Решение по дело №9368/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2035
Дата: 13 август 2019 г. (в сила от 4 септември 2019 г.)
Съдия: Силвия Владимирова Петрова
Дело: 20182120109368
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

2035                                                13.08.2019г.                                            гр. Бургас 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд,                                        XVI – ти граждански състав

на десети юни                                                             две хиляди и деветнадесета година

в открито съдебно заседание в състав:

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: Силвия Петрова

 

Секретар: Марина Димова

Като разгледа докладваното от съдията Петрова

гражданско дело9368 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                 Производството е образувано по искова молба на ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, районВитоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул. „Рачо П.-Казанджията” № 4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът Г.С.П., дължи на ищеца сумата от 3000 лева, от които главница в размер на 1114,18 лева, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6 761,79 лева по договор за потребителски кредит № FL339147/9284 от 17.12.2007г., сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД и договорна лихва в размер на 1885,82 лева, дължима за периода 17.10.2015г. – 17.12.2017г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 6520/2018г. по описа на БсРС. Претендира се и присъждане на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски в заповедното и в исковото производства. Ищецът твърди, че на 17.12.2007г. между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит в размер на 12100 лева, като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, ведно с дължимите лихви на 120 анюитетни вноски, 119 от които в размер на 191,16 лева и една изравнителна вноска в размер на 191,21 лева, с краен срок за погасяване на кредита – 17.12.2017г. Твърди се, че ответникът е извършвал погасявания, но е преустановил плащанията, след което е останало неплатено задължение в общ размер от 8647,61 лева, от които 6761,79 лева – главница и договорна лихва от 1885,82 лева, като вземането на кредитора е станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора. На следващо място се твърди, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г., сключен между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, задължението на кредитополучателя по горепосочения договор за кредит е било изкупено от ищцовото дружество, като ответникът е бил уведомен за цесията с писмо, получено лично от него на 18.07.2018г.

                 Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

                 В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който се твърди, че искът е неоснователен и се моли същият да бъде отхвърлен изцяло и на ответника да бъдат присъдени разноските по делото. Изложени са твърдения за нищожност на клаузи от договора за кредит, касаещи уговорените лихви и надбавки, като противоречащи на добрите нрави и на разпоредби от ЗПК (отм.), от действащия ЗПК и от ЗЗП. Твърди се и че договорът противоречи на чл. 58, чл. 59 и чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. На следващо място е оспорена действителността на договора за цесия, като се твърди, че в случая е налице неопределяемост на прехвърлените вземания, водеща до недействителност на договора за цесия, поради липса на предмет по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Изложени са и твърдения за липса на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На последно място в отговора е направено възражение за погасяване на процесните вземания, поради изтекла давност с изтичане на 5-годишен срок по отношение на главница и с тригодишен срок по отношение на лихвата.               

               Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

               По делото не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че

между „Юробанк И Еф Джи България“ АД и Г.С.П. е сключен договор за потребителки кредит от 17.12.2007г., съгласно който банката е предоставила на П. паричен заем в размер на 12100 лева за текущи нужди, а ответникът се е задължил да върне заемната сума, ведно с начислените лихви в уговорените в договора срокове. Годишният процент на разходите по разрешения кредит е 16.23 процента. Крайният срок за погасяване на кредита е до 17.12.2017г. Погасяването на кредита, включително дължимите лихви, става на равни месечни вноски по 191,16 лева и една изравнителна вноска в размер на 191,21 лева, посочени като брой и размер в погасителния план, приложен по делото.

               По делото е представен договор за възлагане на вземания (цесия) от 18.01.2016г., сключен между „ЕОС Матрикс” ЕООД и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, съгласно който кредиторът-цедент е прехвърлил на ищцовото дружество-цесионер чрез цесия вземанията си към свои длъжници, произтичащи от договори за кредит, като вземанията са описани в списък – Приложение към потвърждение за извършената цесия. Видно от Приложението в предмета на прехвърлените с договора за цесия вземания фигурира ответникът Г.С.П. за вземане по кредит с номер: FL339147 от 17.12.2007г. с актуален общ размер на дълга към 31.12.2015г. – 8647.61 лева, от която сума 6761.79 лева – главница и 1885.82 лева – лихви. Видно от представеното нотариално заверено пълномощно цедентът изрично упълномощава цесионера да изпраща писмени уведомления до длъжниците от името на цедента, с които да ги уведомява за прехвърлянето на техните задължения, съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД. По делото е представено и пълномощно от цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с което дружеството е упълномощило Адвокатско дружество „И. *** с правото да уведоми всички длъжници за прехвърлянето към „ЕОС МАТРИКС” ЕООД на вземанията на банката към конкретните длъжници съгласно договора за прехвърляне на вземания. С исковата молба е представено и уведомление с изх. № 5684/11.07.2018г., отправено до ответника, съгласно което пълномощникът адв. Жельо Денев Денев уведомява длъжника, че с договор за продажба и прехвърляне на парично вземане (цесия) от 08.01.2016г. задължението му към „Юробанк И Еф Джи България“ АД е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и същото дружество е станало вече негов кредитор, както и че дължимата по договора за заем сума следва да бъде заплатена по сметка на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД. Уведомлението е изпратено до ответника чрез куриерска фирма „М и БМ Експрес“, като видно от представеното известие за доставяне пратката – уведомление за цесия е получена лично от Г.С.П. на 18.07.2018г.

             От приложеното по делото ч.гр.д. № 6520/2018г. по описа на БРС е видно, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 3325/07.09.2018г., с която е разпоредил длъжника Г.П. да заплати на кредитора „ЕОС Матрикс” ЕООД сумата от 1114,18 лева главница – частична главница от общо дължима сума от 6761.79 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на сумата и сумата от 1885,82 лева – договорна лихва. Против издадената заповед за изпълнение е постъпило писмено възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК от длъжника, във връзка с което в дадения на заявителя едномесечен срок е предявен настоящия установителен иск по чл.422 ГПК.

              За изясняване на делото от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза. Съдът кредитира и възприема заключението на експертизата, тъй като същото е подробно, обективно и обосновано. Вещото лице е посочило, че съгласно представено на експертизата извлечение от сметка в лева IBAN *** Г.С.П. за периода 17.12.2007г. - 18.01.2016 г., на 17.12.2007г. по кредита на сметката е отразено постъпление на сума в размер на 12100 лева с посочено основание „Усвояване на кредит“. За периода 17.01.2007г. - 01.08.2014г., по кредита са погасени 16294 лева, от които: 5338,21 лева за погасяване на главница, 10914,97 лева за погасяване на договорни лихви и 40,82 лева за лихви за просрочие. С платените суми са погасени вноските по главница за периода 17.01.2008г. - 17.05.2014г. и по договорна лихва за периода 17.01.2008г. - 17.06.2014г. С договора за цесия от 18.01.2016г. между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са прехвърлени вземания по процесния договор за кредит в общ размер на 8 647,61 лева, от които: главница 6 761,79 лева и лихви 1 885,82 лева. Съгласно предоставената информация от ищеца, по кредита не са постъпвали плащания след датата на цесията. По изчисления на експертизата, неизплатените суми към 18.01.2016г. възлизат на 4160,71 лева по падежирали вноски към тази дата за периода 17.06.2014г. - 17.01.2016г., по видове задължения, както следва: главница - 2624,98 лева и договорни лихви - 1 535,73 лева. Към 05.09.2018г. неизплатени са падежиралите вноски с дати на падеж от 17.06.2014г. - 17.12.2017г. в общ размер на 9066,72 лева по видове задължения, както следва: главница - 6761,79 лева и договорни лихви - 2 304,93 лева.

                При така обсъдените доказателства настоящият състав на Бургаския районен съд намира предявения иск за основателен.

                За да бъде уважен предявеният иск, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът е следвало при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между прехвърлителя на вземането и ответника, възникнало по силата на сключен договор за банков кредит, че „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е бил изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимата сума и забавата на ответника да заплати същата. Следвало е да установи и прехвърляне на вземането от стария кредитор в полза на ищеца с договор за цесия от 18.01.2016г., както и уведомлението до длъжника от цедента за сключения договор за цесия. В тежест на ответника е било да установи, че е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло вноските по договора.

                 Ищецът съумя да проведе пълно и главно доказване на претенцията си по настоящото дело. По делото е безспорно установено, че на 17.12.2007г.Юробанк И Еф Джи България“ АД и Г.С.П. са сключили валиден договор за потребителски кредит, като направените в отговора възражения за пороци в договора са неоснователни. Поради това съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и Г.С.П., цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне на сума срещу задължение на кредитополучателя да върне заемната сума в срок до 17.12.2017г. Вещото лице по изготвената съдебно-икономическа експертиза е посочило размера на усвоената по договора сума – 12100 лева. Неизплатената главница възлиза на 6761.79 лева, която сума е валидна и за датата на прехвърляне на вземането на ищеца по делото. Неоснователно се явява възражението на ответника, че договора за цесия страда от пороци, доколкото не е налице сочената неопределяемост на прехвърлените вземания. По делото не са представени доказателства за извършени плащания след юли 2014г., поради което следва да се приеме, че към датата на приключване събирането на доказателствата задължението е в този размер. Т.е. праводателят на ищеца е изпълнил договорното си задължение и е предоставил заемната сума, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да върне предоставеният му заем, в срока уговорен в договора. Доказателства за заплащане на договорената сума от страна на ответника липсват, въпреки изрично разпределената с доклада по делото доказателствена тежест.

                 Неоснователно ответникът поддържа становището, че за вземанията на ищеца по процесния кредит е настъпила погасителна давност. Доколкото срокът на договора и съответно изискуемостта на цялото задължение е настъпила на 17.12.2017г., към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение не е изтекъл 5-годишен срок. Ето защо и възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно и искът следва да бъде изцяло уважен.

                 По тези съображения съдът приема предявения иск за главница в размер на 1114,18 лева, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6 761,79 лева за основателен и доказан.  Основателна се явява и претенцията за договорна лихва в размер на 1885,82 лева, дължима за периода от 17.10.2015г. до 17.12.2017г.            

                 Съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на спора на ищцовата страна се дължат деловодни разноски в размер на 415,43 лева в настоящото производство, както и направените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски в размер на 60 лева.

                 Поради изложените аргументи Бургаският районен съд

      

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.С.П., ЕГН ********** ***, че дължи на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, районВитоша”, ж.к. „Малинова долина”, ул.Рачо П.-Казанджията” № 4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, сумата от 1114,18 лева (хиляда сто и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки) главница, представляваща част от общо дължимата главница в размер на 6761,79 лева по договор за потребителски кредит № FL339147/9284 от 17.12.2007г., сключен между ответника и „Юробанк И Еф Джи България“ АД, като вземането на банката е прехвърлено на кредитора в настоящото производство - ищеца с договор за цесия от 18.01.2016г., сумата от 1885,82 лева (хиляда осемстотин осемдесет и пет лева и осемдесет и две стотинки) представляваща договорна лихва дължима за периода от 17.10.2015г. до 17.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 05.09.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 3325/07.09.2018г. по ч. гр. д. № 6520/2018г. на БсРС. 

 

 

ОСЪЖДА Г.С.П., ЕГН ********** *** да заплати на “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша”, ж. к. „Малинова долина”, ул.Рачо П.-Казанджията” № 4-6, представлявано от Райна Иванова Миткова-Тодорова, сумата от 475,43 лева (четиристотин седемдесет и пет лева и четиридесет и три стотинки) съдебно-деловодни разноски в настоящото и заповедното производство.         

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                   

                                 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: п/ не се чете/

 

Вярно с оригинала! МД