№ 11
гр. Бургас, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20242000500465 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 641 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 1682/2023 г. на Окръжен
съд – Бургас по искове на “Банка ДСК” АД е прието за установено, че
ответниците И. С. Ц. и З. Г. Ц. дължат солидарно на банката-ищец следните
суми, за които е издадена заповед за изпълнение № 1492 от 25.05.2023 г. по
ч.гр.д. № 3055/2023 г. на БРС, произтичащи от договор за кредит експресо
компакт № 379906 от 29.07.2014 г.: 34 700,98 лв. – неизплатена главница,
падежирала и предсрочно изискуема, заедно със законната лихва от
22.05.2023 г. до пълното изплащане на вземането; 4841,41 лв. – договорна
възнаградителна лихва и 213,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата
за периода 27.04.2023 г. – 17.05.2023 г., като са отхвърлени претенциите в
останалата част до предявените размери на главницата и договорната лихва,
както и за периода на дължимост на възнаградителната лихва от 29.09.2016 г.
до 29.05.2020 г., както и претенцията за сумата 7588,78 лв. – обезщетение за
забава (лихвена надбавка) за периода 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г.
Недоволен от решението е останал ищецът “Банка ДСК” АД, който го е
обжалвал с въззивна жалба в частите, с които са отхвърлени исковете за
сумите 5898,76 лв. – главница, 16 869,37 лв. – възнаградителна лихва и
7588,78 лв. – обезщетение за забава. Поддържа се, че в обжалваните части
решението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно съдът приел, че вземанията за главница от вноските с
настъпил падеж пет години преди датата на подаване на заявлението
1
(22.05.2023 г.), т.е. до 22.05.2018 г. са погасени по давност заедно с
договорните лихви с падежи три години преди датата на заявлението, т.е. до
22.05.2020 г. По този въпроси имало противоречива съдебна практика и било
образувано тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на вКС, по което още не било взето
решение. Въпреки това трайната съдебна практика намерила израз в
решаващите мотиви на ТР от 21.02.2022 г. по т.д. № 5/2019 г. на ОСГТК. При
разсрочването на едно парично задължение, което по съществото си е
еднократно, с уговорка плащането да се извърши на вноски с различни
падежи, нямало париодични плащания по смисъла на чл. 111, б. “в” ЗЗД. В
този случай задължението се погасява на части в интерес на длъжника и със
съгласието на кредитора. Задължението остава само едно и крайният срок за
погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът на
обявяване на предсрочна изискуемост. В случая предсрочна изискуемост била
обявена на 27.04.2023 г. и от тази дата е започнала да тече давността за
вземанията за главница и лихви. Неправилно съдът приел, че обезщетението
за забава в размер на 7588,78 лв. за периода 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г. е
уговорено въз основа на неравноправна клауза 9 чл. 9, ал. 1 от договора за
кредит. Клаузата не била неравноправна, тъй като следвало да се прецени
договора в цялост. Въпреки просрочието на ответниците от 2016 г. банката
запазила първоначално уговорения лихвен процент и това запазило
равновесието между страните по договора и доказва, че банката спазва
изискването за добросъвестност. Клаузата не била неравноправна, тъй като не
били налице кумулативните предпоставки, изисквани от закона – чл. 143 и 144
ЗЗП и чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Ако клаузата бъде приета за нищожна, то
нищожността е частична по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и следва да се замести
от императивна норма. В този случай се дължи неустойка за забава в размер
на законната лихва.
Иска се отмяна на решението в обжалваните части и установяване, че
ответниците дължат сумите солидарно на банката-ищец. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответниците И. Ц. и З. Ц.. Жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържа се възприетото от окръжния съд погасяване по давност на
задълженията за главница и лихва. Началният момент на течението на
давността винаги бил свързан с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй
като от този момент той може да търси изпълнение. При разсрочване на
вземането на отделни погасителни вноски изискуемостта на съответната
вноска настъпвала в различни моменти по силата на постигнатото от страните
съгласие. Поддържа се възприетото от окръжния съд относно нищожността на
клаузата за обезщетение за забава поради неравноправност. Оспорва се като
плеклудирано искането за заместване на уговореното обезщетение със
неустойка в размер на законната лихва. Съгласно цитирана практика на СЕС
се поддържа, че националните съдилища са длъжни само да не прилагат
неравноправните договорни клаузи, но не са овластени да изменят
2
съдържанието им. Иска се потвърждаване на решението в обжалваните части.
Иска се определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ЗА.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид оплакванията и доводите
на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е приета
за разглеждане по същество.
Окръжен съд – Бургас е сезиран с исковите претенции на “Банка ДСК”
АД против И. С. Ц. и З. Г. Ц.. Ищецът изложил в исковата си молба твърдения,
че е предоставил на ответниците, съответно кредитополучател и съдлъжник
по договора, банков кредит на 29.072014 г.; погасяването на задълженията по
кредита било преустановено през 2016 г.; банката обявила кредита за
предсрочно изискуем на 27.04.2023 г.; била издадена заповед за изпълнение
въз основа на документ и изпълнителен лист; ответниците възразили, че не
дължат сумите по заповедта. Ищецът отправил искане да се приеме за
установено, че ответниците му дължат солидарно дължи сумата 40 599,74 лв.
– главница; сумата 21 710,45 лв. – договорна лихва за периода 29.09.2016 г. –
26.04.2023 г.; сумата 7588,78 лв. – обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) за периода 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г., както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до пълното изплащане.
