О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1986 14.07.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2. мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова въззивно гражданско дело № 1430 по описа за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-ст.юрисконсулт при отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР против Решение № 637/19.02.2020 г., постановено по гр.д. №7087/2019г. по описа на Районен съд Бургас, с което въззивникът е осъден да заплати на Д.И.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1748.12 лева-главница, представляваща неплатено брутно допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 256.26 часа, за периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., на изпълняваната длъжност „младши инспектор” в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”-Царево при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-Бургас, към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”-МВР и сумата от 223.98 лева - обезщетение за забавеното плащане на главницата/мораторна лихва/, за периода от 30.10.2016 г. до 23.08.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от предявяването на главния иск-23.08.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. С обжалваното решение Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР е осъдена да заплати и направените от ищеца разноски за адв. възнаграждение в размер на 400 лева, както и да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Бургас, разноски по делото в общ размер от 349.92 лева.
Въззивникът твърди, че решението на РС Бургас е неправилно и необосновано, като постановено при допуснати нарушения по приложението на нормативната уредба, регламентираща полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР /ред. ДВ. Бр.53 от 27.06.2014 г./. Оспорва се като неправилен извода на първоинстанционния съд, че за исковия период действало правилото на чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и че тя запазила действието си след постановеното решение по адм.д.№ 5450/2016г. на ВАС до приемане на новата Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., за което се излагат подробни съображения. Обсъжда се действието на чл. 195, ал. 1 от АПК с оглед определянето на момента, до който е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., като се посочва, че в случая това е датата 02.08.2016 г., на която дата е обнародвано в ДВ решението по адм. дело № 5450/2016 г. по описа на ВАС. На следващо място се излагат подробни съображения за това, че съдът неправилно субсидиарно е приложил в настоящия казус разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като за това е проследена и нормативната история на законодателството /ЗМВР, КТ, ЗДСл /. Прави се анализ на разпоредбите на ЗМВР, от който се извеждат доводи относно желанието на законодателя по недвусмислен начин да лиши служителите на МВР от допълнителните възнаграждения, определени в други нормативни актове. Приложението на общите правила на ЗДСл и съответно на КТ, и актовете по прилагането им, следвало да се счита за отклонено с разпоредбата на чл. 211, ал. 7 от ЗМВР /ред. от 2006 г/ и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /ред.от 2014г./, които делегирали на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Препращането в ЗМВР към нормите на КТ било изрично и само в точно определени норми, като липсва такова в материята, уреждаща полагането, отчитането и заплащането на нощни труд. Оспорват се като противоречиви изводите на първоинстанционния съд, тъй като се обосновавало едновременното прилагане на НСОРЗ и Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. и при твърдение на ищеца за положен нощен труд, съдът неправилно постановил решението си, с което присъдил на ищеца да бъде заплатен извънреден труд. Прави се оплакване, че съдът не бил обсъдил Писмо с изх. № 94-НН -198 от 29.08.2011 г. на МСТП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни съгласно НСОРЗ, било установено с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Целта на предвидения коефициент от 1.143 за превръщане на нощните часове в дневни, била, за да може да се определи възнаграждението на работника така, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение като за 8 часа, като в този случай не е налице извънреден труд по смисъла на чл. 143, ал. 1 от КТ. Изтъкнати са доводи за това, че според чл. 187, ал.3 от ЗМВР продължителността на нощния труд по ЗМВР е осем часа, а не седем часа, както е за работещи по трудово правоотношение. Приложението на КТ, съответно НСОРЗ за уреждане на спорния въпрос по преизчисляване на часовете нощен труд, положен от лица, назначени по ЗМВР и работещи на смени към дневни такива с посочения коефициент било недопустимо и в противоречие с принципа за йерархия на нормативните актове. Сочи, че в този смисъл били мотивите на постановени от РС-Велико Търново решения, изброени в жалбата, като се посочват и други решения на районни съдилища, които приемат, че било неприложимо гражданското законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите на МВР. Позовава се и на изготвена в този смисъл писмена правна консултация на проф. Васил Мръчков. Изтъкват се конкретни съображения и по събраните от първоинстанционния съд доказателства по делото, каквато е изслушаната пред РС-Бургас СИЕ, за която се твърди, че отразявала общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той бил по-голям от този, който е положен по графици за дежурства. По този начин с постановеното решение съдът присъдил на ищеца в повече, като не отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него, вече бил заплатен като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището си, изразено в писмения отговор по исковата молба. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова, с което предявения иск да бъде отхвърлен. В случай, че съдът не приеме мотивите по тази жалба и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решението да бъде взето предвид, че през периода 01.01.2018г.- 17.07.2018г. трудът на работещите по КТ при сумирано отчитане на работното време е отчитан без превръщане на нощните часове в дневни, съгласно редакцията на нормата на чл. 9г през този период от НРВПО/ обн. ДВ бр. 41/2017г./. Заявява възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника в случай, че същият ползва адвокатска защита и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г. поради липса на фактическа и правна сложност по делото. Моли за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
В жалбата се прави искане за спиране на настоящото производство до произнасяне с решение по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Препис от въззивната жалба е връчена за писмен отговор на въззиваемия, който чрез адвокат З.Б. предявява писмен отговор с подробно развити съображения за неоснователност на същата. Моли се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски .
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
Направеното от въззивника искане с правно основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, настоящият състав намира за неоснователно по следните съображения.
Действително пред ВКС е висящо тълкувателно дело №1/2020г. на ОСГК по преюдициалния за делото правен въпрос дали за държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ досежно нощния труд или разпоредбите на специалния ЗМВР и издадените въз основа на него наредби.
Въпреки това, не са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело, тъй като с разрешението, дадено в т.1 от ТР №8/2013 по т.д.№8/2013г. на ОСГТК на ВКС, което е задължително за долустоящите съдилища, се прие, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. Предвид изложеното, искането за спиране на делото следва да се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба, подадена от Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР чрез процесуален представител Татяна Стойкова-ст.юрисконсулт при отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР против Решение № 637/19.02.2020 г., постановено по гр.д. №7087/2019г. по описа на Районен съд Бургас, съобразно настоящото определение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 1430/2020г. по описа на
Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за
19.08.2020 г. от 10,10 часа, за което на страните по делото да се
изпрати препис от настоящето определение, а
на въззивника да се изпрати и
препис от отговора по въззивната жалба, подаден от
въззиваемия.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, чрез процесуален представител Татяна Стойкова-ст.юрисконсулт при отдел ПНО при ГДПБЗН-МВР за спиране на производството по делото до постановяване на решение по ТР №1/2020г. по описа на ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.