№ 275
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело №
20211001000724 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството
КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ срещу първоинстанционно
решение № 260778 от 17. 05. 2021 г., постановено от Софийски градски съд,
Търговско отделение, VI-7 състав по т.д. № 2519 по описа на съда за 2019 г., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „МАК
КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК: ********* и „НЕТФИНИТИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, иск с правно основание чл. 135 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за обявяване на недействителен
по отношение на ищеца – жалбоподател, извършения от първия ответник
апорт в капитала на втория ответник, на недвижими имоти, подробно описани
в исковата молба и диспозитива на обжалваното първоинстанционно
решение, като погасен по давност, със законните последици.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и
1
постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният
от жалбоподателя иск да бъде уважен, със законните последици, претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „НЕТФИНИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД,
ЕИК: ********* оспорва същата, претендира разноски за въззивната
инстанция.
Ответникът по жалбата „МАК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК:
********* не взема становище по същата.
Във въззивната инстанция са приемани нови писмени доказателства.
Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като
извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на
обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите,
установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в
обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата, намира следното:
Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен
акт, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните
съображения:
Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен
състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда
и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно
обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.
127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.
Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на
обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от
цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.
1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява
неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни
норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи
2
служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка
правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият
въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.
Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата
му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради
следното:
По делото не е налице спор по фактите.
Спори се изцяло по правото и в частност относно това – процесуално
легитимиран ли е приобретателят на недвижим имот, срещу когото и срещу
праводателя на когото е заведен иск, като процесния – с правно основание чл.
135 от ЗЗД, да релевира по делото възражение за погасяване на правото на
кредитора – ищец, да иска обявяването за недействителна спрямо него на
увреждащата го сделка по давност, или това право принадлежи само на
отчуждителя на имота – предмет на процесната сделка – длъжник на ищеца, и
за когото ищецът твърди със същата сделка, да го уврежда, и по този
единствен, спорен в производството въпрос, въззивният състав намира
следното:
Длъжникът на кредитора – ищец и първи ответник – отчуждител на
процесните недвижими имоти, и вторият ответник, релевирал своевременно
по делото – с отговора си на исковата молба, процесното възражение за
давност, и приобретател на имота по силата на транслативния ефект на
процесния апорт, са необходими другари /чл. 216, ал. 2 от ГПК/ в
производството, доколкото с оглед естеството на спорното правоотношение
решението по предявения от ищеца – кредитор на първия ответник иск,
следва да бъде еднакво по отношение и на двамата ответници, като страни по
процесната сделка /апорт/ с транслативен ефект, по силата на който правото
на собственост върху също процесните имоти, е преминало от патримониума
на първия в този на втория ответник.
По силата на изложеното непосредствено по-горе, вторият ответник,
релевирал своевременно по делото процесното в настоящата въззивна
инстанция, възражение за давност, защитава в процеса по предявения от
кредитора на праводателя му иск, и на собствено основание, свое също
собствено субективно материално право, а не такова /ако и да би била такава
3
защита въобще допустима с оглед разпоредбата на чл. 26 от ГПК/ на първия
ответник – негов праводател по процесния апорт, и съответно – чуждо такова,
както това необосновано се твърди в жалбата.
При изложеното и доколкото, както се посочи, вторият ответник се
защитава в процеса срещу предявения и срещу него от ищеца – кредитор на
праводателя му, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, евентуалното
уважаване на който би дало право на кредитора – ищец, при реализирането на
притезанието си срещу първия ответник – негов длъжник и праводател на
втория ответник, да се удовлетвори и за сметка на стойността на процесните,
собствени на втория ответник имоти, то и вторият ответник – приобретател и
собственик на имотите, е както материалноправно, така и процесуалноправно
легитимиран да брани по делото собственото си, застрашено от евентуалното
уважаване на предявения и срещу него Павлов иск, субективно материално
гражданско право чрез всички, предоставени от материалния и от
процесуалния закон, на разположение и на първия ответник, защитни
средства, включващи и възраженията срещу иска, без при това да е налице
каквото и да било законово или друго основание от тях, и в защита на
собственото му, както се каза, материално право, да се изключва и
възражението за изтекла погасителна давност, което в случая е и
своевременно релевирано в процеса.
По изложените съображения въззивният състав намира така
единственото оплакване на въззивника в жалбата му срещу правилността на
обжалваното първоинстанционно решение, за неоснователно.
При така установеното въззивната жалба, с която настоящата инстанция е
сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея
първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно по
същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.
С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 272
от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на обжалваното
първоинстанционно решение.
При този изход на делото във въззивната инстанция въззивникът няма
право на разноски за въззивното производство, а ответникът по жалбата има
такива в установения по делото да са реално извършени, размер.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на
4
заплатеното на представлявания от адвокат във въззивното производство
ответник, което се явява съответно на действителната фактическа и правна
сложност на делото, и е изцяло съобразено, с оглед цената на иска, с
минималните размери за конкретната защита, определени съобразно Наредба
№ 1 на ВАС от 2004 г.
Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260778 от 17. 05. 2021 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав по т.д. № 2519 по
описа на съда за 2019 г.
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с код по
БУЛСТАТ: 12516918, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.
„Славейков“ № 4А, ет. 2, ап. 132, представлявана от Д. М. Й., да заплати на
„НЕТФИНИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата
3600 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на
Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5