№ 334
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Чомпалов
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Търговско дело №
20211100901603 по описа за 2021 година
СГС е сезиран с искова молба от Национална агенция по приходите, с която са предявени
срещу „Р.-Ф.“ ЕООД- в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ.
Твърди се от ищеца, че е кредитор на ответника и е предявил по реда на чл.685 ТЗ
публичните вземания, които са удостоверени с постановление за налагане на обезпечителни
мерки на публичния изпълнител, които са включени в списъка с приети вземания, но не с
поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ. Според ищеца публичните вземания се ползват от
привилегия, защото са обезпечени с постановленията за налагане на обезпечителни мерки,
които са вписани с ЦРОЗ. Срещу списъка е било подадено възражение по чл.690 ТЗ, което е
оставено без уважение от съда по несъстоятелността, поради което се иска да се установи, че
вземанията за главница от 95 369,52 лв. и за лихва от 13 385,23 лв. са с поредност по чл.722
ал.1, т.1 ТЗ.
Ответникът „Р.-Ф.“ ЕООД- в несъстоятелност не е подал писмен отговор и не взема
становище по исковете.
Синдикът на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва исковете с
възражението, че вписването в ЦРОЗ не води до учредяване на привилигия в полза на ищеца
и до възникване на право за предпочително удовлетворение. Освен това нормата на чл.724
ТЗ не създава право на предимство за запорния кредитор, когато е осребрена запорираната
вещ. Поддържа се, че вписването на запора в ЦРОЗ има значение за правото на запорния
кредитор да участва в разпределението по ЗОЗ.
Представени са справки-декларации за размера на публичните вземания по ДДС на
ответника длъжник.
Представено е постановление за налагане на обезпечителни мерки от 10.07.2020 г., с което
1
публичният изпълнител за обезпечение на публични вземания е наложил запор върху
банковите сметки на длъжника до размера от 95 369,52 лв. – главница и в размер на 5225,21
лв. –лихва.
Представено е удостоверение от 07.05.2021 г. на ЦРОЗ, от което се установява, че по
партидата на длъжника „Р.-Ф.“ ЕООД на 14.09.2020 г. е вписан наложеният в полза на НАП
запор върху банковите сметки на длъжника до размера от общо 100594,73 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.694
ал.2, т.1, вр. с чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
След извършена от съда служебно проверка за вписванията по партидата на ответника се
установи, че определение от 23.07.2021 г. на СГС по т.дело N 980/20 г., с което е оставено
без уважение възражението по чл.690 ТЗ на ищеца, е обявено на 26.07.2021 г., от което
следва изводът, че искът по чл.694 ТЗ е предявен в рамките на преклузивния 14 дневен срок.
Ищецът има качеството на кредитор в несъстоятелността, който е подал възражение по
чл.690 ТЗ, от което качество произтича активната му легитимация да води установителния
иск.
Предявените от ищеца вземания в производството по несъстоятелност са включени от
синдика в списъка с приети вземания, но не с претендираната от него привилегия по чл.722
ал.1, т.1 ТЗ. В случая предмет на предявения по реда на чл. 694 ТЗ специален установителен
иск е съществуването на обезпечение или привилегия на приети в производството по
несъстоятелност вземания, защото с определението по чл. 692 ал. 4 ТЗ предявеното от
кредитора като обезпечено вземане е било прието от съда по несъстоятелността като
необезпечено / решение № 185 от 10.12.2014 г. по т.д. № 3199/2013 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС/.
Не се спори, че за обезпечение на публичните вземания на ищеца е бил наложен от
публичния изпълнител запор, който е вписан по реда на ЗОЗ. Това фактическо
обстоятелство се потвърждава от удостоверение N 1430885/07.05.2021 г. на ЦРОЗ, което в
качеството на официален документ се ползва с обвързваща доказателствена сила по чл.179
ал.1 ГПК. Спорът е от правна страна и е концентриран около въпроса дали вписаният по
реда на ЗОЗ запор придава на кредитора качеството на „привилегирован“, който има право
да се удовлетвори от запорираното имущество по предпочитание за сметка на
хирографарните кредитори, т.е дали запорът по ЗОЗ води до възникване на „привилегия“,
която е основание за поредност на вземането по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Според нормата на чл.724 ТЗ, когато продажната цена на заложена или ипотекирана вещ
не покрива изцяло вземането заедно с натрупаната лихва, за остатъка кредиторът участва в
2
разпределението заедно с кредиторите с необезпечени вземания. В тази норма не е
предвидено, че кредиторът, в чиято полза е наложен по реда на ЗОЗ запор, има право на
предпочитание при удовлетворение от стойността на запорираното имущество. Ето защо
съдът намира, че вземането на такъв кредитор не се ползва с поредност по чл.722 ал.1, т.1
ТЗ.
Обстоятелството, че наложеният от публичния изпълнител с постановление за налагане на
обезпечителни мерки от 10.07.2020 г. запор е вписан по реда на ЗОЗ на 14.09.2020 г., т.е.
преди откриване на производството по несъстоятелност, вписано на 28.04.2021 г., не
придава на ищеца качеството на привилегирован кредитор в конкуренцията му с останалите
хирографарни кредитори в производството по несъстоятелност. Съдът споделя изразеното в
правната доктрина становище, че вписаният по искане на публичния изпълнител запор в
ЦРОЗ има действие само в производството по ДОПК, но не води до възникване на
привилегия в производството по несъстоятелност – Г., Г.“Несъстоятелност“, 2017 г.,
стр.395-396.
Вписването на запор има значение при конкуренцията между обезпечения със запор
взискател и кредитор, в чиято полза е учреден по-късно особен залог върху запорираното
имущество - чл. 12, ал. 2 и чл. 30, ал. 1 ЗОЗ. В тази хипотеза по-рано вписаният запор е
противопоставим на кредитора с вписан по-късно особен залог по ЗОЗ, в резултат на което
заложният кредитор би имал качеството на хирографарен в производството по
принудително изпълнение.
Вписването на обезпечителни мерки по реда на ЗОЗ има за цел да предостави предимство
на ползващия се от запора кредитор, когато е налице конкуренция между различните
способи на принудително изпълнение срещу заложеното по реда на ЗОЗ имущество. Това е
така, защото с вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или
ДОПК се пресича възможносттта заложният кредитор по ЗОЗ да пристъпи към изпълнение
по реда на ЗОЗ - чл. 32а ЗОЗ. Крайната цел на вписания по реда на ЗОЗ е да се пресече
възможността срещу имуществото на длъжника да се насочи от заложния кредитор
изпълнение по реда на ЗОЗ, но не и да се създаде в пола на обезпечения със запора
взискател право на предпочитателно удовлетворяване.
В полза на взискателя, в чията полза е наложен запор или възбрана, не възниква право на
предпочитание при удовлетворяването му от запорираното или възбранено имущество,
както когато производството по принудително изпълнение се провежда по реда на ГПК - чл.
459 ал. 1, вр.457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, така и когато принудителното изпълнение се
провежда по реда на ДОПК - чл. 217 ал. 1 и ал. 3, чл. 194 ал. 5 ДОПК.
На следващо място – нормата на чл.193 ал.1 ДОПК предвижда, че имущество, върху
което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за
обезпечаване на публични вземания или срещу което е започнало принудително изпълнение
за събиране на публични вземания, се реализира от публичния изпълнител при условията и
по реда на този кодекс, а според ал.4, ако в срок до 6 месеца от откриване на
производството по несъстоятелност на длъжника публичният изпълнител не е реализирал
3
имуществото по ал. 1, то се предава от публичния изпълнител на синдика и се реализира в
производството по несъстоятелност. Доколкото в 6-месечния срок по чл.193 ал.4 ДОПК от
обявяване в ТР на решението за откриване на производството по несъстоятелност
/28.04.2021 г./ публичният изпълнител не е реализирал и не е осребрил запорираното
имущество, производството по ДОПК за принудително събиране на публичните вземания е
прекратено по силата на закона с изтичане на 6-месечния срок – на 28.10.2021 г. С
прекратяване по силата на закона на производството по ДОПК е отпадно и действието на
вписания в ЦРОЗ запор.
Следва да се спомене, че към откриване на производството по несъстоятелност в не е
предвидена в ЗОЗ възможност да се вписва запор в ЦРОЗ по искане на публичния
изпълнител за обезпечаване на вземане по ДОПК. Нормата на чл.26 ал.3, т.11 ЗОЗ (ДВ, бр.
108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.) не е действаща към
откриване на производството по несъстоятелност. Доколкото в преходните и заключени
разпоредби на ЗИЗОЗ /ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г./ не е предвидено, че
вписаните запори запазват действието си, съдът приема, че след отмяната на чл.26 ал.3, т.11
ЗОЗ ( ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2008 г.) вписаните
преди това запори в ЦРОЗ за обезпечаване на събирано по реда на ДОПК вземане са
загубили своето действие. На още по-силно основание следва да се приеме, че процесното
вписване в ЦРОЗ към момент, когато не е предвидена в ЗОЗ възможност за вписване на
запор по ДОПК, не поражда противопоставимо на кредиторите в несъстоятелността
действие.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявените искове следва да се отхвърлят.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите срещу „Р.-Ф.“ ЕООД- в
несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1, вр. с чл.722 ал.1, т.1 ТЗ, с които
се иска да се установи, че включените в списъка с приети вземания, одобрен с определение
от 23.07.2021 г. на СГС по т.дело N 980/20 г., обявено в ТР на 26.07.2021 г., вземания на
Национална агенция за приходите за главница в размер на 95 369,52 лв. и за натрупани
лихви от 13 385,23 лв. се ползват с поредност по чл.722 ал.1, т.1 ТЗ.
Решението е постановено при участието на синдика на „Р.-Ф.“ ЕООД- в несъстоятелност.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4