РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. София, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110108252 по описа за 2023 година
М. Т. М. е предявила срещу Фирма обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4800 евро
с левова равностойност 9502.08 лв., представляващи стойност на неразрешена
платежна операция за извършена на 09.11.2022г. трансакция от открита при
ответника банкова карта на ищеца, ведно със законната лихва от 16.02.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256.03 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 14.02.2023 г.
Ищецът твърди, че между него и Фирма е сключен договор за издаване и
обслужване на дебитна карта. През м.11.2022г. ищцата публикувала в
платформата за продажби „OLX” обява за продажба на движима вещ
/пералня/, като на 09.11.2022 г. с нея се свързало лице, проявило интерес да
закупи вещта като същата бъде изпратена по „Еконт“. Поддържа, че в
изпълнение на уговорката на ищцата бил изпратен линк към съответната
услуга на „Еконт“, като заредената страница изглеждала напълно достоверна.
Купувачът уведомил ищцата, че следва да въведе номера на банковата си
карта, за да получи продажната цена на движимата вещ. След въвеждане
номера на банковата карта ищцата получила СМС с код за сигурност от
банката, който служи за потвърждение на онлайн плащания. В исковата молба
се сочи, че ищцата получила съобщение от банковата за изходяща банкова
трансакция в размер на 4800 евро с левова равностойност 9502.08 лв. При
проверка чрез онлайн банкиране е установила, че от сметката й посочената
сума е изчезнала. След свързване със служители на банката й било съобщено,
че е жертва на „фишинг атака“, но не може да се проследи посоката на парите
1
и сумата да се възстанови. Ищцата сочи, че е депозирала няколко писма пред
ответника, но последният съобщил, че не са налице законоустановени
предпоставки за възстановяване на процесната сума, тъй като извършената
трансакция е в резултат на неизпълнение на задължението на клиента за
запазване на персонализираните средства за сигурност на картата,
регламентирани в ЗПУПС и ОУ на банката. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната моли за уважаване на иска и претендира разноски, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва като неоснователни предявените искове. Поддържа, че
между страните е сключен договор за издаване и обслужване на банкова
карта, както и допълнително споразумение към него. Сочи, че операцията,
извършена на 09.11.2022г., е осъществена успешно след въвеждане на всички
необходими данни от картата, както и след въвеждане на еднократна 3Д
парола и ПИН код. Операцията е коректно регистрирана и осчетоводена в
системата на банката, която е спазила всички нормативни и договорни
условия, в т.ч. изискванията на чл. 78, ал.1 и чл. 100 ЗПУПС. Поддържа, че
платежната операция е автентична, платежния инструмент е използван
правомерно, както и е изпълнена процедурата по задълбочено установяване
на идентичността на наредителя. Сочи, че ищцата е проявила груба
небрежност, предоставяйки данните на банковата си карта, като не е
изпълнила задължението си да предприеме всички разумни действия за
запазване на персонализираните си средства за сигурност. Според ответника
отговорността за платежната операция е на платеца. Оспорва иска за лихва.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата
молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: че страните са обвързани от договор за издаване и
обслужване на дебитна карта от 24.02.2014г., като на 18.08.2020 г. е сключено
допълнително споразумение, както и че на 09.11.2022 г. е извършена
операция с дебитната карта на ищцата за сума в размер на 4800 евро. Горното
се установява и от представените договор за издаване и обслужване на
дебитна карта от 24.02.2014 г. и допълнително споразумение към договор за
издаване и обслужване на дебитна карта от 18.08.2020 г., сключени между М.
Т. М. и Фирма, по силата на които ответникът е предоставил на ищеца
дебитна карта Visa Debit pay Wave.
Представена е декларация за предаване/връщане на банкова карта, от
която е видно, че на 18.08.2020 г. ищцата е получила дебитна карта.
