Определение по дело №2447/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2589
Дата: 27 юни 2019 г. (в сила от 26 юли 2019 г.)
Съдия: Даниела Георгиева Талева
Дело: 20191100202447
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                   П  Р  О  Т  О  К  О  Л

 

                                     Гр. София, 27 юни 2019 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД Наказателно отделение, 12 състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                  Председател: ДАНИЕЛА ТАЛЕВА

                                    

 

Секретар: МАРИАНА КОСАЧЕВА

Прокурор: ЕЛКА ВАКЛИНОВА

Сложи за разглеждане докладвано от съдия ТАЛЕВА НЧД № 2447 по описа за 2019 година

 

На именното повикване в 12,35 ч. се явиха:

 

За Началника на затвора, редовно призован, явява се инспектор Г., с днес представено пълномощно.

За СГП, редовно уведомени, явява се прокурор Ваклинова.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.Х.Ц., редовно призован,  явява се лично, доведен от затвора гр. София.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.Ц.: Упълномощил съм адв. Б.М.да ме представлява в настоящото производство. Тъй като обаче има данни, че същият се бави по друго дело в Окръжен съд – София, заявявам че не държа на неговото присъствие. Моля делото да се разгледа без защитник. Ще се защитавам сам.  Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и при отсъствие на процесуални пречки за това

ОПРЕДЕЛИ:

 ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ:

С.Х.Ц. – роден на *** г. в гр. Ботевград, българин, български гражданин, ЕГН **********, разведен, със средно техническо образование, осъждан.

СЪДЪТ разяснява правата на лишения от свобода в настоящото производство, включително и правото му на отвод, спрямо съдебния състав, секретаря и прокурора.

ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ С.Ц.: Разбрах правата, които ми бяха разяснени в наказателното производство, включително и правото ми на отвод. Нямам искания за отвод спрямо изброените лица.

СЪДЪТ, като съобрази, че са изпълнени изискванията на чл. 271 до 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с постъпилата молба - заявление от осъдения С.Х.Ц., с която се иска да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на изтърпяваното наказание „лишаване от свобода“.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и постъпилите, заедно с молбата писмени доказателства, а именно: справка, изходяща от ГД „ИН“ с № 171/11.06.2019 г., касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „лишаване от свобода“; становище от Началник Сектор СДВР при затвора гр. София; становище от Началник Сектор при ЗО „Кремиковци“; доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор СДВР при ЗО „Кремиковци"“ препланиран план на присъдата; схема за определяне на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите; писмо от управителя на „А.93“ ЕООД, във връзка с извършваната от лишения от свобода трудова дейност по време на изтърпяване на наказанието и перспективите за последващата му трудова реализация.

В залата се явява адв. Б.М.с приложено по делото пълномощно.

СЪДЪТ запознава адв. М. с извършените до момента действия.

АДВ. М.: Да се приемат доказателствата.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА и доклад от инспектор „Пробация“ при затвора гр. София, както и затворническо досие на осъдения.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат представените писмени доказателства.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА: Представям справка в днешното съдебно заседание за изтърпяната и оставащата част от наказанието „лишаване от свобода“ към настоящия момент.

АДВ. М.: Да се приеме справката. Представям като доказателство по делото писмо от Председателя на БФ Канадска борба. Същият е готов да приеме С.Ц. в отбора и да се състезава.

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните по представените, заедно с молбата писмени доказателства, съобразно заявеното от страните във връзка с тях намери, че същите са относими към предмета на доказване по делото, поради което и на основание чл. 283 от НПК следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Мотивиран от горното

СЪДЪТ

 ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: справка, изходяща от ГД „ИН“ с № 171/11.06.2019 г., касаеща изтърпяната и оставаща част от наказанието „лишаване от свобода“; становище от Началник Сектор СДВР при затвора гр. София; становище от Началник Сектор при ЗО „Кремиковци“; доклад за лишения от свобода, изхождащ от инспектор СДВР при ЗО „Кремиковци"“ препланиран план на присъдата; схема за определяне на вероятност за ново осъждане и профил на нуждите; писмо от управителя на „А.93“ ЕООД, във връзка с извършваната от лишения от свобода трудова дейност в местата за лишаване от свобода и перспективите за последващата му трудова реализация, доклад от инспектор пробация при Затвора – гр.София, както и затворническо досие.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме представеното доказателство –писмо от Председателя на БФ Канадска борба, както и справката от затвора.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТОВА СОФИЯ: Да се приеме.

