Р Е Ш Е Н И Е №…..
Гр. София,18.04.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, въззивно отделение, ІV-„Д” състав, в закрито заседание на двадесет и осми март през две
хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Боряна Петрова
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 842
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника
„Ч.Е.Б.” АД с вх. № 9698/12.12.2018 г. по описа на
ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784 при КЧСИ, срещу отказ от 29.11.2018 г., обективиран в писмо изх. № 12834/30.11.2018 г. по и. д. №
20187840401132 в частта, с която е отказано да бъде намалено приетото за
събиране възнаграждение за процесуално представителство на адвоката на
взискателя за размера над 200 лева до 350 лв., както и срещу начислените такси
по ТТРЗЧСИ, както следва: по т. 3 ТТРЗЧСИ - в размер на 6 лв. с ДДС за
извършена справка в НАП; по т. 5 ТТРЗЧСИ- 48 лева с ДДС за два броя съобщения
при прекратяване на делото; и по т. 26 ТТРЗЧСИ – за частта от таксата,
начислена върху размера на определеното на процесуалния представител на
взискателя адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело.
В жалбата са изложени възражения
против образуването на две поредни изпълнителни дела срещу „Ч.Е.Б.“ АД, за
изпълнителен лист, издаден по едно и също гр. д № 6856/2017 г. на СРС 159 - ти
състав. Счита, че при едно и също изпълнително основание - решението на СРС по гр.
д № 6856/2017 г. и при идентичност на взискателя - М.В.Н.и
на длъжника по и.д. № 20187840401132 и и. д. № 20187840401034 на ЧСИ Й.Ц., е
било законосъобразно и правилно двете изпълнителни дела да бъдат обединени в
едно общо пред ЧСИ Й. Ц., като образуваното на две отделни изпълнителни дела е нарушение
на правата на длъжника, водещо до начисляването на допълнителни и значителни по
размер разноски. В тази връзка и предвид регламентираната в чл. 456 ГПК
възможност за присъединяване на взискатели по изпълнителното дело твърди, че
ЧСИ е отказал да удовлетвори искането на длъжника по и. д. № 20187840401132 да
се прекрати, като бъдат премахнати всички начислени такси и разноски по ТТРЗЧСИ
и адвокатско възнаграждение и същото дело да бъде присъединено към по - рано
образуваното и. д. № 20187840401034 пред ЧСИ Ц.. Прави се искане съдът да
задължи на основание чл. 456 ГПК съдебния изпълнител да присъедини изп. дело №
20187840401132 към по - рано образуваното и. д. № 20187840401034 при ЧСИ Ц.
срещу същия длъжник /“Ч.Е.Б. АД“/ и за изпълнителен лист, издаден по едно и
също решение по гр. д. № 6856/2017г. на
СРС 159 - ти състав.
В жалбата са изложени и възражения
срещу размера на адвокатското възнаграждение от 350 лв. за водене на
изпълнителното производство като прекомерно. Длъжникът счита, че същото е
дължимо в размер от 200 лв. - единствено за образуване на изпълнителното дело. Претендира
разноски в настоящото производство.
Взискателят М.В.Н., чрез адв. К.Д., е подал
отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната недопустимост в
частта, с която се иска от съда да задължи частния съдебен изпълнител да
присъедини изпълнителното дело към по-рано образуваното, тъй като това действие
на съдебния изпълнител не е изрично посочено като обжалваемо
по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК. Счита частната жалба за недопустима и в частта
относно искането за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като отказа
на съдебния изпълнител не представлява акт с който се определя размера на
задължението на длъжника за разноските по делото. Недопустимо било и искането
за отмяна на начислените такси по т. 3 и т. 5 от ТРРЗЧСИ, тъй като по
изпълнителното дело не е подавано възражение относно размера и основанието за
начисляване на тези такси и съдебния изпълнител не е постановил отказ относно
определяне на техния размер, поради което липсва подлежащ на обжалване акт.
Отделно от това сочи, че такива такси въобще не са начислявани в изпълнителното
производство, а и дори да са начислени, оспорване относно основанието за
начисляване и размера на горепосочените такси е направено едва с частната
жалба, поради което и правото за подобно оспорване е преклудирано.
При условията на евентуалност
оспорва частната жалба като неоснователна и сочи, че двете изпълнителни дела са
образувани въз основа на два отделни изпълнителни листа, поради което
кредиторът е упражнил законосъобразно правото си да иска принудително
удовлетворение на вземането си, доколкото същото не е било погасено. Счита, че
размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е в установения миниум по
НМРАВ и не е прекомерен, като налагането на запор по банковите сметки на
длъжника представлява действие, целящо удовлетворяване на паричното вземане по
смисъла на чл. 10, т. 2 НМРАВ и поради това се дължи оспорваната сума от 150
лв. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, като му се присъди адвокатско
възнаграждение за подаване на настоящия отговор.
