РЕШЕНИЕ
№260001
гр. Луковит, 05.04.2023 г.
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на двадесет
и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
При участието на секретаря И.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 224 по описа за 2020 г. на съда и за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявен е
иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.86, ал.1 и чл. 99 от ЗЗД по искова молба
от „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от И.Г.Д.-М.– И.Д.и Е.Д.К.–
П., срещу С.Д.В., ЕГН **********, с адрес:
*** за
установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника по Договор за
кредит за текущо потребление от 08.12.2014 г.
за следните суми: 5 792,89 лева главница, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането; 1034,60 лева – редовна договорна лихва за периода от 21.01.2015
г. до 04.08.2016 г.; 203,80 лева - лихва за забава върху просрочена главница за
периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г.; 9,66 лева – лихва за забава върху
цялата главница за периода от 29.07.2016 г. до 04.08.2016 г. 120,00 лева – такси
и разноски, за които суми по ч.гр.д. № 309/2016
г. по описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Ищецът претендира разноските в заповедното и исковото производство.
Обстоятелствата, от които се твърди
в исковата молба, че произтича претендираното право:
На 08.12.2014 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в
качеството на кредитор и ответника С.Д.В., в качеството на кредитополучател, е
сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който банката му
е отпуснала кредит в размер на 6000 лева, със срок на издължаване 36 месеца,
падежна дата за издължаване на месечните вноски – 20-то число на месеца. Кредита
се олихвява с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
договора е 12% годишно. Краен срок на кредита 08.12.2017 г. съгласно
погасителен план. След 20.06.2016 г. ответникът преустановил плащания по кредита,
поради което на основание чл. 19, ал. 2 от ОУ поради допусната забава в
плащането над 90 дни, банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
уведомила длъжника с нотариална покана. На 05.08.2016 г. банката подала в РС –
Луковит заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е
ч.гр.д. № 309/2016 г. по описа на РС – Луковит, по което са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист за горните суми. по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 17.03.2017 г. ищецът О.Ф.Б. ЕАД е придобило процесното
вземане срещу кредитополучателя по договора за кредит от 08.12.2014 г.,
заедно с всичките му привилегии, обезпечения и др. принадлежности. На базата на
изрично пълномощно от Банка ДСК ЕАД ищецът изпратил от името и за сметка на цедента уведомително писмо за цесията до длъжника. Счита,
че длъжникът е уведомен за цесията и с връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея. По образуваното по инициатива на ищеца изпълнително
производство заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е връчена на длъжника от
ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което мотивирало заповедният съд да спре
изпълнението и да даде указания на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си.
В срока по чл. 131 от ГПК от
назначения на ответника особен представител е постъпил отговор на исковата
молба, с който оспорва уведомлението за извършената цесия да е достигнало до
длъжника съгласно изискването на чл. 99 ЗЗД. Излага възражения, че ищецът
няма качеството на кредитор спрямо ответника, тъй като той не е бил надлежно
уведомен за извършената цесия и същата не е породила действие спрямо него. Счита, че
особеният представител не може да получи от името на длъжника уведомлението за
цесията.
Като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Видно от приложеното
ч.гр.д. № 309/2016 г. по описа на РС – Луковит по заявление на банка ДСК ЕАД
срещу ответника по реда на чл. 417 ГПК е
издадена заповед за изпълнение въз основа на документ /извлечение от
счетоводните книги на банката/ № 192 от 10.08.2016 г. за процесните суми, представляващи вземания
по Договор за кредит за текущо потребление от 08.12.2014 г. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК – чрез
залепване на уведомление в рамките на изп.д. №
20198800400751 на ЧСИ Р.Д., рег. № 880, район на действие – Окръжен съд Ловеч.
С оглед горното, заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. В срока по чл. 415 от ГПК
ищецът предявява настоящия положителен установителен
иск.
Установява се от приложения Договор за кредит
за текущо потребление от 08.12.2014 г., че между Банка ДСК ЕАД, в качеството на
кредитодател, и ответника, в качеството му на
кредитополучател-физическо лице, е възникнало правоотношение по договор за
кредит, по силата на който банката е предоставила на ответника парична сума в размер на 6000 лева със срок за
издължаване на кредита 36 месеца, считано от датата на усвояването му. Видно от
погасителния план, неразделна част от договора, крайният срок за погасяване на
кредита е 08.12.2017 г. Уговорено е, че
кредита се усвоява по посочена в договора разплащателна сметка с титуляр
ответника и се погасява с месечни вноски, включващи главница и лихва съгласно
погасителен план /Приложение 1/. Падежната дата за издължаване на месечните
вноски е 20-то число на месеца. За
ползване на заетите средства страните са уговорили тяхното олихвяване с
променлив лихвен процент, който е в размер на 12 % годишно или 0,03% на ден към
датата на сключването на договора. Посочен е годишният процент на разходите /14,35/,
както и че той може да се променя при предпоставките, предвидени в Общите
условия. В чл.15 е предвидено, че кредитополучателят ще заплаща и дължимите
такси и комисионни съгласно Тарифата за условията, лихвите, таксите и
комисионните на банката.
Представени са Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на Банка „ ДСК”, приети от
ответника посредством полагане на подпис на всяка страница от същите. В
същите е предвидено, че кредитът се усвоява по разплащателна сметка на
кредитополучателя, открита в банката. В чл.19.1 е предвидено, че при забава на
плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в
договора, частта на вноската, представляваща главница, се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта. В случай, че месечната вноска бъде погасена до седмия ден
след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл. 19.2, при допусната забава в
плащанията над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен
с надбавка за забава в размер на 10 проценти пункта посочено е, че тези
последици настъпват автоматично, а ако законът го изисква –
след уведомление до клиента.
Представена е нотариална покана до ответника,
с която същия е уведомен от банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. поканата е връчена на 07.03.2016 г. на П.И.В.– майка, със задължение
да я предаде на адресата.
По
делото са ангажирани доказателства, че на 17.03.2017 г. между Банка ДСК ЕАД – цедент и О.Ф.Б. ЕАД – цесионер е
сключен Договор за покупкоо-продажба на вземания
/цесия/, по силата на който цедентът продал на цесионера вземания към свои длъжници,
описани в Приемо-предавателен протокол от 28.03.2017
г. към договора за цесия, съдържащ списък на вземанията с размера и състоянието
им към 27.03.2017 г., в който списък е включено и процесното вземане срещу
ответника. Представено е потвърждение на цесията от банката до новия кредитор
на осн. чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. С писмено пълномощно цедентът Банка ДСК ЕАД е овластил
цесионера О.Ф.Б. ЕАД с правото да уведомява съгласно
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници
за сключената цесия. Представено е писмо
до ответника, подписано от изпълнителен директор на ищцовото
дружество, с което ответника се уведомява, че вземанията на Банка ДСК ЕАД към
него по договор за кредит от 08.12.2014 г. са прехвърлени на кредитора О.Ф.Б.
ЕАД. Видно от обратната разписка писмото е върнато с отбелязване, че
получателят отсъства – „в чужбина“.
От неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло
като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че кредитът по
процесния договор е усвоен на 08.12.2014 г. от ответника чрез банков превод по
посочената в договора разплащателна сметка. За погасяване на кредита е
постъпила сума в общ размер на 289,75 лв., с която е погасена главница – 207,11
лв. и лихва – 82,64 лв. Ответникът е направил три вноски, като последната направена
от ответника вноска по кредита е на 20.01.2015 г. Непогасените изискуеми
задължения по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – 05.08.2016 г., са: непогасена
главница – 5792,89 лв., просрочена редовна лихва – 1034,60 лв. за периода от
20.01.2015 г. до 04.08.2016 г., просрочена наказателна лихва – 203,80 лв. за
периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г., лихва за забава върху цялата
главница – 9,66 лв. за периода от 29.07.2016 г. до 04.08.2016 г., дължими такси
и разноски – 120,00 лв., като не са установени плащания от ответника след
05.08.2016 г. Същите суми са дължими и към датата на изготвяне на експертизата
29.04.2021 г. и в случай, че не се зачете обявяването на кредита за предсрочно
изискуем, а се зачете уговореният краен падеж – 08.12.2017 г., като вещото лице
е изчислило и законната лихва за забава за периода от 05.08.2016 г. до
29.04.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Съдът е сезиран с установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.430,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, чл.86, ал.1 и чл. 99 от ЗЗД.
Възникването на процесните вземания е
обусловено от установяване от страна на ищеца следните правопораждащи
факти, а именно: валидно сключен договор за кредит между „Банка ДСК“
ЕАД и ответника; размера на
задълженията по кредита, изискуемост на задълженията, валидно сключен договор
за цесия, в чийто предмет е и
задължението на ответника; надлежно уведомяване на длъжника за цесията.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
процесните суми.
Сключването
на процесният договор за кредит и получаването на сумата предмет на същия, не
се оспорва от ответника, а и се установява от приетите и обсъдени по-горе доказателства и
съдебно-счетоводната експертиза. При служебната проверка съдът не констатира
нарушения на императивни норми на ЗПК. Договорът е валиден и е породил правно
действие между страните по него.
Основното възражение
на ответника се свежда до липсата на уведомяване на длъжника за извършената цесия.
По силата на
договор за цесия от 17.03.2017 г. кредитодателят
Банка ДСК ЕАД е прехвърлил вземанията си срещу ответника по договора за кредит
на ищцовото дружество, като последното се явява
частен правоприемник на кредитора. Това е станало след издаване на заповедта за
изпълнение и изпълнителния лист и поради това, настоящият състав приема, че
няма пречка цесионерът да предяви установителен
иск за вземането против длъжника. Същото е точно индивидуализирано в
представения приемо-предавателен протокол.
С
исковата молба ищецът цесионер е представил
пълномощно, с което цедентът
го е овластил да уведоми писмено длъжниците
за прехвърлените вземания, както и уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД до
ответника. Предвид горното, следва да се приеме, че с получаването на преписи от
книжата по делото ответникът е бил надлежно уведомен за извършената цесия
съобразно разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД – обстоятелство, което следва
да бъде зачетено при постановяване на решението съгласно чл.235, ал.3 от ГПК.
Съгласно съдебната практика процесуалният представител на длъжника, назначен по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, може да извършва широк кръг от процесуални
действия, в това число и такива, представляващи разпореждане с предмета на
делото при изричното одобрение на съда /да сключи спогодба, да оттегли иска, да
се откаже от него, да признае иска и т. н./. Щом законодателят е предвидил
особеният представител да има възможността да се разпорежда с предмета на
делото под надзора на съда, то по аргумент за по-силното основание, същият може
надлежно да получи и материалноправни изявления,
адресирани до страната в хода на исков процес с участието на съда като
ръководно-решаващ орган, и съответно той се явява и надлежен адресат на всички
твърдения, наведени от насрещната страна. Следователно връчването на всички
книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици – в този смисъл е Решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г.
на ВКС.
Следователно вземането е валидно прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът
е активно легитимиран да предяви настоящия иск. В трайната съдебна практика е
прието, че действието по уведомяването на длъжника за извършената цесия не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае
на кого да плати. Длъжникът може да възразява успешно за непротивопоставимост
на договора за цесия, поради липса на уведомяване, само
ако твърди, че е изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /така
в Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС, IV г. о./.