По делото са представени и Общи условия на Фирма за предоставяне на
платежни услуги. Съгласно чл. 64.3 се предвижда, че за установяване на
2
идентичността на Клиента и/или установяване автентичността на наредените
от него платежни операции от разстояние Банката изисква от него едно или
повече измежду следните персонализирани средства за сигурност: а) ПИН –
генериран от банката или определен от клиента секретен код, свързан с
инструмента за отдалечен достъп до сметка, представляващ комбинация от
цифри, който служи за идентификация на клиента и е известен само на него;
б) 3-D парола – еднократна парола, свързана с конкретна платежна операция с
банковата карта в интернет, която се използва когато операция се извършва
на интернет страницата на търговец, включен в програмите за сигурност,
включен в програмите за сигурност на международните картови организации.
Представено е искане за оспорване на трансакции с банкова карта от
09.11.2022 г. подадено от ищцата до ответника, с което се оспорва извършена
на 09.11.2022 г. трансакция за стойност 9502.08 лв., ведно с анкетен лист от
09.11.2022 г.
Представени си жалба от 10.11.2022 г., молба от 12.11.2022 г., ведно с
анкетен лист от 12.11.2022 г., както и жалба от 15.11.2022 г. подадени от
ищцата до ответника във връзка с извършената трансакция от 09.11.2022 г. и
възстановяване на процесната сума. В отговор на така подадените жалби с
писмо от 08.12.2022 г. ответникът е уведомил ищцата, че не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорност на банката, доколкото било
допуснато извършване на оспорената операция поради неизпълнение на
задължението на ищцата за запазване на персонализираните средства за
сигурност на картата.
От представената покана за доброволно изпълнение до ответника,
изпратена от ищеца се установява, че ответникът е бил поканен в
седмодневен срок от получаването на същата да заплати на ищцата сумата от
4800 евро поради допусната от банката неразрешена от страна на ищцата
платежна операция. С писмо от 24.01.2023 г. ответникът отново е отказал
заплащането на процесната сума, тъй като оспорената операция била
извършена поради неизпълнение на задължението на ищцата за запазване на
персонализираните средства за сигурност на картата.
По делото са представени искане за регистрация на мобилен
номер/тоукън за устройство за получаване/генериране на еднократна 3-D
парола за плащане н интернет от 18.08.2020 г. подадено от ищцата, в което е
посочено, да се получава SMS с 3-D парола на телефон +************, както
и извлечение от информационната система на ответника за изпратен SMS с
еднократен код за плащане на дата 09.11.2022 г. до телефон +************.
По делото са представени и логовите данни за трансакцията на
09.11.2022 г., както и извадка от комуникация по вайбър.
Като свидетел по делото е разпитван Ирена Орлинова, който посочва, че
познавала ищцата от 5-6 години, тъй като била приятелка дъщерята на
свидетелката. Посочва, че тъй като ищцата си била купила нова пералня ги
помолила да отидат, за да и помогнат да ги разместят, като били в нейното
жилище, когато получила съобщение по телефона и започнала да
кореспондира с евентуален купувач на старата пералнята след това казала, че
3
се случва нещо нередно и изключила телефона си, като се обадила от
телефона на дъщеря й в банката. Това се случило на 09.11.2022 г. Ищцата
казала, че са искали да въведе някакъв код, но се усетила, че се случва нещо
нередно, изключила си телефона и се обадила в банката, за да блокират
сметката. Свидетелката видяла ищцата да пише на телефона във вайбър с
жената евентуален купувач, като видяла и ищцата физически да държи
банкова карта, като не била видяла какво точно си пишат. Посочва, че в
последствие ищцата била споделила, че купувачът бил поискала трите й
имена, номера на картата и код за сигурност, тъй като купувачът казал, че
иска да закупи пералнята чрез куриерската услуга на „Еконт“, като ищцата
била въвела само трите имена и номера на картата, като това го знаела, тъй
като на следващия ден се чули и тогава ищцата споделила какви данни била
въвела, като й казала, че не била въвела кода за сигурност.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която настоящият
съдебен кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че в
системите на ответника е инициирана трансакция с идентификационен номер
********* на дата 09.11.2022 г. в 12:08:43 часа към търговец Relai
/лицензиран швейцарски доставчик на финансови услуги, който търгувал с
криптовалути/, като сумата на трансакцията била 4800 евро, като
трансакцията била минала успешно през мрежата на VISA. Вещото лице
посочва, че тъй като сумата била голяма, системата е преценила да изиска от
платеца допълнителна автентикация чрез протокола за сигурност 3DS2 (3-D
Secure 2), версия 2.1, като била използвана стандартна процедура за
автентикация на плащането от тип „Challenge“, която изисква от потребителя
да удостовери плащането с допълнителни мерки за сигурност. В случая е
