Р Е
Ш Е Н
И Е № 841
гр.
Пловдив, 30.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІІІ н. с. в
публично съдебно заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА
ТЕРЗОВА, като разгледа докладваното от съдията АНД №1309/2019г. по описа на ПРС, XVІІІ н.с., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №19-1030-000404
от 31.01.2019г. на Началник група към ОДМВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“,
на С.А.Б., ЕГН:********** са наложени административни наказания, както следва: за
нарушение на чл.104а от Закон за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева и за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер
на 50 /петдесет/ лева.
Наказателното постановление се обжалва
единствено в частта му, с която за
нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/
лева. Прави се искане за отмяната му в тази част, както и по отношение на
отнетите на основание Наредба № Із – 2539 на МВР общо 12 контролни точки.
В съдебно заседание, жалбоподателят се
представлява от процесуален представител – адв. Е.К., която поддържа жалбата и
прави същото искане.
Въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител и не
взема становище по делото.
Съдът въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от
надлежна страна, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 16.01.2019г. около 13.30 часа
жалбоподателят Б. *** лек автомобил – „Фолксваген пасат“, с рег. № ***,
собственост на „ОЛИМПИЯ АГРО“ ООД. В него, на предната дясна седалка, се возил
свидетелят Д.С.. Водачът на автомобила използвал мобилен телефон по време на
управление на лекия автомобил, без да има устройство, позволяващо използването
му без участие на ръцете. Това било възприето от полицейския служител Г.П. – ***,
който спрял за проверка жалбоподателя. Свидетелят П. приел също, че
жалбоподателят управлява лекия автомобил, без да използвал обезопасителен колан
по време на движение.
За констатираните нарушения на
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с фабричен номер на кочана 977267 от 16.01.2019г. Актосъставителят
квалифицирал нарушенията по чл.104А от ЗДвП и по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Б. подписал
акта с възражението, че якето, с което е бил облечен е черно на цвят, с висока
яка и това е заблудило полицейските служители. Получил препис от акта на същата
дата и удостоверил с подписа си, че е уведомен, че в три дневен срок може да
даде допълнителни обяснения и да направи възражения, като не се е възползвал от
това си право.
Въз основа на съставения АУАН, било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка се
установява от приложените и събрани по делото писмени доказателства, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите Г.П. и Д.С..
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Относно
нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП:
От събраните по делото доказателства не
се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна
съставомерните признаци на нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП. Тази правна
норма създава задължение за водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Не
са събрани достатъчно доказателства, които да установяват, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил без да използва обезопасителен колан. В съдебно
заседание актосъставителят Г.П., разпитан в качеството на свидетел, не можа да
си спомни в пълнота случая, като заяви, че той е съставил акта и поддържа
констатациите му. Свидетелят Д.С. потвърди, че жалбоподателят, макар и за кратък
период от време, е използвал мобилен телефон по време на управление на лекия
автомобил, но отрече да е бил без обезопасителен колан по време на движение. В
случая приложение не може да намери разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДВП,
предвиждаща доказателствена сила на АУАН до доказване на противното. От страна
на жалбоподателя е оборена материалната доказателствена сила на акта, както с
изложените възражения при съставянето и връчването на АУАН, така и с
показанията на свид. Д.С. /пряк очевидец на развилите се събития/ и липсата на
конкретен спомен у актосъставителя за случилото се. Тъй като от събраните по
делото доказателства не се установява жалбоподателят да е осъществил от
обективна и субективна страна състав на вмененото му административно нарушение
по чл.137А, ал.1 от ЗДвП, наказателното постановление в тази част следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно
нарушението по чл.104а от ЗДвП:
Наказателното постановление относно това
нарушение не се обжалва, поради което и следва да се счита за влязло в сила.
Относно
искането на жалбоподателя за отмяна на наказателното постановление в частта, с
която са отнети на основание Наредба № Із – 2539 на МВР общо 12 контролни
точки.
По отношение на отнетите контролни точки
съдът не следва да се произнася, тъй като не е предвидена възможност за съдебен
контрол върху дейността по отнемане на контролните точки. Отнемането на
контролни точки на водачите на МПС не представлява административно наказание, а
има контролно-отчетни функции. Самото отнемане на контролни точки се извършва
само въз основа на влезли в сила наказателни постановления и не представлява
изпълнение на наложено административно наказание, нито пък налагане на
принудителна административна мярка.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно
постановление №19-1030-000404 от 31.01.2019г. на Началник група към ОДМВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на С.А.Б., ЕГН:********** за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен
срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