№ 108
гр. гр. Добрич, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500275 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.
№1484/21.06.2019г. и въззивна жалба вх.№70/09.01.2020г., подадени от ЕК. ЯК. СТ., ЕГН
**********, от гр. Т. , общ. Т., обл. Добрич, ул. „***“ № 26, чрез процесуалния представител
адв. Ю.О., срещу Решение № 67/04.06.2019 г., допълнено с решение №160/27.12.2019г., по
гр. д. № 622/2018 г. на Районен съд – Т., в частта на вината за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в прекратения брак между СТ. ИВ. СТ. и ЕК. ЯК. СТ., сключен
на 26.04.2013 година, и в частта на ползването на семейното жилище.
В обжалваните части решението намира за неправилно, тъй като изводите на съда били в
разрез с диспозитивното начало. Ищецът не бил заявил искане за прекратяване на брака по
нейна вина. Не бил предявил други, небрачни искове. С предявения насрещен иск тя искала
прекратяване на брака по негова вина. Предявила и небрачен иск- за ползване на семейното
жилище. Решението било в разрез с със събраните доказателства, което оплакване
аргументира с анализ на гласни доказателства. Иска отмяна и постановяване на ново с
уважаване на предявените от нея насрещни искове за прекратяване на брака по вина на
ищеца и предоставяне на нея ползването на семейното жилище.
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение № 67/04.06.2019 г., му е
съобщено на 19.06.2019г., а допълнително решение №160/27.12.2019г. на 07.01.2020г.,
1
въззивните жалби, изпратени по пощата на 20.06.2019г. първата и на 08.01.2020г.втората, се
явяват подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от процесуално легитимирано лице с правен
интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор и по двете жалби не е подаден от насрещната
страна.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания,
становищата на страните и с оглед на тях и събраните по делото доказателства провери
обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Жалбата е допустима. Подлежи на разглеждане по същество в съответствие с уредените в
чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна проверка на валидността на
цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, а по правилността – в рамките на
посоченото в жалбата. При липсата на релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само
от гледна точка на съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите
на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е
изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Постановено е при
надлежно упражнено право на иск от СТ. ИВ. СТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.
Т. , ул. „ ***“ № 26, срещу ЕК. ЯК. СТ. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр. Т. , общ. Т. ,
обл. Добрич , ул. „ ***“ № 26, за развод, и насрещните претенции на ЕК. ЯК. СТ. за развод
по вина на СТ. ИВ. СТ., ползване на семейното жилище с административен адрес гр. Т. ,
общ. Т. , обл. Добрич , ул. „ ***“ № 26, за запазване на брачното фамилно име. Исковете
имат правното си основание в чл. 49 СК, чл. 56 СК чл. 53 СК.
Районният съд е разгледал предявените искове и е постановил прекратяването с развод по
вина на двамата съпрузи сключения между тях на 26.04.2013г. в гр.Т. граждански брак,
ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Т. , общ. Т. , обл. Добрич , ул. „***“ №
26, е предоставено на съпруга, постановил е и съпругата след развода да носи брачното си
фамилно име С..
В частта на спора за фамилното име на съпругата, решението не е обжалвано.
Съобразявайки се с правомощията си по чл.269, ал.1 от ГПК, въззивният съд намира
решението в атакуваните части за правилно. Обсъждайки събраните и обсъдените от
районния съд доказателства, настоящата инстанция приема за установени от фактическа
страна, установените и от районния съд, безспорни и между страните, обстоятелства за
съществувало между страните валидно възникнало брачно правоотношение, което датира от
26.04.2013г. От брака си страните нямат деца. По време на брака си са живяли в жилище,
находящо се в гр. Т. , общ. Т. , обл. Добрич , ул. „***“ № 26, индивидуална собственост на
съпруга С.С. от преди брака. От преди брака съпругата работи в чужбина,в Г./от 2007г.
според нейните обяснения/. На 30.10.2018г. съпругът е заявил искане за прекратяване на
2
брака им, дълбоко и непоправимо разстроен според него. Като конкретни факти, причинили
дълбокото и непоправимо разстройство сочи непреодолими различия в характерите,
изключително рядкото и връщане в България- за седмица-две, при това не всяка година,
почти не контактувала със съпруга си. Многократно предлагал на съпругата си да се
установи трайно в България за да възстановят отношенията си и да заживеят като семейство,
но тя категорично отказвала.
Ответницата е оспорила твърденията и е заявил, че не иска прекратяването на брака, който
счита да не е дълбокото и непоправимо разстроен, че след като сестра му заминала за Г.
съпругът и станал спокоен и твърдял, че не иска да се развеждат, че ще преосмисли
решението си за развод. Евентуално, ако в брачните им отношения е настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, то било по изключителна негова вина. Излага обстоятелства от
преди брачното им съжителство. Двамата заживяли на съпружески начала през лятото на
2000г. в жилище, прехвърлено му от баба му и дядо му срещу задължение за издръжка и
гледане. Баба му била болна, тя я гледала до 01.03.2002г. Двамата с ищеца се разбирали, тя
работела в Пластхим. Сестрата на ищеца работела в Г.. Под нейно въздействие той склонил
и тя да отиде да работи в Г., а през 2010г. и той отишъл в Г., но не можал да свикне с
многото работа и условия на живот и се върнал. През 2013г. и предложил брак. Бил добър и
всеотдаен съпруг. Отношенията им се променили когато сестра му се намесила в живота им.
Още преди сключването на брак им , той заложил семейното им жилище като гарант за
дългове на съпруга на сестра си. През 2014г. сестра му заживяла в тяхната къща до
заминаването си в Г.. От този момент отношението на съпруга и към нея се променило. Тя
имала проблеми със зъбите, а нямала средства, защото всичко била вложила в имота и
изпращала на съпруга си. Разчитала на него. Той не и протегнал ръка. Била огорчена и
разочарована. Лятото на 2014г. отново заминала за Г., той настоявал да замине, мислел, че
ще живее охолно на нейн гръб както до сега. Купувала му подаръци когато се връщала,
давала му и пари, но оставяла и за себе си. На 15.10.2018г. се върнала за рождения му ден,
носела му пари и подаръци. Вместо да отидат заедно да празнуват, той излязъл с приятели и
сестра си, а тя останала сама в къщи. След няколко дни преосмислил поведението си и
решил да и сготви, да я посрещне официално. Казал и „дай да съберем тези 6000евро, които
сестра ми е дала за ипотеката, да спре да ме тормози“ и повече не отронил и дума. Била
шокирана от молбата му за развод. Иска прекратяване на брака по негова вина.
При непоправимо разстройство на брака, всеки от съпрузите може да предяви иск за развод.
Съгласно чл. 49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. Само ако никой
от съпрузите не поиска това, с решението за прекратяване на брака, съдът не се произнася
по въпроса за това, кой има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. В
случая такова искане е направено от ищцата, поради което е необходимо съдът да изследва
кой има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Вината за разстройството на брака не е дефинирана в законодателството като съобразно
3
съдебната доктрина и практика същата се определя като субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат – дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. За формиране на извод относно наличието или липса на
брачна вина подлежи на установяване брачното нарушение, което надхвърля границите на
житейски допустимото реагиране (в този смисъл т. 5 и т. 7 от ППВС № 10 от 1971 г.,
решение № 218 от 1983 г., II г.о. на ВКС).
Събраните по делото доказателства не установяват по категоричен начин персонална вина
на един от двамата съпрузи за дълбокото и непоправимо разстройство на брачните им
отношения. Св.К. С. Д., без родство със страните, познава С. от дете, израснали заедно,
съседи били от доста години. С. винаги бил работил-в хана, на бензиностанцията, имал
работилница в къщи, занимавал се с бъчварство, като дърводелец работел и по обекти.
Живеели заедно с Е. от около петнадесет години. Свидетелят им ходил няколко пъти на
гости. При едно гостуване Е. направила неуместна забележка на сина му, че в тях не се пипа
и от тогава не им е ходил на гости. Къщата им била нормална за живеене, но не била
оформена във вида , в който е сега. С. правил ремонт, помагали му приятели за това, което
не може да направи сам. Слагал тапети на някои стаи, теракот в кухнята, гипс-картон. По
време на ремонта и Е. с някаква приятелка слагала тапети. От доста, 6-7 и повече години Е.
била в Г.. Сестрата на С. била в Г. от 2000г. С. бил в Г. няколко пъти, веднъж за три месеца,
когато и свидетеля бил там. Слагал паркет. Тогава Е. не била в Г.. С. се задомил късно и му
трябвало съпруга, а от доста време вече нямал съпруга, живеел сам, Е. била в Г..
Според св.Н.Д. Д.а, племенница на ищеца, вуйчо и и Е. никога не са присъствали на
семейни събирания, тя не желаела и понякога се налагало и той да отсъства, защото не искал
да е сам. Е. била добър човек, но повече държала за себе си, а не да създаде семейство. Вече
пет години я нямало в България, прибирала се веднъж в годината. Майката на свидетелката
работела в Г. от 2000г, тя поканила Е. да работи там.. Вуйчо и правел ремонт на къщата, но
свидетелката не знае с чии пари. Не знае дали Е. е изпращала пари от Г.. За периода от 2000
до 2019г. вуйчо и непрекъснато е работел на трудово и „свободно“ правоотношение. От
както свидетелката познавала Е., тя винаги си правела зъбите, имала някакъв проблем.
Вуйчо и уважавал Е., свидетелката не е присъствала на техен спор.
Св.П.Г.П. познава Е. от 1996г., когато работела в Пластхим и била на квартира в гр.Т..
Повече от десет години живеела със С.. Със сестра му отишла да работи в Г.. Правили
ремонт на къщата, но свидетеля не знае с какви пари, чувал бил, че Е. изпращала пари. Е.
имала проблеми със зъбите, тогава оставала по-дълго в Т.. Чул от нея, че С. не бил доволен
от това, че тя мисли да си заделя пари за зъбите. През годините Е. се връщала за по месец.