 

СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните по представените днес писмени доказателства намери, че същите са относими към предмета на доказване по делото, поради което и следва да бъдат приети като писмени доказателства.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 283 от НПК

СЪДЪТ

 ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА като писмени доказателства справка от ГД „ИН“ с № 171/27.06.2019 г. и писмо от Председателя на БФ по канадска борба, в което е изразено становище и готовност лишеният от свобода при евентуално условно предсрочно освобождаване да бъде приет в отбора по канадска борба.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други искания по доказателствата.

СЪДЪТ, като съобрази, че страните нямат искания за събиране на нови и допълнителни доказателства, намери делото за изяснено от фактическа страна, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

АДВ. М.: От събраните по делото доказателства по категоричен начин се доказа, че целите на наказанието, наложено на подзащитния ми С.Ц. са постигнати в своята цялост и пълнота. Видно е, че неговият риск от рецидив е спаднал на ниско ниво, при приемането е бил 27 точки, а към момента едва 12. Ц. е преосмислил своето поведение, а при него се наблюдава осъзната отговорност от извършеното престъпление. Признава вината за извършеното престъпление,  като от 2015 г. изплаща и кръвнина на пострадалите от престъплението. По време на престоя си, видно от доказателствата по делото, не се е свързал с криминализирани личности. Същият притежава лидерски качества, но без желание да доминира над останалите. Видно от документите, представени по делото, винаги е бил много дисциплиниран, изпълнявал е задачите и целите на наказанието, награждаван е 22 пъти, като също е бил е пускан в домашен отпуск в размер на 120 денонощия,  от което може да се направи заключение, че същият е съвестен и спазва закона. Няма нито едно нарушение на дисциплината по време на изтърпяването на наказанието. Никога тези 120 пъти не му се е случвало да закъснее при връщане от отпуск. Винаги е съдействал на служителите от затвора, държал се е с нужното уважение не само към служителите на затвора, но и към останалите лишени от свобода. С.Ц. е участвал активно в културно - масовите спортни дейности в затвора, а от 2011 г. работи непрекъснато и от м. юли 2017 г. е поставен на „лек“ режим. От 2015 г. С.Ц. е работил в служебния стол в „Кремиковци“, който е извън охраняемата зона на затворническото общежитие. Същият не употребява алкохол и наркотици. Спортист е и иска да се върне, при евентуално одобрително условно предсрочно освобождаване, към националния отбор на България и да носи победи и титли на България. Същият е бил европейски и републикански шампион по канадска борба. Дори 2018 г., подготвяйки се в затвора, става осми, което е голямо постижение, знаейки какви са условията в затвора. Също така виждаме, че С. иска да се върне към законосъобразен начин на живот, намерил си е работа. По делото е видно от документи, че ще бъде назначен при евентуално условно предсрочно освобождаване в „А. 93“. През цялото време, докато е бил лишен от свобода е поддържал близки отношения със своите роднини, като същевременно той не е очаквал някакви финансови постъпления от тях, или те да го подпомагат, а е разчитал единствено и само на заплатата, която изкарва по време на изтърпяване на наказанието си. По време на престоя си в пенитенциарното заведение не е бил наказван, изпълнявал е задачите и целите на наказанието си. Не е показвал агресия, видно от документите, представени по делото, не е конфликтна личност. Винаги в напрегнати ситуации е успявал да контролира гнева си и да усмирява тези ситуации. Няма нито един случай, където да е замесен в конфликтна ситуация, а самият психолог казва, че той вече мисли в преосмисляне на действията си, не действа импулсивно и всичко това говори, че подзащитният ми е променил нагласата си и иска да намери достойно място в обществото.

 Моля да вземете предвид всички факти и обстоятелства по делото и да приложите института на предсрочно условно освобождаване спрямо подзащитния ми С.Ц., като постановите условно предсрочно освобождаване за останалата част от наказанието и наложите по Ваша преценка пробационни мерки в определен от Вас срок.

СЪДЪТ ДАВА ДУМАТА ЗА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Желая по Ваша преценка да ме освободите условно предсрочно, да прецените дали заслужавам това.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ИНСПЕКТОР Г.: Затворническата администрация счита, че са налични и двете изискуеми в нормата на чл.70, ал. 1, т. 1 от НК предпоставки, като нашето становище, с което моля да се съобразите, при евентуално уважаване молбата на осъдения Ц. в рамките на тригодишен период от изпитателния срок да наложите пробационен надзор по смисъла на чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно „задължителни периодични срещи с пробационен служител“, като в тази насока е приложения доклад от инспектор „Пробация“ при затвора гр. София с подробни мотиви на затворническата администрация.

ПРОКУРОРЪТ: В конкретния казус не мога да подмина обстоятелството, че става въпрос за много висок остатък от 5 години и към днешен ден още 25 дни. Това за прокуратурата винаги е било сериозен аргумент да изрази отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване. В конкретния случай, с оглед приложения доказателствен материал считам, че затворническата администрация, след като е преценила, че може да гласува доверие на лишения от свобода Ц. и е представила тези доказателства за неговото поведение, може да бъде даден приоритет на нейното становище и в случая смятам да го подкрепя също, като лично аз съм впечатлена от обстоятелството, че още от 2015 г. лишеният от свобода С.Ц. изплаща кръвнина за извършеното престъпление, т.е., работейки в затвора, прави това обезщетение доброволно и се надявам, това няма да преустанови при евентуално условно предсрочно освобождаване, а ще продължи до окончателно изплащане на дължимите суми. Що се отнася до предложените пробационни мерки за срок от три години, подкрепям становището на Началника на затвора и моля да постановите задължителна пробационна мярка за този срок, който е максималния, съгласно закона. Считам, че може да бъде уважена молбата.

СЪДЪТ ДАВА последна дума на лишения от свобода.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА С.Ц.: Желая условно предсрочно освобождаване.

 

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, запозна се представените по делото доказателства, намери следното:

Осъденият С.Х.Ц. към момента изтърпява наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 25/2006 г. по описа на СОС, влязла в сила на 27.09.2010 г. От така наложеното наказание „лишаване от свобода“ към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 8 години, 8 месеца и 21 дни, включващи и 8 дни предварителен арест, от работа са зачетени 3 години, 2 месеца и 14 дни, като има остатък за изтърпяване в размер на 5 години и 25 дни. В приетите по делото доказателства, становище на Началник Сектор  в затвора гр. София, становище на Началник Сектор към ЗО „Кремиковци“, доклад за лишения от свобода, изхождащ от инсп. СДВР при ЗО „Кремиковци“, справка от ГД „ИН“, са изразява становище, че целите на наказанието са постигнати в цялост от изпълнена прогресивната система, налице е снижаване на риска от рецидив, както и че при условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието следва да бъдат наложени пробационни мерки за срок от 3 години, който е и максимално предвидения такъв за изпълнение на пробационни мерки. От доказателствата по делото се установява, че осъденият е награждаван многократно, общо 22 пъти по време на изтърпяване на наказанието и не е наказван. Видно от справката от ГД „ИН“ към момента осъденият е изтърпял фактически малко повече от 1/2 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Съгласно справката от ГД „ИН“ осъденият Ц. към момента фактически е изтърпял 8 години, 8 месеца и 21 дни, при необходими 8 години и 6 месеца, т.е.малко повече от половината от наложеното му наказание. В справката от ГД „ИН“, подписана от Началника на затвора гр. София се сочи, че лишеният от свобода притежава добър ресурс за ресоциализация, докато в становището от инспектор СДВР при затвора гр. София, ресурса за ресоциализация на осъдения се оценява като приемлив. В доклада от инспектор „пробация“ се сочи пък, че лишеният от свобода разполага с отличен ресурс за ресоциализация, след освобождаването му от пенитенциарното заведение. У съда буди недоумение различната оценка в посочените писмени доказателства, досежно възможността на осъдения за последваща интеграция в обществото, като тя е окачествена от приемлива до отлична. Неясно остава защо въз основа на едни и същи критерии, преценявани от различните служители, се дава различни оценка на потенциалните възможности на осъденото лице да се интегрира отново в обществото и в живота на свобода.

На следващо място, във всички становища и доклади се изразява мнение, че са постигнати както целите на наказанието, така и прогресивната система се сочи да е изпълнена в цялост. Сочи се още, че са развити умения за конструктивно решаване на проблемите и използване на социално приемливи модели за поведение, както че и рискът от вреди за обществото е нисък. От доклада от инспектор СДВР при ЗО „Казичене“, датиращ от 15.05.2019 г. е посочено, че се наблюдават положителни промени в нагласата на лишения от свобода, изразяващи се в осъзнаване на отговорността за извършеното, признаване на вредата, причинена на жертвата, както и че Ц. е склонен да преосмисли и промени криминалното си поведение. Същевременно в текущ доклад с дата 10.09.2018 г., съдържаща се в затворническото досие, в графата „Отношение към правонарушението“  е посочено, че „лишеният от свобода“ приема отговорността в определена степен, че не осъзнава всички причини, довели до извършване на престъплението, налице е частична промяна в отношението към присъдата и приемането й за справедлива, като Ц. декларира мотивация за промяна на криминалното си поведение. В същият този текущ доклад, рискът от вреди за обществото е оценен като среден. С оглед посочените противоречиви данни в двата доклада, които са изготвени в рамките само на 8 месеца, съдът намира, че не следва да даде вяра на обективираното становище в докладите, изготвени по повод молбата за условно предсрочно освобождаване, в които се сочи, че целите на наказанието са постигнати в цялост и корекционната работа с осъдения е приключила успешно и окончателно. За този извод на съда е пренос има и тежестта на естеството на деянието. Ц. е осъден за опит на убийство на повече от едно лице, като видно от мотивите към присъдата смъртта на единия пострадал е настъпила в резултат от произведен от Ц.  изстрел в главата на убития.

 На следващо място, до сега е изтърпяно едва половината от наложеното наказание, като „лишеният от свобода“ има да изтърпява повече от 5 години, който остатък е прекомерно висок, с оглед естеството и тежестта на извършеното, с което е засегнато най - ценното човешко право, а именно правото на живот. Действително съдът при отказ да приложи института за условно предсрочно освобождаване не може да се позовава единствено на размера на неизтърпяната  част от наказанието „лишаване от свобода“, но в конкретния случай това не е единствен критерий, на който съдът се опира, за да направи преценка, че не са налице условията за приложение на чл. 70 от НК. Въпреки изразеното становище от страна на затворническата администрация, че осъденият е превъзпитан и поправен, този съдебен състав не е на същото мнение. Както бе посочено вече по-горе в текущия доклад от 10.09.2018 г. се сочи, че осъденият не приема в цялост отговорност за извършеното, не осъзнава всички причини, довели до извършване на престъплението, като е налице само частична промяна в отношението му към присъдата и приемането й за справедлива. Само осем месеца по-късно се твърди, че лишеният от свобода вече е осъзнал в цялост причините за противоправното си поведение и изцяло поема отговорност за извършеното. В доклада от 15.05.2019 г. е заявено, че Ц. е склонен да преосмисли и промени криминалното си поведение, като не е изразено становище това преосмисляне и промяната да са вече станали факт. Според този състав изминалия срок от само 8 месеца между двата доклада е изключително  кратък, за да се приеме, че е възможно настъпването на такава кардинална промяна в отношението, преосмислянето и осъзнаването в цялост на причините да бъде извършено престъпното деяние, за което осъденият изтърпява наказание „лишаване от свобода“. Същевременно само за осем месеца рискът от рецидив за обществото от среден е редуциран до нисък, според служителите на затвора. Прави впечатление, че при постъпването в затвора рискът от рецидив е оценен на 27 точки, който е в средните стойности на ниските норми, а към момента 8 години и 8 месеца по – късно, който срок никак не е малък, е спаднал само с 15 пункта, което според съда е недостатъчно, за да се приеме, че осъденото лице е трайно превъзпитано към правомерно и законосъобразно поведение, респективно, че рискът от повторно противоправно деяние е сведен до минимум. Въпреки  че Ц. е имал добро поведение в целия период на изтърпяване на наказанието, полагал е труд, с което е показал положителното си отношение към труда и не е наказван, а е само награждаван, този съдебен състав счита, че ролята на изрично изброените 22 награди в доклада е значително надценена и преекспонирана, доколкото, макар и осъденият да е многократно  награждаван, следва да се отчете факта,  че се касае за значителен период от време, повече от 8 години, в който са получени съответните подробно посочени награди. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, за да бъде приложен института на условно предсрочно освобождаване е необходимо осъденият да е дал доказателства за своето поправяне и да е изтърпял фактически не по - малко от половината от наложеното му наказание. При наличие и на двете предвидени в закона кумулативни предпоставки, разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК дава възможност на съда да направи преценка дали да освободи осъденият от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, като не му вменява задължение да освободи условно предсрочно „лишеният от свобода“ от изтърпяване на остатъка от наказанието.

 С оглед на посочените по-горе противоречия в доказателствените материали, съдът намира, че при вземане на решението си не следва да се довери сляпо на посоченото в становищата и докладите, депозирани по делото заедно с молбата за условно предсрочно освобождаване, а да анализира изнесеното в тях и да го съпостави с останалите доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Същевременно по тази причина, съпоставяйки изложеното от предходния текущ доклад за осъдения от м. септември 2018 г., подробно коментиран по-горе в настоящото определение и настоящите доклади и становища, имайки предвид характера на извършеното престъпно деяние, последиците от същото, срокът на изтърпяното до момента наказание, който надвишава само с 2 месеца изискуемия от закона срок, размера на остатъка от наказанието, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, съдът намери, че не може да бъде направен еднозначен  извод, че осъденият е трайно и устойчиво превъзпитан и поправен, за да бъде приложен института на условното предсрочно освобождаване и същият да бъде освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

При тези констатации и изводи на съда, следва да се приеме, че е налице само една от предвидените в закона предпоставки, а именно изтърпяно е малко повече от половината от наложеното наказание, но не е налична другата материално - правна предпоставка – осъденият, според съда, не е дал достатъчно доказателства, че се е поправил трайно и устойчиво към спазване на законосъобразно и правомерно поведение, поради което молбата на С.Ц. за условно предсрочно освобождаване се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молбата на С.Х.Ц. с ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му с присъда, постановена по НОХД № 25/2006 г. по описа на СОС, влязла в сила на 27.09.2010 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и протест в 7- дневен срок от днес пред САС по реда на Глава ХХІІ от НПК.

На основание чл. 441 от НПК, нова молба или предложение за условно предсрочно освобождаване не могат да бъдат направени по - рано от 6 месеца от деня на влизане в сила на настоящото определение.

Препис от определението да се изпрати на затвора гр. София за сведение и изпълнение, след влизането му в сила.

Да се издаде копие от протокола на защитника, след изготвянето му.

        

         АДВ. М.: Моля да ми се изпрати копие от протокола по имейл, тъй като ще пътувам извън страната и няма да мога да го получа лично, имейла е: ********@abv.bg.

          СЪДЪТ

                                              ОПРЕДЕЛИ:

          Да се изпрати копие от протокола от днешното съдебно заседание по имейл на адв. М..

 

          Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13.20 часа.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЕКРЕТАР: