Р Е
Ш Е Н
И Е №…...
гр. София, 20.09.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, IV Д с - в, в публичното заседание на двадесет
и осми април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева
при секретаря Нина Светославова,
като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 4771 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С решение № 20257568 от
20.11.2020 г. на СРС, 30, с-в, по гр. д. № 31376/2019 г. З.
„А.“ АД, с ЕИК ******, като застраховател по застраховка „гражданска
отговорност“ относно лек автомобил м. „Крайслер",
м. „300 Ц" с per. №******с водач Й.Г.Г., е осъдено да заплати на Ф. А.Н. с ЕГН ********** сумата от 1 200, 23
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - разходи за
лечение, ведно със законната лихва от 11.12.2018 г. до окончателното изплащане
на сумата, като искът за сумата над 1 200, 23 лв. до сумата от 2 400, 46 лв. е
отхвърлен, като неоснователен. С решението страните са осъдени съразмерно за
разноски по делото.
Решението се оспорва от ищеца Ф. А.Н., чрез представителя
му, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над присъдените над 1 200, 23 лв. до сумата от 2 400, 46 лв. Счита,
че в тази част решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Правилно съдът е приел, че разходите са направени във връзка с
процесното произшествие, за лечението на получените от пешеходеца травматични
увреждания, за закупени консумативи, лекарства и такси. Неправилно СРС е
стигнал до извод, че е налице съпричиняване на
резултата в размер на 50 % между водача на лекия автомобил и пешеходеца. Според
САТЕ водачът на МПС е имал възможност да спре преди мястото на удара чрез
маневра аварийно спиране. Сочи, че отговорността на водачите на МПС е по -
голяма от тази на пешеходците, включително и в хипотеза, в която и двамата са
допуснали нарушение на ЗДвП. Поддържа, че водачът на МПС е допуснал нарушения
на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 20, ал. 1 на ЗДвП. Водачът на МПС е длъжен да
избира скорост на движение, такава, че да може да спре пред всяко непредвидено
препятствие. Счита, че вината за причиняване на ПТП на водача на МПС е 90 %, на
пешеходеца следва да се определи на 10 %. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и искът да се уважи изцяло. Претендира
разноски, в това число - адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 и
2 ЗАдв.
Ответникът „З.А.“ АД в срока по чл. 263 ГПК оспорва
жалбата в писмен отговор. Поддържа, че решението в оспорената от ищеца част е
съобразено с материалния закон и събраните пред СРС доказателства. Излага
доводи, че ищецът изцяло е
допринесъл за настъпване на ПТП, понеже е изскочил пред МПС, застраховано при
ответника. Автомобилът се е движел със скорост от 20 км. ч., но не е имал
възможност да спре преди съприкосновението с ищеца. Сочи, че осъществените от
водача действия не са противоправни и не се
обосновава отговорност на ответника за вреди. Оспорва твърденията във
въззивната жалба, че ищецът нямал принос за ПТП или че приносът му е 10 %.
Поддържа, че ищецът е можел да избегне съприкосновение с МПС ако не пресича
внезапно на пътното платно. Моли да се потвърди решението в оспорената от ищеца
част. Претендира разноски.
Въззивна жалба е
подадена и от ответника „З.А.“ АД срещу
решението в осъдителната му част за сумата от 1 200, 23 лв. с доводи, че е незаконосъобразно,
неправилно и необосновано в тази част. Поддържа,
че неоснователно СРС е приел, че вина за настъпване на застрахователното
събитие има водача на МПС, застраховано при ответника. Съдът неоснователно не е
кредитирал свидетелските показания на водача на МПС. Сочи, че е установено, че
МПС се е движело с 20 км. ч., водачът е познавал района, а ищецът е изскочил
внезапно пред автомобила. Действията на водача не са противоправни
и застрахователят не следва да отговоря за причинените на ищеца вреди. Ако се
приеме, че действията са такива, моли да се увеличи приноса на ищеца за
настъпване на произшествието на 90 % съпричиняване,
предвид обстоятелството, че той е навлязъл в пътното платно. Ищецът е бил
длъжен да съобрази поведението си с приближаващото МПС и да не предприема
пресичане. Като е пресякъл внезапно е поставил водача на МПС в ситуация, в
която той не е могъл да реагира своевременно и да спре. Моли да се отмени
първоинстанционното решение в обжалваната уважена част и да се отхвърли изцяло
иска. Претендира разноски за двете инстанции.
