Номер 292518.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20203100502616 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №51300/30.07.2020г. на ОДМВР – гр. Варна, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк. Богдана Йорданова, против
Решение №2901/07.07.2020г., постановено по гр. дело №18337 по описа за 2019г. на РС-
Варна, с което, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Г. П. Т. , ЕГН:********** сумата от 1130.19
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 164 часа за периода 01.11.2016г. – 31.10.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска – 06.11.2019г. до окончателното изплащане. В
жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материалния закон. Твърди се, че ищецът и ответникът са обвързани от служебно
правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконови нормативни актове - Наредба №
81213-776 от 29.07.2016г., като в ЗМВР няма препращаща норма, която да даде основание за
субсидиарно приложение на КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни
актове – НСОРЗ относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно
работно време. Според жалбоподателя не е налице празнота в специалното трудово
законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Но счита,
че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3
от Наредба № 81213-776, съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време и нощно
такова дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от 22:00 часа до
06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово възнаграждение в
размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на специални норми,
уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд на
държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Излагат се и
аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и нощния труд
създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в действителност
служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време. По изложените
съображения въззивникът моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло, като вместо
него въззивният съд да постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените
1
обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както и да присъди в негова полза
сторените съдебно-деловодни разноски. В условията на евентуалност, въззивникът моли
искът да бъде частично отхвърлен за периода 01.01.2018-16.07.2018г. поради липса на
действаща правна уредба, уреждаща преизчислението на нощен към дневен труд, чийто
размер е 290.92 лв. съгласно заключението на ССчЕ. Доказателствени искания не са
направени.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор, въззиваемият оспорва
въззивната жалба. Излага, че решението е правилно, обосновано и законосъобразно, което
обуславя неоснователността на въззивната жалба. Твърди, че първоинстанционният съд
правилно е приложил общите трудово-правни норми, доколкото в Наредба № 81213з-
776/29.07.2016 г., която е действала за процесния период, не е посочен алгоритъм за
преизчисляване на положения от служителите на МВР нощен труд в дневен. Счита, че
субсидиарното приложение на общите трудови закони е необходимо с оглед наличието на
колизия между нормите на чл. 179, ал. 2 и чл. 188, ал. 2 от ЗМВР. В заключение моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено, като му бъдат присъдени направените съдебно-деловодни разноски. В
писмения отговор не са обективирани доказателствени искания.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл.
259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално
допустима. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Доколкото въззивното производство е допустимо, то жалбата следва да се насрочи за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх. №51300/30.07.2020г.
на ОДМВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, действащ чрез юрк.
Богдана Йорданова, против Решение №2901/07.07.2020г., постановено по гр. дело №18337
по описа за 2019г. на РС- Варна.
НАСРОЧВА производството за 25.11.2020г. от 9.30 часа, за която дата и час да се
призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2