Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 07. 06. 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският
градски съд, Гражданско отделение, II
– Д въззивен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Красимир Мазгалов
Членове:
1. Силвана Гълъбова
2.
младши съдия Любомир Игнатов
при участието на съдебния секретар
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в.
гр. дело № 11505 по описа на
Софийския градски съд за 2020 г., за
да се произнесе, съобрази следното.
Производството е по чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е въз основа на постъпила въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******седалище и адрес на
управление *** (въззивник) чрез процесуалния представител юрисконсулт И.М.срещу решение № 182564, постановено на 24. 08. 2020 г. от Софийския районен съд, 56-и състав, по гр. дело № 36166 по описа за 2019 г. (обжалвано решение). С обжалваното решение първоинстанционният съд частично е
уважил иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД) във връзка с чл. 150 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) за присъждането на стойността на доставена топлинна енергия, изцяло е
уважил иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
възнаграждение за услугата дялово разпределение и изцяло е отхвърлил исковете с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторни лихви върху съответните
главници. Всички искове са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и всеки един
от тях е с цена под 5 000 лева.
Въззивникът-ищец обжалва
решението в частта, в която искът с
правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ е
бил частично отхвърлен. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Заявява, че съгласно
приложимите общи условия от 2014 г. длъжникът изпада в забава с изтичането на
30-дневен срок от публикуването на фактурите на интернет страницата на
продавача. Заявява, че за публикуването на фактурите са били съставени
констативни протоколи по чл. 593 ГПК, които са приложени по делото. Допълва, че
съобразно общите условия от 2016 г. потребителите на топлинна енергия за битови
нужди са длъжни да изплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в
45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят. Прави извод, че
сумите по общата фактура от 31. 07. 2015 г. са станали изискуеми на 16. 09.
2015 г., следователно с подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение давността е била прекъсната. Иска от Софийския градски съд да отмени
решението в обжалваната част. Претендира разноски, включително за
юрисконсултско възнаграждение. С отделно писмено изявление оспорва адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба
от ответницата в първоинстанционното производство С.Д.Р. ЕГН **********, адрес ***, ж. к. “*********чрез процесуалния
представител адвокат П.Х.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди,
че общата фактура, на която се позовава въззивникът-ищец, се отнася за суми за
предходен отоплителен сезон, по отношение на които правилно първостепенният съд
е преценил, че погасителната давност е изтекла. Поддържа, че посочването на
дължимите суми в тази обща фактура не променя падежите им. Намира, че
поведението на въззивника-ищец граничи със злоупотреба с права. Иска от
въззивния съд да остави в сила първоинстанционното решение в тази обжалвана
част. Претендира разноски.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от
ответницата С.Р. чрез процесуалния представител адвокат П.Х. в частта, в
която районният съд е присъдил стойността на доставена топлинна енергия с
доводи, че всъщност между страните липсва валидно облигационно отношение по
доставянето на топлинна енергия. Отделно от това заявява, че погасената по
давност част от вземането за стойността на доставената топлинна енергия възлиза
на 595 лева и 86 стотинки, а не на 583 лева и 76 стотинки, както неправилно е
приел първостепенния съд. Оспорва решението и в частта, в която е била уважена
претенцията за стойността на услугата дялово разпределение. Разивива доводи, че
това вземане е дължимо към фирмата за дялово разпределение, явяваща се кредитор
по него, а не към въззивника-ищец. Твърди, че липсват данни за суброгация и че
според общите условия купувачите на топлинна енергия за битови нужди заплащат
услугата на продавача. Допълва, че по делото липсват доказателства фирмата за
дялово разпределение да е сключила договор с етажната собственост за
осъществяването на услугата, като заявява, че представеният с исковата молба
договор се отнася до сграда - етажна собственост с различен административен адрес.
Иска от въззивния съд да отмени решението в тази обжалвана част като неправилно
и незаконосъобразно и да постанови друго решение, с което да отхвърли
предявения иск. Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на тази въззивна жалба
от въззивника-ищец “Т.С.” ЕАД чрез процесуалния представител юрисконсулт Георги
Чавдаров. Заявява, че тази въззивна жалба е допустима, но по същество
неоснователна и необоснована. Анализира мотивите на обжалваното решение и прави
извод, че претенциите му са били доказани пълно и главно. Иска от въззивния съд
да потвърди решението в тази обжалвана част. Отново претендира разноски.
Третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, не предприема
процесуални действия във въззивното производство.
Софийският градски съд, след като прецени твърденията на страните и
събраните доказателства, направи следните фактически и правни изводи.
Въззивните жалба са подадени в законоустановения срок от заинтересовани
лица чрез надлежно упълномощени процесуални представители. Представени са
документи за платени държавни такси в необходимите размери. По тези съображения въззивните жалби са процесуално
допустими.
При служебна проверка въззивният съд приема обжалваното решение за
валидно и допустимо
в обжалваните части. Относно
правилността на решението в обжалваните части въззивният съд е ограничен до
изложените във въззивните жалби доводи и приема следното.
Предмет на въззивното производство са
искове за присъждане на стойността на доставена топлинна енергия с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150 от ЗЕ, съответно
за присъждане на стойността на извършената услуга дялово разпределение с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД. И
двата иска са свързани с твърдяно доставяне на топлинна енергия по отношение на
топлоснабдения имот ап. 2, находящ се в град София, ж. к. *********абонатен
номер 084403, в периода 01. 05. 2014 г. - 30. 04. 2017 г.
По тези искове в тежест на въззивника-ищец е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно отношение между
страните, по силата на което реално е доставил топлинна енергия на
въззивницата-ответница в съответно количество през време на процесния период и
спрямо процесния топлоснабден имот. Предвид своевременно направеното с отговора
на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на
въззивника-ищец е освен това да докаже наличието на основания за спиране и/или
прекъсване на течението на погасителната давност. Освен това в тежест на
въззивника-ищец е да установи възникването на облигационно отношение за
извършването на услугата дялово разпределение по отношение на съответната
сграда - етажна собственост и реалното осъществяване на тази услуга през
процесния период за претендираната стойност. Въззивникът-ищец трябва също така
да докаже и настъпването на изискуемостта на вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, съответно за стойността на извършената услуга
дялово разпределение. От друга страна, въззивницата-ответница не носи тежест на
доказване.
Началната
предпоставка за основателността на исковете е наличието на валидно облигационно
отношение между страните. То възниква или автоматично по силата на закона с
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот (чл. 153, ал. 1 ЗЕ), или по силата на пряко сключен договор
между топлопреносното предприятие и облигационния ползвател на топлоснабдения
имот (в този смисъл са разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 2018 г. по тълк. дело № 2 от 2017 г. на
ОСГК на ВКС). В дадения случай правилно първостепенният съд е
преценил за доказано възникването на облигационно отношение между страните по
силата на закона, защото от представения с исковата молба заверен препис от
нотариален акт за дарение на процесния недвижим имот се установява, че през
1994 г. в полза на въззивницата-ответница е било учредено пожизнено право на
ползуване. Следователно тя е вещен ползвател на процесния топлоснабден имот и
съответно потребител на предоставената спрямо него топлинна енергия за битови
нужди на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
За да бъде даден отговор на повдигнатите от страните въпроси във връзка
с погасителната давност, въззивният съд следва първо да установи
характеристиките на облигационното отношение по покупко-продажбата на топлинна
енергия. Според чл. 150 ЗЕ тази покупко-продажба се осъществява при публично
известни общи условия. Предвид зададения от въззивника-ищец
процесен период, приложими към
облигационното отношение са както общите условия на “Т.С.” ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на потребители в град София от 2014 г. (публикувани
във вестниците „19 минути“ и „24 часа“ от 10. 02. 2014 г., в сила предвид чл.
150, ал. 2 ЗЕ от 13. 03. 2014 г.), така и общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2016
г. (публикувани във 11. 07. 2016 г. във в. „Монитор“, следователно влезли в
сила на 11. 08. 2016 г.).