следвало да предостави предварително известна от банката „статична парола“
/четирицифрен пин код/ и допълнителна „динамична парола“, която се
изпраща като SMS съобщение на мобилния телефон на картодържателя малко
след иницииране на плащането, като тази допълнителна стъпка за
удостоверяване на плащането имала за цел да се добави допълнително ниво
на сигурност към онлайн трансакциите и да помогне за предотвратяване на
неразрешено използване на кредитните и дебитните карти. Съгласно
заключението трансакцията с идентификационен номер ********* и сума
4800 евро била извършена успешно на 09.11.2022 г. в 12:12:32 часа чрез
банкова карта с номер ***************, със следните стъпки: въвеждане на
номера на банковата карта, месец и година на валидност на картата и код за
сигурност на картата (CVC); като следваща стъпка, банката-издател на
картата (Банка ДСК) е изпратила SMS съобщение до телефонен номер
+************ с информация за плащането /сума и търговец/, което е
съдържало и еднократна 3D парола, която е била задължителна за въвеждане
за осъществяването на плащането; освен изпратената 3D парола, системата е
изискала от извършителя на плащането да въведе и т.нар. статична парола,
представляваща четирицифрен пин код, който е бил определен от и известен
само на собственика на картата, с която е била извършена трансакцията.
Вещото лице посочва, че еднократна 3D парола, изпратена до телефонен
номер +************, е била използвана за потвърждение на плащането на
4
сумата от 4800 евро, като също така при процесната трансакция е било
изискано от извършващия плащането да въведе и правилна статична парола
/4-цифрен пин код/, за да потвърди трансакцията, която парола е била
въведена. Вещото лице посочва, че в случая платежната операция
/трансакция/ е била надлежно автентикирана /разрешена/ съгласно регламент
(ЕС) 2018/389 във връзка с директива (ЕС) 2015/2366 (PSD2)), извършената
трансакция е била проверена и автентикирана /разрешена/ с два или повече
независими елемента /фактора/ за задълбочено установяване на
идентичността на платеца, а именно: фактор „знание“ - номер, месец/година
на валидност и код за сигурност на картата (CVC), фактор „притежание“ -
телефонният номер, който е посочен от притежателя на банковата карта и
който е верифициран чрез SMS съобщението, съдържащо 3D паролата,
изпратено именно до този номер, както и фактор „знание“ - статичната парола
/четирицифреният пин код/ определен от и известен само на собственика на
картата. В заключението се посочва, че фишинг атаката била техника за
измама в киберпространството, която имала за цел да подведе потребител да
разкрие чувствителна информация, като например лични данни, пароли за
вход или финансови данни. Обикновено се извършвала чрез специално
създадени подвеждащи имейли, уебсайтове или съобщения в социалните
мрежи, които имитират легитимни източници. Нападателят често използвал
различни измамни тактики, претекст и технически хитрости, за да накара
жертвата да кликне върху злонамерени връзки, да отвори прикачени файлове
с вируси или да въведе/изпрати лични и финансови данни. В открито съдебно
заседание вещото лице посочва, че не било възможно самата транзакция да
бъде извършена без никакви действия от картодържателя, като бил въведен
номер на карта „СВС“ код, въведена била статична парола, която била
известна на картодържателя и динамична парола, която е била изпратена чрез
СМС, заради голяма сума при транзакцията. Съща така посочва, че става дума
за измама, в която потребителят е бил подведен, да даде цялата информация
на трето лице да извърши операцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС, в случай на
неразрешена платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца
му възстановява незабавно стойността на неразрешената платежна операция и
във всеки случай не по-късно от края на следващия работен ден, след като е
забелязал или е бил уведомен за операцията, освен когато доставчикът на
платежни услуги на платеца има основателни съмнения за измама и уведоми
съответните компетентни органи за това. Когато е необходимо, доставчикът
на платежни услуги на платеца възстановява платежната сметка на платеца в
състоянието, в което тя би се намирала, ако не беше изпълнена неразрешената
платежна операция. За да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС,
следва да се установи, че от името на ищеца е извършена неразрешена
платежна операция. Съгласно чл. 70, ал. 1 от ЗПУПС, платежната операция е
разрешена, ако платецът я е наредил или е дал съгласие за изпълнението. При
липса на съгласие, платежната операция е неразрешена. Според чл. 78, ал. 1
от ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал
изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
5
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в
услугата, предоставена от доставчика на платежни услуги. Съгласно
разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, платецът понася всички загуби,
свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл.
75 от закона умишлено или поради груба небрежност, като в тези случаи
платецът понася вредите независимо от размера им.
В случая между страните е безспорно, че са обвързани от договор за
издаване и обслужване на дебитна карта от 24.02.2014 г., като на 18.08.2020г.
е сключено допълнително споразумение, както и че на 09.11.2022 г. е
извършена операция с дебитната карта на ищцата за сума в размер на 4800
евро. Съгласно заключението по приетата и неоспорена от страните съдебно-
техническа експертиза трансакцията с идентификационен номер ********* и
сума 4800 евро е била извършена успешно на 09.11.2022 г. в 12:12:32 часа
чрез банкова карта с номер ***************, със следните стъпки: въвеждане
на номера на банковата карта, месец и година на валидност на картата и код
за сигурност на картата (CVC), въвеждане на еднократна 3D парола, която е
изпратена на СМС съобщение до телефонен номер +************ с
информация за плащането, както и въвеждане на статична парола,
представляваща четирицифрен пин код, с оглед на което следва да се приеме,
че процесната трансакция е била извършена чрез надлежно издаден платежен
инструмент в полза на ищцата. В същото време самото използване на
платежния инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната
операция е била разрешена от платеца. Още повече, че вещото лице в открито
съдебно заседание посочва, че потребителят е бил подведен да даде цялата
информация на трето лице да извърши операцията, а в заключението е
посочено, че фишинг атаката е техника за измама в киберпространството,
която имала за цел да подведе потребител да разкрие чувствителна
информация, като например лични данни, пароли за вход или финансови
данни, като обикновено се извършвала чрез специално създадени
подвеждащи имейли, уебсайтове или съобщения в социалните мрежи, които
имитирали легитимни източници. В този смисъл са и показанията на
свидетелката Орлинова, която посочва, че ищцата осъществила комуникация
с евентуален купувач на старата й пералня по вайбър, като купувачът казал,
че иска да закупи пералнята чрез куриерската услуга на „Еконт“, поради
което ищцата била въвела свой данни т.ч. и за притежаваната банкова карта,
като по делото е представена и извадка от самата комуникация по вайбър,
която не е оспорена от ответника. С оглед на гореизложеното следва да се
приеме, че процесната платежна операции не е била разрешена – арг. чл. 70,
ал. 1, изр. 2 от ЗПУПС.
Както беше посочено в ЗПУПС са регламентирани основания, при които
доставчикът на платежни услуги се освобождава от отговорност за
изпълнението на неразрешената платежна операция. Съгласно чл. 80, ал. 3
6
ЗПУПС доставчикът на платежни услуги се освобождава от отговорност и
всички загуби, настъпили в резултат на неразрешената платежна операция,
които се понасят от платеца, когато при иницииране на платежната операция,
извършена чрез използване на платежен инструмент, той е действал чрез
измама, както и когато при иницииране на платежната операция, извършена
чрез използване на платежен инструмент, той умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75 ЗПУПС, които
са: 1. да използва платежния инструмент в съответствие с условията за
неговото издаване и използване; 2. да уведомява доставчика на платежни
услуги или упълномощено от него лице за загубване, кражба, присвояване
или неразрешена употреба на платежния инструмент незабавно след
узнаването; 3. след получаване на платежния инструмент да предприеме
всички разумни действия за запазване на неговите персонализирани средства
за сигурност, включително да не записва каквато и да е информация за тези
средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава
информация заедно с платежния инструмент. Спорно по делото се явява
обстоятелството за наличието на обстоятелства, които да осъществят
хипотезата на проявена груба небрежност от ищцата.
В трайно установената практика се приема, че небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия
стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за извършването й.
Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също
е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която
би положил и най - небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия. Посочва се, че заключението за допусната груба
небрежност се прави при сравнение на конкретното съпричинително
поведение с абстрактния модел – грижата, която би положил и най-
небрежният човек, зает със съответната дейност. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че
лицето е могло да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един
обикновен човек, поставен в същата обстановка не би могъл да го допусне.
Такова поведение е правно укоримо защото неблагоприятните последици
биха били избегнати, ако беше положена дължимата грижа. Дали поведението
е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на вредата се
установява във всеки конкретен случай. В подкрепа на това разбиране е и
даденото разрешение в решение от 21.04.2017 г. по т. дело № 2733/2015 г.,
второ т. о. на ВКС, в което се приема, че рамковият договор за платежни
услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо изпълнение на отделни или на
поредица от платежни операции, който може да определя задълженията и
условията за откриване и водене на платежна сметка, като са установени
специални правила за оспорване на извършени платежни операции в
хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от
обслужващата банка без нареждане на титуляра, както и конкретни
задължения на ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на
7
предоставените му персонализирани средства за сигурност при ползването на
платежната услуга, което в случая е извършено при груба небрежност
задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността
при ползването на тези услуги.
В настоящият случай видно от приетата съдебно-техническа експертиза
процесната трансакция е била извършена след въвеждане на номера на
банковата карта, месец и година на валидност на картата, код за сигурност на
картата (CVC), еднократна 3D парола изпратена чрез СМС съобщение до
телефонен номер +************, както и въвеждане на четирицифрен пин
код, който е бил известен само на собственика на картата. За да предостави
тези свои данни, ищцата е последвала електронно съобщение, получено на
своя телефон във връзка с продажба на собствена вещ чрез използване на
куриерската услуга на, които действия са несъвместими с тези, които законът
изисква, за да се изпълни задължението за опазване в тайна на
персонализираните средства за сигурност. В открито съдебно заседание
вещото лице изрично посочва, че не било възможно самата транзакция да
бъде извършена без никакви действия от картодържателя, като бил въведен
номер на карта „СВС“ код, въведена била статична парола, която била
известна на картодържателя и динамична парола, която е била изпратена чрез
СМС, заради голяма сума при транзакцията, т.е. ако не бъде извършено някоя
от действията от алгоритъма не може да се изпълни платежната операция. В
случая дори е въведена и еднократната 3D парола, изпратена до телефонен
номер +************ чрез СМС, в който СМС изрично се съдържа
информация за плащането /сума и търговец/, а именно че се ползва за
потвърждение на плащане от страна на ищцата на сумата от 4800 евро. Тези
действия са абсолютно несъвместими с разумните, които законът изисква, за
да се изпълни задължението за опазване в тайна на въпросните крайно
„чувствителни“ данни, тъй като дори да се приеме, че е била подведена и
измамена да предостави данните си в резултат на заблуждаващо съобщение,
ищцата е получила СМС-съобщение за изходящо от нейната страна плащане
на сумата от 4800 евро, въпреки това е въведена еднократна 3D парола, както
и на статичната парола, което е било достатъчно за потвърждаването на
транзакцията. Следва да си посочи, че съдът не кредитира показанията на
свидетелката Орлинова, в частта, в която посочва, че ищцата не била въвела
изпратения код, доколкото същата посочва, че това й било казано от ищцата
на следващия ден, т.е. не са непосредствени впечатления на свидетелката, а
представляват опосредени твърдения на ищцата още повече, че противоречат
и на останалите събрани по делото доказателства в т.ч. и на неоспореното
заключение на вещото лице по техническата експертиза. Видно от
представената от ищцата вайбър комуникация същата се е усъмнила при
въвеждането на кода /лист 92 от делото/, както всеки човек на нейно място,
дори да е по начало лекомислен и небрежен би трябвало да се усъмни, още
повече, че в случая при договорена продажба на вещ собственост на ищцата
би следвало да се очаква същата да получи уговорената цена или някаква
насрещна престация, а не да извършва от нейната банкова сметка
посредством притежаван от нея платежен инструмент превод на значителна
8
сума, но вместо да положи повелената от здравия разум най-елементарна
грижа, като не извърши трансакцията или потърси съдействие от служител на
ответника -банка или от куриерската фирми, която следвало да извърши
доставката на продаваната стока, ищцата е продължила да въвежда
необходимите данни за осъществяване на трансакцията.
По делото не се твърди и няма данни за престъпно фактическо
придобиване на притежавания от ищцата мобилен телефон с номера, на който
са й изпратени от банката и получения СМС, нито за нерегламентиран достъп
до мобилния телефон на ищцата. Именно това е смисълът от предоставеното
от банката и избрано от ищцата допълнително средство за с изпращане на
СМС-известяване на предоставяне на еднократна 3D парола за гарантиране
както срещу злонамерени опити за извършване на онлайн операции, така и за
допълнителна проверка на въведените детайли на предстоящо плащане и
неговото потвърждение. Извършената платежна операция с банковата карта
на ищцата, като тя лично е предоставила тази възможност на третото лице,
без преди това да положи усилия и да се убеди, че е извършила всички
необходими действия за запазване на нейните персонализирани средства за
сигурност. Действията на ищцата представляват нарушение на задълженията
по чл. 75, т. 3 от ЗПУПС да предприеме всички разумни действия за
запазване на предоставените й персонализирани средства за сигурност при
ползването на платежната услуга, което в случая е извършено при груба
небрежност, тъй като дори да се приеме, че полученото от ищцата
заблуждаващо съобщение е от естество дори при полагане на нормално
дължимата грижа от потребителя на платежни услуги, да обуслови
въвеждането на данните, необходими за заявяване на платежната операция, то
за въвеждането на съдържанието на паролата, получена чрез СМС и
потвърждаването, липсва логично и житейски обяснимо основание. Същите
не могат да бъдат определени по друг начин, освен като груба небрежност
относно интересите на ищцата във връзка с операциите по банковата й сметка
и в частност относно изпълнение на нормативно регламентираните в чл. 75, т.
3 ЗПУПС задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със
сигурността при ползването им.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79,
ал.1 ЗПУПС се явява неоснователен, поради което и следва да бъдат
отхвърлен.
По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява
акцесорен по отношение на главния иск по чл. 79, ал.1 ЗПУПС и доколкото
главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да му се присъждат
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответника следва да се присъди
юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лв., която сума е
9
определена по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Т. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/, срещу Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление /административен адрес/, обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС и чл. 86, ал.1 ЗЗД,
за осъждането на Фирма да заплати на М. Т. М. сумата от 4800 евро с левова
равностойност 9502.08 лв., представляващи стойност на неразрешена
платежна операция за извършена на 09.11.2022г. трансакция от открита при
ответника банкова карта на ищеца, ведно със законната лихва от 16.02.2023 г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 256.03 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 10.11.2022 г. до 14.02.2023 г.
ОСЪЖДА М. Т. М., ЕГН **********, с адрес /административен адрес/,
да заплати на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. ал. 8 от ГПК
сумата в размер на 100 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10