Решение по дело №949/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по искове с правно основание чл.2в, ал.1, т.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.4, пар.3 от Договора за Европейския Съюз - при допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз – чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, а именно: за обезщетение за причинени имуществени вреди, както и за дължими лихви, като исковете са предявени от Б. В. Х. от [населено място] – чрез пълномощник, против Агенция Митници. В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление №1326/2020г. от 26.05.2020г., издадено от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, срещу неизвестен извършител, за това, че на 25.10.2018г. на МП Капитан Андреево неизвестният извършител превозвал стоки, забранени за внос, а именно: препарати за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, поради което бил осъществен състав на нарушението по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ. На основание чл.233, ал.7 от ЗМ стоките, предмет на нарушението, били отнети в полза на Държавата, а на основание чл.233, ал.8 от ЗМ с издаването на НП били отнети в полза на Държавата и превозното средство, послужило за извършване на нарушението – Влекач, м.Скания *******, рег.№ *******, шаси №****, талон за превозно средство №***, контактен ключ – 1 бр., полуремарке рег.№ *******, шаси №*****, талон на превозно средство №****. Наказате3лното постановление влязло в законна сила от момента на издаването му – 26.05.2020г., тъй като било срещу неизвестен извършител. От експертизата по ДП се установявала стойността на товарния автомобил – 21419,00 лева. Негов собственик бил И.К.Б., който се явявал трето добросъвестно лице по отношение на извършеното нарушение. От И.Б. била подадена жалба вх.№261545 от 08.10.2020г., с която оспорвал издаденото НП в частта на отнемането на ППС, като било образувано анд №405/2020г. на РС Свиленград, а с Определение №260037 от 01.10.2020г. съдът прекратил производството, като приел, че И.Б. нямал правен интереси правна възможност да обжалва. По подадената частна жалба пред Хасковски АС било образувано кчад №1035/2020г. и с Определение №79 от 25.10.2020г. определението на РС Свиленград било потвърдено. Подадена била и жалба срещу Държавата до ЕСПЧ за нарушение на чл.6 и чл.13 от ЕКПЧ. Счита се, че от АМ, действаща чрез нейните органи в качество на административнонаказващ, било допуснато нарушение на Правото на ЕС – чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления и чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на ЕС. Ответникът бил приложил национална правна разпоредба, която противоречи на правото на ЕС, поради което в нарушение на ПЕС отнел в полза на Държавата ППС на И.Б., който се явява трето добросъвестно лице за административнонаказателното производство. Имуществената вреда се изразявала в стойността на отнетото имущество, като обезщетението било дължимо със законна лихва, считано от датата на увреждане – 26.05.2020г. И.Б. починал на 21.03.2022г. в Свиленград, а преди смъртта си изготвил нотариално завещание№1, т.1, рег.№1452, д.№2/2022 на Нотариус №652 от Нотариалната камара, като по силата на наследяване имуществените му права преминават върху наследника по завещание Б. Х.. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 21 419,00 лева, представляваща обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди от достатъчно съществено нарушение на Правото на ЕС, както и на основание чл.86 от ЗЗД да заплати законна лихва върху главницата, считано от датата на увреждане – 26.05.2020г., до 21.08.2023г., в размер на 7 287,97 лева, като бъдат заплатени и направените по делото разноски.

С Определение от с.з. е допуснато изменение на размера на иска за имуществени вреди, като същият е намален от 21 419,00 лева до сума в размер на 21 245,00 лева, а иска за лихви – от 7 287,97 лева на сума в размер на 7 228,78 лева.

Ответната страна оспорва иска, като го счита за недопустим и неоснователен. Исковете за обезщетение следвало да се предявят след отмяна на НП №1326/2020г., а то не било отменено и не било незаконосъобразно. Заведеното дело пред ЕСПЧ също било пречка за настоящото производство. Наред с това и ППС било налично и реално можело да бъде върнато на ищеца. По същество не считат, че има факти, от които да се направи извод, че И.Б. бил добросъвестно лице при осъществяване на превоза. Б. бил лицето, което осъществява превози, а наелият ППС ЕООД ГМС ГРУП-Свиленград, има фиктивни отношения със собственика. Като водач Б. не поискал превозваните кашони да бъдат отворени и да ги провери. При проверката на ГКПП К.Андреево било установено, че те не съдържали почистващи препарати, а препарати за растителна защита и на Б. бил съставен АУАН №2163/25.10.2018г. така образуваното административнонаказателно производство било прекратено на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН и било образувано ДП №73/2019г. по описа на Отдел ВРР Южна морска, прекратено с Постановление от 07.02.2020г., тъй като не били установени данни за извършено умишлено деяние от Б.. След като преписката по ДП била изпратена на Началник Отдел МРР ЮМ, то с НП №1326/2020 от 26.05.2020г. било установено, че е налице нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ, извършено от неизвестен нарушител, и основание чл.233, ал.3 и ал.8 било отнето ППС, което е послужило за извършване на нарушението. Като водач Б. имал редица задължения, които са свързани с извършването на превоза и с изпълнението на митническите формалности. Тъй като не бил изпълнил тези си задължения добросъвестно, то Б. не можел да се счита за трето добросъвестно лице спрямо осъщественото от неизвестен извършител нарушение. Нямало причинноследствена връзка между постановеното отнемане и намаляването на имуществената сфера на Б. – при предприетите действия по обжалване на НП и постановените съдебни актове тя била прекъсната. От друга страна – небрежността на Б. била станала причина за осъществяване на деянието. Липсвали доказателства Б. В.Х. да е единствен наследник на цялото имущество на Б., както и не бил доказан по размер иска за обезщетение, доколкото представеното заключение било изготвено по друго дело.

Окръжна Прокуратурата Хасково счита предявените искове за основателни като доказани по основание и размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Акт за установяване на административно нарушение №2163 от 25.10.2018г. бил съставен за осъществен на 25.10.2018г. на МП Капитан Андреево състав на нарушение по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ – относно превоз на стоки, забранени за внос – препарати за растителна защита, през държавната граница без знанието и разрешението на митническите органи, като на основание чл.230 от ЗМ били задържани товарен автомобил – влекач и ремарке, както и превозваната стока, като била съставен Разписка №0130092 към протокол за извършена митническа проверка №3829 – л.9 от делото. Няма спор между страните, че процесното ППС, послужило за извършване на нарушението, e предадено с Приемно-предавателен протокол от 25.10.2018г. в АМ и понастоящем е там.

С Постановление за образуване на ДП от 14.03.2019г. на ОП Хасково било образувано ДП №73/2019г. за извършено престъпление по чл.242, ал.1, б.Д от НК, като в хода на производството е установена стойността на процесното ППС – Оценка – л.12, която към 25.10.2018г. според вещото лице възлиза на 21 419,00 лева. Поради липса на достатъчно доказателства за наличието на субективни признаци на извършено престъпление наказателното производство по ДП е прекратено, а преписката е изпратена на Началник Митница ЮМ – по компетеност.

Наказателно постановление №1326/2020 от 26.05.2020г. е издадено от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, срещу неизвестен извършител, за това, че на 25.10.2018г. на МП Капитан Андреево неизвестният извършител превозвал стоки, забранени за внос, а именно: препарати за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи, поради което бил осъществен състав на нарушението по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ. На основание чл.233, ал.8 от ЗМ били отнети в полза на Държавата превозното средство, послужило за извършване на нарушението – Влекач, м.Скания *******, рег.№ *******, шаси №****, талон за превозно средство №***, контактен ключ – 1 бр., полуремарке рег.№ *******, шаси №*****, талон на превозно средство №****.

С Определение от с.з.01.10.2020г., постановено по анд №405 по описа на Свиленградски РС, съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че жалбата на И. К. Б. срещу Наказателно постановление №1326/2020 от 26.05.2020г. – в частта на отнемане на ППС, не следва да бъде разгледана, тъй като третото лице – собственик на отнетите вещи, не е сред легитимираните субекти да обжалват НП, а това право имал само нарушителят и поискалият обезщетение. Определението е оставено в сила при касационното обжалване – чкнад №1035 по описа за 2020г., като с Определение №79/25.10.2020г. касационният състав приел, че за Ил.К.Б. липсва право на обжалване, тъй като НП влязло в законна сила при издаването му, а жалбоподателят не бил нарушител или поискал обезщетение, т.е. не попадал в кръга на субектите, разполагащи с право на жалба.

Видно от Свидетелство за регистрация – част І, №***, и Свидетелство за регистрация – част І, №****, И.Б. е собственик на процесните Влекач, м.Скания *******, рег.№ *******, и полуремарке Шмитц СЦС 24 рег.№ *******.

На 11.03.2022г. от Нотариус №652 по регистъра на НКамара е съставено Нотариално завещание, вписано под №1, т.І, рег.№1452, д.№2/2022г., с което И.К.Б. завещава на Б. В.Х. цялото си движимо и недвижимо имущество, всички движими и недвижими вещи, които притежава по време на неговата смърт.

На 21.03.2022г. И.К.Б. е починал – Препис-извлечение от Акт за смърт №0162 от 21.03.2022г., л.33 от делото.

От представените от ответната страна протоколи за разпит, както и от Приложеното ДП №73/2019г. на ГД МРР, Агенция Митници, се установява, че И.К.Б. е разпитван като свидетел на 21.06.2019г., 14.10.2019г. и 12.12.2019г., както и че същият е изпратил писмо, адресирано до Главен прокурор вх.№6062/20-05 от 05.05.2020г.

Допълнително по делото с оглед изясняване фактическата страна на спора са представени Жалба до ЕСПЦ от 22.02.2021г., договор за наем от 08.01.2016г. между И.К.Б. и ЕООД ГМС ГРУП 2009 – за наем на процесното ППС, и Лиценз №3016 от 26.06.2019г. на МТИТС, издаден на наемателя.

По делото е назначена съдебноикономическа експертиза, по която вещото лице дава заключение относно пазарната стойност на процесното ППС към момента на отнемането – 26.05.2020г., а именно – за Влекач, м.Скания *******, рег.№ ******* – 14 637,00 лева, и полуремарке Шмитц СЦС 24, рег.№ ******* – 6 608,00 лева, което съдът приема изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено. При изслушване в с.з. вещото лице по искане на ответника изчислява пазарната стойност на ППС, като изключва ползван от немски сайт за обяви на продажби. Така допълнително изчислената стойност вещото лице определя на 12 593,17 лева – за влекача, и 6 453,80 лева – за полуремаркето, като разяснява, че стойността е относителна, тъй като зависи от осигурената работа за автомобила, а и не можело да се изчислява стойността като се приеме, че има обособен вътрешен български пазар на камионите, особено при възможността в ЕС да се купуват ППС директно от Германия.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно чл.2в от ЗОДОВ държавата отговоря за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В настоящото производство ищецът Б.Х. претендира вреди от АМитници за това, че с Наказателно постановление №1326/2020 от 26.05.2020г., издадено от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, срещу неизвестен извършител, относно това, че на 25.10.2018г. на МП Капитан Андреево неизвестният извършител превозвал стоки, забранени за внос, а именно: препарати за растителна защита, през държавната граница, без знанието и разрешението на митническите органи - състав на нарушение по чл.233, ал.3 във вр. с ал.1 от ЗМ, на основание чл.233, ал.8 от ЗМ от наследодателя на ищеца Ил.Б. било отнето в полза на Държавата превозното средство, послужило за извършване на нарушението – Влекач, м.Скания *******, рег.№ ******* и полуремарке Шмитц, рег.№ *******. В резултат на това за ищеца – като наследник на собственика на отнетото ППС, настъпили имуществени вреди в претендирания размер – пазарната стойност на МПС към момента на отнемането или влизане в сила на НП – 26.05.2020г., и лихви за забава, тъй като било допуснато съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, а именно на чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Условията, при които възниква отговорността на държавата, са следните - предмет на нарушената правна норма на Съюза трябва да е предоставянето на права на частноправни субекти, а нарушението на нормата трябва да е достатъчно съществено, както и трябва да съществува пряка причинноследствена връзка между нарушението на нормата и претърпяната от частноправните субекти вреда. При преценка на нарушението дали е съществено следва да се съобрази степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхвата на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на национални мерки или практики, които противоречат на общностното право. При всички положения едно нарушение на общностното право е явно съществено, когато е продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява нарушение. Според практиката на СЕС вредата може да е причинена от всеки държавен орган в това число и от национална юрисдикция, действаща като последна инстанция.