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в
сграда-етажна собственост могат да изберат да заплащат консумираната топлинна
енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска. Според приложимите към
част от процесния период общи условия от 2014 г. (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2014 г.) клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски за топлинна
енергия
в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Публикуването на месечните прогнозни сметки в интернет
съставлява покана, след която вземанията стават изискуеми. При това положение и
с оглед на правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД при действието на тези общи условия
погасителната давност започва на тече не от настъпването на изискуемостта на
вземанията, а от деня, в който тези вземания са възникнали. Що се отнася до
онези месечни вземания за доставянето на топлинна енергия, които са възникнали
при действието на общите условия от 2016 г., за тях давността започва да тече
от деня, в който те са станали изискуеми (чл. 114, ал. 1 ЗЗД). А изискуемостта
им настъпва с изтичането на 45-дневен срок от изтичането на периода, за който
се отнасят (чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 32, ал. 1 от общите условия от 2016
г.). Независимо от приложимите общи условия, месечните вземания за топлинна
енергия, определени по прогнозна консумация, винаги съставляват самостоятелни
задължения.
Отделно от това след отчитането на
средствата за дялово разпределение се изготвят изравнителни сметки за
съответните отоплителни сезони. Ако в резултат на изравняването се установи,
че заплащайки прогнозните месечни вноски
битовият клиент е заплатил по-малко от реалното количество консумирана топлинна
енергия, то продавачът издава фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период (обща фактура) с резултат за доплащане. В тези
случаи изискуемостта на дължимата сума за доплащане настъпва в 30-дневен срок
от датата на публикуването на фактурата на интернет страницата на продавача
(чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2014 г.),
съответно в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнася (33,
ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия от 2016 г.). Публикуването
на фактурата по общите условия от 2014 г. съставлява покана, след която
вземането става изискуемо, поради което и въз основа на чл. 114, ал. 2 ЗЗД
погасителната давност за сумата за доплащане при действието на общите условия
от 2014 г. започва да тече от възникването на задължението. Доколкото всяко
парично задължение се характеризира с определен размер, настоящият състав
приема, че задължението за доплащане след изравняване възниква с издаването на
общата фактура, съответно от този момент започва и течението на погасителната
давност за него. При действието на общите условия от 2016 г., от друга страна,
на основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от
изтичането на 45-дневния срок.
Както правилно е
съобразил районният съд, и месечните прогнозни вноски, и дължимите суми за
доплащане по общите фактури след изравняване представляват периодични вземания,
за които се прилага специалната тригодишна погасителна давност по чл. 111, б. “в” ЗЗД (предвид разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. по тълк. дело № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВКС). Заявлението за издаването на заповедта за изпълнение е било подадено
на 28. 05. 2018 г., от който момент течението на погасителната давност е било
прекъснато (чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с
чл. 116, б. “б” ЗЗД). При това положение погасени по давност са всички
вземания за доставена топлинна енергия, които са възникнали до 28. 05. 2015 г.
(по отношение на които са приложими само общите условия от 2014 г.). Според
данните от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза тези
вземания са на обща стойност 583 лева и 76 стотинки. Същият резултат се
потвърждава и от данните от експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза.
Въззивният съд подкрепя извода на първата инстанция, че така дадените експертни
заключения следва да бъдат кредитирани. Следователно правилно с обжалваното
решение са били приети за погасени по давност периодични вземания за стойността
на доставена топлинна енергия в общ размер от 583 лева и 76 стотинки, която
сума съответства и на разликата между пълния претендиран размер на иска (1 742
лева и 44 стотинки) и уважената от първостепенния съд част (1 158 лева и 68
стотинки).
