№ 160
гр. Харманли, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети август през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселин Хр. Коларов
при участието на секретаря Елена Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело №
20225630100427 по описа за 2022 година
Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание
чл.422 от Гражданско процесуалния кодекс .
В исковата молба се твърди, че 10.V.2019г. между ищцовото дружество „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ - като кредитор и ответницата Д*С* П. - като кредитополучател
бил сключен Договор за отпускане на револвиращ поробителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-16962741.
Сочи, че съгласно договора за усвояване на револвиращия кредит кредиторът
издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард. Кредитната карта била
електронен платежен инструмент и представлявала персонализирана пластмасова карта,
върху която била записана електронна информация. Персонализацията на платежната карта
представлявала изписването на необходимите данни, свързани с оправомощения ползвател
на платежната карта, съгласно параграф 1 т. 5 от ДР на Наредба № 3 на БНБ. Чрез картата се
извършвала идентификация на кредитополучателя и се осъществявал отдалечен достъп до
отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредитен лимит.
Според договора минимална месечна погасителна вноска представлявала
минималната месечна сума, която картодържателят следвала да направи до падежа, за да
започне да възстановява кредитния лимит. Кредитополучателят бил длъжен да я внася всеки
месец, за да не изпада в просрочие и кредиторът да не блокира картата. Рсеолвиращата
функционалност предоставяла възможност на картодържателите да заемат многократно
средства от определения им кредитен лимит посредством предоставената им карта, като
изплатените суми по усвоения кредит биле отново на разположение след погасяването им.
Картодържателят разполагал с възможността да погасява усвоения кредитен лимит
посредством минимална месечна вноска, а не изцяло.
Кредитният лимит представлявал одобрената от издателя сума, с която се
захранвала картата и до която клиентът имал достъп. Максималният лимит за всеки клиент
се определял индивидуално съобразно предварително зададени рискови правила, като в
настоящия случай максималният кредитен лимит бил в размер на 1000лв.
Използваният кредитен лимит бил сумата, която кредитополучателят използвал
за покупки и/или теглене на пари в брой от отпуснатия кредитен лимит.
Разполагаемият кредитен лимит представлявала сумата, която остава на
разположение по револвиращия кредит, след като картодържателят е усвоявал суми по
1
кредита.
Твърди се, че картата позволявала чрез нея да бъде извършвано теглене в брой
от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства и други услуги в страната и
чужбина (съгласно чл.2).
Сочи се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му.
В договора била предвидена възможността кредитополучателят да се възползва
съответно от услугите: „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на изплащане в мрежата от
търговски партньори на кредитора“ (съгласно чл. 3 и чл. 4 от Договара).
Кредиторът издавал месечно извлечение за осъществени трансакции до 15-то
число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът, в който
картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита, като при кредитните карти
от револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на задължението:
- посредство пълно погасяване на усвоения кредит - когато картодържателят
погаси цялата използвана сума;
- частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната месечна вноска или по-голям, но не е погасена пълната сума по задължението.
Твърди се, че извлечението се изпращало на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не било
основание за неплащане на погасителна вноска (съгласно чл. 12 от Договора).
Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението.
Сочи се, че за използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи
лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му
(чл. 14). ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателят заплащал и таксите предвидени в
тарифата.
В чл. 16 от Договора било предвидено, че кредиторът има право да блокира
кредитната карта по собствено решение, по искане на кредитополучателя, при изтичането на
валидността на картата и/или при неплащане на една или повече месечни погасителни
вноски.
Чрез функционалността „Покупка на изплащане в мрежата от търговски
партньори на кредитора“, кредитополучателят изплащал избраната от него стока или услуга
посредством усвояване от кредитния лимит на револвиращия кредит чрез предоставената му
кредитна карта, без да чака за одобрение, когато има разполагаем лимит по кредитната
карта.
Твърди се, че на 10.V.2019г. ответницата се е възползвала от предвидената в чл.
4 от договора възможност и извършила усвояване чрез функционалността покупка на
изплащане по револвиращ кредит с код на усвояването CREX-16962723, за закупуването на
стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от Договора в
параграф „Параметри и услуги“.
За ползването на услугата по чл.4 от договора бил договорен ГЛП и ГПР в
размер, посочен на стр.1 от процесния договор в поле „Параметри и условия“, като била
посочена и общата стойност на плащанията. Падежът по кредита бил на всяко 1-во число от
месеца и тогава се дължала фиксираната месечна вноска, определена по него.
Сочи се, че в случай, че кредитополучателят не направи плащане на тази вноска
на съответния падеж, тя щяла да бъде удържана от лимита на кредитната карта и олихвена.
Лихвата се начислявала от деня на падежа, когато вноската по стоковия кредит се
трансферира от разполагаемия лимит - трансакцията се олихвявала от деня на извършването
й с годишен лихвен процент, както тегленето на суми на банкомат.
След усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя
възниквало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща
променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
2
В исковата молба се твърди , че ответницата Д.П., преустановила редовното
обслужване на револвиращия потребителски кредит на 01.ІІ.2021г., към която дата било
последното плащане по заема. При забава на една или повече месечни погасителни вноски
кредитополучателката дължала и обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата
на втората непогасена вноска, вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава. С оглед на това на 07.VІІ.2021г. на длъжника – ответницата била
изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил обявен за изискуем.
След като на 01.ІІ.2021г. кредитополучателката преустановила обслужването на
заема, кредитната карта била блокирана. След блокирането на кредитната карта и преди
подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК , постъпило 1 плащане от клиента, на стойност
60.00лв. Тази сума погасила задължението в реда: разноски, лихва и главница, поради което,
към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение по револвиращия
кредит, отпуснат на ответницата П. било в общ размер на 1000.11лв.
Сочи се , че от страна на кредитора било подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в Районен съд Харманли за
дължими суми по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № CARD-16962741, както следва: 936.47лв - главница; 37.79 лв.
- възнаградителна лихва за периода от 01.ІІ.2021г. до 07.VІІ.2021г.; 25.85лв. - мораторна
лихва за периода от 05.VІІ.2021г. до 16.ХІІ.2021г. , ведно със законната лихва за забава от
датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането.
По образуваното ч.гр.дело № 1303/ 2021г. по описа на РС Харманли , съда
уведомил ищцовото дружество за възможността да предяви установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК за установяване на обективираното в издадената по делото Заповед
за изпълнение, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящата
искова претенция.
Моли съда да постанови решение с което признае за установено, че е налице
вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С А. чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ СА., клон България съществува вземането по Договор CARD-16962741,
обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по
ч. гр. д. № 1303/2021г. по описа на Районен съд - Харманли а именно: 936.47лв.- главница;
37.79лв. -възнаградителна лихва за периода от 01.ІІ.2021г. до 07.VІІ.2021г.; 25.85лв. -
мораторна лихва за периода от 05.VІІ.2021г. до 16.ХІІ.2021г., ведно със законната лихва,
считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният установителен
иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда
да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на
волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от
същия на ответната страна.
Претендира се присъждане на разноски както по исковото, така и по
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Д*С* П. не е депозирала отговор на
исковата молба. Не е представила доказателства и не е направило доказателствени искания.
В съдебно заседание, редовно призована по смисъла на чл. 41 от ГПК - не се явява, не се
представлява.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за постановяване
на неприсъствено решение, а именно – ответницата не е представила в срок отговор на
исковата молба и не се е явила в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, както и като съобрази направеното от ищцовото
дружество искане за постановяване на неприсъствено решение намира, че следва предявения
3
иск, като вероятно основателен, да се уважи.
Съгласно дадените разяснения в новото ТР №4 от 18.VІ.2014г.на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е,
че съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта
на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по
издадената заповед за изпълнение. В този смисъл ответницата следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца направените в заповедното производство деловодни разноски в общ
размер на 75лв.( 25.00лв. внесена държавна такса и 50.00лв. юрисконсултско
възнаграждение),предмет на издадената заповед по чл.410 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, предвид обстоятелството, че с поведението си ответника е дал повод за
тяхната направа. По изложените съображения на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски в размер на 50.00лв. внесена държавна такса и 100.00лв.
юрисконсултско възнаграждение или общо 125.00лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл.239 ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д*С* П. ЕГН ********** от гр.
Симеоновград, че вземането на „БНП Париба Пърсънъл Файненс „С/А.,Париж peг.
*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. *****, представлявано от Д*Д*,
за сумите 936.47лв.- главница; 37.79лв. -възнаградителна лихва за периода от 01.ІІ.2021г. до
07.VІІ.2021г.; 25.85лв. - мораторна лихва за периода от 05.VІІ.2021г. до 16.ХІІ.2021г., ведно
със законната лихва считано от постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК - 29.ХІІ.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са включени в издадената Заповед № 524/30.ХІІ.2021г.
по ч. гр. д. № 1303/2021г. по описа на Районен съд Харманли - СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА Д*С* П. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс „С/А.,Париж peг. *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. *****, представлявано от Д*Д*, сумата от 75.00лв.- направени деловодни
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1303 по описа на РС Харманли за 2021г.,
която сума е включена в издадената от съда Заповед № 524/30.ХІІ.2021г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д*С* П. ЕГН ********** от гр. Симеоновград, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс „С/А.,Париж peг. *********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1766, ж.к. *****, представлявано от Д*Д*, деловодни разноски за исковото
производство в размер на 125.00лв. внесена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
4