Към 26.05.2020г. в приложимия Закон за митниците е действала разпоредбата на чл.233 - в редакцията преди изм. ДВ бр.82 от 2023г., и така към момента на влизане в сила на НП №1326/2020 от 26.05.2020г. – Който пренесе или превози стоки през държавната граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на стоките, или при износ – стойността на стоките – ал.1; Когато за извършване на нарушението по ал.1 е използвано превозно или преносно средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ, а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от продажната им цена – ал.3; Превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда – ал.8. Действащата разпоредба на ЗАНН към 26.05.2020г. – чл.59, ал.2, има следното съдържание в ред. обн. ДВ, бр. 92 от 1969г. - Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му /изм. и доп. ДВ, бр.10 от 2011г. - Нарушителят и поискалият обезщетение могат да обжалват постановлението в седемдневен срок от връчването му, а прокурорът може да подаде протест срещу него в двуседмичен срок от издаването му. Електронният фиш подлежи на обжалване в определения в Закона за движението по пътищата срок.

Към настоящия момент както в ЗМ, така и в ЗАНН, са приети изменения на чл.233, ал.8 от ЗМ и на чл.59, ал.2 от ЗАНН. След изм. ДВ бр.82 от 2023г. разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМ понастоящем има следната редакция - Превозните и преносните средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. Действащият понастоящем текст на чл.59, ал.2 от ЗАНН – след изм. ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., има следното съдържание - Нарушителят, поискалият обезщетение и собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, може да обжалват актовете по чл.58д в 14-дневен срок от връчването им, а прокурорът може да подаде протест в 14-дневен срок от издаването им. В чл.58д, т.1 от ЗАНН – нов, ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г., е предвидено, че на обжалване и протестиране подлежи наказателното постановление.

Към 26.05.2020г. действат и следните относими актове на ниво Европейско право - Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления. В чл.2, пар.1 - Конфискация, е посочено, че всяка държава-членка взема необходимите мерки, за да направи възможно конфискуването, изцяло или частично, на средства на престъплението и облаги от престъпление, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над една година, или на имущество, чиято стойност отговаря на тези облаги. Съгласно чл.4 - Правни средства за защита, всяка държава-членка предприема необходимите мерки, за да гарантира, че заинтересованите страни, които са засегнати от мерките по членове 2 и 3, разполагат с ефективни правни средства за защита на правата си. С Директива 2014/42/ЕС от 3 април 2014г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, в чл.6, ал.1 - Конфискация по отношение на трети лица, се предвижда държавите-членки да предприемат необходимите мерки, за да може да се извърши конфискацията на облаги или на друго имущество, чиято стойност съответства на облагите, прехвърлени пряко или косвено от заподозряното лице или обвиняемия на трети лица, или които трети лица са придобили от заподозряно лице или обвиняем, най-малко в случаите когато тези лица са знаели или е трябвало да знаят, че целта на прехвърлянето или придобиването е да се избегне конфискация, въз основа на конкретни факти и обстоятелства, включително че прехвърлянето или придобиването е извършено безплатно или срещу сума, която е значително по-ниска от пазарната стойност, като съгласно пар.2 - Параграф 1 се тълкува така, че да не се засягат правата на добросъвестни трети лица.

Съгласно ХАРТА на основните права на Европейския Съюз – Чл.17, пар.1 - Право на собственост, всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес. В Чл.47 - Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е предвидено всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

След постановяване на Определение №79/25.10.2020г. по чкнад №1035/2020г. по описа на Хасковски административен съд, с Решение от 14.01.2021 г. по дело С-393/19 по преюдициално запитване на Апелативен съд Пловдив, Съдът на ЕС е приел, че 1. Чл.2, пар.1 от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления във връзка с чл.17, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице; 2. Чл.4 от Рамково решение 2005/212 във вр. с чл.47 от Хартата на основните права трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която позволява в наказателно производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита.

От изложеното може да бъде направен извод, че нормата на чл.233, ал.8 от ЗМ, която допуска превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, да се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако
стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата
контрабанда, е в противоречие с правилото на чл.2, пар.1 от Рамковото решение във връзка с член 17, пар.1 от Хартата и чл.4 от Рамковото решение във връзка с чл.47 от Хартата, гарантиращи правото на собственост на собственика на превозното средство и правото да го защити не само в наказателния процес, но и в административнонаказателния процес. Разпоредбите на чл.17, пар.1 и чл.47 от Хартата предоставят права на частноправните субекти, което е първата предпоставка за уважаване на иска.

Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. В конкретния случай нормите на чл.2, пар.1 от Рамковото решение във връзка с член 17, пар.1 от Хартата и чл.4 от Рамковото решение във връзка с чл.47 от Хартата са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции. Имайки предвид, че чл.17, пар.1 от ХОПЕС е със същото съдържание като чл.1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС, то съдът намира, че отнемането на собствеността - без обезщетение, съставлява съществено нарушение на чл.17, пар.1 от ХОПЕС.

По отношение на третата предпоставка съдът намира, че настъпването на имуществената вреда се намира в причинна връзка с действията на АМитници. Няма спор, че към момента на предявяване на иска обезщетяването на ищеца, изразяващо се в предоставянето на парично обезщетение, определено съобразно пазарната стойност на отнетото ППС, не е осъществено, нито пък е бил върнат самият влекач и полуремарке на собственика или наследниците му. В тази насока е неоснователно възражението, че отнетото превозно средство е в наличност и следва да бъде възстановено реално, а не да се изплаща обезщетение. По отношение на другото възражение от ответника, че наследодателят на ищеца следва да бъде считан за недобросъвестно лице, то следва да се има предвид, че видно от материалите на приложеното досъдебно производство прокуратурата е установила, че водачът – собственик, е нямал съпричастност към извършване на деянието, квалифицирано по чл.233 от ЗМ, т.е. в досъдебното производство не са били събрани доказателство за наличие на елемента от субективната страна на състава и водачът е приет за добросъвестно трето лице. В случая обаче водещо е, че нито към момента на извършване на нарушението, нито към момента на издаване на наказателното постановление, в редакцията на нормата на чл.59, ал.2 от ЗАНН не е предвидена възможност за собственика на ППС, което е отнети в полза на държавата – ако не е нарушител, да обжалва наказателното постановление. Действащия понастоящем текст на чл.59, ал.2 - изм. ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., от ЗАНН, вече предвижда допустимост на съдебно оспорване след 23.12.2021г., при което съответно ако е било осъществено е следвало да бъде обсъждано възражение относно добросъвестност, респ. относно съответствието на стойността на автомобила и предмета на нарушението. Отнемането на товарния автомобил, собственост на наследодателя на ищеца, при липса на осигурена във вътрешния правен ред реална възможност за собственика да може да иска връщането му, представлява нарушение на правото на ЕС. До изменението на посочената разпоредба при отнемането на ППС в полза на Държавата няма създадена за ищеца /неговия наследодател/ възможност да защити правата си като изложи позицията си, направи възражение срещу отнемането, или като обжалва съдебния акт, с който се отнема МПС. Така в конкретния случай наследодателят на ищеца е понесъл индивидуална и прекомерна тежест, която би могла да се счете за легитимна, само ако е имало възможност да оспори ефективно отнемането на имуществото му в резултат от административнонаказателното производство, по което не е страна. Но за собственика на отнетото ППС не е имало такава правна възможност, а в тази връзка е неоснователно и възражението, че настоящото производство е недопустимо поради липса на отменен незаконосъобразен акт, поради което съдът приема, че справедливият баланс, който трябва да бъде постигнат между защитата на правото на собственост и изискванията на общия интерес, не е бил спазен, в нарушение на чл.17, пар.1 от ХОПЕС.

По отношението на направеното възражение, че ищецът не е единствен наследник на починалия И.Б., съдът счита, че е неоснователно, тъй като от приложеното нотариално завещание е безспорно установено, че цялото движимо и недвижимо имущество е завещано от Б. на Б. Х..

В конкретния случай съдът приема, че претърпяната от ищеца пряка и непосредствена вреда е равна на стойността на отнетото му МПС. Същото не може да му бъде възстановено в състоянието, в което е било отнето, тъй като се ползва от държавата, а и такова искане не се прави. Така следва да се плати обезщетение равно на стойността му към момента на отнемането – 21 245,00 лева, доколкото реални, непосредствени и доказани са вредите от загубата на отнетото превозно средство, с чиято равностойност е намалял патримониума на ищеца. Съдът не приема втория вариант на експертизата, касаещ различно изчисление на пазарната стойност с изключване на изследвани пазарни цени, установени в сайтове, които не са български. В тази насока следва да се има предвид, че не е определящо за пазарната стойност държавата, от която е закупено ППС, нито момента на закупуването му, а съответната му пазарна стойност към датата на отнемане. Още повече, че самото вещо лице аргументирано защити първият вариант на определената от него пазарна стойност, като изрично посочи, че пазарът на товарни ППС не може да бъде определен като обособен български пазар. Тези вреди, остойностени като пазарна стойност на отнетото ППС в размер 21 245,00 /14 637,00 лева за влекач + 6 608,00 лева за полуремарке/ подлежат на репариране.

Върху присъденото обезщетение ответникът дължи и законната лихва на основание чл.86 от ЗЗД от увреждането – 26.05.2020г., когато е постановено отнемането, до предяваване на иска – 21.08.2023г., което следва да се уважи изцяло. В тази насока и на основание чл.144 от АПК във вр. с чл.162 от ГПК съдът служебно изчисли размера на дължимата лихва с общодостъпна програма - http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, на обща сума 7228,78 лева, в какъвто размер е и предявеният иск след допуснатото изменение.

В този смисъл съдът счита предявените искове за основателни и същите следва да бъдат уважени в пълния предявен размер за главница и лихви /след допуснатото изменение/.

При този извод за основателност на предявените искове ответната страна дължи на ищеца направените по делото разноски – 10,00 лева д.т., възнаграждение за вещо лице – 600,00 лева, и адв.възнаграждение – 3500,00 лева. Направеното възражение относно прекомерност не е основателно, доколкото доказаният заплатен размер на адвокатското възнаграждение надхвърля незначително минимално определения с Наредба №1/09.07.2004г. и е съобразно фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Б. В.Х., [ЕГН], от [населено място], сумата в размер на 21 245,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в прилагането на разпоредбата на чл.233, ал.8 от ЗМитниците при издаване на Наказателно постановление №1326/2020 от 26.05.2020г. от и.д.Началник Отдел МРР Южна Морска, срещу неизвестен извършител, в частта, с която от наследодателя на Б.Х. – И.К.Б., е отнето в полза на Държавата превозното средство, послужило за извършване на нарушението – Влекач, м.Скания *******, рег.№ ******* и полуремарке Шмитц, рег.№ *******, както и сумата в размер на 7 228,78 лева, представляваща законна лихва върху главницата, считано за периода от 26.05.2020г. до 21.08.2023г.

ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на Б. В.Х., [ЕГН], от [населено място], направените по делото разноски в общ размер 4110,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от връчването му на страните.