№ 342
гр. К., 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510100162 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. М. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.К., ж.к. „*****“ бл.********, чрез
пълномощника й адв.М. К., АК-С.З. против „********“ ООД, с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. “**********“ №
***, представлявано от управителя О.И.И. с правно основание чл. 422 ГПК и
цена на иска: 2 199,75 лв.
Ищцата чрез процесуалния си представител сочи, че по ч.гр.д. №
****/2022 год. по описа на Районен съд гр.К. била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № **** от ****** год.
за дължими суми от „********” ООД на Р. М. Т., произтичащи от трудово
правоотношение. В едномесечния срок по чл.414 от ГПК длъжникът оспорил
вземането на Р. Т..
Сочи, че ищцата работила по трудов договор при ответното дружество
на длъжност „Оператор металорежещи машини с ЦПУ“ , въз основа на
сключен трудов договор № 026 от 23.01.2013 год. Със Заповед № ****** от
****** трудовият й договор бил прекратен на осн.чл.325 ал.1 т.1 от КТ,
считано от 05.11.2022 год. по взаимно съгласие. За м.октомври 2022 год.
ищцата не била получила пълния размер на трудовото си възнаграждение,
както и обезщетение за неползвания от нея платен годишен отпуск за 2022
год.
В подписаното от страните по трудовия договор допълнително
споразумение № 4/03.08.2022 год. било уговорено основно месечно
възнаграждение в размер на 1 763,73 лв. и допълнително възнаграждение за
придобит стаж и професионален опит в размер на 169,32 лева, считано от
04.08.2022 год.
За месец октомври 2022 год. ответното дружество изплатило по
банкова сметка на ищцата част от трудовото възнаграждение в размер на 850
1
лева, като останала чиста сума за получаване в размер на 750 лева.
Дължимите данък и осигурителни вноски за този период били задължение на
работодателя.
Освен дължимото трудово възнаграждение за м.октомври 2022 год., Р.
Т. имала право и на обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 15 дни неползван
платен годишен отпуск в размер на 1 449,75 лева, което обезщетение също не
било изплатено от работодателя, въпреки, че в Заповедта за прекратяване на
трудовия договор било посочено, че следвало да се изплати в случай, че се
дължи. Съгласно т.5 от трудовия договор, ищцата имала право на 20 работни
дни платен годишен отпуск, като за 2022 год. е ползвала само 5 дни, поради
което имала право на обезщетение за останалата неползвана част от 15
работни дни.
Съгласно т.4 от Трудовия договор възнаграждението се изплащало до
последния работен ден на месеца, следващ месеца, за който се отнася. До края
на м. ноември 2022 год. работодателят не изплатил пълния размер на
възнаграждението за м. октомври 2022 год., Р. Т. изпратила покана за
доброволно плащане на 02.12.2022 год. с обратна разписка, чрез „Български
пощи“, която била получена при длъжника на 06.12.2022 г. След изтичане на
дадения срок за плащане - 3 работни дни, дължимите суми за трудовото
възнаграждение за м. октомври 2022 г. и обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ
не били изплатени на заявителя, поради което длъжникът изпаднал в забава и
дължал законна лихва върху дължимите суми от завеждане на заявлението по
чл.410 от ТПК в съда до окончателното плащане.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
„********“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. К.,
бул.“*********“ № ***, представлявано от управителя О.И.И., дължи на Р.
М. Т. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр. К., ж.к. “*****“ бл.14 вх. Д
ап.115 следните суми: 199,75 лева главница, включваща трудово
възнаграждение в размер на 750 лева и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в
размер на 1 449,75 лева; законна лихва върху главницата от 2 199,75 лева,
считано от 20.12.2022 год. до окончателното плащане; направените от ищцата
разноски по настоящия установителен иск и разноските в заповедното
производство - 400 лв. адв. възнаграждение.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка на ищцата Р.
М. Т., по която да бъде изплатена дължимата сума: IBAN - ********** в
„***********“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към
нея.
Ответникът „********“ ООД, редовно призован за съдебно заседание на
осн.чл. 50 ГПК, не взема становище по исковите претенции и не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото, предвид
направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238,
ал. 1 от ГПК, намира, че следва да постанови неприсъствено решение
срещу ответника по следните съображения:
С протоколно определение от 26.06.2023 г., съдът е приключил
2
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Същият е редовно призован за съдебното заседание, като не изпраща
процесуален представител и не е направил искане делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество
на спора.
Относно разноските в заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и предвид пълното уважаване на предявения
установителен иск, съдът счита, че разноските, сторени в заповедното
производство, следва да бъдат присъдени изцяло, за което следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2022 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на: 400,00 лв.
адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78 ал. 1 ответникът следва за
заплати на ищеца направените в настоящото производство съдебни и
деловодни разноски в размер на 520,00 лева адвокатско възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да внесе държавната такса по
делото в размер на 88,00 лева.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК е посочена банкова сметка на ищцата
Р. М. Т., по която да бъдат преведени присъдените суми: IBAN: BG15 FINV
9150 1016 2166 70 в „***********“ АД.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „********“ ООД, с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. К., бул. “**********“
№ ***, представлявано от управителя О.И.И., че дължи на Р. М. Т., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр.К., ж.к. „*****“ бл.********, чрез
пълномощника си адв. М. К., АК-С.З., по Заповед за изпълнение №
****/****** г. по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа на РС-К. следните
суми: 2 199,75лева (две хиляди сто деветдесет и девет лева и 75
стотинки) главница, включваща трудово възнграждение на размер на 750,00
лева, дължимо за м. октомври, 2022 г. и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в
размер на 1449,75 лева, както и законна лихва върху сумата, считано от
20.12.2022г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „********“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. К., бул. “**********“ № ***, представлявано от управителя
О.И.И., да заплати на Р. М. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.К.,
ж.к. „*****“ бл.********, представлявана от пълномощника си адв.М. К., АК-
С.З. сумата от 920,00 /деветстотин и двадесет лева и 00 ст./ за сторените
разноски /адвокатски хонорар/ по ч.гр.д. ****/2022 г. по описа на РС-К. и по
настоящото производство.
ОСЪЖДА „********“ ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. К., бул. “**********“ № ***, представлявано от управителя
О.И.И., да заплати по бюджетната сметка на Районен съд – гр. К. сумата от
88,00 лева - държавна такса върху уважените размери на предявените искове.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № ****/2022 г. по описа
на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4