Срещу въззивната жалба на ответника е подаден отговор от
ищеца Ф. А.Н., с който изцяло оспорва същата по подробно изложени съображения и
моли да бъде оставена без уважение. Поддържа, че при постановяване на решението
не са допуснати сочените от ответника нарушения. Законосъобразно СРС е приел,
че е налице противоправно поведение на водача на
застрахования при ответника автомобил Крайслер 300 С,
в резултат на което на ищеца са причинени имуществени вреди за лечение.
Поддържа, че законосъобразно СРС е съобразил заинтересоваността на свидетеля от
изхода на делото. Оспорва твърденията за причиняване на ПТП основно по вина на
ищеца. Твърди, че е налице противоправно поведение на водача на МПС, който е нарушил
правилата на движение и е причинил на ищеца телесни увреди. Моли да се потвърди
решението в оспорената част. Претендира разноски.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното :
В рамките на проверката по чл. 269 ГПК
въззивният състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо
постановено. Относно неговата
законосъобразност, съдът е обвързан от доводите на двете страни в жалбите, като
следи служебно само за допуснати от СРС нарушения на императивните материалноправни норми.
Въззивният съд намира, че
решението на СРС е валидно и допустимо, като при постановяването му не са
допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми. Решението се оспорва и от двете страни и в уважената, и в отхвърлената
част - т. е. изцяло.
Предмет на разглеждане в производството e иск за обезщетение за имуществени в резултат на ПТП,
предявен срещу застрахователя по застраховка „гражданска отговорност“ на
виновния водач - по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1
от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е
отговорен, може да предяви претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално - правните
предпоставки на тази претенция са: валиден към момента на деликта
договор за гражданската отговорност на делинквента,
настъпване на деликта - застрахователното събитие, за
което застрахованият е отговорен, както и вредите, в патримониума
на ищеца, чието обезщетяване се иска, да са в пряка причинна връзка с
процесното ПТП.
Като съобрази събраните пред СРС доказателства в цялост,
настоящият състав намира за установено в производството, че на 26.04.2018 г.,
около 08. 45 ч., в гр. София, на ул. „********в района на блок № 9, е настъпило
ПТП между л. а. марка „Крайслер", м. „300 Ц",
с peг. № ********управляван
от Й.Г.Г. и ищеца - пешеходец, на когото са причинени
телесни увреждания вследствие на удара с автомобила.
Ответникът не е оспорвал, че за МПС марка „Крайслер", м. „300 Ц" с peг. № ********е
налице валидна застраховка „гражданска отговорност“ към датата на ПТП и това
обстоятелство е признато като неподлежащо на доказване.
Видът и характерът на вредите, претърпени от ищеца е
установен от приетата без възражения по делото съдебномедицинска експертиза.
Съгласно същата, след претърпяното ПТП и хоспитализацията, на ищеца е поставена
диагноза „фрактура на страничния кондил на лявата тибия". Установеното счупване на големия пищял е резултат
от удар с или между твърди, тъпи предмети или усукване и изкривяване на
надлъжната ос на крайника. Според експертизата, разходите, посочени в исковата
молба в размер на 2 400,
46 лв., са направени във връзка с лечението на травматичните увреждания,
получени от претърпяното ПТП и са направени за оперативната интервенция за възстановяване
позицията на фрагмента. Разходите са документирани с приложените фактури за
закупени лекарства, за амбулаторно лечение, консумативи и потребителски такси.
От приетата пред СРС САТЕ, което не е оспорено от
страните и съдът кредитира, се установява, че пешеходецът – ищец е предприел
пресичане на пътното платно на място, необозначено за това, на ул. „********пред
спрял л. а. Опел Астра, от ляво на дясно по посоката
на движение. Л. а. „Крайслер“ се е движел по ул.
„Захари Круша“ със скорост от 20 км. ч. Траекториите на движение на пешеходеца и
автомобила са се пресекли, поради което е настъпил удара. Според експерта, водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара
при своевременна маневра за аварийно спиране. Пешеходецът (ищец) също е имал
възможност да възприеме движещия се по улицата автомобил и да не предприема
пресичане на пътното платно на необозначено за тази цел място пред него.
Основателно СРС е приел, при съвкупна
преценка на писмените и гласни доказателства, че вследствие поведението на
застрахования при ответника делинквент ищецът е
претърпял увреди. Въззивният състав намира, че от
събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност се
установяват настъпването на ПТП, механизмът му и причинната връзка на
уврежданията на ищеца с произшествието.
Презумцията по чл. 45, ал.
2 ЗЗД за виновното причиняване на вредите от застрахования при ответника водач
не е оборена в производството.
С оглед наведените от двете страни оплаквания
във въззивните им жалби, основните спорни въпроси касаят възражението за
допринасяне на ищеца за настъпване на вредоносния резултат по смисъла на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД. По този въпрос въззивният съд намира следното:
Съгласно чл. 51 ЗЗД на обезщетяване
подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Относно
размера на вредите, които могат да се претендират от застрахователя по
„гражданската отговорност” на виновното лице, въззивният съд споделя практиката
на ВКС, обобщена в ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСТК на ВКС. Според нея, обемът на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е функционално зависима от деликтната
отговорност на прекия причинител, което
предполага, че застрахователят
не може да отговаря за
вреди в по - голям обем от
тези, за които отговаря прекият причинител на непозволеното увреждане - делинквента.
Тълкуването на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД сочи, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало да настъпване на вредоносния резултат. Съгласно практиката на съдилицата
и ВКС съпричиняване
е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т.
е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на ЗДвП и виновно.
(Решение № 78 от 10.07.2014 г. по
т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на ВКС, решение № 59/2011
г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009
г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010
г. на ІІ т. о. и ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. №
1/2014 г., ОСГТК на ВКС). Когато се установи, че пострадалият е допринесъл за настъпване на
вредите, обезщетението може да се намали. Намаляването е въпрос на преценка в зависимост от
доказателствата по конкретния спор.
Като съобрази
писмените и гласни доказателства в съвкупност, в това число показанията на
свидетеля Й.Г., водач на МПС „Крайслер“, въззивният
състав споделя изводите на СРС, че ищецът е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат по смисъла, вложен в чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
От една страна,
според водача на МПС ищецът е излязъл пред автомобила му, който е управляван с
ниска скорост, иззад друго спряло МПС. Въпреки, че водачът е натиснал спирачки,
е последвал удар с пешеходеца. На това място улицата е еднопосочна.
От друга страна, според САТЕ видимостта за водача на автомобила и
пешеходеца е била взаимна. Преди да предприеме пресичане на платното за
движение, пешеходецът е имал техническата възможност да възприеме автомобила и
обратното.
При тези данни въззивният състав споделя изводите на СРС, че двете страни в
ПТП - водачът на застрахования автомобил Й.Г. и пострадалото от сблъсъка лице -
ищецът Ф.А.Н., са имали еднаква възможност да възприемат взаимно поведението си
и да реагират по начин, по който да избегнат настъпването на удара, от който са
настъпили телесните увреждания за ищеца. При това, приетото от СРС съпричиняване от страна на пешеходеца в
размер на 50 % съответства на фактическата обстановка. Обосновано и в
съответствие с установените по делото факти, с
атакуваното решение, искът за заплащане на имуществени вреди по чл. 432 КЗ е уважен до размер от 1 200, 23 лв., а в
останалата част - до размер от 2 400, 46 лв. е отхвърлен.
По двете жалби на страните, решението
следва да се потвърди, както е постановено. При липса промяна в изхода от
спора, решението следва да се потвърди и относно разноските, присъдени на
страните.
По
разноските пред СГС :
Предвид неоснователност на двете жалби, разноските
за въззивното производство следва да останат в тежест
на страните, както са направени.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20257568 от 20.11.2020 г. на СРС, 30, с-в, по гр. д. №
31376/2019 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, по аргумент от чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.