РЕШЕНИЕ
№ 879/23.12.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи декември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №963 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Делото е образувано във връзка с Определение №8432/04.10.2022г., постановено по адм. д. №8396/2022г. по описа на Върховния административен съд на Република България. Със същото е отменено Определение №499/28.06.2022г. по адм. д. №294/2022г. по описа на Административен съд – Хасково, образувано по жалба от П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник, против Решение №6/23.03.2022г. на Кмет на Община Самоков за отказ за предоставяне на обществена информация.
Жалбоподателят претендира, че оспореният отказ е незаконосъобразен и постановен в противоречие с разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията на Р.България, съгласно които гражданите, включително и чуждите, имат право да търсят и получават обществена информация. Сочи, че на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ е поискал информация относно изразходените средства за „представителни разходи“ от Кмета на Община Самоков за 2021г., предвид желанието му да поиска промени в ЗПФ, така че заложените разходи за „представителни разноски“ на кметовете на общините и Общинските съвети да се намалят поне два пъти, предвид, че намира същите за неоправдано високи. За тази цел и за да представи информацията пред Правната комисия в Народното събрание, жалбоподателят бил подал идентични заявления в няколко общини. Като неоснователен намира изложения в оспореното решение довод, че нормата на чл. 47 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) не позволявал да му бъде предоставена исканата информация, доколкото същата регламентирала възможността на „ местната общност“ да контролира общинския бюджет, но не лишавала заявителите по реда на ЗДОИ да търсят и получават финансова информация по реда на ЗДОИ, свързана с общинския бюджет.
Претендира се също така, търсената информация да е такава с надделяващ обществен интерес по см. на §1, т.6 от ДР на ЗДОИ и се иска с цел прозрачност и отчетност на субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ.
Ответникът- Кмет на Община Самоков, в писмено становище (отговор по жалбата) излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно за наличието на материални предпоставки за произнасяне на отказ за достъп до обществена информация, обективиран в обжалвания акт. Сочи, че търсената от жалбоподателя информация попада в обхвата на чл. 4, ал.1 от ЗДОИ, като развива аргументи, че следва търсената информация по някакъв начин да засяга правната сфера на лицето, което търси информацията. Приема, че информацията, съдържаща се в актовете на органите на местната власт във всеки случай е обществена такава, като същата принадлежи на обществото или произтича от обществото като група от хора (общност) в трайно социално взаимодействие, които споделят една и съща географска или социална територия и са групирани по време, интерес, място или друг признак. В този смисъл се цитират нормите на чл. 47 от ЗПФ, на чл.2 ал.1, чл.14, чл.44 ал.1 т.1 ЗМСМА, като се сочи, че от анализа на същите следва извод, че дейността на кмета на общината и на общинския съвет, като органи на местното самоуправление и местната изпълнителна власт, са ограничени до територията и населението на съответната община. Следователно и правен интерес от информацията, относима към дейността на органите на местната власт, се презумирала по отношение на лицата, живеещи на територията на общината и/или упражняващи дейност на тази територия. Този извод не изключвал възможността за всички останали граждани на Република България да търсят и да получават достъп до информация, свързана с дейността на органите на местно самоуправление и на местната власт, но в този случай правният интерес не се презумирал, а следвало да бъде обоснован и доказан. Предвид обстоятелството, че заявителят не е жител ***, се излага становище за самоцелно събиране на търсената информация и злоупотреба с правото на достъп до информация. Моли се да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна. С оглед изхода на делото се претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако е над законовоопределения минимум.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е подал по електронен път до Кмета на Община Самоков, Заявление за достъп до обществена информация, заведено с вх. № 9400-631/21.03.2022г., с което е поискал на основание чл. 24, ал.2 от ЗДОИ да му бъде предоставена информация, относно „Колко лева са изразходените средства за „представителни разходи“ от Кмета на Община Самоков за 2021г.?“.
С процесното Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 6/23.03.2022г. на Кмета на Община Самоков се отказва предоставянето на достъп до исканата от заявителя информация, по заявление с вх. № 9400-631/21.03.2022г. (погрешно е посочен вх. №9400-361) от П.Т.З., като е прието, че не са налице основанията за предоставяне на исканата информация, поради следните мотиви: 1. От подаденото заявление е видно, че заявителят има постоянен адрес ***, поради което е счетено, че не попада в кръга на лицата, имащи право да търсят информация за разходваните публични средства по смисъла на чл.47 от Закона за публичните финанси.; 2. Заявителят не попада в кръга на лицата, които имат право на контрол и получаване на информация по бюджета на Община Самоков, тъй като Закона за публичните финанси е ограничил кръга на лицата, които имат право да получават такава информация до „местната общност“, а заявителят не попада в този кръг.
Решението е изпратено по електронен път на жалбоподателя на 23.03.2022г. Представено е и известие за доставяне ИД PS 2000 00AT1R E, за получена пратка от З. на 28.03.2022г.
Жалбата е депозирана на 05.04.2022г.
Въз основа на горе установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима за разглеждане, като депозирана в законоустановения 14 дневен срок, насочена срещу годен за оспорване индивидуален административен акт и изхождаща от надлежна страна, за която този акт поражда правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е основателна.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при спазване на процесуалните правила, но постановен в нарушение на материално правните разпоредби.
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДОИ, „този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България…“
Кметът на Община Самоков е орган на изпълнителната власт в Община Самоков, съгласно чл.38, ал.1 от ЗМСМА. Видно от чл.44, ал.1, т.1 и т.15 от ЗМСМА кметът ръководи цялата изпълнителна дейност на общината и я представлява. Като орган на местното управление, Кметът на Община попада измежду задължените субекти по чл.3, ал.1 от ЗДОИ, респ. негово задължение е да предоставя на гражданите информация, която е създадена или съхранявана във връзка с дейността на органа на местното самоуправление и е налична.
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал.2 от ЗДОИ „органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение“. Оспореното в настоящото производство решение е издадено от Кмет на Община Самоков, който има правото и задължението да се произнася по заявления за достъп до обществена информация, отправени по реда на ЗДОИ, предвид което оспореният акт е издаден от лице, разполагащо със съответната компетентност.
Оспореният акт е издаден в изискуемата от закона форма, като същият съдържа всички визирани в ЗДОИ реквизити, с посочване на правните и фактическите основания за неговото издаване, но при неправилно приложение на материалния закон.
При преценка на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът взе предвид легалното определение на понятието „обществена информация”, съдържащо се в чл.2, ал.1 от ЗДОИ, според която разпоредба в обсега му попада всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно цитираната дефиниция, всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти, представляват обществена информация.
Тоест, за да е налице задължение за предоставяне на определена информация, тя трябва да е обществена по смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ, да е свързана с обществения живот в Република България и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за задължените по закона субекти.
Поисканата информация ще даде възможност на жалбоподателя да си състави собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти, в случая Кмет на Община Самоков, поради което е обществена информация по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ. Това обстоятелство не се отрича и от издателя на акта, но съобразно изложените мотиви се стига до извод, че същият намира за приложим реда по ЗПФ, касателно предпоставките за предоставяне на поисканата информация.
Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава трета от ЗДОИ. В чл.28, ал.1 от закона е установено задължението на субектите по чл.3 от ЗДОИ да разгледат подадените до тях заявления за достъп до обществена информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на чл.28 от ЗДОИ, в определения от закона срок органите, или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. В нормите на чл.37-39 от ЗДОИ са лимитативно предвидени и основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ и реда за неговото съобщаване на заявителя.
Въпреки, че е постановено от компетентния орган и в съответствие с изискванията за форма, оспореното решение на длъжностното лице по ЗДОИ към Община Самоков следва да бъде отменено, тъй като материалноправните предпоставки за отказ да се предостави информация, предвидени в закона, не са осъществени.
Въз основа на установените в производството обстоятелства, настоящият състав приема за безспорно, че посочената в заявлението на жалбоподателя информация, е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, свързана е с обществения живот на страната и дава възможност на гражданите да си съставят мнение за дейността на задължените по закон субекти.
Съображенията, изложени в процесния акт относно наличието на специален ред за предоставяне на исканата информация, настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
В действителност разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ предоставя на местната общност възможност за контрол върху местния бюджет, въз основа на определен от общинския съвет ред. Така цитираната разпоредба обаче не ограничава достъпа до обществена информация по възприетия от органа начин. Същата не съдържа специално правило за предоставяне на информация, относима към дейността на общината и нейните органи, а единствено и само предоставя права на гражданите да упражняват контрол и определя реда, по който може да стане това. Предвиденото в тази разпоредба право на контрол обаче не може да бъде отъждествено с правото на достъп до обществена информация, което гражданите имат, за да си съставят мнение за дейността на органите. Мнението не винаги е свързано с дейност по осъществяване на пряк контрол, какъвто се предвижда с нормата на чл. 47 от ЗПФ. Ето защо настоящият състав приема, че цитираната от органа норма на чл. 47 от ЗПФ не предвижда специален ред за търсене и получаване на информация от вида на процесната.
Разпоредбата на чл. 4 от ЗДОИ предоставя на всеки гражданин на Република България право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон не е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. За да се постанови процесния отказ от достъп до обществена информация, е цитирана разпоредбата на чл. 47 от ЗПФ. Предвид, че последната разпоредба не съдържа специален ред за предоставяне на търсената информация, а както по- горе се спомена предвижда ред за контрол върху бюджета на общините, настоящият съдебен състав намира посоченото фактическо и правно основание за отказ на достъп до търсената информация за неотносимо към предвидените в ЗДОИ предпоставки за достъп до същата.
Доколкото исканата с процесното заявление информация се явява служебна обществена информация, по смисъла на чл. 11 от ЗДОИ, то основанията за отказ на достъп до такава информация се съдържат в разпоредбата на чл. 13 от ЗДОИ, като същите не са били предмет на обсъждане от страна на органа.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема, че изискванията на чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ не са изпълнени и постановеният отказ да се предостави информация е незаконосъобразен и постановен при неправилно приложение на материалния закон.
Ето защо оспореното решение следва да бъде отменено и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне. При новото произнасяне органът следва да съобрази изложеното по- горе относно характера на исканата информация и качеството на сезирания орган като задължен субект по смисъла на закона и да се произнесе с изричен акт съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ.
При този резултат, с оглед разпоредбата на чл.226 ал.3 от АПК, в тежест на Община Самоков следва да бъдат възложени направените от страна на жалбоподателя разноски. В депозирано от ответната страна становище по съществото на спора с вх. № 2991/10.05.2022г. се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав споделя, предвид липсата на фактическа и правна сложност на производството и серийността на водените от същия жалбоподател идентични производства с идентични аргументи. В тази връзка, доколкото договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022г. (л.3 от адм. д. №294/2022 по описа на Административен съд – Хасково) е в размер на 600 лв., същото следва да се намали до минимално предвидения размер по чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложима към посочената дата редакция, а именно – 500 лева. Предвид горното, на оспорващия следва да се присъдят разноски за заплатената ДТ от 10 лева и адвокатско възнаграждение за упълномощен процесуален представител в минимален размер от 500 лв. при първото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, както и държавна такса за касационно обжалване в размер на 30 лв. и адвокатско възнаграждение за упълномощен процесуален представител в размер от 500 лв. за касационната инстанция, съгласно представен Договор за правна защита и съдействие от 06.07.2022г., или общо 1040 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация № 6/23.03.2022г., издадено от Кмета на Община Самоков.
ИЗПРАЩА преписката на Длъжностно лице по ЗДОИ към Община Самоков за произнасяне по заявление с вх. № 9400-631/21.03.2022г. по реда на ЗДОИ, подадено от П.Т.З., съобразно дадените указания.
ОСЪЖДА Община Самоков да заплати на П.Т.З. ***, направените по делото разноски в размер на 1040.00 (хиляда и четиридесет) лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: