О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 04.10.2017 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение,
І-20 състав, в закрито заседание на 04.10.2017
г., в състав:
СЪДИЯ:
Албена Ботева
като разгледа гр.д. № 258 по описа
за 2016 година на Софийски градски
съд, за да
се произнесе, съобрази следното:
Делото е образувано след определение от 10.12.2015 г. на Софийски
районен съд, с което производството по гр.д. № 18889/2015 г. по описа на СРС е
прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд.
Производството по гр.д. № 18889/2015г. на СРС е образувано
по искова молба, с която З.Г.К.-М.и Д.М.М. са
предявили иск по чл. 109 ЗС. В исковата молба и в уточнителните
молби от 25.05.2015 г., 10.07.2015 г., 23.09.2015 г. (по делото на
СРС) и в молба от 09.12.2016 г. (по делото на СГС), ищците твърдят, че притежават правото на собственост върху описания
апартамент № 1, заедно с 33.33 % ид.ч. от общите
части на сградата, включително и 33.33 % ид.ч. от подпокривното пространство (таван) на сграда, което също било обща част. Ищците твърдят, че ответниците ограничават достъпа на ищците до тавана,
поставили били врата, изградили и
преградни стени. Молят съда да постанови решение, с което ответниците
бъдат да осъдени да премахнат незаконно поставените преградни стени и врати,
както и да предадат на ищците владението, т.е. да имат достъп до ползването на
вещта в обема на съсобствеността им, а имено - 33.33 % ид.ч.
Искът по чл. 109 ЗС е петиторен иск и с него се брани
правото на собственика на собственост. Целта на исковата защита
е да се отрече
правомерността на въздействието от страна на ответника,
като се постанови
спрямо него със сила на
пресъдено нещо правото на ищеца,
а в някои случаи - и да се възстанови
и фактическото положение, съществувало преди нарушението. Приложното поле на негаторния
иск обхваща случаите, когато е налице противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното право и това състояние не може да
бъде преодоляно с иска за възстановяване
на владение по чл. 108 ЗС. Преди обаче да
изследва въпроса дали с неоснователните си действия или
бездействия ответникът пречи на ищеца
да упражнява в пълен обем правото
си на собственост
съдът следва да формира извод
за принадлежността на правото на
собственост на ищеца, също както
и при ревандикационния иск. С оглед изложеното,
искът по чл. 109 ЗС е "иск за собственост” по смисъла на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, този иск е оценяем
и цената му се определя по
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК – от данъчната оценка,
също както и при ревандикационния иск и при установителния
иск за собственост.
Това е иск за защита на
правото на собственост на ищеца в случаите, когато ответникът извършва действия, с които нарушава или създава опасност
за спокойното упражняване на правото на собственост
на ищеца върху вещта му.
При предявен иск за собственост
на несамостоятелни помещение, цената на иска се
определя при условията на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК по данъчната оценка на това помещение по чл.11, ал.4 на Приложение № 2 към ЗМДТ (определение № 110/27.03.2014
г. по ч. гр. д. № 1655/2014
г. по описа на ВКС, ІІ ГО). В случая, данъчната оценка по чл. 3, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ на
таванското помещение, което е с идентификатор 68134.1603.277.1.4, е 60951.70
лева – видно от писмо СО, Д „ПАМДТ”, Отдел
„Студентски”, а на 33.33 % ид.ч. – 20 315.20 лева.
С определение от 10.12.2015 г., СРС е приел, че доколкото
данъчната оценка на правото на собственост е 73 492.10 лева (което е данъчната оценка на апартамента, притежаван от ищците), то съобразно чл. 119, ал. 1, вр. чл. 104, т. 3,
компетентен да разгледа спора е Софийски градски съд.
Софийският градски намира, че с оглед цената на иска,
предмет на разглеждане по делото, същият
се явява родово подсъдни на районен съд.
С предявения иск,
ищците търсят от съда защита на право на собственост върху идеални части от
имота (33.33 % ид.ч.), поради което цената на иска
следва да бъде определена съобразно данъчната оценка на сбора от идеалните
части, претендирани общо от двамата ищци. В този смисъл е и съдебната практика – определение № 83 от
29.01.2009 г. по ч. гр. д.
№ 137/2009 г. по описа на САС, ГК, 1-ви състав, определение № 550/12.03.2012
г. по ч.гр.дело №
635/2012 г. по описа на
САС, ГК, II
състав. При данъчна оценка за целия имот 60951.70 лева, цената на иска, определена
съобразно сбора от претендираните идеални части от таванското
помещение, е 20 315.20 лева, т. е. под 50000 лева. Посочената цена обуславя
подсъдност на спора по правилата на чл. 104
от ГПК на районен съд като първа инстанция - чл. 104, т. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че искът
по чл. 109 ЗС е неимуществен, каквото е другото застъпено в съдебната практика становище, то той
винаги би бил подсъден на
районния съд.
По тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че
спорът е бил родово подсъден на Софийски районен съд, който е прекратил производството като неподсъдно
нему. Софийски градски съд също счита, че спорът не му е родово подсъден, поради
което и са налице предпоставките на чл.
122 ГПК за повдигане на спор за подсъдност, по която да се произнесе Софийски апелативен
съд.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОВДИГА, на
основание чл. 122 ГПК, СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД между Софийски градски съд и Софийски районен съд относно това кой съд е
компетентен да разгледа иска на З.Г.К.-М.и Д.М.М. по
чл. 109 ЗС относно 33.33 % ид.ч. от таванското
помещение идентификатор 68134.1603.277.1.4, предявени с исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.д. № 18889/2015 г. по описа на СРС и гр. д.
№ 258/2016 г. по описа на СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 258/2016 г. по описа на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: