№ 18467
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20231110114033 по
описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
„А...“ ЕАД е предявило срещу И. П. К. установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 6168 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит № PLUS-.../14.01.2019 г., сключен с „Б.. П..
С.А.“, клон Б.., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (21.12.2022 г.) до окончателното й
изплащане, с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 7240, 80 лв.,
представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода от 20.02.2019 г. до 09.12.2022
г., и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 4296, 65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 21.02.2019 г. до 20.12.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д. № 69696/2022 г. по описа на СРС, 151 състав.
Ищецът твърди, че на 14.01.2019 г. между „Б.. П.. С.А.“, клон Б.. и ответника е бил
сключен договор за потребителски кредит № ..., по силата на който на ответника е бил
предоставен паричен заем в размер на 6000 лв., като общата стойност на плащанията по
кредита е възлизала на 15 256, 80 лв., с включена договорна възнаградителна лихва в размер
на 7240, 80 лв. Ответникът следвало да върне кредита в срок до 20.01.2024 г. на 60 равни
месечни вноски от по 254, 28 лв. всяка. Тъй като ответникът не погасявал вноските в срок,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 09.12.2022 г. На 05.07.2019 г. с
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017
г. на ищеца били прехвърлени вземанията по договора за кредит. Ищецът твърди, че
ответникът е бил уведомен за извършената цесия, като освен това моли той да се счита за
уведомен и с връчване на препис от уведомлението като приложение към исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба. С молба-становище
от 11.12.2023 г. е навел доводи за неоснователност на предявените искове, тъй като
процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9 ЗПК.
Навежда и довод за противоречие на клаузата, с която е уговорен годишен лихвен процент в
1
размер на 36, 65 %, с добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната
лихва.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 240, ал. 1
ЗЗД е да докаже наличието на валидно правоотношение по договор за заем, по който на
ответника е била предоставена претендираната сума за главница, а последният се е задължил
да я върне в посочения срок. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между
страните е налице валидна уговорка за заплащане на (договорна) възнаградителна лихва и
нейния размер. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главно задължение и настъпването на падежа за неговото изпълнение. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил главното задължение в срок.
С оглед твърденията на ищеца за извършена цесия в негова тежест е да докаже, че
ответникът е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД за извършената цесия.
От фактическа страна:
По делото е приет договор за потребителски паричен кредит № PLUS-.../14.01.2019 г.,
сключен между „Б.. П.. С.А.“, клон Б.. и И. П. К., съгласно който дружеството предоставя на
ответника заемна сума по потребителски заем в размер на 6000 лв., а ответникът се
задължава да я върне в срок до 20.12.2023 г. с 60 погасителни вноски от по 254, 28 лв. всяка,
като падежите на всяка вноска са посочени в договора. Страните са уговорили
застрахователна премия в размер на 2016 лв., 210 лв. такса ангажимент и лихвен процент 36,
65 %. Посочена е обща стойност на плащанията по договора от 15 256, 80 лв.
Приети са и рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
27.07.2017 г. между „Б.. П..“ ЕАД и ищеца, и допълнително споразумение към него от
11.06.2018 г., като на ред 564 към приложението е описан процесният договор (л. 33 по
делото). С приложеното на л. 34 по делото пълномощно ищецът-цесионер е бил
упълномощен да представлява цедента като уведомява всички длъжници по рамковия
договор за извършеното прехвърляне на вземания. Към исковата молба е приложено
уведомление за извършеното прехвърляне, което е било изпратено до ответника, като на
обратната разписка от 10.08.2019 г. е отбелязано „преместен“.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, точно и обективно
изготвено. Съгласно заключението на 16.01.2019 г. „Б.. П..“ ЕАД е извършило банков превод
по сметка на ответника в размер на 5790 лв., като разликата до пълния договорен размер на
главницата от 6000 лв. представлява удържана еднократна такса за ангажимент в размер на
210 лв., уговорена в договора. Вещото лице е посочило, че по процесния кредит не са
постъпили никакви плащания. Установило е също така, че по кредита има неплатени вноски
за застраховка в общ размер от 168 лв., които ищецът е посочил заедно с главницата.
Изчислило е също така, че за процесния период от 20.02.2019 г. до 09.12.2022 г. размерът на
възнаградителната лихва съгласно уговореното в договора е 6 685, 39 лв., а размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва – 1905, 94 лв.
Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка по реда
на чл. 202 ГПК също следва да бъде кредитирано. След анализ на приложения по делото
договор за кредит вещото лице е установило, че същият е изписан на шрифт Arial Narrow
2
размер 10, 8 пункта, като размерът на шрифта в приложенията към него, включително в
сертификат за застраховка и общите условия е между 8 и 10, 9 пункта, като последните не са
с еднакъв по вид, формат, размер и други особености шрифт.
От правна страна:
Предвид датата на сключване на процесния договор за заем – 14.01.2019 г., приложение
намира Законът за потребителския кредит, обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г. Договорът за заем
е неформален, реален и комутативен, като за да е налице валидно заемно правоотношение е
необходимо да се установи предаването на заемната сума от заемодателя на заемателя, с
което за последния възниква задължението да върне заетата сума в същата валута и размер.
С оглед заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че
по делото е установен фактът на предоставяне от страна на заемодателя на ответника на
заемна сума в размер на 6000 лв. Съгласно заключението на вещото лице ответникът не е
извършил никакви плащания по договора.
Следва да бъдат разгледани наведените от ответника възражения за недействителност
на процесния договор за кредит, които не се преклудират с изтичане срока за отговор на
исковата молба, а освен това съдът следи и служебно за тази недействителност.
На първо място, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК /ред. ДВ бр. 35 от 2014 г. в сила от
23.07.2014 г. /, който е бил в сила към момента на сключване на договора, годишният
процент на разходите, който включва и законната лихва, не може да бъде по - висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в съответната валута на
кредита, определена с ПМС. Според чл. 19 ЗПК годишният процент на разходите изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи като лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни и възнаграждения, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В ГПР не се включват разходите, които
потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията по кредита. Стойността на ГПР
съответства и онагледява разходите, които потребителят следва да заплати при нормално
развитие на правоотношението и точно изпълнение на задълженията от негова страна.
Според § 1, т. 1. ДР ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси.
Съдът намира, че с оглед цитираните по-горе разпоредби, посоченият в договора за
потребителски кредит годишен процент на разходите от 46, 32 % не е действителният такъв.
Видно от посоченото в самия договор, главницата се равнява на 6000 лв., а общата стойност
на плащанията по договора е 15 256, 80 лв., т.е. на практика потребителят дължи връщане на
сума, надвишаваща 2, 5 пъти стойността на главницата по договора. В този смисъл е и
решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС, според което за да осигури по-голяма
защита на потребителите законодателят на Съюза е възприел широко определение на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" /§ 40/. Разходите за допълнителни
услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на
понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам
и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит. Когато в договор за потребителски кредит не е
посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
3
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница.
Потребителски кредит, в който не е посочен ГПР, е нищожен според чл. 22 ЗПК. В
случая посоченият в договора ГПР от 46, 32 процента не е действителният. Договорът е
нищожен поради липса на негов съществен реквизит съгл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Според чл.
26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части, които хипотези в случая не са
налице.
Отделно от това, нарушено е императивното изискване на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит да се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител,
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните по договора. Съгласно чл. 22 ЗПК при нарушаване на тази разпоредба договорът за
кредит е недействителен. В разглеждания случай от приетото и неоспорено заключение на
съдебно-техническата експертиза по категоричен начин се установи, че нито договорът за
кредит, нито който и да е негов елемент изобщо е бил представен с размер на шрифта 12.
Напротив, договорът и неговите приложения – сертификат за застраховка и общи условия,
са съставени с големина на шрифта между 8 и 10, 8. Съгласно трайната практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 50162 от 10.01.2023 г. на ВКС по т.
д. № 550/2022 г., II т. о., Решение № 50206 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3578/2020 г.,
III г. о. и Определение № 1388 от 20.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 332/2023 г., I т. о.,
неспазването на изрично уредените изисквания, между които е отклонение от шрифт 12
надолу, води по силата на чл. 22 ЗПК до недействителност на целия договор с последиците
по чл. 23 ЗПК – т.е. потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва и други разходи по кредита.
Отделно от това, видно от исковата молба, ищецът претендира възнаградителна лихва,
която превишава пълния размер на главницата по договора. Главницата е в размер на 6000
лв., а претендираната възнаградителна лихва се равнява на 7240, 80 лв. В тази връзка съдът
намира за основателно възражението на ответника, че уговорката за заплащане на
възнаградителна лихва в размер, надвишаващ главницата по договора, се явява нищожна
като противоречаща на добрите нрави.
В обобщение на изложеното по-горе, тъй като съдът намира процесният договор за
кредит за изцяло недействителен, ответникът на основание чл. 23 ЗПК дължи връщане
единствено на чистата стойност на кредита, която се равнява на главница в размер на 6000
лв., до който размер следва да бъде уважена претенцията за главница. Това е пълният размер
на отпуснатата и договорена между страните главница, видно и от приложения по делото
договор за кредит. Към датата на постановяване на съдебното решение срокът на договора за
кредит вече е изтекъл, поради което съдът няма да обсъжда наличието на предсрочна
изискуемост. Неоснователно ищецът претендира под формата на главница
застрахователната премия, поради което претенцията а главница следва да бъде отхвърлена
за разликата над 6000 лв. до пълния претендиран размер от 6168 лв.
Съгласно чл. 23 ЗПК потребителят не дължи възнаградителна лихва, поради което тази
претенция в размер на 7240, 80 лв. подлежи изцяло на отхвърляне. Основателна е
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6000
лв. до сумата от 1905, 94 лв., така както е изчислена в приетото и неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, като този иск следва да бъде отхвърлен за разликата над
1905, 94 лв. до пълния претендиран размер от 4296, 65 лв.
Съдът намира, че следва за пълнота да посочи следното във връзка с извършената
цесия. Като взе предвид приложените по делото рамков договор за цесия, приложение към
него, потвърждение за цесия, пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да
уведоми длъжниците за прехвърлянето на вземания, и уведомление до ответника, съдът
намира, че ответникът е уведомен надлежно за извършеното прехвърляне. Разбирането, че
4
няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор да извърши уведомяване за
цесията, е изразено и в константната съдебна практика, обективирана в Решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, Решение № 204 от 25.01.2018
г. по т. д. № 2230/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. №
2639/2014 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. В цитираните съдебни решения е посочено, че съгласно
чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се
определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 ЗЗД/ и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Затова по силата на принципа за свободата на
договарянето /чл. 9 ЗЗД/ няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Също така съгласно константната съдебна
практика цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Това е така, тъй като получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, е факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право. Затова той следва да бъде съобразен от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК - Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.
д. № 362/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г., T. К., ІІ T. О. на ВКС.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
двете производства съобразно размера на уважените претенции, а именно 180, 44 лв. за
заповедното производство (от общо 404, 11 лв., от които 354, 11 лв. платена държавна такса
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и 336, 73 лв. разноски за исковото производство
(от общо 754, 11 лв., от които 354, 11 лв. държавна такса, 300 лв. депозит за експертиза и 100
лв. юрисконсултско възнаграждение).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете, или сумата
от 885, 56 лв. (от общо направените 1600 лв., от които 1300 лв. адвокатско възнаграждение и
300 лв. депозит за експертиза). Още с исковата молба ищецът е направил искане за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника, в случай
че същото е над минимално предвидения размер. Тъй като ответникът претендира разноски
за адвокатско възнаграждение в размер под минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, това
възражение е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „А...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-р П..” №..., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4,
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, че И. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. М..,
ул. „Ф..“ №..., дължи на „А...“ ЕАД, ЕИК .. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД
сумата от 6000 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит №
PLUS-.../14.01.2019 г., сключен с „Б.. П.. С.А.“, клон Б.., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
(21.12.2022 г.) до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
99 ЗЗД сумата от 1905, 94 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
5
лихва върху главницата за периода от 21.02.2019 г. до 20.12.2022 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 69696/2022 г. по описа
на СРС, 151 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над 6000 лв. до пълния
предявен размер от 6168 лв., изцяло иска с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99
ЗЗД за сумата от 7240, 80 лв., представляваща договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 20.02.2019 г. до 09.12.2022 г., и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за
разликата над 1905, 94 лв. до пълния предявен размер от 4296, 65 лв.
ОСЪЖДА И. П. К., ЕГН **********, с адрес: с. М.., ул. „Ф..“ №..., ДА ЗАПЛАТИ на
„А...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-р П..” №..., офис
сграда Л.., ет. 2, офис 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното
производство в размер на общо 180, 44 лв. и разноски за исковото производство в размер на
общо 336, 73 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А...“ ЕАД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. ”Д-
р П..” №..., офис сграда Л.., ет. 2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на И. П. К., ЕГН **********, с
адрес: с. М.., ул. „Ф..“ №..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за исковото
производство в размер на общо 885, 56 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6