. А* се е снабдил с нотариален акт за
собственост на процесната нива по давностно владение № 189, том VII , рег.
№ 12905, д. 1088 от 09.11.2018 г. на 629- ти нотариус РС Русе, вписан в СВ
Русе с вх. рег. № 14742/ 9.11.2018 г., акт № 27 том 36.
След около месец- на 10.12.2018 г. с нотариален акт № 183, том VIII,
рег. № 14177, дело № 1229/2018 г. на 629- ти нотариус РРС, вписан в СВ Русе
с вх. рег. № 16322/10.12.2018 г., акт № 143 том 40, А* продал имота на втория
ответник по делото- Д. Б. Б..
Ищците представят писмени доказателства в подкрепа на твърдението
си, че от 2015 до 2018 год. имотът е ползван от А. в качеството му на
наемател и той не го е владял с намерение да го свои, следователно в негова
полза не е изтекла 10- годишна придобивна давност. Установява се от
приетите по делото писмо изх. № ПО-06-19/10.03.2022 год. на ОбСЗемеделие
– Сливо поле, заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал.
3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2015/2016 год. вх. № 015/03.08.2015 г.,приложение
вх. № 015/31.07.2015 г., договор за наем на зем. земя от 13.07.2015 г.,
заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2016/2017 год. вх. № 022/29.07.2016 год., Приложение 1 . №
022/29.07.2016 год., договор за наем на зем. земя от 18.06.2016 год., заявление
по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2017/2018 год. вх. № 027/31.07.2017 г., Приложение 1/№
027/31.07.2017 г., договор за наем на зем.земя от 13.06.2017 г., заявление по
чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската
2018/2019 год. вх. № 036/31.07.2018 г., Приложение 1 / 036/31.07.2018 г.,
договор за наем на зем. Земя от 14.06.2018 год., заявление по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020 год.
вх. № 029/31.07.2019 год., Приложение вх. № 029/31.07.2019 год., договор за
наем на земеделски земи от 10.07.2019 год., заявление по чл. 70, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021год.
вх. № 021/28.07.2020 год., Приложение 1 вх. № 021/28.07.2020 год., договор за
временна замяна за земеделски земи за 2020/21 год. споразумение по чл. 37,
ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 73, ал. 2 от ППЗСПЗЗ от 13.08.2020 год., заявление по чл.
4
70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ за стопанска година
2021/2022 г. вх. № 014/27.07.2021 год., Приложение 1/ вх. № 014/27.07.2021
год. и договор за наем на земеделски земи от 30.06.2021 год., че всеки път в
горепосочения период, когато е подавал заявление за участие в масиви за
ползване по чл. 37в от ЗСПЗЗ в землището на с. К., ответникът А. е прилагал
договор за наем с първия ответник като основание за това, че той ползва
имота. За стопанската 2019/2020 год. е подал заявление, към което е
приложен договор за наем с Д.Б.. За стопанската 2020/2021 год. е подадено
заявление от САФАРИ-М-ЕООД на основание на договор за временна замяна
на земеделски земи за ползване, в който е посочена. Договорът е подписан от
земеделски производител Нешет А*. За стопанската 2021/2022 год. нивата е
заявена за ползване от ТЕРА НОВА 21 ЕООД на базата на приложен договор
за наем, като в качеството на наемодател е подписан от ответника Д. Б. Б..
От разпита на свидетеля С.Ш.Д., който също е земеделски производител
в с. К., че до 2015- 2016 год. синът на първия ищец- Б. ЮМ. ИБР. е
обработвал процесната нива, като свидетелят му услужвал с негови машини
за тази цел. След 2015 год. той се отказал да обработва нивата и била
отдадена под наем на Н.А.. В началото той заплащал наем, но след 2018 год.
спрял и собствениците решили да го поизчакат, докато се стабилизира
финансово. През 2021 год. бащата на Б*- ищецът Ю.И. решил да прехвърли
дела си от нивата на сина си, но когато отишли в Поземлена комисия- Сливо
поле, за да се снабдят с нужните им документи, узнали, че собственикът е
друг.
В открито съдебно заседание ответникът Н.А. признава, че ищците са
съсобственици на процесния имот и заявява, че е предал владението на
ответника Д.Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Спорният въпрос по делото от значение за основателността на
предявените искове за собственост е дали ответникът Н.А. е придобил по
давност получения от ищците в наследство имот, т.е. дали в качеството си на
собственик се е разпоредил с него на ответника Д.Б..
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право
на собственост. Тя е способ за придобиване на право на собственост или
5
ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на
това право след изтичане на определен в закона период от време.Тоест,
фактическият състав на придобивната давност включва два елемента:
владение и изтичане на определен срок. За придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е упражняване на фактическа власт
върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Владението има два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на
фактическа власт и субективен елемент /animus/- намерение за своене на
вещта. Тъй като намерението за своене е факт от душевния мир на човека,
който трудно се доказва, чл.69 от ЗС е установил презумпцията, че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Държателят (лицето, което осъществява фактическа власт
върху имота, но няма намерение да го свои) не може да придобие имот по
давност, независимо от продължителността на държането.
В случая се установи, че в периода 2015- 2018 год. акт, ответникът А.,
като земеделски производител е обработвал процесния имот. Няма никакви
данни това негово действие да е било израз на осъществявано владение на
процесния имот. Преди 2015 год., от когато датира първият договор за наем,
представен пред поземлената комисия, процесната нива е обработвана от сина
на първия ищец. При преценката дали е установено владение, следва да се
вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл. 2 от Закона за давността /отм./: непрекъснато (да не е загубено за повече
от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен
начин), явно (да не е установено по скрит начин). Поначало, когато бъде
установена фактическа власт върху чужд имот, а не съсобствен, без да има
основание за това, не е необходимо да се демонстрира намерение за своене по
отношение на собственика, тъй като в този случай от момента на
установяване на фактическата власт тя има характера на владение, а не на
държане.
Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава основание да
се приеме, че презумпцията по 69 от ЗС в конкретния случай е оборена. В
приложените по делото заявления по чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ, отнасящи се за
периоди в десетгодишния срок, на който ответникът А. се позовава, той е
декларирал, че правното основание за ползване от него на процесния имот е
6
договор за наем. По правната си същност това негово заявление за целите на
настоящото производство представлява признание на неизгоден факт, от
който се установява липсата на субективния елемент от фактическия състав
на придобивната давност, намерението да свои вещта като своя. Основание за
такъв извод се извлича и от посоченото от свидетеля С.Д.. Т.е. съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства дава основание да се приеме, че до
момента на съставяне на оспорения констативен нотариален акт, ответникът
А. не е демонстрирал собственическите си намерения по отношение на имота,
а точно обратното- плащал е през първите няколко години наем за ползването
му, декларирал е че го обработва въз основа на договор за наем, в съдебно
заседание признава, че ищците са съсобственици на процесния имот- все
обстоятелства сочещи, че е бил държател, а не владелец на процесния имот,
поради което не би могъл да го придобие по давност, съответно не са били
налице и предпоставките за издаването на констативен нотариален акт за
собственост по отношение на имота.
По изложените съображения, предявените от ищците установителен
иск спрямо ответника А. и ревандикационен спрямо ответника Б. следва да
бъдат уважени. Няма спор, че последният понастоящем владее процесния
имот, чрез държателя ТЕРА НОВА 21 ЕООД.
С решението по иска за собственост (чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 108 от
ЗС) съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, когато се уважава този иск, съдът е
длъжен да отмени нотариалния акт, който легитимира ответника като
собственик на спорния имот. Това следва да бъде направено, дори и ищецът
да не е направил изрично искане за това, тъй като отмяната на нотариалния
акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за
защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. В
този смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д. № 150 от
1985 г. на ОСГК на ВС. В случая нотариалния акт на ответника А. следва да
бъде отменен като законна последица от уважените искове за собственост, но
само в частта, касаеща процесния имот – по т. 3.
При този изход на спора следва да се определят дължимите на
страните разноски. Ответникът А. следва да заплати на ищците половината от
направените от тях разноски по делото или по 50 лева държавна такса и по
300 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът Б. следва да заплати на
7
ищците също по 50 лева държавна такса и по 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.А. А*, ЕГН
**********, адрес: с. С*, общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. С.К. № 4, че ЮМ. Б.
ИБР., ЕГН **********, адрес: с. К., общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. Х**А* №
7 и ЗЮЛФ. Б. Ф., ЕГН **********, адрес: с. М.В., общ. Сливо поле, обл. Русе,
ул. Ю. № 4 са собственици при равни права на недвижим имот,
представляващ полска култура с идентификатор № 39178.6.11 по
кадастралната карта на с. К., Община Сливо поле, Област Русе в местността
Касап гьол с площ 6503 кв.м, трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята - трета,
номер по предходен план: 006011, при съседи: имот 39178.6.4, 39178.6.12,
39178.6.6, 05517.30.157.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт № 189, том VII , рег. № 12905, д.
1088 от 09.11.2018 г. по описа на 629- ти нотариус Адриана Филчева с район
на действие РС Русе, вписан в СВ Русе с вх. рег. № 14742/ 9.11.2018 г., акт №
27 том 36 в частта му, с която Н.А. А*, ЕГН ********** се признава за
собственик на недвижи имот, представляващ полска култура с идентификатор
№ 39178.6.11 по кадастралната карта на с. К., Община Сливо поле, Област
Русе в местността Касап гьол с площ 6503 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
- трета, номер по предходен план: 006011, при съседи: имот 39178.6.4,
39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. Б., ЕГН
********** с адрес гр. Русе, ул. Н.В. № 1, вх. 8, ет. 5, че ЮМ. Б. ИБР., ЕГН
**********, адрес: с. К., общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. Х**А* № 7 и ЗЮЛФ.
Б. Ф., ЕГН **********, адрес: с. М.В., общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. Ю. № 4
са собственици при равни права на недвижим имот, представляващ полска
култура с идентификатор № 39178.6.11 по кадастралната карта на с. К.,
Община Сливо поле, Област Русе в местността Касап гьол с площ 6503 кв.м,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
8
ползване: нива, категория на земята - трета, номер по предходен план: 006011,
при съседи: имот 39178.6.4, 39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН ********** да предаде на ЮМ. Б. ИБР., ЕГН
**********, адрес: с. К., общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. Х**А* № 7 и ЗЮЛФ.
Б. Ф., ЕГН ********** владението на полска култура с идентификатор №
39178.6.11 по кадастралната карта на с. К., Община Сливо поле, Област Русе
в местността Касап гьол с площ 6503 кв.м, трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята
- трета, номер по предходен план: 006011, при съседи: имот 39178.6.4,
39178.6.12, 39178.6.6, 05517.30.157.
ОСЪЖДА Н.А. А*, ЕГН ********** да заплати на ЮМ. Б. ИБР.,
ЕГН ********** сумата 350.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.А. А*, ЕГН ********** да заплати на ЗЮЛФ. Б. Ф.,
ЕГН ********** сумата 350.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЮМ. Б. ИБР., ЕГН
********** сумата 350.00 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. Б. Б., ЕГН ********** да заплати на ЗЮЛФ. Б. Ф., ЕГН
********** сумата 350.00 лева- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9