Ответниците оспорили исковете. Оспорили истинността на
представения от ищеца договор за кредит. Възразили, че договорът за
потребителски кредит е недействителен поради нарушаване на изискванията
на ЗПК относно неговата форма и съдържание; че договорът за кредит е
нищожен поради наличие на неравноправни клаузи; че не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита; че за част от претендираните вземания е
настъпила погасителна давност.
С обжалваното решение е прието за установено, че ответниците дължат
солидарно на банката-ищец 34 700,98 лв. – неизплатена главница, падежирала
и предсрочно изискуема, заедно със законната лихва от 22.05.2023 г. до
пълното изплащане на вземането; 4841,41 лв. – договорна възнаградителна
лихва и 213,15 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода
27.04.2023 г. – 17.05.2023 г., като са отхвърлени претенциите в останалата част
до предявените размери на главницата и договорната лихва, както и за
периода на дължимост на възнаградителната лихва от 29.09.2016 г. до
29.05.2020 г., както и претенцията за сумата 7588,78 лв. – обезщетение за
забава (лихвена надбавка) за периода 29.09.2016 г. – 26.04.2023 г.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269
ГПК, Апелативен съд – Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По същество то е
правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият въззивен състав препраща към
3
мотивите му. В допълнение, след съобразяване, че във въззивното
производство не се поддържа спор относно истинността на договора за кредит,
относно недействителността му поради противоречие с разпоредби на ЗПК и
относно настъпването на предсрочна изискуемост, и по повод конкретните
оплаквания във въззивната жалба:
Неоснователно е оплакването на въззивника против приетото от
окръжния съд, че вземанията за главница от вноските с настъпил падеж пет
години преди датата на подаване на заявлението за заповед за незабавно
изпълнение (22.05.2023 г.), т.е. до 22.05.2018 г., са погасени по давност заедно
с договорните лихви с падежи три години преди датата на заявлението, т.е. до
22.05.2020 г. Виждането на въззивника, че задължението по договора за кредит
остава само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната
разсрочена вноска или моментът на обявяване на предсрочна изискуемост,
както и че в случая предсрочна изискуемост била обявена на 27.04.2023 г. и от
тази дата е започнала да тече давността за вземанията за главница и лихви, не
може да се сподели. Съществувалият към момента на депозиране на
въззивната жалба спор в практиката на съдилищата по този въпрос е разрешен
с ТР № 3 от 21.11.2024 г., постановено по тълк. дело № 3/2023 г. на ОСГТК на
ВКС, с което се разяснява, че “при уговорено погасяване на паричното
задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният
срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на
съответната вноска”.
Следващото оплакване на банката-въззивник (че съдът неправилно
приел, че обезщетението за забава в размер на 7588,78 лв. за периода
29.09.2016 г. – 26.04.2023 г. е уговорено въз основа на неравноправна клауза в
договора за кредит експресо компакт 379906, част , чл. 9.1) също е
неоснователно. Съгласно тази уговорка в договора кредитополучателят дължи
наказателни надбавки в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент
по т. 8 или общо върху просрочените погасителни вноски се дължи
наказателна надбавка в размер на 15 %. Според въззивника клаузата не е
неравноправна, тъй като въпреки просрочието на ответниците от 2016 г.
банката запазила първоначално уговорения лихвен процент и това запазило
равновесието между страните по договора. Това виждане не може да се
сподели. Спорната разпоредба влиза в пряко противоречие със забраната по
чл. 33, ал. 2 ЗПК в случай на просрочени плащания обезщетението за забава да
надвишава законната лихва и към момента на подписване на договора
предвижда обезщетение за забава, което е с близо 5 % по-висока от размера на
законната лихва. Тази клауза е неравноправна на осн. чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП,
тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения за
заплати необосновано обезщетение, и поради това е нищожна на осн. чл. 146,
ал. 1 ЗЗП. След като клаузата е нищожна, тя не се прилага, като е без значение
дали банката се е възползвала от други уговорки в договора.
Неоснователно е и последното оплакване на въззивника, че ако клаузата
4
на чл. 9.1 бъде приета за нищожна, то нищожността е частична по смисъла на
чл. 26, ал. 4 ЗЗД и следва да се замести от императивна норма и в този случай
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва. След като уговорката в чл. 9.1 е неравноправна и нищожна, тя не се
прилага в отношенията между страните. Поради това няма място за служебно
присъждане на обезщетение за забава, независимо в какъв размер. (В този
смисъл Решение № 76 от 22.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1011/2019 г., I т. о.,
ТК)
Тъй като крайните изводи на съдебните състави съвпадат, решението на
Окръжен съд – Бургас следва да се потвърди в обжалваните му части.
Поради изхода на делото и тъй като на въззиваемите ответници във
въззивното производство е оказана безплатна правна помощ, на
представлявалата ги адв. Т. ще се определи възнаграждение на осн. чл. 38, ал.
2 от Закона за адвокатурата в размер на 3078 лв. Възнаграждението е
съобразено с фактическата и правна сложност на спора, развитието на
въззивното производство, защитавания във въззивната инстанция интерес и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 641 от 12.07.2024 г. по гр.д. № 1682/2023 г.
на Окръжен съд – Бургас в обжалваните части.
ОСЪЖДА “Банка ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 19, и съдебен адрес: гр. Бургас, ул.
Св. Св. Кирил и Методий” № 12, да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Е. И. Т. от АК – Бургас, с адрес на кантората: гр.
Бургас, ул. Иван Шишман № 20, ет. 1, офис № 3, сумата 3078 лв. –
възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на И. С. Ц.
и З. Г. Ц. в производството по в.гр.д. № 465/2024 г. на Апелативен съд –
Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5