Определение по дело №149/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.435 и следващите от ГПК.

Постъпила е жалба от Й. Б. К. с адрес в Г., чрез пълномощника му А. Г. от САК, против постановление от 29.01.2010 г. по изпълнително дело № 1/2010 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино. Счита обжалваното постановление за неправилно, поради противоречие с материалния закон и поради противоречие със съдопроизводствените правила. Излага съображения, че постановлението е постановено в противоречие с чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.10 във връзка с чл.7 и §2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и в противоречие с разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК. Моли съда да постанови определение, с което да отмени изцяло постановление от 29.01.2010 г. на държавен съдебен изпълнител по изпълнително дело № 1/2010 г.

Окръжният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие за ¾становено следното:

Видно от заверено копие от известие за доставяне /л.18 от изп.дело № 1/2010 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино/, обжалваното постановление от 29.01.2010 г. на държавния съдебен изпълнител е връчено на жалбоподателя на 03.02.2010 г., поради което подадената на 10.02.2010 г. жалба е в срок. Като такава и подадена от легитимирано лице – взискател по изпълнителното дело, същата е допустима. В тази връзка съдът намира, че страните по изпълнителното дело – взискател и длъжник, могат да обжалват актовете на съдебните изпълнители по отношение на разноските, направени в изпълнителното производство.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

С обжалваното постановление от 29.01.2010 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино, е определено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева на адвокат Г. от „Адвокатско дружество К., Г., П. енд Ко”, в качеството му на пълномощник на Й. Б. К. – взискател по изпълнително дело № 1/2010 г., като е „отхвърлен” предоставения по делото договор за правна помощ и съдействие № * ведно с приложената фактура № * за сумата до 450 лева.

Видно от изпълнително дело № 1/2010 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино, същото е образувано на основание издаден изпълнителен лист от 15.07.2009 г. в полза на Й. Б. К. – взискател, против Й. Й. К. – длъжник, за сумата в размер на 80 лева.

По цитираното изпълнително дело е приложен договор за правна помощ и съдействие от 18.12.2009 г., сключен между взискателя Й. Б. К. и „Адвокатско дружество К., Г., П. енд Ко” за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в: образуване на изпълнително дело пред държавен съдебен изпълнител при Ардински районен съд против Й. Й. К. и процесуално представителство по същото изпълнително дело, с договорено възнаграждение 450 лева, от което 300 лева за образуване на изпълнително дело и 150 лева – за водене на изпълнително дело и извършване на действия за удовлетворяване на паричното вземане. Приложено е и заверено копие от фактура № */18.12.2009 г., подписана от страните по договора за правна защита и съдействие, за сумата от 450 лева, от която 300 лева за образуване на изпълнително дело и 150 лева – за процесуално представителство за водене и извършване на действия по изпълнително дело.

От гореизложеното се установява, че с обжалваното постановление от 29.01.2010 г. държавният съдебен изпълнител е намалил размера на платеното от взискателя адвокатско възнаграждение от 450 лева на 100 лева.

Постановлението е незаконосъобразно. Съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случаите по чл. 64 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), както и в случаите на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба. В тази връзка, разпоредбата на чл.10 от наредбата посочва, че за защита по изпълнително дело възнаграждението е: т.1 за образуване на изпълнително дело - 100 лв.; т.2 за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2. Съгласно чл.7, ал.2 от наредбата, минималното възнаграждение за защита при интерес до 1000 лева, какъвто е и настоящия случай, е 100 лева.

От гореизложеното се установява, че договореното и платено от взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждение е в трикратен размер на минималните възнаграждения, посочени в наредбата именно – 300 лева за образуване на изпълнително дело, при посочен минимум от 100 лева, и 150 лева за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, при определен от наредбата минимум от 50 лева /1/2 от 100 лева/. При това положение и с оглед разпоредбата на § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази наредба, липсва законова възможност за намаляване на платеното от взискателя възнаграждение, както това е сторил държавният съдебен изпълнител пир Ардинския районен съд.

Ето защо следва постановлението от 29.01.2010 г. да бъде отменено като незаконосъобразно.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2010 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Ардино, с което е определено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева на адвокат Г. от „Адвокатско дружество К., Г., П. енд Ко”, в качеството му на пълномощник на Й. Б. К. – взискател по изпълнително дело № 1/2010 г., като е „отхвърлен” предоставения по делото договор за правна помощ и съдействие № * ведно с приложената фактура № * за сумата до 450 лева, като незаконосъобразно.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.