М О
Т И В И
към
присъда №10 от 24.01.2018 год. по НОХД № 1469/2017 год.по описа на РС-Хасково
Против подсъдимия К.С.Ч. , със снета по делото самоличност е повдигнато обвинение, за това че
на 12.07.2017 год. в
гр. Хасково управлявал моторно превозно средство - мотопед
марка "*****" с
рама **********, което не е
регистрирано по надлежния ред - престъпление по чл. 345 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.С.Ч. се признава за виновен в извършването на престъплението, в
което е обвинен,като признава изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и
не желае да се събират доказателства за тези факти. В последна дума изказва съжаление за
стореното и моли за минимално наказание.
В
тази връзка защитникът на подсъдимия – адв.Х. счита, че са налице предпоставките за
прилагане на чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.Пледира при индивидуализация на
административното наказание да се отчете имущественото положение на подсъдимия, това,
че същият признава вината си, съжалява за случилото се и съдейства за
разкриване на обективната истина по делото и да му се наложи наказание в законоустановения минимум.
Представителят на Районна прокуратура гр. Хасково поддържа обвинението, което счита за доказано по категоричен и
несъмнен начин, с оглед и направените от подсъдимия самопризнания на
фактите от обвинението. Прокурорът пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и с оглед приложението на чл. 78а от НК, да му бъде определено
наказание „глоба“ в размер на 1000 лв.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във връзка с
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.С.Ч. е неправоспособен водач и
никога не е придобивал право да
управлява моторно превозно средство. Обв. К.С.Ч. не притежава и никога не му
било издавано свидетелство за управление на моторно превозно средство, видно от
справка на сектор „Пътна полиция" при ОД МВР – Хасково. В годините обаче придобил опит и умеел фактически да управлява
моторни превозни средства.Наказван е по
административен ред за административни нарушения по ЗДвП.
На неустановена дата през пролетта на 2014
год. подсъдимият К.С.Ч. закупил от св. Х. А.Г. мотопед марка "*****" с номер на рама **********, който нямал
поставени регистрационни табели. Според справката на сектор „Пътна
полиция" при ОД МВР - Хасково този
мотопед никога не бил регистриран по надлежния ред на територията на Р
България. След закупуване на мотопеда подсъдимият Ч. го
управлявал без поставена регистрационна табела, предимно в гр. Хасково.
На 12.07.2017 год. около 22.00 часа подсъдимият управлявайки мотопед "*****" с номер на рама **********, се движел по ул. „Хасковска"
в гр. Хасково. Същевременно св. П. Г. Н. и Р. Т.,
двамата полицейски служители при РУП - Хасково, изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Хасково. Изпълнявайки
задълженията си, около 22.20 часа на 12.07.2017 год. на
ул. „Хасковска" до дом 42 в гр. Хасково,
полицейските служители забелязали движещия се мотопед "*****" с номер на рама *****, управляван от К.С.Ч.. Така на
12.07.2017 год. около 22.20 часа в на ул. „Хасковска" до дом 42 в гр. Хасково, полицейските
служители спрели мотопеда, като била извършена полицейска проверка на мотопеда
и на неговия водач , в хода на която подсъдимият оказал пълно съдействие и разказал подробно
историята във връзка със закупуването на мотопеда.
За установените административни нарушения
по чл. 150 и чл. 140 от ЗДвП - затова, че
управлявал МПС - мотопед "*****"
с номер на рама **********,
който не е регистриран по надлежния ред /без peг. табели /, на подс. К.С.Ч. бил съставен акт с бланков №
008031/12.07.2017 год. ,който акт подписал без възражения.
Така изложената фактическа обстановка и извършеното
престъпление се доказват по безспорен и категоричен начин от обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите П. Г.,П. Б. и Х. Г. и , приложените справки от сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР – Хасково, както и от другите доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на обсъдените по-горе доказателствени
средства съдът прие за доказано
участието и авторството на подсъдимия. В тази връзка обясненията на
подсъдимия освен, че са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си са съвместими и се подкрепят от останалите
доказателствени източници - показанията на свидетелите П. Г. и Х.Г. . Показанията на тези свидетели кореспондират с
останалите доказателства, между които
няма противоречие. Оценката на фактическите данни, установени по делото
дава фактическа
основа за правни изводи, които очертават
обективната и субективна съставомерност на деянието на подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
При така
описаната фактическа обстановка, съдът прие, че от обективна страна подсъдимият
е осъществил състава на престъплението по чл. 345 ал. 2,вр.ал.1 от НК, като
на 12.07.2017 год. в гр. Хасково
управлявал моторно превозно средство - мотопед марка "*****" с рама **********,
което не е регистрирано по надлежния ред. От обективна страна, няма спор, че –
мотопед марка "*****“ , който подсъдимият е управлявал е "моторно превозно
средство" по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не
е релсово превозно средство.За да бъде престъпно поведението на обвиняемия,
законът изисква управлението на МПС да се осъществява, въпреки че същото не е
регистрирано по надлежния ред. В тази си част наказателната норма е бланкетна,
като съдържанието й следва да се запълни чрез анализиране на относимите правни
норми към регистрирането на МПС на територията на страната. Правната
регламентация на въпросните правоотношения е намерила израз в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, съгласно която - по отворените за обществено
ползване пътища се допускат единствено регистрирани моторни превозни средства с
поставени на определените места табели с регистрационен номер. За приложение на
разпоредбата е приета и Наредба №
I-45 / 24.03.2000 година за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране
от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като
съгласно чл. 2 от Наредбата - МПС задължително се представят за регистрация от
секторите "Пътна-полиция" при СДВР или областните дирекции на МВР по
постоянния адрес на собственика, като последният е длъжен, с оглед разпоредбата
на чл. 4, ал.1, лично да представи превозното средство и необходимите документи
за извършване на регистрацията. За всяко регистрирано превозно средство се издава
свидетелство за регистрация /чл. 9 от Наредбата/ и се предоставят табели с
регистрационен номер/ чл. 10 от Наредбата/, които следва да бъдат монтирани на
местата, определени от производителя (съгласно чл. 10, ал.7 от Наредбата - на
мотопедите табела с регистрационен номер
се поставя само отзад). В конкретния случай и този признак от обективна страна
е налице, доколкото видно от писмото от ОДМВР-Хасково мотопеда
никога не е бил регистриран , респективно за него не са
издавани регистрационни табели.
Като цяло между страните няма спор, че
деянието на подсъдимия осъществява от
обективна и субективна страна признаците на вмененото му престъпление.Деянието не е "малозначително",
респективно не може да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК. Съгласно тази разпоредба на материалното наказателно
право (чл.
9, ал.2 НК), не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява
признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Както е известно,
конкретиката на всеки процесен случай е тази, която обосновава позицията за
наличие или не на условията, заложени в обсъждания законов текст.
Прегледът на ценимите обстоятелства по настоящото дело не дава възможност
за осмисляне на предпоставки на нито една от двете алтернативи на чл. 9, ал. 2 НК.
Това е така, доколкото тук следва да се отчете както личността на подсъдимия , като част от преценката за самата обществена опасност
на престъплението, така и конкретиката на самото деяние.
В случая подсъдимият
е осъждан за две престъпления от общ
характер ,за които е реабилитиран по съображения ,изложени по –долу и не
е освобождаван от наказателна отговорност за извършени престъпления от общ или
частен характер ,но по отношение на него в
информационния масив на ОД на МВР-Хасково извън съдебните дела има заведени
криминалистически регистрации. Подсъдимият не притежава свидетелство за управление на МПС, за
да управлява мотопеда
,което
се явява отегчаващо отговорността на деянието обстоятелство, което по мнение на съда
завишава степента на обществена опасност на реализираното престъпление и не
може да бъде пренебрегнато. Управлението на моторното
превозно средство от водач,който не притежава съответно свидетелство за
управление за категорията на
управляваното МПС не позволява
излагането на сериозни и убедителни съждения за малозначителност на деянието,
независимо от разстоянието на придвижване , подбудите за управление на мотопеда и времето на
извършване на престъплението. В обобщение съдът счита, че управлението на МПС и
то в населено място - по време, когато
се предполага, че по улиците се движат
хора и превозни средства разкрива
сравнително високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, и
води до извода, че в конкретния случай е неприложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК.
От субективна
страна подсъдимия е осъществил
престъплението с пряк умисъл - въпреки, че е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е,
че мотопеда не е регистриран и поради
това обстоятелство не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване, го е привел в движение и го е управлявал в гр. Хасково до
спирането му от полицейските служители.
По наказанието: При поначало правилното
приложение на материалния закон
наказанието за подсъдимия покрива хипотезата на чл. 78а от НК, чието прилагане е
задължително при наличие на предвидените предпоставки, а в случая те са налице:
за престъплението по чл. 345 ал.2,вр.ал.1 от НК, според
действащата към момента на деянието редакция на текста /обн. ДВ бр.74/2015г./ се предвижда
наказание лишаване от свобода до
една години или глоба от 500 лв. до 1000 лв.Видно от приложената справка за съдимост на РС-Хасково подсъдимият е осъждан два пъти .Така с влязла в сила на
19.12.1996 г. присъда по НОХД№411/1996г.
по описа на РС-Хасково за извършено на 21.03.1996 г. престъпление по
чл.195 ал.1,вр.чл.63 т.3 от НК,за което
му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6
месеца,чието изпълнение е отложено за срок от 4 години. За това осъждане подсъдимият реабилитиран по право на 19.12.2000 г.Второто осъждане на Ч.
е с влязла в сила на 04.05.2006 г. присъда по НОХД№67/2005г. на РС-Хасково ,с която
за извършени на 19.09.1999 год. престъпления
по чл.152 ал.3 от НК и по чл.150 от НК
по реда на чл.23 от НК е определено общо наказание в размер на най-тежкото
–лишаване от свобода за срок от 9 месеца. Със същата присъда на основание чл.69
ал.2 от НК подсъдимия е освободен от изтърпяване на наложеното му по
НОХД№411/96г. на РС-Хасково наказание .Наказанието „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца подсъдимият е изтърпял
на 07.05.2007 г. ,от който момент е започнал да тече петгодишния реабилитационен срок по чл.88а ал.1,вр.чл.82
ал.1 т.4 от НК и съответно е изтекъл на 07.05.2012 г. В този петгодишен срок подсъдимият не е извършил ново умишлено престъпление от общ характер ,за
което се предвижда наказание „Лишаване от свобода „.Следователно за това осъждане ,поради изпълнение на наложеното наказание и изтичане на реаблитационния срок за него е настъпила
реабилитация по чл.88а от НК Това указва,
че към момента на извършване на престъплението, предмет на настоящата присъда
подсъдимият Ч. е
бил реабилитиран по смисъла на глава десета от НК, поради което следва да се счита за лице, което не е
осъждано за престъпление от общ характер.Подсъдимият не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Раздел ІV, Глава осма от НК , от престъплението не са причинени имуществени
вреди, които да не са възстановени. Престъплението е
извън ограниченията по чл. 78а, ал. 7
от НК. По тези съображения съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление по чл. 345 ал.2,вр.ал.1 от
НК и да му бъде наложено административно наказание - глоба. При определяне
размера на наказанието, съдът
се съобрази с материалното и имотно състояние на подсъдимия, който не
е трудово
ангажиран и не притежава
доходи и имущество, както и с наличието на смекчаващи вината обстоятелства – подсъдимия не се третира като осъждан,психичното му здраве е влошено ,а
процесуалното му поведение в досъдебното
производство е добросъвестно
, оказал е съдействие при
разследването и изразя критично отношение
към извършеното .
Отегчаващи вината на подсъдимия
са лошите данни за личността му ,предвид наличните криминалистични
регистрации . Имайки предвид тежестта на деянието, съдът счита, че наказанието “глоба” следва да бъде
определено,
според придвиденото от разпоредбата
на чл.78 а от НК, в минимален размер на 1000лв. С така наложеното по вид и размер наказание съдът счита, че целите на личната и
генерална превенция ще бъдат постигнати.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.