РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Варна , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ в публично заседание на тридесети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20203110111298 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадена искова молба, с която от П. Г. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. *, срещу „**“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
* е предявен частичен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да върне на ищеца
сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, част от сумата в размер на 3 628,49 лв.,
представляваща платена от ищеца-длъжник без основание сума по изп.д. № *по описа на
ЧСИ * в полза на ответника-взискател, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /14.08.2020 г./ до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба ищецът П. Г. П. твърди, че на 02.11.2010 г. въз основа на издаден
срещу него изпълнителен лист в полза на „*“ ЕАД е било образувано изп.д. № *по описа на
ЧСИ *за принудително събиране на суми. Сочи, че на 21.10.2011 г. по делото е бил съставен
протокол, с който е разпоредено да му бъде наложен запор върху МПС, обаче запорно
съобщение не е било изготвено и изпратено на третото лице, поради което счита че не е
било надлежно предприето изпълнителното действие. В тази връзка излага, че в периода
02.11.2010 г. – 02.11.2012 г. нито взискателят е поискал, нито съдебният изпълнител е
предприел изпълнителни действия, които да прекъснат предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
двугодишен срок, поради което изпълнителното производство е било е прекратено по право
и извършените след тази дата изпълнителни действия са невалидни. Твърди, че след
настъпването на перемпцията с молба от 21.08.2015 г. ответникът е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, съобразно сключен договор за цесия от 15.05.2015 г.
Сочи, че ответникът е поискал с молба от 30.12.2016 г. извършване на справка за налични
банкови сметки и налагане на запор, поради което въз основа на изпратеното запорно
съобщение до банка „*“ АД на 01.09.2017 г. в полза на ЧСИ са преведени сумите в общ
размер от 4 027,69 лв. Излага, че по изпълнителното дело е изготвен протокол за
1
разпределение и в полза на ответното дружество е разпределена сумата в размер на 2 355,09
лв., а след това и сумата от 1 273,40 лв. Счита, че общият размер на преведените към
ответника суми от 3 628,49 лв. са получени без основание, поради настъпила перемпция,
поради което и предявява настоящия иск за връщането им, като претендира и заплащането
на разноски по делото.
Ответникът „*“ ЕАД, подава отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Не
оспорва, че срещу ищеца е издаден изпълнителен лист въз основа на който е образувано
изп.д. № *по описа на ЧСИ *, по което е конституиран като взискател по силата на сключен
между него и „*“ ЕАД договор за цесия. Твърди, че в хода на изпълнителното дело са
предприемани редица действия по провеждане на принудително изпълнение. Сочи, че на
21.10.2011 г. е било изпратено запорно съобщение до ОДП – Варна, като е поискано
налагането на запор върху МПС на длъжника и е невярно твърдението на ищеца, че такова
запорно съобщение не е изготвяно и изпращано. Излага, че на 11.10.2013 г. е изпратена
призовка до длъжника, с която го уведомяват за насрочен опис на движими вещи и на
21.08.2015 г. е конституиран като взискател по делото, които действия прекъсват давността.
Допълнително твърди, че на 14.08.2017 г. са изпратени запорни съобщения до редица банки,
на 31.10.2017 г. е подадена и молба за насрочване на опис на движими вещи и след запора в
„*“ АД са постъпвали суми по сметка на ЧСИ, като всяко отделно постъпление също е
прекъсвало давността за вземането. Сочи още, че на 25.01.2018 г. длъжникът е подал жалба
срещу отказ на ЧСИ да прекрати производството поради настъпила перемпция, която е
оставена без уважение от ВОС по ч.гр.д. № 1560/2018 г. Съобразно всичко изложено счита,
че перемпцията не е настъпила, защото своевременно са предприемани изпълнителни
действия. Допълнително сочи, че погасителна давност не е текла докато е траел
изпълнителния процес, защото приложение е намирало Постановление № 3 от 18.11.1980 г.
на Пленума на ВС, като постановеното впоследствие на 26.06.2015 г. ТР № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС има действие занапред, като в тази връзка цитира съдебна практика. В тази
връзка твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело до датата на
постановяване на ТР № 2/2013 г., ОСГТК не е текла погасителна давност, независимо дали
има извършвани изпълнителни действия. Сочи още, че давността не се прилага служебно и
длъжникът не се е позовавал на изтекла в негова полза погасителна давност. Излага, че е
получил сумите от 206,11 лв. и 1 018,34 лв., а не както твърди ищецът 1 273,40 лв. Моли за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба.
С молба преди съдебно заседание ответникът поддържа отговора на исковата молба.
Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на
страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение,
формира следните фактически и правни изводи:
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, за връщане на дадено поради
липса на основание.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да
докаже, че претендираните суми са събрани от него чрез принудително изпълнение и са
преведени на взискателя по процесното изп.д. № *, а ответникът да докаже, че е налице
основание за получаване на сумите.
Между страните няма спор, че на 02.11.2010 г. въз основа на издаден срещу П. Г. П.
изпълнителен лист в полза на „* е било образувано изп.д. № *по описа на ЧСИ * за
принудително събиране на суми. Впоследствие ответникът „*“ ЕАД е конституиран като
взискател по силата на сключен между него и „*“ ЕАД договор за цесия.
2
Основният спорен въпрос по делото е дали е настъпила перемпция в изпълнителното
производство, поради неизвършване на изпълнителни действия повече от две години, което
да е довело до събирането от съдебния изпълнител на суми без основание, които
впоследствие са били преведени по сметка на ответника.
По отношение на основния факт, който ищецът твърди – липсата на изпращане на
запорно съобщение, съдът намира, че от приложеното към настоящото дело изп.д. № *по
описа на ЧСИ * се установява, че съдебният изпълнител е разпоредил да се наложи запор
върху МПС собственост на длъжника /л. 23 от и.д./, след което е изготвено уведомление за
наложен запор /л. 24 от и.д./, което има изходящ номер, но не е подписано от съдебния
изпълнител. Липсват и доказателства за изпращане на това запорно съобщение, както и
обратна разписка или друг документ удостоверяващ получаването му, поради което и не
може да се приеме, че това е сторено. Това води до извода, че изпълнителното действие не е
надлежно извършено, доколкото запорът се счита наложен от момента на получаване на
запорното съобщение от третото лице.
Настоящият състав намира, че доколкото това изпълнително действие не е
извършено, то и са настъпили последиците на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК водещи до
прекратяване на изпълнителното производство, а именно че взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Съгласно мотивите към т. 10 от ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.
Взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело на 02.11.2010 г.
След тази дата не са поискани и извършвани изпълнителни действия, които прекъсват
давността, до присъединяването на кредитора „*“ ЕАД с постановление от 24.08.2015 г.
Описът на движими вещи е насрочен, но не се е осъществил, поради които и не е прекъснал
теченето на давността. Налице е настъпила перемция по изпълнителното дело.
Установява се от изготвените по изпълнителното дело протоколи за извършени
разпределения, че в полза на ответника са преведени сумите от 2 355,09 лв. на 06.09.2017 г.,
206,11 лв. на 02.05.2018 г. и 1 018,34 лв. на 23.08.2018 г. или в общ размер от 3 579,54 лв.,
поради което и ищецът е доказал, че сумите по предявения частичен иск са събрани от него
и преведени на взискателя по изпълнителното дело.
Въпреки този извод на съда искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
Платените от длъжника суми в изпълнителното производството са събрани и
преведени на взискателя в резултат от незаконосъобразно принудително изпълнение, но
същите не са дадени и получени без основание, доколкото основанието на кредитора е
вземането му по договора за кредит материализирано в издадения в полза на „*“ ЕАД
3
изпълнителен лист, което е прехвърлено с договор за цесия в полза на „*“ ЕАД. Вземането е
установено с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 8780/2010 г. на ВРС, срещу
която длъжникът не е възразил и която подлежи на изпълнение. Без значение е и дали
вземането е погасено по давност, защото възражение в тази насока не е отправено и прието
по надлежния ред, а и не може да се иска обратно платеното, дори и давността да е изтекла
/чл. 118 ЗЗД/. За пълнота на изложението съдът споделя становището на ответника по
отношение на приложението на ТР № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС занапред, като в случая
вземането не следва да се счита, че се е погасило по давност.
За длъжника е налице възможност да претендира обезщетение от съдебния
изпълнител за претърпените имуществени вреди в резултат на проведено процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение по реда на чл. 441 ГПК.
С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят направените от
него разноски. Същият е претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ищецът е релевирал възражение за прекомерност на възнаграждението. Съдът служебно
определя същото на сумата от 150 лв., предвид материалния интерес, ниската фактическа и
правна сложност на делото и приключването му в едно съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения частичен осъдителен от П. Г. П., ЕГН **********, с адрес:
гр. *, срещу „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да върне на ищеца сумата от 1 250 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/, част от
сумата в размер на 3 628,49 лв., представляваща платена от ищеца-длъжник без основание
сума по изп.д. № *по описа на ЧСИ * в полза на ответника-взискател, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. I ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/14.08.2020 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА П. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление: гр. * сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/,
представляващи дължими разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4