По
силата на въпросният договор за текущо потребление от 08.12.2014 г. банката е
предоставила на ответника сумата от 6000 лв. с краен срок на издължаване
08.12.2017 г. чрез 36 месечни вноски. Кредитополучателят е извършил три
плащания, последното от което е на 20.01.2015 г., след което е преустановил
погасяванията. С оглед допусната забава
с повече от 90 дни и на основание чл. 19. 2 от ОУ, с нарочно изявление,
предхождащо искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ, банката е уведомила длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на вземането по договора за кредит. Посоченото изявление на
банката, е обективирано в нотариална покана, и е
достигнало до ответника на 07.03.2016 г., когато същата е получена от неговата
майка, която е поела задължение да я предаде на адресата. поради изложеното
съдът приема, че се е реализирал фактическият състав на предсрочната
изискуемост и кредитора, е легитимиран да получи изпълнение на цялото
задължение, отнемайки преимуществото на срока, договорен в полза на длъжника. От друга страна, крайният срок на издължаване
на дълга по кредита е на 08.12.2017 г. и следователно към датата на приключване
на съдебното дирене в настоящето производство вземането на ищеца към ответника
е изцяло изискуемо, като въпросът дали е обявявана на ответника предсрочна
изискуемост на дълга или не, е без значение. Вземането на ищеца към ответника е
с настъпил падеж и е в размерите, посочени по-горе,
както и в исковата молба, доколкото няма данни за извършени плащания след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, като конкретните размери на дълга са установени с приетото заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението непогасената главница е в
размер на 5792,89 лв., просрочена редовна лихва – 1034,60 лв. за периода от
20.01.2015 г. до 04.08.2016 г., просрочена наказателна лихва – 203,80 лв. за
периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г., лихва за забава върху цялата
главница – 9,66 лв. за периода от 29.07.2016 г. до 04.08.2016 г., дължими такси
и разноски – 120,00 лв. Върху главницата се дължи и законна лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
05.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
Поради изложеното съдът
счита, че предявените установителни претенции са
основателни и доказани в пълен размер и следва да бъдат уважени.
По разноските:
Съгласно
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който разглежда
установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Сторените в заповедното разноски са за заплатена
държавна такса в размер на 143,22 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер
на 481,00 лева.
В исковото производство разноските, сторени от ищеца
са: 143,22 лева - платена държавна такса; 250, 00 лева - депозит за изготвяне
на съдебно-счетоводна експертиза и 688, 00 лева - депозит за назначаване на
особен представител, 300,00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Претендираните суми следва да бъдат присъдени в полза на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Д.В. с ЕГН ********** с адрес: *** ДЪЛЖИ на „О.Ф.Б.“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****,
представлявано от И.Г.Д.-М.– И.Д.и Е.Д.К.– П., по Договор за кредит за текущо
потребление от 08.12.2014 г., сключен с Банка ДСК ЕАД, вземането по който е
прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 17.03.2017 г. следните суми: 5 792,89
лева /пет хиляди седемстотин деветдесет и два лева и 89 ст./ - главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 05.08.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането; 1034,60 лева
/хиляда тридесет и четири лева и 60 ст./ – редовна договорна лихва за периода
от 21.01.2015 г. до 04.08.2016 г.; 203,80 лева /двеста и три лева и 80 ст./- лихвена
надбавка за забава /наказателна лихва/
върху просрочена главница за периода от 21.01.2015 г. до 28.07.2016 г.; 9,66 лева
/девет лева и 66 ст./– лихва за забава върху цялата главница за периода от
29.07.2016 г. до 04.08.2016 г. 120,00 /сто и двадесет/ лева – такси и разноски, за които суми по ч.гр.д. № 309/2016 г. по
описа на РС – Луковит е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в
полза на цедента Банка ДСК ЕАД.
ОСЪЖДА С.Д.В. с ЕГН
********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ****, представлявано от И.Г.Д.-М.– И.Д.и Е.Д.К.– П. сумата от 1238,00 лв. разноски за исковото
производство и сумата от 624,22 лв. разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: