Р Е Ш Е Н И Е
№421 19.10.2020 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Албена Ангелова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №468 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от Закона
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 128 и сл. от АПК,
образувано по жалбата на К.К.К. *** против Заповед УРИ:284з-564/09.07.2020 г. на Началник РУ, гр. Казанлък при ОД МВР Стара
Загора, с която на жалбоподателя е наложено едно общо дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 1
чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 197, ал. 3, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 5 и чл. 204, т.
4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, за
това, че на 04.03.2020 г. за времето от 03.06 ч. до 04.22 ч., от 04.34 ч. до
05.40 ч. и от 05.54 ч. до 06.30 ч., съответно на 25.03.2020 г. за времето от
04.04 ч. до 04.31 ч. и от 04.39ч. до 06.24 ч. в гр. Гурково, младши инспектор К.К.,
многократно по време на изпълнение на служебните си задължения затваря очите си
и видимо спи по време на наряд –разпореждане рег. №284р-60355/02.03.2020г за
назначаване в наряд като Автопатрул с ПА с рег №****.
От тези факти е изведено следното словно дисциплинарно обвинение: на
04.03.2020г. и на 25.03.2020г в град Гурково, с тези свои деяния служителят
като не изпълнява служебните си задължения извън патрулния автомобил съгласно
чл. 51, ал. 2 от Инструкция №8121з-749/2014 г на МВР за реда и организацията за осъществяване на
дейностите по контрол на пътното движение – „Дейността по пътен контрол се
изпълнява извън служебните помещения и МПС, като полицейските служители могат
да извършват обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за
изпълнение на контролните задачи“ служителят е извършил нарушение по смисъла на чл. 194 ал.2 т.1 вр. с чл.199
ал.1 т.5 от ЗМВР – пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи
служебната дейност, за което се предвижда дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“. След оценка на всички събрани доказателства и приемане на
писмените обяснения на служителя, и оценка на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, извършени са умишлено, както и цялостното поведение на
държавния служител по време на службата му, и на основание чл.194 ал.2 т.1 вр.
с чл.197 ал.1 т.2 , ал.3 т.2, чл.199 ал.1 т.5 и чл.204 т.4 от ЗМВР е наложено
едно дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от шест месеца.
Заповедта е издадена въз основа на получени
справки с рег. №7855р-2914/03.04.2020 г. и рег. №7855р-2985/06.04.2020 г. на
директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“, съдържащи данни за допуснати
нарушения на разпоредбите, на указанията за работа със системата, за
видеонаблюдение, монтирана в автомобил, утвърдени със заповед
№8121з-1154/01.09.2017 г. на Министъра на вътрешните работи, от служители на
Участък-Гурково при РУ Казанлък, установени във видеофайлове, съдържащи
информация от АИС „Видеозаснемане на пътен контрол“
/АИС ВПК/, както и въз основа на справки с рег. УРИ 284р-11369/04.05.2020 г. и УРИ
284р-11370/04.05.2020 г., обективиращи информация от
възложените от ДНО и извършени проверки по подадените от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ сигнали. Справките съдържат идентични фактически обстоятелства и
правни обвинения, като е посочен източникът на данните за извършените нарушения
– осъществен преглед на файловете от системата АИС ВПК и поведението на служителя,
документирано посредством техническото средство, а именно: на описаните дати и
в описаните часови диапазони младши инспектор К.К., при изпълнението на
служебните си задължения продължително и безпричинно престоява в служебния
автомобил, като многократно затваря очите си –видимо спи. Всички справки са
връчени на К. съответно на 13.04.2020 г. и 07.05.2020 г., като служителят под
формата на сведения е изложил, че е запознат с фактите и обстоятелствата и че
към момента на запознаването им с тях няма възражения. Описаните сведенията са
приети от ДНО на 06.07.2020 г.
В жалбата, подадена на 22.07.2020 г. в
рамките на 14-дневния срок от връчването на заповедта, считано от 13.07.2020 г.
се твърди, че правното обвинение е неясно, тъй като е едновременно е отразено,
че за посочените времеви диапазони жалбоподателят многократно и по време на
служебните си задължения е затварял очите си и видимо е спял, а наказващият
орган е приел, че са налице пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. От изложените мотиви не
ставало ясно, как ДНО е установил тези пропуски и защо е приел, че стоенето в
патрулната кола следва да се приравнява именно на пропуски в изучаването и
прилагането на съответните разпоредби. Твърди се също, че заповедта е издадена
в нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, тъй като наказанието е наложено след
изтичане на двумесечния срок от неговото установяване. Най-късният възможен
момент за издаване на заповедта е бил 06.07.2020 г. – два месеца след установяване
на нарушенията, считано от момента на връчване на справката на наказания
служител. На следващо място се посочва, че в акта на ДНО липсват мотиви относно
това въз основа на какви доказателства ДНО е приел, че в посочените времеви
периоди не са изпълнявани служебните задължения, както и че липсват мотиви по
отношение определянето на наложеното наказание и неговия размер.
От съда се иска заповедта да бъде
отменена с присъждане на разноските по делото, включително възнаграждение за
един адвокат, съгласно представен списък.
