Решение по дело №919/2018 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 28.12.2018г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  единадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №919 по описа за 2018г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК,  вр. чл.79, ал.1 ЗЗД с цена на иска 199,56 лв. -4 броя и с правно основание чл.422, вр. чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 32,91 лв. -4 броя.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от "***" ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, срещу  М.Г.Р., ЕГН **********, с адрес ***. Установено е, че ответницата по делото е починала в хода на процеса и на ишеца е дадена възможност да предяви иска си срещу нейните наследници. С Молба вх.№ 8977/03.04.2018г., ищеца е посочил ответниците по делото и е посочил размера на претенцията си срещу всеки от тях. Искът е насочен срещу Б.Г.Р., ЕГН**********,***, Д. Х.Р., ЕГН**********,***, Д.Х.Р., ЕГН**********,*** и Г.Х.Р., ЕГН**********,***,  в която се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.№7191/17 по описа на РС-Плевен, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до топлоснабдения имот на ответниците- апартамент № 21, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***с аб.№***. Твърди, че  като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, наследодателя на ответниците е клиент на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл. 150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет, като съгласно ал.2,  същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди, че ответника,  съгласно приложеното към заповедното производство извлечение от сметка за абонатен № *** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се доставя ТЕ до имота на ответниците е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия от ***. Твърди, че сумите за ТЕ за процесния период са начислявани от “***” ЕАД по изготвяни отчети от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за Топлоснабдяването.       Посочва, че претендираните суми за процесния период са: сума за отопление- 412,32 лева, енергия, отдадена от сградна инсталация- 370,84 лв., сума за битово горещо водоснабдяване- 0,00 лв, услуга дялово разпределение- 15,05лв. Твърди, че  в имота на ответниците има монтирани 0 ИРУ, 0 водомер и 1 брой щранг-лира в баня, а сумата за сградна инсталация е определена при отопляем обем 205,53 куб.м. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което да се признае за установено вземането на ищеца срещу всеки един от ответниците Б.Г.Р., Д. Х.Р., Д.Х.Р. и Г. Х.Р. ответника за сумите от по 199,56 лева за главница за периода 01.11.2014г. – 31.03.2017 г. и лихва върху главницата в размер на 32.91 лева за периода 05.01.2015 г. до 08.09.2017 г. и законната лихва върху главницата от 14.09.2018 г. до изплащане на вземането, за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по чл.410 от ГПК  по ч.гр.д.№ 7191/2017г. по описа на ПлРС. Претендират се и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Д.Р., в който признава иска и моли да бъде постановено решение при признание на иска.

 В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от назначения особен представител на ответника Б.Р., в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неоснователност на предявения срещу него иск поради недоказаност, че той е собственик в процесния имот. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва начина на изчисляване на претендираните суми.

Ответниците Д.Р. и Г.Р. не са подали писмени отговори в законния срок.

По делото е конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца "***" ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, с адрес на офис ***, което не взема становище.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Не е спорно между страните  и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на наследодателя на ответниците по делото /Съобщение за подадена декларация от М.Г.Р. от 09.04.1998г./, че е била собственик на процесния топлоснабден имот- апартамент № 21, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***през процесния период.

Видно от Удостоверение за наследници № 14-1158/28.03.2018г., наследници на М.Г.Р., починала на 12.11.2017г. са Б.Г.Р.- ***и Д.Х.Р., Д.Х.Р. и Г.Х.Р.- ***на починалия на 06.11.2017г. ***на наследодателката Х.Г.Р..

Видно от Справка НБД Население Х.Р. има 3 деца, посочени като негови наследници в гореописаното удостоверение за наследници на М.Р..

По делото са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***”ЕАД на потребители в гр.Плевен, приети с протокол от 12.09.2007г на Съвета на директорите на „***”ЕАД и одобрен с Решение №ОУ-067/3.12.2007г на ДКВЕР и същите не са оспорени от отвеницата по делото. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана “продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3 ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване  на имот в топлоснабдена сграда.Съгласно чл. 14 купувачът е длъжен в 30 дневен срок да уведоми писмено продавача при промяна на титуляра на правото на собственост или вещно право на ползване на топлоснабдения имот.В чл. 57 ал.1 от Общите условия е предвидено, че при промяна на собствеността или вещното право на ползване новият и предишният собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в срока по чл. 14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида, към което са приложени копия от документи удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или вещно право на ползване на имота.

Видно от Нареждане за касов паричен превод от 09.12.2018г. Д.Х.Р. е платила на *** ЕАД сумата от 232,47 лв. за задължение по гр.д.№ 919/2018г. за наследствен имот.

Съдът възприема заключението на съдебно-счетоводната експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно- от него се установява, че воденото в счетоводството на ищеца неплатено задължение за процесния топлоснабден имот за топлинна енергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2018г. е в общ размер от 798,21 лв. от които 412,32 лв.-ТЕ за отопление, 370,84-ТЕ за сградна инсталация, ТЕ за БГВ не е ползвана и 15,05 лв.- такса услуга дялово разпледеление. Лихвата за забава върху непогасената горепосочена главница за периода от изпадане на ответниците в забава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.09.2018г. е в размер на 133,17 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 199,56 лв. -4 броя:

Не е спорно между страните  и се установява имплицитно от извънсъдебните изявления на наследодателя на ответниците по делото /Съобщение за подадена декларация от М.Г.Р. от 09.04.1998г./, че е била собственик на процесния топлоснабден имот- апартамент № 21, находящ се на адрес гр. ПЛЕВЕН, ***през процесния период.

Съдът намира, че наследодателя на ответниците М.Р.  е била клиент/потребител на топлинна енергия, доставяна до собствения на М.Р. топлоснабден имот. Съгласно редакцията на чл. 153 от ЗЕ от 17.07.2012г., „всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.“ В съответствие с педходната редакция на чл.153, ал. 1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.“ Това са действащите правни норми, уреждащи отношенията между страните по делото през процесния период.Под клиент/потребител на топлинна енергия по смисъла на тези разпоредби се има предвид не лицето, което ползва имота на облигационно основание, а притежател на ограничено вещно право на ползване на имота, което е видно и от използваното понятие "право на ползване". Продажбата на топлинна енергия на физически лица за битови нужди се осъществява въз основа на общи условия, утвърдени по реда на чл. 150 от ЗЕ, като не е необходимо сключването на отделен договор. Такава възможност съществува само факултативно като възможност в чл. 151 от ЗЕ. С оглед на това, качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот.  

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Предвид гореизложеното, е без значение, че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна енергия. Според чл. 153, ал.6 ЗЕ (в неговата редакция, до изм. бр. ДВ 54 от 2012 г.) етажните собственици, прекратили топлоподаването към своите имоти, остават "потребители" на топлинната енергия от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, докато в законовия текст след изменението е възприет терминът "клиенти", а не потребители на топлинни услуги, тъй като обективно услугата е прекратена и липсва основание за нейното доставяне, предвидено в закона. Заплащането на топлоенергията, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата за лицата, отказали се от услугата в индивидуалните си имоти, се явява задължение на етажните собственици в съответната сграда, доколкото ЕС не е взела решение за прекратяване на топлоподаването към нея, респективно – доколкото топлоподаването към нея не е прекратено. Правото на част от собствениците да не ползват топлинна енергия за отопляване на индивидуалните си имоти категорично не води до извода, че не следва да заплащат разходваната в общите части топлинна енергия, защото освен собственици и титуляри на вещни права на конкретни имоти, те са съсобственици на сградната инсталация и на общите части в сградата.  Затова те следва да поемат припадащата им се част от разходите за топлинна енергия, тъй като съгласно ЗЕ, ЗС, ЗУЕС всички собственици и носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. При невъзможността топлофикационната услуга да съществува без разходите за топлоенергия, отдавана от сградната инсталация и общите части на сградата, отказът от индивидуалното потребление не води сам по себе си до отпадане на дължимостта на останалите необходими разходи. В този случай прилагането на §1 ДР ще доведе до тъкмо противоположния резултат, от този, който е неговият ratio legis и в крайна сметка – прилагане на по-неблагоприятен режим за потребителите на битова топлоенергия, отколкото прилагането на чл. 153, ал.6 ЗЕ предвижда. За сметка на по-благоприятно третиране именно на непотребители, които са се отказали от услугата. От тази гледна точка, би следвало в случаите на доставяне на топлоенергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, да се прилагат разпоредбите на специалния ЗЕ и те не се дерогират от защитаващата правата на потребителите разпоредба на чл. 62 от ЗЗП, по силата на правилото на § 1 от ДР на ЗПП. В горния смисъл са развити съображения от проф.д-р Иван Русчев. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2016 на ОСГК на ВКС За отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

 

Видно от Удостоверение за наследници № 14-1158/28.03.2018г., наследници на М.Г.Р., починала на 12.11.2017г. са Б.Г.Р.- ***и Д.Х.Р., Д.Х.Р. и Г.Х.Р.- ***на починалия на 06.11.2017г. ***на наследодателката Х.Г.Р.. От Справка НБД Население, се установява, че Х.Р. има 3 деца, посочени като негови наследници в гореописаното удостоверение за наследници на М.Р..

Ответниците по делото не са оспорили доставянето, разпределянето и остойностяването на доставяната до процесния топлоснабден имот топлинна енергия. Ответниците по делото са наследили задължението на наследодателя си за заплащане на топлоенергия ,доставена до процесния топлоснабден имот. Размерът на задължгението е установен от приетата и неоспорена по делото съдебно-икономическа експретиза в общ размер от 798,21 лева. Всеки от наследниците, при условията на разделност отговаря за задълженията в състава на наследството, съразмерно с дела от наследството на М.Р.. Видно е, че М.Р. не е оставила като свои наследници съпруг, низходящи и възходящи. Тя е оставила след смъртта си като свои наследници Б.Р.-***, както и низходящите на починалия преди нея ***Х.Р., а именно Д., Д. и Г. Р.. Съглано чл.8, ал.1 ЗН когато починалият е оставил само ***я и сестри, те наследяват по равни части. Съгласно чл.10, ал.2 и ал.3 ЗН починалите преди наследодателя или недостойни негови ***я и сестри се заместват само от своите ***или внуци. Наследяването в тези случаи става по коляно. Съобразявайки законовите норми, съдът приема, че Б.Р. получава ½  от наследството на М.Р. по закон, а останалите трима наследници получават по 1/6  от наследството на М.Р. и всеки от ответниците следва да отговаря за задълженията на наследодателя М.Р. съразмерно с частта от наследството, която придобива по закон. Предвид изложеното ответника Б.Р. дължи заплащане на сумата от 399,10 лв. за главница, но ищеца е предявил иск за сумата от 199,56 лв., поради което съдът не може да признае за установено, че Б.Р. дължи сума по-голяма от претендираната такава. Особения представител на ответника Б.Р. е противопоставил възражение за погасяване на част от вземането по давност – за периода преди 06.02.2015г., което съдът намира за неоснователно. Релевантната дата е не тази на подаване на исковата молба, а тази на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 7191/2017г. на РС-Плевен. Заявлението е подадено на дата 14.09.2017г., а претендираните суми за заплащане за главница са за периода от 01.11.2014г., поради което вземането за процесния период не е погасено по давност.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че претенцията на ищеца по отношение на другите трима ответници Д.Р., Д.Р. и Г.Р. се явява основателна до размер от по 1/6 част от общия размер на вземането- 133,03 лева, а за разликата до предявените размери от 199,56 лева исковете се явяват неоснователни и недоказани. Посочените трима ответници не са оспорили дължимостта на вземането, но ответницата Д.Р. е противопоставила правопогасяващо възражение за погасяване на вземането чрез  плащане.Този факт се установява от представеното Нареждане за касов паричен превод от 09.12.2018г., от което е видно, че Д.Х.Р. е платила на *** ЕАД сумата от 232,47 лв. за задължение по гр.д.№ 919/2018г. за наследствен имот.

Предвид гореизложеното следва да бъде признато за установено по отношение на Д.Р. и Г.Р., че  дължат на ищеца сумата от по 133,03 лева всеки от тях, представляващо задължение в качеството им на наследници на М.Р. за главница за предоставена до процесния топлоснобден имот за процесния период топлоенергия, а за разликата до предявения размер от 199,56 лева следва исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

По отношение на ответницата Д.Р. следва искът да бъде отхъврлен за сумата от 133,03 лева като погасен чрез плащане в хода на процеса, а за разликата от 133,03 лева до предявения размер от 199,56 лева като неоснователен и недоказан.

По исковете с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 32,91 лв.:

Искът с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предходния. С оглед установеността на претендираните задължения на ответниците по делото за заплащане на главница за процесния период съразмерно с посочените размери, се дължи и обезщетение за забавеното им изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят те. Поради уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и дължи обезщетение за забава. Размерът на претендираната лихва за забава се установява от съда на база на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и чрез самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК в общ в размер на 131,64 лв., поради което искът срещу ответника Б.Р. следва да бъде уважен за претендираната сума от 32,91 лева, въпреки, че дължимата лихва за забава е в размер на 65,82 лева за процесния период, тъй като искът срещу него е предявен за посочената сума. Дължимата лихва за забава от ответниците Д., Д. и Г.Р. е в размер на 22,05 лв. С оглед гореизложеното следва искът срещу ответниците Д.Р. и Г.Р. да бъде уважен за сумите от по 22,05 лв., а за разликата до предявения размер от 32,91 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен недоказан, а искът срещу Д.Р. следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане в хода на процеса за сумата от 22,05 лв., а за разликата  до 32,91 лв. като неоснователен  и недоказан. Посочените суми са съобразени с частта от наследството на М.Р. на всеки от ответниците, както и извършеното плащане от ответницата Д.Р..

           Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции до установения размер, ответниците  следва  да бъдат осъдени да заплатят направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 76,02 лв. съразмерно с уважената част на исковата претенция, както и съразмерно с частта им от наследството на М.Р. както следва: 19,00 лв. Б.Р., 12,67 лв. Д.Р., 12,67 лв. Г.Р., а на ответницата Д.Р. не следва да бъдат възлагани в тежест разноски, тъй като е платила в хода на процеса и същевременно не е станала причина за завеждане на делото. Производство е образувано срещу наследодателя на ответниците, която е починала в хода на процеса и след като Д.Р. е уведомена за задължението, тя го е заплатила.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците  следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса  75 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда 100 лв., депозит за ВЛ в размер на 100,00 лв. и за особен представител 150,00 лева, съразмерно с уважената част на исковата претенция срещу всеки от ответниците както следва: Б.Р. 218,75 лева /68,75+150 лв. за особен представител/, Д.Р.- 45,83 лева, Г.Р.-45,83 лева, а по изложените по горе съображения, в тежест на ответницата Д.Р. не следва да бъдат поставяни направени по делото разноски от ищеца по делото.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД  по отношение на Б.Г.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 199,56 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г., в едно със законната лихва от 14.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен.

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Б.Г.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата 32,91 лева, представляваща лихва за забава върху 199,56 лв. за периода 05.01.2015г. – 08.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД  по отношение на Д.Х.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 133,03 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г., в едно със законната лихва от 14.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 133,03 лева до предявения размер от 199,56 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Д.Х.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата 22,05 лева, представляваща лихва за забава върху 133,03 лв. за периода 05.01.2015г. – 08.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 22,05 лева до предявения размер от 32,91 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД  по отношение на Г.Х.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление:*** сумата 133,03 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г., в едно със законната лихва от 14.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 133,03 лева до предявения размер от 199,56 лева отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на Г.Х.Р., ЕГН**********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата 22,05 лева, представляваща лихва за забава върху 133,03 лв. за периода 05.01.2015г. – 08.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, а за разликата от 22,05 лева до предявения размер от 32,91 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** против Д. Х.Р., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 199,56 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2014г. до 31.03.2017г., в едно със законната лихва от 14.09.2017г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, от които за сумата от 133,03 лв. като погасен чрез плащане, а за разликата от 133,03 лв. до предявения размер от 199,56 лева като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:*** против Д. Х.Р., ЕГН**********,*** иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 39,21 лева, представляваща лихва за забава върху стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 05.01.2015г. – 08.09.2017г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4739/15.09.2017г. по ч.гр.д.№7191/2017 по описа на РС-Плевен, от които за сумата от 22,05 лв. като погасен чрез плащане, а за разликата от 22,05 лв. до предявения размер от 39,21 лева като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Г.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 19,00 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7191/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Б.Г.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 218,75 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение, депозит за ВЛ и особен представител.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Х.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 12,67 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7191/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Д.Х.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 45,83 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Х.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 12,67 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.7191/2017  по описа на РС-Плевен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.Х.Р., ЕГН**********,*** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,  сумата от 45,83 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца "***" ЕООД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ***, с адрес на офис ***.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: