Решение по дело №2317/2019 на Административен съд - Варна

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№........................................... 2019г.,  гр.Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV касационен състав,

в открито заседание на десети октомври 2019г., в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН

                                                                                                    РОМЕО СИМЕОНОВ

 

            при секретаря Светлана Стоянова,

с участието на прокурора Александър Атанасов

            като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян,

к.адм. дело № 2317 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.217, ал.2, изр. трето и сл. от Административнопроцесуалният кодекс /АПК/ вр. чл.63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на Дирекция Инспекция по труда Варна срещу Решение № 74/05.07.2019г. постановено от ІV състав на ПРС по нахд № 140/2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 03-009110/17.01.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на “Дейв инженеринг“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда / КТ/ за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.

Касаторът, в касационната жалба, моли за отмяна на въззивния акт и постановяване на нов, с който да бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор и чрез процесуален представител в публично съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 74/05.07.2019г. постановено от ІV състав на ПРС по нахд № 140/2019г.. С оспореният съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 03-009110/17.01.2018г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на “Дейв инженеринг“ ООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“, в размер на 5000лв., на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда / КТ/ за нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.

Производството пред касационната инстанция е второ. При предходното производство касационната инстанция е отменила въззивното решение и е върнала делото на нов състав от същия съд и са дадени указания при новото разглеждане на делото въззивната инстанция да изгради фактическите си констатации като прецени въз основа на представените доказателства всички повдигнати от въззивника възражения и след преценка на релевантните за спора факти да се произнесе със съдебен акт.

При второто разглеждане на делото въззивната инстанция е спазила указанията дадени от касационния съд.

Районният съд е приел, че:

1.     На 12.12.2017г. инспектори в ДИТ Варна извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на „Дайв инженеринг“ООД, в качеството на строител в строителен обект: „Изпълнение на инженеринг/ проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на строителството/ за обновяване на енергийната ефективност на сграда на РСПБЗН- Провадия“ находяща се в гр.Провадия, ул.“Патриарх Евтимий“ №2.

2.     Проверката се реализирала, съгласно утвърдения план на дирекция „ИТ“ Варна за 2018 по програма № 1 „Инспектриране на предприятия от всички икономически дейности за гарантиране спазване на законодателството в областта на труда и заетостта“, Марка 1: „Осъществяване на контрол по спазване на изискванията на нормативните актове за осигуряване на безопасност и здраве при работа, възникване и осъществяване на трудовите правоотношения в предприятия, извършващи строително монтажни работи“.

3.     По време на проверката присъствал техническият ръководител на обекта.

4.     На 14.12.2017г. в ДИТ Варна била извършена и документална проверка в присъствието на техническия ръководител на обекта и управителя на дружеството.

5.     При документалната проверка са представени изисканите от контролния орган документи на дружеството.

6.     В хода на проверката е констатирано, че дружеството е допуснало до работа лицето Т.В. Н.. Г-н Н. е престирал труд в полза на дружеството, като „шпакловчик“ с работно място, строителен обект - „Изпълнение на инженеринг/ проектиране, изпълнение на СМР и осъществяване на авторски надзор по време на строителството/ за обновяване на енергийната ефективност на сграда на РСПБЗН- Провадия“ находяща се в гр.Провадия, ул.“Патриарх Евтимий“ №2.

7.     Г-н Н. е имал установено работно време от 08 до 17.00 часа.

8.     Договореното трудово възнаграждение е било в размер на 50лв. на ден.

9.     Констатирано е, че между проверяваното дружество и г-н Н. не е сключен трудов договор.

10.  Направени са изводи, че: дружеството има качество на работодател и че е допуснал г-н Н. да престира труд без да е сключен писмен трудов договор с работника.

11.  Направен е извод за нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 вр. чл.61, ал.1 от КТ.

12.  За констатираното нарушение е съставен АУАН, връчен на представляващия дружеството.

13.  Въз основа на АУАН АНО издал НП.

 

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел фактите установени от АНО и след анализ на възраженията на наказаното дружество във въззивната жалба и относимата нормативна уредба, направил извод, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, състоящо се в неустановяване на обстоятелството по чие възложение е полагал труд г-н Н. и кой е неговият работодател в проверявания обект и отменил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо -  постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактическата обстановка установена от решаващия съдебен състав и изводите му за съставомерност на деянието са обосновани от събраните в хода на административнонаказателното производство и съдебното обжалване доказателства. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав на ВРС е постановил съдебен акт в съответствие с материалния закон и при спазване на дадените от предходната касационна инстанция указания.

            Касаторът намира, че съдът неправилно е преквалифицирал нарушението като маловажно и, че неправилно е приложил чл. 28 от ЗАНН и отменил НП. Релевира довод, че съдът неправилно е приложил материалния закон към установените факти и поради това счита оспорения съдебен акт за неправилен. Релевиран е довод, че при проверката на НП въззивният съд е приел, че няма нарушение на процесуалните правила и, че съдът е приел за правилен извода на АНО за съставомерност на деянието. На тези доводи касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на нова, с което да бъде потвърдено НП.

            Касационната инстанция намира, че релевираните от касатора доводи макар и формално да изпълняват изискванията на чл.212, ал.1, т.4 от АПК не представляват касационни основания относими към оспорвания в това производство съдебен акт. Този извод на касационния съд е следствие от констатациите, че: 1. В оспореното решение не е налице съображение свързано с приложението на чл.28 от ЗАНН към НП; 2. НП е отменено в цялост, тъй като въззивният съд е приел, че не са събрани доказателства, които да обосновават по категоричен начин извод за съставомерност на деянието и 3. Въззивният съд е приел, че АНО е допуснал нарушение на процесуалните правила при издаване на НП, състоящо се в несъбиране на всички относими доказателства относно съставомерността на деянието и по- конкретно неизясняване от АНО в хода на административно наказателното производство на обстоятелствата колко дружества имат договори да изпълняват СМР на проверявания обект и за кое конкретно дружество полага труд г-н Н..

Правилно въззивният съд е приел, че е сезиран със спор относно наличието на релевантните за съществуващо трудово правоотношение между наказаното дружество и г-н Н. елементи. Правилен е изводът на въззивния съд, че от събраните по административно наказателната преписка и по делото доказателства не се обосновава наличие на трудово правоотношение между „Дайв инженеринг“ООД и г-н Н..

Касационната инстанция констатира, че доказателства относно релевантните за съставомерността на нарушението факти не са събрани нито в хода на административно наказателното производство нито в хода на двете съдебни оспорвания, поради което и не са направени установявания в тази посока. Няма конкретни констатации и изводи колко дружества и в какви отношения са извършвали СМР на обекта. От Община Провадия са представили доказателства за проведена обществена поръчка за обекта и сключен договор за изпълнение на поръчката  с друго дружество. Не е ясно кога и на какво основание наказаното дружество също започва да изпълнява СМР на същия обект, нито е ясно колко подизпълнители е имало дружеството за изпълнение на поръчката, с което е сключила договор Община Провадия. Действително от дадените от г-н Н. сведения може да се обоснове извод, че г-н Н. е мислел, че работи за наказаното дружество. Не е ясно обаче дали при даване на сведенията г-н Н. е можел да направи разлика между това да полага труд като наемен работник по трудово правоотношение с конкретното дружество или полага труд по договор с друг работодател на обект на наказаното дружество.

Настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че в касационната жалба, а и в проведените пред ВРС съдебни заседания, касаторът не е искал събиране на относимите доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, поради което касационната инстанция, като ограничена от касационните основания в жалбата – по арг. на чл.218, ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН не може да постанови събирането им.

            От горното следва, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/05.07.2019г. постановено от ІV състав на ПРС по нахд № 140/2019г.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.