Върнала се за последния рожден ден на С. през 2018г. Дошла в тях и казала, че отишли със
сестра му и племенничката му да празнуват рожден ден, без нея. През годините имало
периоди когато С. не бил работел на постоянна работа, в къщи правел буренца. Свидетелят
не знае какви пари е изкарвал.
4
Представения препис от трудова книжка на С.С. съдържа данни за трудови правоотношения
в периода преди сключване на брак през 2013г. По време на брака същия е бил в трудово
правоотношение с „Метал Ферм Про“ЕООД за времето от 23.11.2015г. до 18.05.2017, а на
07.03.2018г. е встъпил в трудово правоотношние с „ПМБ-Търговище ЕООД.
Съвкупната преценка на доказателствата дава основание за извод, че и двамата партньори
са допринесли за разпада на брачната връзка , създавайки предпоставки и допускайки
отчуждението помежду си, живеейки разделени. Не са положили достатъчно усилия да
преодолеят негативите на продължителната раздяла по причина на трудовата заетост на
съпругата в чужбина, и въпреки това да създадат хармонични отношения, лишили са се от
чувство за общност и единство. Поведението и на двамата съпрузи не е било насочено към
диалог и решаване на възникнали проблеми чрез взаимно отстъпки, което се е отразило
върху нормалното протичане на брака и е довело до натрупване на взаимна
неудовлетвореност, липса на привързаност и невъзможност за продължаване на съвместния
съпружески живот, до разрушаване на брачната връзка, поради което вината за настъпилото
разстройство следва да се вмени и на двамата.
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между страните -
елемент от имуществените последици на прекратяването на брака. По правната си същност
производството по претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище не е
исково, а спорна съдебна администрация - форма на съдебна намеса в гражданските
правоотношения, осъществявана по реда на двустранно спорно производство, решението по
което няма сила на пресъдено нещо и може да бъде изменяно при промяна на
обстоятелствата. Като се произнася по мерките относно ползването на семейното жилище
съдът не разглежда и не се произнася по въпроси, касаещи облигационни отношения между
съпрузите или оспорвания на правото на собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 322, ал.
2СК искането за ползване на семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което
то следва да бъде въведено от ищеца с исковата молба, а от ответника може да бъде
предявено с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, становището на насрещната страна относно начина
на разпределянето му или на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването, съставлява
правен довод, който може да бъде заявен включително и до приключване на устните
състезания по делото. В случая претенция за ползването на семейното жилище е заявена от
двете страни- съпругата с насрещната искова молба, съпругът с отговора на същата.
Семейното жилище е индивидуална собственост на съпруга, придобито преди брака по
силата на договор за дарение от 22.06.1999г., сключен с нот.акт №127, т.1, рег.№582, н.д.
№1999/1999г. на нотариус с рег.№191 на НК. Представлява жилище със застроена площ от
65кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 26кв.м., построени в дворно място от 995кв.м.,
имот с пл.№1126 в кв.96 по плана на гр.Т.. Семейното жилище, освен, че е собственост на
съпруга, се ползва основно от него, тъй като съпругата трайно пребивава и работи в Г.,
което обстоятелство не изключва жилищна нужда. Липсват данни и твърдения някой от
5
двамата да притежава друго жилище в същото или друго населено място, както и данни за
здравословно състояние, доходи. Същественото обаче е, че страните нямат ненавършили
пълнолетие деца.
С решение 247/24.03.2010г. по гр.д. № 239/2009г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че когато от
брака няма ненавършили пълнолетие деца семейното жилище, собственост на единия
съпруг, не може да бъде предоставено за ползване на другия съпруг; такава възможност е
била предвидена в чл.107 ал.2 СК /отм../ само в една хипотеза - за предоставяне ползването
на семейното жилище на невиновния съпруг, когато то е собственост на виновния за
прекратяването на брака съпруг, което правило е неприложимо при вина и на двамата
съпрузи, в какъвто случай семейното жилище се предоставя за ползване на собственика му.
В Семейния кодекс от 2009г. не е предвидена възможност за предоставяне ползването на
семейно жилище на съпруга, който не е негов собственик. В този смисъл и решение
№211/19.06.2015 по дело №4847/2014 на ВКС, IV г.о.
В обобщение на изложеното, изводите на въззивната инстанция напълно съвпадат с
изводите на първоинстанционния съд като краен резултат по спора относно вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брачната връзка и ползването на семейното
жилище.
При така установеното, решението в обжалваните части, като законосъобразно
постановено, на основание чл.271 ал.1 ГПК, въззивният съд следва да потвърди.
С оглед изхода от въззивното производство, право на съдебни разноски има въззиваемата
страна, но такива не и се следват предвид липсата на доказателства за реалното извършване
на каквито и да е разходи за производството.
С оглед гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 67/04.06.2019 г., допълнено с решение №160/27.12.2019г., по
гр. д. № 622/2018 г. на Районен съд – Т. в частта на вината за настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство в прекратения брак между СТ. ИВ. СТ. и ЕК. ЯК. СТ., сключен
на 26.04.2013 година, и в частта на ползването на семейното жилище.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3
т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7