По отношение на претенцията за
стойността на доставяната услуга дялово разпределение въззивният съд приема
следното. Доставянето на топлинна енергия до сграда - етажна собственост, която
е присъединена към топлопреносната мрежа, завършва с разпределянето на
топлинната енергия до всеки отделен топлоснабден имот в нея. Въпросното
разпределяне се осъществява по система за дялово разпределение (чл. 139, ал. 1
ЗЕ), като клиентите в сградата избират регистрирано по надлежния ред лице,
което да я извършва (чл. 139б, ал. 1 ЗЕ). Действително, както заявява
въззивницата-ответница, приложеният към исковата молба договор за „доставка и монтаж на средства за дялово
разпределение, съответно за извършването на индивидуално измерване и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода“ е сключен с етажната
собственост с адрес град София, ж. к. „Дружба - 1“, бл. 90, а не с етажната
собственост на сградата, в която се намира процесния топлоснабден имот. Въпреки
това по делото са налице достатъчно други доказателства, от чиято съвкупна преценка
се установява сключването на договор за извършването на услугата дялово
разпределение с процесната етажна собственост. Така от третото лице помагач са
постъпили данни за реалното извършване на услугата спрямо процесния
топлоснабден имот (л. 70 - 73 от исковото производство на районния съд), които
съставляват косвени доказателства за сключването на такъв договор. Освен това в
експертното заключение по съдебно-техническата експертиза се констатира, че
процесната етажна собственост е сключила договор за услугата дялово
разпределение с третото лице помагач (л. 75 от исковото производство на
районния съд). При наличието на тези данни въззивният съд подкрепя извода на
първостепенния за наличието на договор, по силата на който през време на
процесния период третото лице помагач е осъществявало услугата дялово
разпределение спрямо процесната етажна собственост, в това число и спрямо
процесния топлоснабден имот.
Доводите, че кредитор по вземанията за
стойността на услугата дялово разпределение всъщност е третото лице помагач и
че те не се дължат на въззивника-ищец, са неоснователни. За разлика от други
състави на Софийския градски съд, настоящият състав приема, че въззивникът-ищец
е материалноправно легитимиран да претендира стойността на извършената услуга
дялово разпределение на основание чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 19 от
общите условия от 2014 г., съответно чл. 22, ал. 2 във връзка с чл. 1, т. 17 от
общите условия от 2016 г. Цитираните клаузи на общите условия са одобрени от
държавата и обнародвани по законоустановения ред, поради което пораждат
действие в отношенията между въззивника-ищец и въззивницата-ответница. Не е
необходимо въззивникът-ищец да доказва, че е встъпил в правата на третото лице
помагач, каквито твърдения той и не е направил с исковата молба, за да бъде
приет за основателен искът за стойността на услугата дялово разпределение..
По изложените съображения решението на
първостепенния съд трябва да бъде потвърдено в обжалваните части като правилно
и законосъобразно.
Разноски. При този изход на делото
разноски не следва да се присъждат нито на едната, нито на другата страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 182564, постановено на 24. 08. 2020
г. от Софийския районен съд, 56-и състав, по гр. дело № 36166 по описа за 2019
г. в обжалваната част, в която се
признава за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.Д.Р., ЕГН **********,
адрес ***, ж. к. *********ап. 2, дължи на “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******седалище и адрес на управление ***, както следва:
- на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 150 от Закона за
енергетиката сумата от 1 158 лева и 68 стотинки, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за периода от 01. 05. 2015 г. до 30. 04. 2017 г. за
абонатен номер 084403 за следния топлоснабден имот: ап. 2, находящ се в град
София, ж. к. „Младост - 1“, бл. 93, вх. „А“, ет. 1, ведно със законната лихва,
считано от 28. 05. 2018 г. до окончателното плащане, като се отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 1 742 лева и 44 стотинки и за периода от
01. 05. 2014 г. до 30. 04. 2015 г. като погасен по давност;
- на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от Закона за задълженията и договорите сумата от 54 лева и 91 стотинки,
представляваща възнаграждение за дялово разпределение за периода от 01. 05.
2014 г. до 30. 04. 2017 г. за абонатен номер 084403, ведно със законната лихва,
считано от 28. 05. 2018 г. до окончателното плащане.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението е постановено при участието на
третото лице помагач “Т.С.” ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Председател: Членове: 1. 2.