Р Е Ш Е Н И Е № 69
гр.Силистра, 30.10.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният
съд гр.Силистра, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при
секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП - Силистра Стефка
Ганчева като разгледа докладваното от съдия М.Славова КАНД № 68 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 135/19.06.2020 г., постановено по АНД № 240/20
г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 14/17.02.2020
г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, с което на „КТВ
ИСТЪР“ ООД гр. Силистра, на основание чл.326 от Закона за електронните
съобщения /ЗЕС/ във връзка с чл.43 ал.1 и чл.43 ал.4 и ал.5 от Общите изисквания при осъществяване на
обществени електронни съобщения /Обн. ДВ, бр. 24/04.03.08 г., посл. изм. ДВ,
бр. 35/10.04.20 г./ - ОИ, е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция”, в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.326 ЗЕС, във връзка с чл.43
ал.1 и чл.43 ал.5 и ал.4 от ОИ.
Производството е образувано по касационна жалба на „КТВ ИСТЪР“ ООД гр. Силистра, подадена
от представител по пълномощие адв. Б. *** с искане да бъде отменен обжалваният акт
на СРС и, след решаване на делото по същество от настоящата инстанция, да бъде отменено
и първоначално оспореното НП. В условията на евентуалност е заявено искане, след
отмяна на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на СРС. Оплакванията в жалбата са съсредоточени в две направления: от
една страна се поддържат доводи за допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, като тук акцентът е поставен върху твърдение за
немотивираност на решението - предмет на касационния контрол. От друга страна
се поддържа оплакване за неправилно приложение на материалния закон, с изведено
доминиращо възражение, че съдът не бил отчел две важни обстоятелства,както
следва: Фактите, с които се свързва процесното нарушение не били нормативно
дефинирани, в смисъл такъв, че за „получер шрифт“ и за „размер на шрифта“, липсва
легална дефиниция в нормативната уредба, а щом това е така, според касатора, била
налице трудно преодолима пречка за установяване на нарушението. И другото, че
въззивната инстанция въпреки въведения в процеса пред нея довод за „маловажност
на случая“, преценявайки превратно установените от самата нея факти е приела,
че случаят не е такъв, защото бил висок размера на нормативно предвидения му
минимум с чл.326 ЗЕС, което не кореспондирало нито със законодателната воля (такъв отграничителен белег за немаловажност на случая
няма в позитивното ни право), нито с
правната логика. Излагайки аргументи за неправилно приложение на закона,
касаторът е въвел акцент от чисто процесуален порядък, че съдът не бил извършил
доказателствената дейност съгласно принципите от чл.13, чл.14 и чл.107 ал.2 НПК, тъй като не бил събрал служебно доказателства за изясняване на обективната
истина, а събраните такива преценявал без установяване на причинно-следствените
връзки между фактите, удостоверени с тях. С оглед на тези главни оплаквания
моли за отмяна на решението на СРС и за отмяна на наказателното постановление, и
евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане. Претендира присъждане на
разноски съгласно представен списък /л.15/.
Ответникът по касация - Комисия за регулиране на съобщенията гр. София,
не се представлява пред настоящата инстанция и не депозира писмено становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура счита, че
обжалваното решение е правилно, а касационната жалба - неоснователна. Дава
заключение за оставяне в сила на съдебния акт, като поддържа,че същият е
произнесен в съответствие с материалния закон и установените факти по делото.
Производството е по реда на Глава ХІІ /чл.208
и сл./ АПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН. Силистренският
административен съд, след обсъждане на жалбата, доказателствата по делото и
становищата на страните, прие следното: Касационните
основания, които са заявени и поддържани пред настоящата инстанция се
свеждат до твърдения за неправилно
приложение на закона и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила /чл.348 ал.1 т.1 и т.2 НПК, вр.с чл.63 ал.1 ЗАНН/. Касаторът счита, че публичното право на ответния АНО да ангажира
юридическата му отговорност, е упражнено в нарушение на закона,защото при
наличие на условията за преценка на случая като „маловажен“, същият без каквито
и да е мотиви е ирелевирал изцяло този въпрос с декларативния израз „[…], но нарушението не представлява маловажен случай.“ Впоследствие съдът, макар и да посветил на този
въпрос повече от три страници от своя акт, е извършил неправилно тълкуване на
санкционната разпоредба на чл.326 ЗЕС, извеждайки главен аргумент за високата
обществена опасност на деянието (по принцип, не
на конкретно релевираното по делото) от
размера на нормативно предвидената, в относителни граници (от 3 000 до 15 000 лева), имуществената санкция приемайки, че щом нейният
минимум е висок, то случаят не можел да се разглежда в светлината на чл.28 ЗАНН. Поддържа, че при липсата на нормативно правило, уреждащо централния
спорен въпрос - що е то получер шрифт (bold) и
размер на шрифта не по-малък от 12 пункта, то такова не можело и обективно да бъде
нарушено, което сочело на неправилно приложение на материалния закон, защото априори
административните нарушения са законоустановени /арг. чл.6 ЗАНН/. Съдът като не
обсъдил изобщо така релевираният в производството пред него въпрос, нарушил
закона, приемайки изобщо за съставомерни фактите. Проверката на обжалвания
съдебен акт следва да се извърши на терена на касационните оплаквания и в параметрите,
зададени с чл.218 ал.2 от АПК.
Силистренският районен съд е установил
вярно фактическата обстановка по делото въз основа на събраните доказателства, която
междувпрочем не се е оспорвала от страните. Спорът е бил съсредоточен върху
приложението на закона, за правото. Съдът е приел за безспорно от обективна
страна, че на 02.10.19 г. в гр. Силистра дружеството касатор, чрез свой
представител, е сключило Договор № 937 с Р.К.К.за предоставяне на електронни
съобщителни услуги /“Интернет + ТВ“/. Клаузите по т.1, т.2 и т.3 от Раздел VII на същия, регламентиращи заплащането на неустойки от
потребителя, не са били изписани с получер шрифт. Приел е, че в хода на досъдебното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнонаказателните производствени правила. Отклонявайки възраженията
на жалбоподателя е установил още, че в задължително прилаганите към всеки
индивидуален договор с конкретен абонат, Общи
условия за взаимоотношенията с крайните потребители на „КТВ ИСТЪР“ ООД, предоставящо
електронни съобщителни услуги чрез кабелна мрежа за пренос и/или
разпространение на радио- и телевизионни програми /л.34-л.38 и л.39-л.42 -
такива има представени за всяка една от услугите поотделно/, процесните клаузи
за дължимите неустойки в раздел VIII и раздел XI от условията за пренос чрез кабелна мрежа, както и в
раздел 8 от договора за Интернет, са изписани с получeр шрифт (bold). Въпреки
това и защото в индивидуалния договор с абоната, условието от чл.43 ал.1 от ОИ
не е било спазено, е намерил възражението за неоснователно. Съдът е приел за
безспорен и факта, че изискването от последните (ОИ) за размера на
шрифта „не по-малък от 12 пункта(точки)“ е спазено, което се установява от свидетелските
показания на актосъставителя Л. П.и св. С. М.. Изложил е съображения за
значимостта на текстовете, уреждащи дължимите от потребителите неустойки, което
би могло да засегне негативно във висока степен интересите им. Това именно е
наложило нормативното разрешение с чл.43 ал. 1, във връзка с чл.43 ал.5 и ал.4 от
ОИ, изискващо текстът да бъде изписан с получер шрифт (bold), чиито размер да е най-малко с 20 % по-голям от
размера на шрифта, с който са изписани останалите условия на индивидуалния договор,
но не по-малко от 12 пункта (точки).
Предвид горните фактически
установявания районният съд е приел, че случаят не е „маловажен“, в контекста
на чл.28 ЗАНН, по подробно изложени съображения, които обаче гравитират около
централния му извод, че регулираните правоотношения със ЗЕС и ОИ са с
обществена значимост от висок порядък. В изпълнение на целите от чл.4 ал.1 ЗЕС,
вкл. по т.3, следва да бъде осигурено високо ниво на защита на потребителите
при техните отношения с доставчиците. Така изложените съображения от въззивната
инстанция следва да бъдат споделени, но те не са достатъчно силно правно
основание да бъде отречено битието на случаи с по-ниска степен на обществена
опасност от вида на процесния, в сравнение с обичайните, типичните за нарушението
на чл.326 във връзка с чл.73 ЗЕС.
Настоящият касационен състав, действайки служебно /арг.
чл.218 ал.2 АПК/ относно съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон (а такова оплакване има релевирано
и с жалбата) намира, че преценката за обществената
опасност на деянието и извършителя му е въпрос за приложението именно на
материалния закон, който в случая е нарушен. Обратно на извода на съда, се
установяват факти, сочещи на по-ниска степен на засягане на защитавания
обществен интерес, които са от следния порядък: Съгласно показанията на
разпитаните свидетели и приложения на л.17-л.18 от АНД на СРС сигнал от
Сдружение за защита на легалното разпространение на програми ТЕРАПРО,
проверката е инициирана не по жалба на потребители, защото не са били
информирани добре за условията на дължимост и размер на евентуалните неустойки,
а от съображения за защита на авторски права. Провереният индивидуален договор
е предоставен на контролните органи от представител на дружеството касатор и е от
кръга на последно сключените договори с абонати, избран на случаен принцип,
т.е. няма оплакване от потребител в горния смисъл. От процесния индивидуален
договор № 937/19 г. се установява, че същият съдържа нарочна Декларация на
абоната, че на датата на сключване на договора е получил екземпляр от Общите
условия за взаимоотношенията с крайните потребители на електронни съобщителни
услуги, предоставяни от „КТВ ИСТЪР“ ООД и се е запознал със същите; приема ги и
се задължава да ги спазва. Съгласил се е тези Общи условия да бъдат неразделна
част от подписания договор. Сам съдът се е убедил, че въпросните условия, уреждащи
заплащането на неустойка при предсрочно прекратяване на договора от страна на
потребителя; заплащането на предоставеното му оборудване, както и при забавяне
на изпълнението на тези задължения - лихва и разноски по извънсъдебното им
събиране (т.1, т.2 и т.3 от Раздел VII на договора), са
изписани със съответния размер и вид (получер) шрифт. Няма данни касаторът да е санкциониран преди
процесното административнонаказателно производство, което в съвкупност сочи на
извод за по-ниска степен на обществена опасност на релевираното деяние. Това е
така,защото нарушеното нормативно правило изисква при кумулативност, условията,
регламентиращи задължения за заплащане на неустойки и обезщетения, да се
изписват с получер шрифт (bold), чиито
размер е най-малко с 20 % по-голям от размера на шрифта, с който са изписани
останалите условия на индивидуалния договор, но не по-малък от 12 пункт (точки). Следователно
от двете изисквания на нормата, не е спазено само едното - за почерняне на въпросните
текстове, като не се спори, че относно размера на шрифта всички изисквания са
изпълнени. Липсващото условие от чл.43 ал.5 във връзка с ал.4 от ОИ може да се
приеме за компенсирано в известна степен с представените Общи условия на
дружеството касатор и за двата вида предоставяни от него услуги, където
несъмнено процесните текстове са изписани съгласно нормативните изисквания.
Това не заличава самия факт на нарушението в индивидуалния договор, но
доколкото ОУ са неразделна част от последния, съгласно изрично подписаната
декларация от абоната /страна по същия договор/, то следва да се приеме,че
правата на потребителя не са застрашени в степента, в която е презумирал нормотвореца
с чл.326 във връзка с чл.73 ЗЕС и във връзка с ОИ. Вярно съдът е преценил, че
нарушението е формално и фактическият му състав не се свързва с реално
настъпили вредни последици, но тяхната липса също намалява степента на евентуалната
заплаха за интересите на потребителите. Всичко това сочи на извод за
маловажност на деянието, защото разкрива по-ниска степен на обществена опасност
от типичните случаи на това нарушение. Ангажирана е обективната отговорност на оператора,
което ирелевира изцяло въпросите със субективната страна на деянието. Въпреки
това следва да се отчете обстоятелството, че дружеството касатор не е
санкционирано за нарушения на ЗЕС, което сочи на извод, че не е от кръга на
системните нарушители, злепоставящи интересите на своите абонати. В съвкупност
горните съображения мотивират настоящия касационен състав да приеме, че е
основателно оплакването за неправилно приложение на материалния закон в
контекста на преценката на фактите съобразно чл.28 ЗАНН, което налага касиране
на процесното съдебно решение.
Обобщавайки
изложеното, настоящият състав, намира за основателна жалбата на „КТВ ИСТЪР“ ООД
гр. Силистра, както и съгласно чл.63 ал.3 ЗАНН - за основателно искането за
присъждане на съдебни разноски, воден от което и на основание чл. 221 ал.2 пр.2 АПК, вр.с чл.63 ал.1 и ал.3 ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 135/19.06.2020 г., постановено по АНД № 240/2020 г. по
описа на Силистренския районен съд, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14/17.02.2020 г. на
Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на основание
чл.326 от Закона за електронните съобщения във връзка с чл.43 ал.1 и във връзка
с чл.43 ал.5 и ал.4 от Общите изисквания при осъществяване на обществени
електронни съобщения, е наложено административно наказание, по вид „имуществена
санкция“ в размер на 3000 лева на „КТВ ИСТЪР“ ООД гр. Силистра, за нарушение на
чл.326 ЗЕС във връзка с чл.43 ал.1 и чл.43 ал.5 и ал.4 от Общите изисквания при
осъществяване на обществени електронни съобщения.
ОСЪЖДА Комисия за регулиране на съобщенията с
административен адрес: гр. София, ул. „Ген. Йосиф В.Гурко“ № 6, да заплати на „КТВ ИСТЪР“ ООД, с ЕИК: *********
и адрес на управление: гр. Силистра, ул. „Христо Смирненски“ № 2,
представлявано от управителя Ж.И.Ж., с ЕГН: **********, сумата от 300.00 /Триста/ лева - съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.