Ответникът
– Началник РУ, гр. Казанлък при ОД МВР Стара Загора, в открито съдебно
заседание, чрез пълномощника си по делото, оспорва жалбата като излага
съображения за законосъобразност и правилност на оспорената заповед. Твърди се,
че правната квалификация съответства на установените нарушения на служебната
дисциплина, а не съставомерно е обстоятелството, че служителят видимо спи. То
доказва неизпълнение на служебните задължения, с което бездействие се изпълнява
състава на чл. 199 ал.1 т.5 от ЗМВР. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Административен съд Стара Загора като взе
предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, субект на
дисциплинарната отговорност против акт, който я ангажира, поради което е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Административния орган не е изложил мотиви и не е извършил преценката по
чл. 206 ал.2 от ЗМВР. Разпоредбата изисква при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата.
Формално в заповедта е посочено, че тези обстоятелства са взети предвид.
Липсват мотиви защо е наложено дисциплинарното наказание "Писмено
предупреждение". В йерархията на чл. 197 ЗМВР писменото предупреждение е
на второ място и изборът да бъде наложено това наказание следва да е мотивиран,
още повече, че в заповедта не е посочено какви последици са настъпили. Нещо
повече, не е взето предвид цялостното поведение на служителя – награди,
наложени наказания и за какъв вид нарушения, и отсъстват каквито и да било
преценки относно това дали не се касае за маловажен случай. На следващо място,
обвинението се гради въз основа на конкретни факти от обективната действителност
и в случая те са престояване в патрулния автомобил без да се изпълняват
служебните задължения, съгласно наряда, в точно определените периоди, през
които служителя видимо спи. Фактическото обвинение е за неизпълнение на
служебни задължения – като не извършва никаква служебна дейност, което бездействие
е умишлено формално нарушение и консумира друг дисциплинарен състав - не уплътняване на работното време. Незнанието
и не прилагането на разпоредбите се осъществява при изпълнение на служебна
дейност, която по своето съдържание доказва, че служителя не познава правилата
за действие и не ги прилага. Състава не прилагане на разпоредби, представляващи
регламент, който се следва за конкретните изпълнявани служебни задължение,
което трябва да се дължи на пропуски в изучаването, а оттук и извода, че
нарушението по чл. 199 ал.1 т.5 от ЗМВР не може да е умишлено. То по
определение е непредпазливо дисциплинарно нарушение, което се извършва, чрез
изпълнение на служебни задължения, но не по правилата, които ги регламентират. Когато
служителят спи по време на работа, то той не уплътнява работното си време и
противното обезсмисля от съставомерно съдържание дисциплинарното нарушение по
чл. 199 ал.1 т.6 от ЗМВР, но и не обективира пропуски в изучаването на
разпоредбите. Под този състав, който дисциплинарния орган подвежда фактите,
могат да бъдат квалифицирани дейности, извършвани в служебния автомобил, вместо
извън него – например съставяне на АУАН извън МПС и с участието на
санкционираното лице. Проверка, която да е в обхвата на записващите устройства,
вместо извън него. В случая служителя присъства на мястото на изпълнение на
служебните си задължения, но не ги извършва, а вместо това спи в работно време
и следователно не го уплътнява. Вместо да работи служителя си почива и в тази
връзка грешната квалификация е довела и до това да не се съобрази дали
посочените часови интервали не попадат и във време за хранене. Не уплътняването
на работното време е формално и умишлено деяние под формата на бездействие –
тоест възможно само при пряк умисъл. Пропуски в изучаването и прилагането на
разпоредбите е дисциплинарно нарушение, чиято причина за извършване е съставомерна и изключваща умишлената форма на вина.
Служителя действа при грешка относно приложимите разпоредби, но тя не е
извинителна, защото е длъжен да знае. Всяко наказание се налага само за онова
нарушение, което е извършено от обективна, но и от субективна страна – при
знание / умисъл/ или задължение и възможност да се знаят фактическите
съставомерни обстоятелства / непредпазливост/.
В настоящия казус служителя знае, че е на работа с конкретна задача и
ето защо съня в работно време е умишлено не изпълнение на служебни задължения,
което е дисциплинарно нарушение „не уплътняване на работното време“. Изложеното е достатъчно за отмяна на оспорената
заповед, независимо от спазването на процедурата по ЗМВР с оглед времето на
платен отпуск на служителя, с който се удължава дву
месечния срок, както и предвид приетите писмени обяснения след запознаване със
справката. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер
на 500лв е неоснователно. Минималния размер от 400лв е надвишен със сто лева,
но следва да се има предвид, че спорът е правен – относно правната
квалификация, а адвоката е изготвил жалбата и се е явил в съдебно заседание.
Воден от тези мотиви, Административен съд
Стара Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
№УРИ:284з-564/09.07.2020 г. на Началник
РУ, гр. Казанлък при ОД МВР Стара Загора.
ОСЪЖДА ОД МВР Стара Загора да
заплати на К.К.К. ЕГН ********** сумата от 510лв/петстотин и десет/,
представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване пред ВАС на РБ на основание чл. 211, изречение второ от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: