Р Е Ш
Е Н И Е
№ от 29.06.2023
град София
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9 състав, в открито съдебно заседание на първи юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИ АНАСТАСОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия Анастасова
гражданско дело № 13445 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Производството по гр.
д. № 42007/2016г. по описа на СРС, 48 с-в е образувано по предявен от „Ф.“ ООД срещу „Д.“ ООД иск с правно основание чл.108 ЗС, за
признаване правото на собственост и предаване владението на 1/400 ид. част върху следния недвижим имот: помещения за
ведомствен бюфет, магазин стол, намиращ се в сутерена на сградата с площ от
657,77 кв.м., с адрес: гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „******, с
идентификатор 68134.600.1278.4.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-13 от 11.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
Ищецът твърди, че
придобил процесния недвижим имот по силата НА договор
за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт № 171, т. I, рег. № 4305, дело
113/2015 г. на нотариус Д.Ж.. Твърди, че от датата на закупуване на имота
имотът се владее от ответника и не може да получи владението му.
Ответникът оспорва
предявения иск. Сочи, че ищецът не е станал собственик на процесния
имот, тъй като праводателят на ищеца – „О.“ ЕООД не е
бил собственик на процесния имот към момента на
сключването на договора за покупко – продажба с
ищеца. Твърди, че представеният от ищеца АДС № II-3632/23.03.1991 г. не
легитимира „О.“ ЕООД като собственик на имота, тъй като от посоченият АДС е
видно, че същият е издаден въз основа на заповед № РД- 09-01-006 от 25.02.1991
г. на СГНС, въз основа на която, сутеренът/младежки клуб, столова кухня в
сградата на бул. „******/сега бул. „******/, застроен на 657,77 кв.м. се
предоставя за оперативно управление на СД „Зеленчукова борса“. В отговора се
твърди, че обстоятелството, че имотът никога не е ставал собственост на праводателя на ответника се потвърждавало и от заповед №
1-701/05.04.1985 г., издадена от Централния съвет на национален аграрно –
промишлен комплекс, като съгласно заповедта са предоставения помещения на
Аграрно – промишлена асоциация и Дирекция ‚Държавен ветеринарно – санитарен
контрол“ – София.
В условията на
евентуалност ответникът релевира и възражение за
изтекла погасителна давност за периода от 23.09.1997г.
/съобразно направеното уточнение в проведеното на 01.07.2021г. открито съдебно
заседание – л. 80/, включително и към момента на депозиране на отговора на
исковата молба.
На 13.01.2017г. и на 03.05.2017г. ответникът „Ф.“ ООД е подал молба за присъединяване на
гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав към настоящото дело, тъй като
по гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав, „О.“ ЕООД е предявил срещу „Д.“ ООД иск по чл.108 ЗС за 99/400 ид.ч. от правото на собственост върху процесния
имот.
С определение от 17.10.2017г. /л. 38 от гр. д. №
42007/2016г. по описа на СРС, 48 с-в/ СРС е присъединил, на основание чл. 213,
ал. 1 ГПК гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав, тъй като по двете
дела са предявени искове по чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и
предаване владението на различни идеални части от един и същ недвижим имот срещу
един и същи ответник, а ищецът „Ф.“ ООД сочи като основание на правото си на
собственост договор за покупко – продажба на ид. части от имота от
„О.“
ЕООД /ищец по гр.д. № 52888/2016г. по
описа на СРС, 35 състав/, т.е. ищците и по двете дела се позовават на общ
юридически факт досежно възникването на правото на
собственост, доколкото заявените права на
„Д.“ ООД са производни на тези на „О.“ ЕООД.
В ИМ, въз
основа на която е образувано гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35
състав ищецът „О.“
ЕООД твърди, че е собственик на
99/400 ид. ч. от процесния
имот като
същият първоначално е бил признат за едноличен собственик на имот на основание правоприемство, съгласно нотариален акт за собственост на
недвижим имот с № 018, том III, рег. № 22688, дело 390/2202г. Впоследствие през 2013г. с нотариален за
прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично задължение с № 99, том I, рег. № 3413, дело 77/2013г. ищцовото дружество прехвърлило ½ ид.
част от процесния имот на физическо лице. През 2014г.
с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот вместо плащане на парично
задължение с № 68, том I, рег. № 2018, дело 43/2014г. ищцовото дружество
прехвърлило ½ ид. ч. от процесния
имот на две физически лица. През 2015г. ищцовото
дружество с нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 171, том I, рег. № 4305, дело № 113/2015г.
продало 1/400 ид. ч. от процесния
имот на юридическо лице като в резултат на тези сделки „О.“ ЕООД е собственик на 99/400 ид.
ч. от процесния имот. Доколкото от м. юни 2011г.
ищецът „О.“ ЕООД твърди, че не може да получи
достъп до процесния недвижим имот, тъй като същият е
завладян от ответното дружество „Д.“
ООД без правно
основание, то това възпрепятства ползването на имота.
В законоустановения срок е постъпил отговор от страна на „Д.“ ООД – ответник по гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав, с който оспорва предявения иск
от ищеца „О.“ ЕООД като в тази връзка са релевирани следните възражения: оспорена е верността на
нотариален акт с № 018, том III, дело № 390/02г. на нотариус Б.Я., с който „О.“ ЕООД се легитимира като
собственик на 99/400 ид. ч. от процесния
имот като в тази връзка твърди, че към момента на издаване на нотариалния акт
не са били налице предпоставките за издаването на титула за собственост,
доколкото констатациите на нотариуса не отговаряли на действителното правно
положение; нотариусът е съставил нищожен акт, тъй като в нарушение на чл. 483,
ал. 3 ГПК /отм./ не е издал мотивирано постановление, което опорочава
законосъобразността на охранителното производство.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-9
състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2,
във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 108 ЗС.
Съдът намира, че предявените искове са допустими,
доколкото съгласно Решение с №
35/27.02.2015г. по гр. дело № 6594/2014г. по описа на ВКС, II ГО е посочено, че е допустимо предявяването на частични ревандикационни искове.
За да бъдат уважени исковете по чл.108 ЗС, ищците носят доказателствената тежест да установят следните обстоятелства: 1/. придобивното основание относно вещното право на собственост върху имота; 2/ осъществяваната
от ответника фактическа власт върху имота.
При анализа на първата
предпоставка за уважаване на иска – придобивното основание относно вещно право на
собственост върху имота, следва да се посочи следното: от представения по делото Акт за държавна
собственост № II-3632/21.03.1991г. от ОНС „Подуене“
/л. 27 и сл. от гр. д. №
52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/ се установява следното: описаният в титула за
собственост недвижим имот, представляващ сутерен /младежки клуб, столова, кухня
и др./ в сградата на бул. „******, застроен на 657.77 кв. м., заедно с 16.11% ид. части от общите части на сградата и правото на строеж
върху държавна земя представлява стар общински имот; посоченият имот е станал
държавна собственост въз основа на Заповед с № РД-09-01-006/25.02.1991г. на ВИК
на СНС; имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация
„Зеленчукова борса“ София като е посочено изрично, че имотът се прехвърля
възмездно и определената цена е преведена на 01.03.1991г. по сметка на СНС.
Във връзка с направеното
оспорване на автентичността на представения Акт за държавна собственост № II-3632/21.03.1991г. от ОНС „Подуене“
/л. 27 и сл. от гр. д. №
52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/ от страна на ищеца „О.“ ЕООД, по делото е приета съдебно-графологична експертиза /л. 224-л. 227/, неоспорена
от страните и кредитирана от съда като компетентно и професионално изготвена,
от която се установява, че подписът в графа „Съставител: Д.М.“ е положен от Д.М.Д.,
а подписът в графа „Одобрявам: /С. К./“ е положен от С.А.К.. Предвид
категоричния извод на вещото лице, направеното оспорване се явява
неоснователно.
От приетата по делото СТЕ /л.
114-л. 115/, неоспорена от страните и кредитирана от съда като компетентно и
обективно изготвена се установява следното: при извършения оглед на място
вещото лице е установило, че процесният имот
представлява 99/400 ид. ч. от помещения за ведомствен
бюфет, магазин и стол, намиращи се в сутерена на сграда с площ от 657 кв. м.,
която сграда представлява 3-етажна масивна с адрес: бул. „******; предмет на
АДС № II-3632/21.03.1991г. от ОНС „Подуене“
е сутерен, състоящ се от младежки клуб, столова, кухня и други на сграда с
административен адрес: бул. „******, със застроена площ от 657 кв. м.;
съпоставяйки описанието на имота по АДС, извадките от стар кадастър и данните
от оглед на място експертът е обосновал извода, че процесният имот е идентичен /част е от/ имота,
предмет на АДС № II-3632/21.03.1991г. като разликата е само в името на улицата.
От приетата по
делото Заповед № I-701/05.04.1985г.
/л. 28 и сл. от гр. д. №
52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/, издадена от председателя на Национален аграрно-промишлен
съюз се установява, че с нея, на основание чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредбата за
държавни имоти /отм./ процесната сграда е
предоставена за ползване на Аграрно-промишлена асоциация и Дирекция „Държавен
ветеринарно-санитарен контрол“ – гр. София.
Във връзка с
представената заповед е приложен и акт № П-3311/08.02.1989г. за държавна
собственост /л. 41/, в който е посочено, че бившият собственик на имота е
Национален аграрно-промишлен съюз като имотът е предоставен за оперативно
управление на държавна организация Аграрно-промишлена асоциация.
По делото е
представена Заповед с № 245/31.12.1986г. /л. 42/, с която цялата сграда се
предоставя на Аграрно-промишлената асоциация /3 етаж и ведомственият стол/, на
Държавен ветеринарно-санитарен контрол /1 етаж/ и на Булгарплод
/2 етаж/. В тази връзка е представен и приемо-предавателен
протокол за разпределение на помещенията /л. 43/.
Представено е
и удостоверение от СО, район „Подуяне“ /л. 45/, в което е посочено, че по
отношение на процесния имот няма данни за съставен
акт за общинска собственост.
От
представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот с №
018, том III, рег. №
22688, дело № 390/2002г. /л. 5 от гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/ се установява, че на
06.08.2022г. „СД АПА – София“ ООД е призната за собственик на процесния имот.
По делото е представена Заповед с №
РД-09-01-006/25.02.1991г. на ВИК на СНС /л. 144 и сл./, от която се установява
следното: председателят на Временния столичен изпълнителен комитет като е
разгледал постъпилото искане от СД „Зеленчукова борса“ и е взел предвид, че
държавният недвижим имот на бул. „******, находящ се
на територията на ОбНС „Подуяне“, представляващ
складове от двете страни на административната сграда при граници“ изток –
Железобетонен мост, запад и юг – бул. „Цвятко Радойнов“
и север – жп линия, на застроена площ 3556.76 кв. м. и втория етаж на
административната сграда, състоящ се от 8 стаи, килер и самостоятелно сервизно
помещение е определен за нуждите на СД „Зеленчукова борса“ по решение на
Столичен народен съвет с Протокол от 14.02.1989г. и от 3 години се използва
пълноценно е предоставил възмездно по реда и условията на НДИ държавния
недвижим имот като е указал на
председателя на ВИК на ОбНС „Подуяне“ да извърши необходимата
оценка на имота и да отрази промяната в акта за държавен имот. По делото е
представено и платежно нареждане /л. 146/, от което се установява, че СД
„Зеленчукова борса“ е заплатила сумата от 44 лева като в основанието на
документа е посочено Заповед с № РД-09-01-006/25.02.1991г. на ВИК на СНС.
По делото е представен протокол от 14.02.1989г. /л.
147 и сл./, от който се установява, че на посочената дата е проведена среща
между представители на Столичния народен съвет и председателя на Стопанско
дружество „Зеленчукова борса“ като след проведените разговори се е постигнало
споразумение в изпълнение на решението на оперативното съвещание на щатните членове
на ИК на СНС от 13.02.1989г. Предприятие „Булгарплод“
да освободи и да предаде безвъзмездно на Стопанско дружество „Зеленчукова
борса“ въпросните помещение. В тази връзка са представени и писмо на директора
на предприятие „Булгарплод“ /л. 149-л. 150/ и
оценката на помещенията /л. 151-л. 152/.
По делото е представено писмо от Столичен народен
съвет от 28.08.1991г., адресирано до Г.Л.– председател на СД „АПА – София“ /л.
30-л. 31 от гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/, от което се
установява, че посочената в процесния АДС Заповед с №
РД-09-01-006/25.02.1991г. на ВИК на СНС е издадена в съответствие с решение на
СНС – оперативно съвещание на щатните членове от 14.02.1989г. относно
осигуряване на материална база на СД „Зеленчукова борса“ като е отчетено, че
съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за държавните имоти /НДИ-отм./ държавните имоти,
които не са предоставени за оперативно управление на друга държавна организация
се управляват и стопанисват от народните съвети; за да бъде направен извод, че
имотът не се управлява от някоя организация и следва да бъде стопанисван и
управляван от СНС, са послужили два констативни протокола на комисия, назначена
от СНС, която от огледи на място е установила, че сутеренният етаж от сградата
на бул. „******/столова, кухня, магазинно помещение, бюфет, зала за събрания и
сервизни помещения/ е в състояние, доказващо пълна безстопанственост – паднали
мазилки, мухъл и дупки по стените, ръждясало оборудване, прозорците – без каси
и стъкла, паднала фаянсова облицовка и пр./; при това положение имотът е бил
предоставен за управление и стопанисване на СД „Зеленчукова борса“, на
основание чл. 94, ал. 2 НДИ /отм./.
С оглед горепосочените подробно анализирани
доказателства следва да се обоснове извода, че в случая акт №
П-3311/08.02.1989г. за държавна собственост и Заповед № I-701/05.04.1985г. /л. 28 и сл. от гр. д. № 52888/2016г. по
описа на СРС, 35 състав/, както и представените в тази връзка писмени
доказателства: протокол от 14.02.1989г. /л. 147 и сл./, писмо на директора на
предприятие „Булгарплод“ /л. 149-л. 150/ и оценката
на помещенията /л. 151-л. 152/ се явяват неотносими
към процесния имот, предвид представените Акт за
държавна собственост № II-3632/21.03.1991г. от ОНС „Подуене“ /л. 27 и сл. от гр. д. № 52888/2016г. по описа на
СРС, 35 състав/ и Заповед с № РД-09-01-006/25.02.1991г. на ВИК на СНС /л. 144 и
сл./, които са съставени хронологически по-късно. В тази връзка сериозно
внимание заслужава категоричния извод на вещото лице по изготвената СТЕ, че процесният имот е идентичен /част е от/ имота,
предмет на АДС № II-3632/21.03.1991г. като
разликата е само в името на улицата.
Във връзка с представения по делото акт за държавна
собственост следва да се вземат предвид и следните съображения: със ЗДС и ЗОС се определят и прецизират основанията
за придобиване от Държавата и общината на право на собственост. Тези закони
определят правното основание на което държавата, респективно общината придобива
правото на собственост. То следва да бъде посочено в Акта за държавна общинска
собственост, респективно в Акта за частна общинска собственост. Последователна
е съдебната практика, че Актът за държавна общинска собственост и Актът за
частна общинска собственост се ползват с доказателствена
сила, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2
от ЗОС и ЗДС
/в този смисъл е и Решение № 541
от 6.07.2010 г. по гр. д. № 661/2009 г., II гр. о., постановено по
реда на чл. 290 от ГПК и съобразно ТР №1 от 19.02.2010
г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС имащо
задължителен характер за съдилищата/. В тази връзка следва да се посочи още, че
актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални
документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се
удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, съответно
на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение,
в акта се посочва и основанието - както правното, така и фактическото, по
силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така,
тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо
действие, а само конституират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост /в този смисъл са Решение № 321 от 14.10.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1167/2010 г., I г. о., ГК и Решение № 269 от 3.08.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 643/2011 г., I г. о., ГК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и съобразно ТР №1 от
19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на
ВКС имащи задължителен характер за съдилищата/. В случая по настоящото дело се
доказа, че представеният АДС е съставен по надлежния ред, поради което същият
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила.
Същевременно с оглед и
представените по делото протокол от 14.02.1989г. /л. 147 и сл./; писмо от Столичен
народен съвет от 28.08.1991г., адресирано до Г.Л.– председател на СД „АПА –
София“ /л. 30-л. 31 от гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/ следва
да се обоснове извода, че е изпълнен целият фактически състав на чл. 94, ал. 1, т. 2 от Наредбата
за държавни имоти /отм./.
Съгласно посочената разпоредба предаването на държавни имоти за стопанисване и
управление между държавни организации се извършва по взаимно съгласие между
ръководителите на ведомствата, съответно между ръководителя на ведомството и
председателя на изпълнителния комитет на народния съвет или между
председателите на изпълнителните комитети на народните съвети, когато
държавните организации са подчинени на различни ведомства или едната е
подчинена на ведомството, а другата - на народен съвет, или са подчинени на
народни съвети от различни области. В тези случаи, ако държавните организации
са от различни народни съвети, предаването се извършва по решение на
председателя на изпълнителния комитет на областния народен съвет, съответно по
решение на председателите на изпълнителните комитети на областните народни
съвети. Когато в тези случаи не е постигнато взаимно съгласие, предаването на
имотите се извършва по решение на министъра на финансите.
В случая ищецът „О.“
ЕООД релевира, че е правоприемник на
Аграрно-промишлена асоциация. В настоящия случай
обаче ищецът „О.“ ЕООД не доказва при условията на пълно и главно доказване
наличието на постигнато съгласие между ръководителите на ведомствата на Аграрно-промишлена асоциация и председателя на Столичния народен съвет. Напротив от представените по
делото доказателства се установи, че процесният имот
първоначално е бил предоставен на държавната организация „Булгарплод“, а впоследствие посредством
възмездно прехвърляне е предоставена по реда на чл. 94, ал. 1, т. 2 от
Наредбата за държавни имоти /отм./ на
държавната организация СД
„Зеленчукова борса“.
Предвид обстоятелството, че последният титул за собственост, касаещ процесния имот преди
издаването на представения нотариален акт е именно АДС № II-3632/21.03.1991г., в който изрично е посочено,
че имотът се предоставя на държавната организация СД „Зеленчукова борса“, а не на Аграрно-промишлена асоциация. Ето защо съдът счита, че релевираните от ответника „О.“ ЕООД възражения, че е правоприемник на Аграрно-промишлена асоциация и представените в тази насока
доказателства се явяват неотносими за процесния спор.
Доколкото
видно от представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим
имот с № 018, том III, рег. №
22688, дело № 390/2002г. /л. 5 от гр. д. № 52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/ се установява, че нотариусът
въобще не е взел предвид Акт за държавна собственост № II-3632/21.03.1991г. от ОНС „Подуене“
/л. 27 и сл. от гр. д. №
52888/2016г. по описа на СРС, 35 състав/. Във връзка с представения нотариален акт следва да се
посочи следното: съгласно
задължителните постановки на Тълкувателно решение № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС
констативният нотариален акт не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, а същият се ползва с т.нар.
легитимиращо действие, като при оспорване на признатото право на собственост с
констативния нотариален акт, тежестта за доказване се носи от оспорващата
страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на констативния нотариален акт е необходимо ответникът да докаже, че титулярът
не е бил собственик или е престанал да бъде собственик.
Във връзка с
гореизложеното следва да се посочи, че ответникът доказа, че „О.“ ЕООД не е бил собственик на процесния
имот към датата на изготвяне на процесния нотариален
акт, поради което легитимиращото
действие на констативния нотариален акт е отпаднало.
Доколкото „О.“ ЕООД не е бил собственик на процесния
имот „Ф.“ ООД не е придобил правото на
собственост върху 1/4000 ид. част, доколкото твърди, че е получил процесната
идеална част по силата на сключен договор за покупко-продажба с „О.“ ЕООД.
Предвид обстоятелството, че по делото се доказа, че „О.“ ЕООД никога не е бил собственик на процесния имот, то и „Ф.“ ЕООД не е станал собственик на процесната идеална част.
Предвид
изложените съображения исковете се явяват неоснователни и недоказани.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за
ответника, като съобразно представения списък по чл. 80 ГПК /л. 243/ и
представените доказателства за сторените разноски /л. 244 и сл./, следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 5800.00 лева /сумата от 5400.00 лева – адвокатско
възнаграждение и сумата от 400.00 лева – депозит за СТЕ/.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Ф.“ ООД, с ЕИК ******и „О.“ ЕООД, с ЕИК ******, с общ съдебен адрес:***
срещу „Д.“ ООД, с ЕИК ******, с адрес: *** субективно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС за признаване
правото на собственост и предаване владението на общо 100/400 ид. част /по отношение на„Ф.“
ООД на 1/400 ид. ч. и по отношение на „О.“ ЕООД – 99/400
ид. ч./ от следния недвижим имот: помещения за
ведомствен бюфет, магазин стол, намиращ се в сутерена на сградата с площ от
657,77 кв.м., с адрес: гр. София, СО, район „Подуяне“, бул. „******, с
идентификатор 68134.600.1278.4.1 по кадастрална карта и кадастрални регистри,
одобрени със заповед РД-18-13 от 11.03.2010 г. на изпълнителния директор на
АГКК.
ОСЪЖДА „Ф.“ ООД, с ЕИК ******и „О.“ ЕООД, с
ЕИК ******, с общ съдебен адрес:*** да заплатят на „Д.“ ООД, с ЕИК ******, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в общ размер от 5800.00 лева – разноски за производството
пред СГС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: