№ 47
гр. София, 08.07.2022 г.
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на осми юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20226000600040 по описа за 2022 година
образувано по жалба от М. В. Г. ЕГН ********** от град Р. срещу
Определение № 3/16.05.2022 г. по чнд № 20226500200024 на Военен съд –
Сливен.
Производството е по чл. 243 ал. 8 от НПК.
С обжалваното определение състав на Военен съд – Сливен е потвърдил
постановлението на Военно-окръжна прокуратура – Сливен, с което на
основание чл. 243 ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24 ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 72-РП/2014
година от 15.04.2022 година по описа на Сливенската военноокръжна
прокуратура като обосновано и законосъобразно.
В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на
обжалваното определение и на постановлението, с което наказателното
производство е било прекратено. На дванадесет страници в жалбата се описва
историята на съвместното съжителство между жалбоподателката и редник 3-
ти клас М. А. от в.ф. .... - Ш.. Подробно са описани лошите отношения
помежду им от брака им сключен на 30.10.20.. година до настоящия момент.
Твърди, че на 30.07.20.. година А. й се заканил с убийство като в телефонното
приложение Viber й написал съобщения със заплашителен характер, както
следва: в 15:56:01 часа „Ако това стане аз предпочитам да те убия и да те
лежа; в 15:56:24 часа „Режа ти тиквата“; в 15:56:27 часа „И те лежа“. Твърди,
1
че изпитала основателен страх, че А. може да осъществи заканата си.
Потърсила съдействие от фондации съдействащи за закрила на жени
пострадали от домашно насилие. Подавала жалби до МВР – Р. и до Ш.
районен съд за издаване на заповед за защита от домашно насилие. Оспорва
заключенията на назначените й психиатрични експертизи по делото. Оспорва
изводите на прокурора и първостепенния съд, че не е налице съставът на
престъплението по чл. 144 ал. 3 от НК. Иска се да бъде отменено обжалваното
определение и постановлението за прекратяване на наказателното
производство с указания за продължаване на разследването и евентуално
внасяне на делото в съда с обвинение срещу А..
Първостепенния съд и прокурорът са приели за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбоподателката М.Г. и военнослужещият редник 3-ти клас М. А.
сключили граждански брак на 30.10.20.. г. От брака си имат родено едно дете.
Г. и А. не са водели типичен семеен живот, понеже живеели на различни
места, А. в град Ш., а Г. в град Р.. През месец февруари 2021 година на
двамата било предоставено ведомствено жилище от МО в град Ш., на което
направили ремонт. През същия месец, след възникнал скандал помежду им, Г.
заедно с детето се прибрала при майка си и сестра си в Р.. През месец март
2021 година Г. подала жалба за домашно насилие в Районен съд – Ш.. С
решение от 16.04.2021 година съдът не уважил искането й по Закона за
защита от домашното насилие. Въззивната инстанция – Ш.т окръжен съд
потвърдил решението на районния съд. На 01.04.2021 година М.Г. получила
уведомление за подадена молба за развод от М. А.. На 13.04.20.. година
подала във ВОП – Сливен жалба срещу М. А. за извършена от последния
закана за убийство чрез изпратено съобщение в телефонното приложение
Viber на 30.07.20.. година, в което той й написал съобщения със заплашителен
характер, както следва: в 15:56:01 часа „Ако това стане аз предпочитам да те
убия и да те лежа; в 15:56:24 часа „Режа ти тиквата“; в 15:56:27 часа „И те
лежа“. Въз основа на жалбата срещу редник 3-ти клас М. А. било образувано
ДП № 13-РП/2021 година по описа на ВОП – Сливен. Въпреки че живеели в
различни градове, М.Г. продължила да подава жалби срещу А. до МВР и
Районна прокуратура – Ш. и Районна прокуратура – Р.. При проверките по
жалбите й било установено, че твърденията на Г. са несъстоятелни и те
приключили с отказ от образуване на досъдебно производство.
2
В хода на разследването била назначена съдебно-компютърна-
техническа експертиза със задача на изследва мобилното устройство марка “I
Phone” ползвано от жалбоподателката М. В. Г. (на л.л. 94 -102 от том 2 на
ДП). В извлечената комуникация на 30.07.20.. година действително има
изписани изречения от редник 3-ти клас М. А. в телефонното приложение
Viber. Той й написал съобщения със заплашителен характер, както следва: в
15:56:01 часа „Ако това стане аз предпочитам да те убия и да те лежа; в
15:56:24 часа „Режа ти тиквата“; в 15:56:27 часа „И те лежа“.
Като съобрази назначената по делото съдебно-компютърна-техническа
експертиза въззивният съд прецени, че тези изречения са в контекста на един
много дълъг разговор, в който В. Г. и М. А. изясняват финансови отношения
помужду си. От разговора става ясно, че Г. претендира от А. половин милион
лева, при което той и отговаря, че тя го изнудва и че се държи с него подло и
гадно. След въпросните заплашителни изрази на А. Г. продължава разговора,
в смисъл че никой не се е държал подло и гадно с него нито от нейна страна,
нито от страна на нейни близки. Следващите нейни изрази в 16:17:46 часа на
30.07.20.. година са: „Искаш да ме убиеш, да ми отнемеш детето, да ме
оставиш без работа, да вземеш всичко от семейното жилище за себе си“ В
16:18:06 часа Г. му пише следващо съобщение: „Унижения, заплахи, лъжи,
тормоз, подигравки...“. А. й отговаря по-нататък в 16:19:31 часа: „Не исках да
те убивам исках единствено да сме заедно след тоя номер дето ми направи те
ненавиждам детето не мога да ти отнема ти си майка ще ти платя колкото
каже съда за жилището без нищо няма да мина ясно ми е“. По нататък
кореспонденцията между двамата продължава на други теми.
По делото са били назначени две съдебно-психиатрични експертизи.
Втората от експертизите е повторна и е назначена по желание на
жалбоподателката, която е имала претенции вещите лица психиатри и
психолози да не са от град В.. Експертизите са имали за задача да оценят от
медицинска гледна точка как пострадалата е възприела заканите към нея от
страна на М. А. на 30.07.20.. година. Първата от експертизите е заключила, че
заканата не е била възприети като остра стресова реакция и не се е
превърнала в психотравма за нея. Заключението на втората експертиза е, че
по време на инцидента от 30.07.20.. година и непосредствено след него, М.Г. е
изпитвала негативни чувства: страх, притеснение, тревога, безспокойство, но
3
не може да се възприеме, че заканата с убийство към момента на извършване
от страна на А. е възбудило основателен страх за осъществяването й по време
на инцидента и непосредствено след него у М.Г..
При тези безспорно установени обстоятелства, изводът на
първостепенния съд и на прокурора прекратил наказателното производство
поради липса на престъпно деяние, е законосъобразен. Престъплението по чл.
144, ал. 3 НК - закана с убийство, е квалифициран състав на престъплението
по чл. 144, ал. 1 НК - закана с престъпление. То се намира в раздел V -
"Принуда", а не в раздел I - "Убийство" от глава II на Наказателния кодекс -
"Престъпления против личността". Затова с чл. 144, ал. 3 НК не се защитава
животът на гражданите, а личната им свобода. С извършване на
престъплението се цели промяна на поведението и действията на заплашения
противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване на това
престъпление от обективна страна се изисква обективиране чрез думи или
действия на закана с убийство спрямо определено лице, която да е възприета
от него и би могла да възбуди основателен страх за осъществяването му. В
конкратния случай по делото е установено, че изразената закана с убийство
спрямо Г. не би могла да възбуди основателен страх у нея. В тази насока са и
обстоятелствата, че нито обстановката, нито отношенията между Г. и А., нито
цялостния контекс на конкретната кореспонденция помежду им могат да
обосноват извод за породен основателен страх у Г. към конкретния момент.
Още повече, че обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по
време на извършване на деянието, а не след минаването на определено време,
какъвто е настоящия случай. Г. е подала жалба срещу А. във Военно-окръжна
прокуратура Сливен чак на 13.04.20.. година за нещо от което се е уплашила
на 30.07.20.. година. В посочения смисъл е и ТР 53/1989 г. по н.д. 47/1989 г.
на ОСНК на ВС на РБ.
По тези съображения и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК Военно-
апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3/16.05.2022 година по чнд №
20226500200024 на Военен съд – Сливен, с което е потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство по
4
досъдебно производство № 72-РП/2014 година от 15.04.2022 година по описа
на Сливенската военноокръжна прокуратура като обосновано и
законосъобразно.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5