В представените по реда на чл.
436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ Й. Ц., с рег. № 784 при КЧСИ, не излага мотиви
относно законосъобразността на оспорените такси и разноски. Сочи, че дело №
20187840401034 вече е прекратено и няма възможност за присъединяване на двете
изпълнителни дела, в каквато насока е изложил оплаквания длъжника.
Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното производство и доводите
на страните, намира за установено следното :
Изпълнително дело № 20187840401132
по описа на ЧСИ Й. Ц., с рег. № 784, при КЧСИ, е образувано по молба
на взискателя М.В.Н., чрез адв. К.Д., за вземания от
длъжника „Ч.Е.Б.” АД, обективирани в изпълнителен лист от 01.11.2018 г., издаден
по гр. д. № 6856/2017 г. по описа на СРС, за сумата от 352 лв., представляваща сторени
деловодни разноски. Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен
договор за правна защита и съдействие от 16.11.2018 г., сключен между взискателя
и адвоката за образуване и водене на изпълнителното дело с договорено и платено
в брой адвокатско възнаграждение от 350 лв.
На 23.11.2018 г. на длъжника е
връчена покана за доброволно изпълнение, за заплащане на присъдената по
изпълнителния лист сума, 350 лв. разноски по изпълнителното дело и 108, 24 лв.
- такси по ТТРЗЧСИ. Със запорно съобщение изх. № 12422/16.11.2018 г. е наложен
запор на банковите сметки на длъжника в „Ситибанк
Европа“ АД – клон България.
С възражение от 27.11.2018 г. длъжникът е оспорил размера на
приетото по изп. дело № 20187840401132 и и. д. № 20187840401034 при ЧСИ Ц.,
както и начина на формиране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, която не следвало да
бъде изчислявана и върху размера на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Направено е и искане едното
изпълнително дело да бъде присъединено към другото, тъй като вземанията се отнасяли
до едни и същи страни и са въз основа на изпълнителен лист, издаден по едно
дело.
С обжалвания отказ от 29.11.2018
г., обективиран в писмо изх. № 12834/30.11.2018 г.
ЧСИ е оставил исканията на длъжника без уважение, като последният е уведомен на
03.12.2018 г. за отказа.
По допустимостта на подадената
частна жалба по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, въззивният съд съдът намира
следното:
Жалбата е подадена от
легитимирана страна, имаща качеството на длъжник по изпълнението. В това си
качество „Ч.Е.Б.” АД може да обжалва само онези изпълнителни действия, които лимитирано са изброени в разпоредбата на чл. 435 ал. 2 и
ал. 3 от ГПК, а именно: по чл. 435, ал. 2 ГПК: 1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3.
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е
уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши
нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице
за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл.
486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да
приключи принудителното изпълнение; 7. разноските по изпълнението.; а по чл. 435 ал. 3 ГПК длъжникът има право да
обжалва и постановлението за възлагане, поради това, че наддаването при публична
продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата
цена.
В чл. 436, ал. 1 ГПК е
предвидено, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по
мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако
страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в
останалите случаи - от деня на съобщението
Предвид изложеното, обжалваният
от длъжника отказ на ЧСИ да присъедини изпълнително дело № 20187840401132, към предходно
образуваното и.д. № 20187840401034, не подлежи на самостоятелно обжалване,
поради което подадената частна жалба в този част се явява процесуално
недопустима.
По отношение на обжалваните такси
по ТТРЗЧСИ по т. 3 ТТРЗЧСИ – в размер на 6 лв. с ДДС за извършена справка в НАП
и по т. 5 ТТРЗЧСИ - 48 лева с ДДС за два броя съобщения при прекратяване на
делото, следва да се отбележи, че по изпълнителното дело липсват данни подобни
такси да са начислявани. Дори и да се приеме, че същите са включени в посочените
в поканата за доброволно изпълнение такси по ТТРЗЧСИ от 108, 24 лв., подаването
на частна жалба срещу тези разноски е процесуално недопустима, като подадена след
изтичането на преклузивния едноседмичен срок, който е започнал да тече от
момента на връчването на ПДИ на длъжника на 23.11.2018 г.
По същество, по
законосъобразността на акта на ЧСИ, с който се отказва намаляване на разноските
за адвокат на взискателя и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, въззивният съд съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10,
т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело, каквото действие е
извършил процесуалния представител на взискателя, минималното възнаграждение е
200 лв. и същото безспорно се дължи от длъжника.
Въззивният състав намира, че
нормата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, според която за водене на изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се
дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, няма
да намери приложение, защото в настоящото изпълнително производство, след
връчване на поканата за доброволно изпълнение, не са предприемани други
действия от процесуалния представител на взискателя за удовлетворяване на
паричното вземане. Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 2 от НМРАВ. В изпълнителното дело е депозирана
единствено молба за образуването му, а посоченият в нея способ - запор на
банкови сметки, не би могъл да се определи като осъществено процесуално
представителство по изпълнителното дело, тъй като определянето на начина на
изпълнение е задължителен реквизит от молбата по аргумент от чл. 426, ал. 2 от ГПК. Други действия от страна на адвоката с цел удовлетворяване на паричните
вземания на взискателя не са предприемани.
По изложените до момента
съображения настоящият въззивен състав приема, че дължимите от „Ч.Е.Б.” АД разноски
за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство възлизат на 200 лв.
- само за образуване на делото, поради което отказът на ЧСИ да намали разноските
за адвокат над този размер, до приетите 350 лв., следва да бъде отменен и
вместо това адвокатското възнаграждение да се намали до този размер.
Съдът намира за неоснователно
оплакването на длъжника по отношение размера на дължимата на съдебния изпълнител
пропорционална по т. 26 ТТР по ЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. „б” от ТТР към
ЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
както следва: от 100 до 1 000 лв. – 10 лв. + 10 на сто за разликата над 100 лв.
Следователно дължимата такса по т. 26, формирана върху главница от 352 лв.,
възлиза на 35,20 лв. без ДДС, или 42,24 лв. с ДДС, която събрана с платените от
взискателя и неоспорени от длъжника авансови такси от 66 лв., се равнява на
посочения в ПДИ размер на 108, 24 лв.
Независимо от изхода на спора претенцията за
присъждане на разноските, направени в производството по жалбата, не може да
бъде уважена с акт на съда по настоящото дело, тъй като субект на отговорността
за възстановяване на имуществени вреди от незаконосъобразни действия и актове в
изпълнителното производство (в това число разходи за обжалване на тези действия
и актове по реда на чл. 435 ГПК ) е съдебният изпълнител, който не е страна в
производство по обжалване на актовете му, поради което и редът за присъждане на
разноски, предвиден в чл. 78 и 81 ГПК, в случая е неприложим. Жалбоподателят
може да получи съдебна защита за възстановяване на имуществените вреди от
незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител по общия исков ред
съгласно чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ.
По аналогични аргументи, доколкото жалбата е
насочена срещу акт на съдебния изпълнител и се преценява законосъобразността на
негови действия, а не тези на взискателя, макар последният да е процесуално
легитимиран да вземе становище (чл. 436, ал. 3 ГПК), настоящият състав намира,
че в негова полза също не следва да се присъждат разноски в производството по
обжалване действията на органа по изпълнението. Освен това следва да се посочи,
че става въпрос за контролно - отменително производство, което протича едностранно, а не
състезателно, и съдът не приключва изпълнителния процес, а извършва проверка по
съобразеността на атакуваните изпълнителни действия
със закона. Доколкото разпоредбата на чл. 81 от ГПК не намира приложение в
случая, молбата на взискателя за присъждане на съдебни разноски в настоящото
производство също следва да се остави без уважение. (в този смисъл определение
№ 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС).
Така мотивиран, Софийският
градски съд,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ
от 29.11.2018 г., обективиран в писмо с изх. №
12834/30.11.2018 г. по и. д. № 20187840401132, на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784, в частта с която е отказано да бъде
намалено приетото за събиране възнаграждение за процесуално представителство на
адвоката на взискателя за размера над 200 лева до 350 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение по 20187840401132,
на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784, възложени в тежест на длъжника „Ч.Е.Б.” АД с ЕИК *******,
над сумата от 200 лв. до приетия от ЧСИ
размер от 350 лв.
ПОТВЪРЖДАВА отказ
от 29.11.2018 г., обективиран в писмо с изх. №
12834/30.11.2018 г. по и. д. № 20187840401132, на ЧСИ Й.Ц., с рег. № 784, в частта с която е отказано да бъде намалена
начислената по изпълнителното дело пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в
размер на 42, 24 лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на длъжника „Ч.Е.Б.” АД в
частта, с която се иска да бъде отменен отказ от 29.11.2018 г., обективиран в писмо с изх. № 12834/30.11.2018 г. на ЧСИ Й.Ц.,
с рег. № 784, да присъедини и. д. № 20187840401132 към по-рано образуваното при
същия съдебен изпълнител и. д. № 20187840401034 както и в частта, в която се
иска отмяна на начислени такси по и. д. № 20187840401132, по описа на ЧСИ Й.Ц.,
с рег. № 784, по т. 3 от ТТРЗЧСИ – в размер на 6 лв. с ДДС за извършена справка
в НАП и по т. 5 от ТТРЗЧСИ - 48 лева с ДДС за два броя съобщения при
прекратяване на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС само в частите,
с които частната жалба е оставена без
разглеждане, в едноседмичен срок от връчването му на длъжника. В останала
част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.