Р Е Ш Е Н И Е
№ 3859 / 29.9.2017 г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 01.09.2017
г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Ж.Петрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 150 по описа за 2017 год., за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството по делото
е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***срещу ответника Д.З.Д. ЕГН ********** с адрес: *** кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 287,45 лв., представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.10.2014г. до 01.11.2016 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***/видно от уточнителна молба с вх.№ 49491/31.08.2017г./;
- сумата в общ размер от 25,54 лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците, претендирани като цена на услуги , за периода от падежа на всяко месечно задължение по съответната фактура за периода от 27.10.2014г. до 01.11.2016 г. /видно от уточнителна молба с вх.№ 49491/31.08.2017г./,
ведно
със законната лихва върху
главницата от 287,45 лв., считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 6847/14.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13891/2016г. на ВРС-40-ти
състав.
Претендира се
за осъждане на ответника да заплати направените по делото съдебно-деловодни
разноски, както и разноските в заповедното производство.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес
от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Твърди се
в исковата молба, че „В.и к." ООД, в качеството
си на В и К оператор съгласно чл.2, ал.1 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн.ДВ бр.18 от 2005г., с поел.
изм.), предоставя В и К услуги на Д. ***Д. ЕГН **********
за имот на
адрес ***, кв.***, м-ст ***, ПИ с ид. № ***, която в качеството
си на потребител
ги получава и ползва на същия
адрес. Ползваните В
и К услуги на този адрес се
отчитат по партида абонатен номер ***., чийто
титуляр е ответницата.
Съгласно чл.5, т.6 от Общите условия
за предоставянето на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД потребителите
са длъжни да заплащат ползваните
В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не е правил.
На 10.11.2016г. В и К операторът
подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен
съд срещу Д., въз основа
на което било образувано частно гражданско дело № 13891/2016г. по
описа на ВРС, ГК-XL състав.
На 14.11.2016г. съдът издал заповед № 6847 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Д. да заплати на
кредитора (сега ищец) сумата от
664.79лв., представляваща стойност
на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
11.10.2012г. до
21.10.2016г.; сумата от
42.51лв., представляваща лихва
за забава върху тази главница
за периода от 15.06.2013г. до
01.11.2016г.; законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в
съда-10.11.2016г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни
разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна
такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00лв.
На 05.12.2016г. ответницата
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение на
основание чл.414, ал.1 ГПК, като
на 14.12.2016г. ищецът
бил уведомен, че на основание
чл.415, ал.1 ГПК , предвид подаденото
възражение от ответницата , може да предяви иск
за установяване на вземането си.
Излага се,
че на 02.12.2016г. ответницата
е платила доброволно следните суми:
- сумата
в размер на 64.59лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 22.08.2016г.;
- сумата
в размер на 17.09лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 27.09.2016г.
- сумата
в размер на 16.96лв.-общо главници и лихви по фактура № ********** от 24.10.2016г.
Излага се, че общият размер
на платените суми е 98.64лв.- лихви и главници.
Твърди се,че
са останали неизплатени суми за главници и лихви,
които са подробно описани в уточнителна молба от 26.01.2017г. по фактури,
както следва:
|
Фактура |
Дата |
Главница Отчетен
период |
Лихва |
Период |
|
|||
|
1 |
2 |
3 |
4 |
|
5 |
6 |
|
|
|
********** |
15.05.2013 |
180.96 |
11.10.2012 |
- 14.05.2013 |
4.22 |
15.06.2012- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
27.10.2014 |
40.95 |
22.08.2014 |
-23.10.2014 |
4.23 |
27.11.2014- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
25.05.2015 |
53.06 |
22.04.2015 |
-22.05.2015 |
7.32 |
25.06.2015- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
23.06.2015 |
48.24 |
22.05.2015 |
- 16.06.2015 |
6.26 |
23.07.2015- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
25.08.2015 |
45.02 |
16.06.2015 |
- 21.08.2015 |
5.06 |
25.09.2015 - |
01.11.2016 |
|
|
********** |
23.09.2015 |
16.08 |
21.08.2015 |
- 23.09.2015 |
1.68 |
23.10.2015 - |
01. |
11.2016 |
|
********** |
23.10.2015 |
24.12 |
23.09.2015 |
- 23.10.2015 |
2.31 |
23.11.2015- |
01. |
.11.2016 |
|
********** |
25.11.2015 |
48.24 |
23.10.2015 |
-20.11.2015 |
4.18 |
25.12.2015- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
29.12.2015 |
24.12 |
20.11.2015 |
-28.12.2015 |
1.86 |
29.01.2016- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
22.01.2016 |
16.08 |
28.12.2015 |
-22.01.2015 |
1.13 |
22.02.2016- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
25.02.2016 |
27.34 |
22.01.2016 |
-22.02.2016 |
1.67 |
25.03.2016- |
01.11.2016 |
|
|
********** |
23.03.2016 |
16.08 |
22.02.2016 |
-21.03.2016 |
0.86 |
23.04.2016- |
01.11.2016 |
|
|
********** |
28.04.2016 |
11.26 |
21.03.2016 |
-26.04.2016 |
0.49 |
28.05.2016- |
01. |
11.2016 |
|
********** |
13.06.2016 |
16.08 |
26.04.2016 |
- 10.06.2016 |
0.50 |
13.07.2016- |
01 |
.11.2016 |
Общо главница: 567,63 лв. Общо лихва: 41,77 лв.
Предвид депозираната молба от
ищцовата страна с вх. № 49491/31.08.2017 г., обективираща искане от страна на
ищцовото дружество за частично оттегляне на предявената искова претенция и
липсата на противопоставяне от ответната страна, с определение , постановено в
открито съдебно заседание, обективирано в съдебния протокол от проведеното на 01.09.2017г.
съдебно заседание, e прекратено
производството по гр.д.№ 150/2017г., по описа на ВРС, ХІ състав, в частта досежно предявената искова
претенция за признаване за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, които
се отчитат по партида с абонатен номер 130297, за ползвани и незаплатени В и К
услуги, следните суми, а именно : сумата в общ размер от 280,18лв.,
представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги
за периода от 11.10.2012 г. до 27.10.2014 г. за обект на потребление, находящ
се на адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ кв. ***, м-ст ***ПИ
с ид. № ***; сумата в общ размер от 59,87лв.,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците,
претендирани като цена на услуги, за периода от 15.06.2013 г. до 27.10.2014 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 280,18 лв., считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
съда – 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена Заповед № 6847/14.11.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13891/2016г. на ВРС-40-ти състав,
поради оттегляне на исковата претенция в тази част, на основание чл.232 от ГПК.
В уточнителната молба с вх. № 49491/31.08.2017
г. ищцовата страна изрично е посочила , че поддържа иска за сумата от 287,45 лв.,
представляваща главница за отчетена и изразходвана вода за периода от 27.10.2014
г. до 01.11.2016г., както и се поддържа иска за сумата от 25,54 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2014 г. до 01.11.2016г.
С оглед на изложеното, се моли за постановяване
на положително решение по предявената
искова претенция, както и за присъждане
на сторените разноски.
Ответницата Д.З.Д. ЕГН ********** с адрес:
*** кв. ***, м-ст
***ПИ с ид. № ***, в срока по чл. 131 от ГПК, не е депозирала
отговор на исковата молба.
В депозираното възражение
срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 13891/2016г. на
ВРС-40-ти състав ответницата
като длъжник по заповедта посочва,
че не е титуляр
на партида с абонатен номер ***, както и че „сумите,
за които става въпрос са
платени с банков превод ч/з ***Б-я и ЦКБ до ХІІ
2016г./01.11.2013г. за
2012г. с ф-ри на ***“.
В проведените по делото съдебни заседания ответницата изразява становище за
неоснователност на предявената искова претенция , като излага твърдения, че
всички дължими суми в полза на ищцовото дружество са изцяло заплатени.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно
основание чл.422 от ГПК:
От приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 13891/2016г. на ВРС-40-ти състав, се установява,
че същото е образувано по подадено
от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на
длъжник заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 10.11.2016 г. Въз основа на
депозираното заявление е издадена Заповед №
6847/14.11.2016 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата
на която е разпоредено длъжникът Д.З.Д. ЕГН ********** с адрес:
*** кв. ***, м-ст
***ПИ с ид. № ***да заплати на „***” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** вземане: сумата от 664,79 лева (шестстотин шестдесет и четири лева и седемдесет
и девет стотинки) главница - представляваща неизпълнено задължение за заплащане на
консумирана вода по партида с абонатен
№ 130297, за периода от 11.10.2012 г. до 21.10.2016
г.; сумата от 42,51 лева (четиридесет и два лева и петдесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане,
начислено за периода от 15.06.2013 г. до 01.11.2016 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на
заявлението – 10.11.2016 г., както
и за сумата от 125,00 лева (сто двадесет и пет лева), представляваща
направени по делото съдебно деловодни разноски, от които 25,00 лева – заплатена от заявителя държавна
такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Посочено
е , че вземането
произтича от следните обстоятелства: консумирана вода
по партида с абонатен № 130297, за периода от 11.10.2012 г. до 21.10.2016 г., за обект - имот, находящ се в гр. Варна,
ж.к. „***“ кв.
***, м-ст ***ПИ с ид. № ***.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
в заповедното производство
и ответник в настоящото производство Д.З.Д. за
недължимост на присъдената
в полза на заявителя сума, което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по .гр.д.
№ 13891/2016г. на
ВРС-40-ти състав.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира,че
настоящото производство е допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на
исковата претенция.
СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните
актове, регламентиращи
процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Представени са и Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД, решение № ОУ-018
от 09.06.2006г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени и два броя обяви,от които
е видно, че същите се публикувани в един централен и един местен вестник,
съответно във в. „***” и в. „***” в броя от 26.06.2006г.
По делото са представени Общите условия за предоставянето
на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД, одобрени
от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014г.
Представено е Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР,
с което са одобрени общите условия за предоставяне на *** услуги на
потребителите.
Видно от приобщените към доказателствения
материал два броя обяви,
Общите условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор „В.и к." ООД са публикувани в два
ежедневника в броевете им от 23.01.2015г.
Представени са решение № Ц-31 от 19.09.2011г. на
ДКЕВР, ведно с обяви, за публикуването
на общите условия на ищцовото дружество в централни и местни ежедневници.
Представени са решение № Ц-9 от 28.01.2013г. на
ДКЕВР, ведно с обяви, за публикуването
на общите условия на ищцовото дружество в централни и местни ежедневници.
Представени са решение № Ц-23 от 03.06.2016г. на
КЕВР, ведно с обяви, за публикуването на
общите условия на ищцовото дружество в централни и местни ежедневници.
Представена е справка за недобора на частен абонат с
клиентски № ***за издадени фактури на абоната *** за периода от 11.10.2012 г.
до 01.11.2016г.
Видно от споразумителен протокол № *********/18.10.2013г.,
е сключено споразумение между ответницата Д.З.Д. , в качеството й на съпруга на
починалия титуляр на партидата с абонатен № ******, от една страна и ответното
дружество, от друга страна, за разсрочено плащане на задължението за периода от
/ не е посочена начална дата/ до 18.10.2013г. в размер на 465,93 лв. по 5 броя фактури , от
15.06.2012г., 15.10.2012г., 15.05.2013г., 25.06.2013г. и 22.07.2013г.
