ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1314
гр. С.З., 16.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20225500500693 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: грС.,ж.к “****************,
представлявано от законните си представители: Д.К.К. –изпълнителен
директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. Г.З.,
против разпореждане № 6806/14.10.2022 г. по ч.гр.д. № 4707/2022 г. по описа
на Районен съд - С.З., с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на
вземането за сумата 1038,32 лв.- неустойки при предсрочно прекратяване на
четири договора за мобилни услуги в размери съответно от три стандартни
месечни абонаментни такси и от разликата между стандартната цена на
устройство без отстъпка и преференциалната цена на устройството при
сключване на договора за лизинг/договор за закупуване на устройство при
сключване на абонаментен план.
Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и необоснованост.
Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да
се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане и да се
присъдят разноските в заповедното производство в пълен размер.
Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.
След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид
доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
1
Ч.гр.д. № 4707/2022 г. по описа на Районен съд – С.З. е било образувано
по заявление на “Й.Б.” ЕАД - грС. срещу М. Н. Л., ЕГН - ********** от
гр.С.З., ул. „************ за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 4765,04 лв.
Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени
парични задължения на длъжника, произтичащи от четири договора за
мобилни услуги, както й от три договора за лизинг на мобилно устройство. За
неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които
индивидуализират размера и основанието им.
Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на
получените услуги, лизинговите вноски за предоставените устройства, поради
което мобилният оператор прекратил договорите. Поради прекратяването на
договорите за мобилни услуги в следствие на неизпълнението на
потребителя, същият дължал неустойка, която се формирала от сумата на
стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до
датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на
неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси. Предвидено било също, че при предоставено
устройство за ползване на услуги, потребителят дължал под формата на
неустойка разликата между стандартната цена на устройството без абонамент
съгласно последната актуална ценова листа към момента на прекратяването
на договора и дължимата обща преференциална цена на съответното мобилно
устройство.
В конкретния случай М. Н. Л. дължала неустойки за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размери съответно от 119,21
лв., 124,98 лв., 67,47 лв. и 77,46 лв.- три стандартни месечни вноски по всеки
един от договорите, и 290,32 лв., 109,66 лв. и 249,22 лв., представляващи
разликите между стандартната цена на устройствата без отстъпка и
преференциалната им цена от момента на сключването на договора.
С обжалваното разпореждане съдът е приел, че клаузата за неустойка за
вреди при предсрочно прекратяване на договорите и клаузата за неустойка,
изразяваща се в разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно последната актуална ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена на
съответното мобилно устройство са нищожни поради противоречието им с
добрите нрави и с оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземането до размера на 1038,32
лв.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275,
ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима
т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон
2
срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да
откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона
или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Възприето в съдебната практика е разбирането, че неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея
страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще
заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без
да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата
на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка
представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка
(компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението -
съществено или за незначителна негова част.
В случая уговорените с договора за мобилни услуги неустойки за вреди
от прекратяване на договора за мобилни услуги и за предоставени за
ползване мобилни устройства са компенсаторни по своя характер и съгласно
клаузата в общите условия към договорите за мобилни услуги за тяхното
възникване вида на неизпълнението на задължението от страна на
потребителя е без значение.
Целта им е да обезпечат изпълнението на паричните задължения на
абоната за срока на договора за мобилни услуги, а не на договора за лизинг, и
да обезщети вредите от неизпълнение в случаите на развалянето му по негова
вина.
Предвид, че договорът за мобилни услуги е договор за продължително
изпълнение, то развалянето му има действие само занапред, а по силата на
чл.88, ал.1, изр.2-ро от ЗЗД кредиторът има право на обезщетение за вредите
от неизпълнението, т.к. отговорността на неизправната страна е за нарушен
негативен интерес, при който обезщетението няма компенсаторен характер.
Поради това уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно
неизпълнение от страна на потребителя в размер на сумата на стандартните
месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до
3
която същият е бил сключен, но не повече от трикратния размер на
стандартните месечни абонаментни такси излиза извън присъщите на
неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави,
т.к. кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил
имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би
получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна
престация.
В този смисъл обстоятелството, че размерът на неустойката е ограничен
до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не
променя този извод, т.к. необосновано би се достигнало до неоснователно
обогатяване на мобилния оператор и се нарушава принципа на
справедливостта.
По отношение на неустойката, уговорена като разликата между
стандартната цена без абонаментен договор на съответното мобилно
устройство и преференциалната лизингова цена, при сключен абонаментен
договор следва да се има предвид и следното:
Предвидено е тази неустойка да се дължи, без да се държи сметка за
съществуващото самостоятелно правоотношение между страните,
възникващо по повод предоставяне на мобилното устройство за ползване чрез
договор за лизинг.
Съгласно чл.11, ал.1 и ал.2 от общите условия към договорите за лизинг
лизингодателят може да развали договора и в случай на неизпълнение на
договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и лизингополучателят
са страни, а при разваляне на договора за лизинг по вина на
лизингополучателя последният дължи на лизингодателя неустойка в размер
на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата
цена, посочена в договора за лизинг между страните.
По този начин едно и също неизпълнение на договорни задължения от
страна на потребителя представлява едновременно основание за дължимост
на неустойка, произтичаща от договора за мобилни услуги, и основание за
дължимост на неустойка, произтичаща от договора за лизинг.
В случая лизингодателят може да развали договора за лизинг и в случай
на неизпълнение на договора за мобилни услуги, по който лизингодателят и
лизингополучателят са страни, дори и по договора за лизинг потребителя да
изпълнява точно.
Ето защо следва да се приеме, че клаузата в договора за мобилни услуги,
предвиждаща неустойка при разваляне на договора по вина на потребителя, в
случай, че на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване,
съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан
документ, чийто срок не е изтекъл, съобразно която потребителят дължи
такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой и
без абонамент/ съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му /в брой
4
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато
съответства на оставащия срок на договора е неравноправна по смисъла на
чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП, т.к. на първо място не е съобразена по никакъв
начин с вида на неизпълнение на задължението на потребителя и не му
позволява да прецени икономическите последици от сключването на
договора, а на следващо място - задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка при развалянето му.
С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира
оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на
първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния и
процесуалния закон за неоснователни.
Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с
чл.271, ал.1, пр.I-во от ГПК Окръжен съд – С.З.
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане 6806/14.10.2022 г. по ч.гр.д. №
4707/2022 г. по описа на Районен съд - С.З., с което е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
на “Й.Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: грС.,ж.к
“**********************, представлявано от законните си представители:
Д.К.К. –изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите,
действащи чрез адв. Г.З., срещу М. Н. Л., ЕГН - ********** от гр.С.З., ул.
„************ по отношение на вземането за сумата 1038,32 лв. – общ
размер на неустойки при предсрочно прекратяване на четири договора за
мобилни услуги в размери съответно от трикратния размер на стандартните
месечни абонаментни такси и на разликата между стандартната цена на
устройство без отстъпка и преференциалната цена на устройството при
сключване на договора.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5