Представен е заверен за вярност препис на карнет на
партида с абонатен № ***, с абонат ***, от който е се установяват отчетената
консумирана вода от абоната за периода от 16.10.2013г. до 21.04.2017г., като е
положен подпис на инкасатора , като е положен подпис от страна на абоната до 13.08.2016г.
Приобщени към доказателствения материал представените от
ответницата вносна бележка от 10.04.2017 г., вносна бележка от 02.12.2016 г.,
вносна бележка от 09.08.2016 г., вносна бележка от 09.05.2016 г., вносна
бележка от 16.05.2017 г., вносна бележка от 26.10.2015 г., вносна бележка от
07.05.2015 г., вносна бележка от 24.01.2015 г., вносна бележка от 10.11.2014
г., вносна бележка за периода от 08.04.2014г. до 31.07.2014 г., вносна бележка
за периода от 01.09.2014г. до 08.04.2014 г., вносна бележка от 06.12.2013 г.,
за изплатени суми в полза на ищцовото дружество.
От заключението на вещото лице И.Т.С. по допуснатата и
приета съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано като обективно и компетентно
дадено, се установява след проверка в счетоводните документи, находящи се в ищеца, че при проверка в Справка за недобора
на партида на клиент с № ***с абонатен номер ***за процесния период до
01.11.2016 г., експертизата констатира, че ищецът е начислил задължение за
абоната към датата на заповедното производство -10.11.2016 г. в размер на
664,79 лв. След тази дата, ищеца е отразил частични плащания по някои от
процесните фактури,и задължението към датата на ССЕ – 04.08.2017 г. по данни на ищеца е общо в размер на 468,41
лв.
Във връзка
с волеизявленията на ответника за погасяване на задълженията в поредността,
описана във вносните бележки, копия от които са приложени по делото и
съобразявайки се с чл. 76 от ЗЗД, вещото лице е направило втори вариант , в
който с постъпилите плащания при ищеца е покривало текущите задължения за
консумирана вода след м.09-10.2013 г.,
без да покрива задълженията от Споразумителния
протокол от 18.10.2013 г. Вещото лице констатира, че в
представените по делото вносни бележки от ответника, са посочени периоди и
кубици по които се плаща за консумирана вода, т.е. с плащането ответника НЕ е
покривал суми от Споразумителния протокол за
разсрочено плащане № *********/18.10.2013, който обхваща консумация на вода за
периода до 18.10.2013 г. При този ВТОРИ
вариант, с така покритите от вещото лице
задължения по процесните фактури за периода от 11.10.2012г. до 01.11.2016
г., задължението към датата на
експертизата- 04.08.2017 г. ,вещото лице
изчислява в размер на 352,32 лв. (414,53-62,21 зад. по ф. **********/25.11.2016,
която е след 01.11.2016).
Вещото лице посочва, че съгласно първи вариант ,
съгласно който ищцовото дружество с плащанията, които е направила ответницата ,
е покрило стари задължения - за период от 2012 г., задължението на ответницата по
данни на *** Варна за неизплатена главница за периода от 27.10.2014 г. до
01.11.2016 г , е общо в размер на 287,45 лв., а
върху задължението от 287,45 лв. за периода от 27.10.2014 г. до 01.11.2016 г. включително, вещото лице
изчислява лихвата общо в размер на 25,54 лв.
Съгласно
направените преизчисления от вещото лице в своя втори вариант , съгласно
който вещото лице е отчело изрично посочените от ответницата във вносните
бележки кои задължения се погасяват с направените плащания, задължението на
ответницата за периода от 27.10.2014 г.
до 01.11.2016 г , е общо в размер на 0,00 лв., като при Втори вариант няма
дължими лихви.
Предвид така установеното от фактическа страна,
СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
С оглед характера на предявения иск, с който
се иска съдебно установяване на съществуването в полза на ищеца на вземане
срещу ответника, доказателствената тежест за установяване на вземането се носи
от ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на основание за възникване на вземането и неговия размер. В тежест на
ответника е да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това
вземане.
Между
страните не се оспорва обстоятелството ,че недвижимият имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „***“ кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***, е присъединен към водопреносната
и канализационна система, стопанисвана от ищцовото дружество, като за имота е
определен абонатен номер ***. С
присъединяване на процесния недвижим имот към водопреносната
и канализационна мрежа, съответно след откриване на индивидуална партида, между
страните възниква облигационна връзка.
Съгласно
разпоредбата на чл.11 ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, общите условия на договорите за предоставяне на ***
услуги стават част от договорните отношения между страните по силата на закона
в едномесечен срок от публикуването им.
Съгласно
пар.1,т.2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на *** услуги са
юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти, за които
се предоставят *** услуги. С идентично съдържание е и текстът на
разпоредбата на чл.2, ал.1 от Общите условия за предоставяне на *** услуги на ищцовото
дружество.
Съдът ,
съобразявайки съвкупния доказателствен материал по делото, включително, включително и становището на ответната страна, намира, че ответницата
притежава качеството „потребител на *** услуги” по смисъла на чл.3 от Наредба №
4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи и по смисъла на чл.2
от Общите условия за предоставяне на *** услуги на потребителите от ***
оператор "***" ООД, като не се оспорва между страните качеството на
ответницата на потребител на *** услуги по отношение на обекта на потребление с
абонатен номер ***.
С оглед
на така изложеното, съдът приема, че между страните по делото е налице
правоотношение по предоставяне на *** услуги за питейно - битови нужди до потребител
- собственик на недвижим имот за процесния период. Като собственик на имота,
ответникът се явява потребител на В и К услуги и предвид водоснабдеността
на имота и откриване на партида на същия, е възникнало задължение за ответника
да заплаща потребената вода , на основание влезлите в сила Общи условия на
ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.33 ал.2 от Общите условия, основно задължение на потребителя
е да заплаща стойността на ползваните услуги в 30-дневен срок след датата на
фактуриране, като при неизпълнение в срок на задължението си за плащане на
ползваните услуги , съгласно чл.44 от ОУ потребителят дължи на *** оператора
обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на *** оператора. Съгласно чл.22 от Общите условия, изразходваните количества питейна
вода се отчитат от водомер, монтиран на водопроводното отклонение от *** оператора.
Съгласно чл.23, ал.1, т.2, за потребители за питейно-битови нужди, отчетът се
извършва на 3 месеца. Според ал. 3 на чл. 23, в междинните периоди между два
отчета *** операторът ежемесечно начислява количество изразходвана
вода, определена въз основа на средния месечен разход от предходните два
отчета. След отчитане на показанията на водомерите количеството вода се
изравнява в съответствие с реалното потребление. Предвидено в ал. 4 на чл. 22
е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на *** оператора.
Съдът,
като съобрази представените по делото писмени доказателства, констатира , че за установяване на наличието
на доставяне и реално потребяване на отчетената вода, начислена за
плащане с процесните фактури, ищецът е представил карнет за извършени
отчети на водомера на ответницата, както и споразумителен протокол № *********/18.10.2013г.
В карнета е положен подпис на абоната, а в споразумителния протокол ответницата
не е оспорила дължимостта на сумите по посочените в него фактури. Вследствие на
изложеното, съдът намира, че ищецът е
установил в производството по делото, че в рамките на исковия период е
бил изправен по отношение на поетите задължения за доставка на *** услуги в
обекта на потребление на ответника, че е доставил претендираните *** услуги и
че ответникът е изразходил претендираното количество вода, както и за спазване
на уговорените в ОУ правила и процедури по измерване, отчитане и разпределение
на количествата вода.
Съдът ,
като съобрази приобщените към доказателствения материал вносни бележки , цитирани по-горе, както и
заключението на вещото лице по приетата съдебна-счетоводна експертиза- във
втория й вариант, намира, че ответницата изрично е посочила при плащане на сумите от нейна страна кои
задължения е погасила. Съгласно разпоредбата на чл.76 от ЗЗД „Този, който има
към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако не е
заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно.“ В настоящия случай ответницата с
изплащане на сумите по вносните бележки изрично е посочила кои от задълженията
погасява, поради което , съдът намира, че следва да бъде кредитиран втория
вариант от заключението на вещото лице по приетата съдебна-счетоводна
експертиза , съгласно който вещото лице е съобразило кои задължения са погасени
, с оглед посоченото от ответницата кои задължения погасява.
Съгласно
втория вариант от заключението на вещото лице по приетата съдебна-счетоводна
експертиза , предвид направените преизчисления от вещото лице в своя втори
вариант, с направените плащания от ответника да се покрият текущите задължения, задължението на
ответницата за периода от 27.10.2014 г. до 01.11.2016 г , е общо в размер на
0,00 лв. , а при втори вариант няма дължими лихви, тъй като с направените
плащания, вещото лице е погасявало първо начислените лихви за забава и след
това главници.
Вследствие на изложеното, кредитирайки
посочения по-горе втория вариант от заключението на вещото лице по приетата
съдебна-счетоводна експертиза съдът намира, че ответницата е погасила чрез
плащането им претендираните от ищцовото дружество задължения. Вследствие на
изложеното съдът намира, че исковите претенции се явяват неоснователни, поради
което следва да бъдат отхвърлени.
Видно
от представените по делото вносни бележки, както и от заключението на вещото
лице , ответницата е заплатила част от процесните вземания преди подаване на
заявлението в съда, а част от задълженията , които са предмет на заповедта по
чл.410 от ГПК , са изплатени след датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК-10.11.2016г. , въпреки подаденото от нея възражението по чл.414 от ГПК,
предвид на което е образувано настоящото дело.
Следва
да се вземе предвид , че видно от представените по делото вносни бележки, както
и от заключението на вещото лице по ССЕ, ответницата е заплатила на
02.12.2016г. сумата в размер на 105,00лв., на 10.04.2017г. сумата в размер на
45,00 лв. и на 16.05.2017г. сумата в размер на 40,50 лв., с които е погасила
подробно посочените в заключението на вещото лице главници по фактури ,
издадени за процесния период на потребление. Останалите суми са погасени преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК от ищцовото дружество. Следователно за
сумата в общ размер от 190,50 лв. , равняваща се на сбора на горепосочените
суми, е изплатена от ответницата след подаване на заявлението в съда.
В
настоящото производство на основание чл. 235, ал.3 от ГПК съдът следва да
съобрази настъпилия факт на частично заплащане на претендираните суми, след
образуване на делото на претендираните от дружеството суми. С плащането им по
време на висящото производство, ответникът е направил извънсъдебно признание за
дължимостта им. Плащането, като факт от значение за спорното вземане, съобразен
съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, обуславя извода, че към момента на приключване
на устните състезания по делото вземането на ищеца към ответницата, на
твърдяното основание, е погасено поради плащане и не съществува, като сумата в
размер на 190,50 лв. е изплатена след образуване на настоящото дело, като за
начална дата се взема предвид датата на подаване на заявлението в съда, а
останалата сума е изплатена преди това. Ето защо, предявените искове следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни, като част са погасени от ответницата преди
датата на подаване на заявлението, а другата част са погасени, поради извършено
след образуване на настоящото дело плащане от страна длъжника на част от претендираните суми.
Въпреки
изплащането в цялост на претендираните суми от страна на ответницата, обаче,
оспорването на вземането по заповедта за изпълнение чрез подаване на възражение
по чл. 414, ал. 1 от ГПК е поведение на ответницата, дало повод за завеждане на
делото. При този изход на спора следва да се определят дължимите на ищцовото
дружество разноски за двете производства. Независимо от отхвърлянето на
предявения иск, с несвоевременното заплащане на част от задълженията си към ищцовото
дружество, ответницата е дала повод за завеждане на заповедното производство, а
депозираното от нея възражение срещу издадената заповед по реда на чл. 410 от ГПК е станало причина за образуване на исковото производство. По аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК, реализираните от ищеца разноски по делото следва да се възложат в тежест
на ответницата. Вследствие на изложеното , при този изход на спора и по
аргумент за противното от чл. 78, ал. 2 от ГПК ищецът има право на заплатените
от него съдебно-деловодни разноски, предвид
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен на
л.135 от делото и доказателствата за реализирани разходи, като ищцовото
дружество претендира присъждане на разноските са заповедното производство в
размер на 125,00 лв., както и направените в исковото производство разноски , от
които 75,00 лв. държавна такса, 50,00 лв.- юрисконсултско възнаградждение
и 180,00лв.- депозит за съдебно-счетоводна експертиза. Следва да се съобрази
частичното плащане на сумите по заповедта от страна на ответницата след
подаване на заявлението в съда, частичното заплащане преди подаване на
заявлението и частичното прекратяване на производството по делото. Отчитайки
извършените от страна на ответницата плащания по процесните вземания преди и
съответно след датата на подаване на заявлението в съда, както и частичното
прекратяване на производството по делото , съдът намира, че ответницата следва
да заплати сумата в размер на 82,15 лв., представляваща направените от ищеца
разноски в исковото производство , отчитайки , че с погасяване на част от
сумите ответницата е дала повод за завеждане на делото по отношение на тези
вземания. Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство в размер на 33,67 лв. , съответни на
плащанията на ответницата след подаване на заявлението в съда.
Съобразно указанията,
обективирани в т. 13 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 год. ,постановено
по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
прекратяване на делото по иск, предявен
по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедта
за изпълнение подлежи на обезсилване от съда по исковото производство, поради
което на основание чл. 415 ал. 2 от ГПК издадената заповед следва да се
обезсили, в частта й, за която производството по настоящото дело е прекратено.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца "***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ***срещу ответницата Д.З.Д. ЕГН ********** с адрес: *** кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ОТВЕТНИЦАТА ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА в качеството си на потребител на В и К услуги, които се отчитат по партида с абонатен номер ***, за ползвани и незаплатени В и К услуги, следните суми, а именно :
- сумата в общ размер от 287,45 лв., представляваща сбор от неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 27.10.2014г. до 01.11.2016 г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ж.к. „***“ кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***;
-
сумата в общ размер от 25,54 лв.,
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяка от главниците,
претендирани като цена на услуги , за периода от падежа на всяко месечно
задължение по съответната фактура за периода от 27.10.2014г. до 01.11.2016 г., ведно
със законната лихва върху
главницата от 287,45 лв., считано от датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2016 год. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 6847/14.11.2016 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13891/2016г. на ВРС-40-ти
състав.
ОСЪЖДА Д.З.Д.
ЕГН ********** с адрес: *** кв. ***,
м-ст ***ПИ с ид. № ***ДА ЗАПЛАТИ на "***"
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя ***сумата в размер на 33,67 /тридесет и три 0,67/ лв. , представляваща съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д.
№ 13891/2016г. на ВРС-40-ти състав, както и сумата от 82,15 лв. /осемдесет и два 0,15/ лв.,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА
издадената Заповед № 6847/14.11.2016 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 13891/2016г. на ВРС-40-ти състав В ЧАСТТА досежно сумата в размер от 280,18лв., представляваща сбор от
неплатените главници за ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от
11.10.2012 г. до 27.10.2014 г. за обект на потребление, находящ се на адрес:
гр. Варна, ж.к. „***“ кв. ***, м-ст ***ПИ с ид. № ***и сумата в общ размер от 59,87лв., представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху
всяка от главниците, претендирани като цена на услуги, за периода от 15.06.2013
г. до 27.10.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 280,18 лв.,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.11.2016 год. до окончателното изплащане
на задължението, както и за сумата от 60,10лв.-представляваща
разноски, съответни на тези суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: