№ 59
гр. Смолян, 15.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валентина Т. Бошнякова С.нска
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
Сложи за разглеждане докладваното от Валентина Т. Бошнякова С.нска
Търговско дело № 20245400900053 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:15 часа се явиха:
Ищцата С. И. Г., редовно призована, се явява лично и с адв. Вл. П.,
редовно преупълномощен от адв. М., редовно упълномощена по делото.
Ответникът „Застрахователно акционерно дружество „Далл Богг:
Живот и здраве“ АД – гр. София, редовно призован, се представлява от юрк.
К. с пълномощно, представено в днешно съдебно заседание
Свидетелят С. С. Х., редовно призован, налице.
Адв. П.: Моля да се даде ход.
Юрк. К.: Също.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което следва да бъде даден такъв и затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава ход на делото.
Адв. П.: Поддържам подадената искова молба, допълнителната искова
молба, включително и и доказателствените искания.
Юрк. К.: Оспорвам исковата молба и допълнителната искова молба.
Поддържам отговора на исковата молба в неговата цялост и допълнителния
отговор на допълнителната искова молба, с направените искания.
Съдът намира, че следва да пристъпи към доклад на делото и
1
ДОКЛАДВА същото, съгласно мотивите на Определение с рег. № 73 от
22.05.2025 година.
Адв. П.: Нямам възражение по доклада. Да се приемат доказателствата,
които са към исковата молба.
Юрк. К.: Нямам възражение по доклада. Допуснатите доказателства да
бъдат приети по преценка на съда.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени документи
под опис се явяват относими, допустими и необходими, поради което същите
следва да бъдат приети и приложени като доказателства по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото представените с
исковата молба писмени документи под опис.
Съдът докладва Писмо с вх. № 2202 от 5.06.2025 година от УМБАЛ „Св
Георги“ ЕООД, гр. Пловдив, ведно с приложени документи.
Съдът докладва и Писмо с вх. № 2206 от 5.06.2022 година, ведно с
приложено ДП № 82/2024 година по описа на РУ – Девин.
Адв. П.: Да се приемат по делото.
Юрк. К.: Нямам възражения, да се приемат по делото.
Съдът намира, че посочените писмени документи, изискани от съда, се
явяват относими, допустими и необходими, поради което следва да бъдат
приети и приложени като доказателства по делото и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Приема и прилага като доказателства по делото медицинските
документи, приложени към Писмо с № 2202 от 5.06.2025 година от УМБАЛ
„Св Георги“ ЕООД, гр. Пловдив, както и ДП № 82/2024 година по описа на РУ
– Девин.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелите, които бяха призовани в
съдебната зала, за да им бъде снета самоличността.
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
С. С. Х., 61 години, българин, български гражданин, семеен, неосъждан,
без родство и дела със страните по делото. с ЕГН **********.
2
М. В. Г., 38 години, българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, снаха на ищцата, с ЕГН **********.
Л. В. Тр., 67 години, българка, българска гражданка, вдовица,
неосъждана, сватя на ищцата и майка на М Г., с ЕГН **********
Съдът напомни на свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290
от НК, за което същите обещаха да говорят истината.
Св. М Г.: Искам да свидетелствам.
Св. Л. Тр.: Искам да свидетелствам.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля С. Х.. Останалите свидетели
бяха изведени от залата.
Св. Х.: Знам за какво се води делото. Инцидентът стана през м. април
миналата година. Връщахме се от с. Михалково. С госпожа Г. бяхме заедно в
автомобила, който аз управлявах. Автомобилът е „**** *** ***“. Не си
спомням регистрационния му номер. Г. беше седнала на предната седалка, до
мен. На излизане от с. Борино, както си говорихме с нея, не си спомням какво
стана, изгубил съм съзнание или съм заспал, не знам. Госпожа Г. ми викаше:
„Какво стана?“ Не си спомням дали съм видял някакво препятствие по пътя,
нито как е станало самото ПТП. Осъзнах се в момента, в който беше настъпил
сблъсъка и ние бяхме още в колата. После разбрах, че колата се е била
преобърнала, аз не си спомням такова нещо. В този участък карах бавно, с
около 40 км/ч. В светлата част на деня се случи инцидентът. Времето беше
нормално. Не беше мокра настилката, имаше добра видимост. Участъкът беше
прав, с лек завой. Инцидентът стана по пътя на излизане от с. Борино в посока
гр. Доспат, на 50 – 100 метра от последната къща, но преди табелата. Това е
прав участък. Доколкото си спомням нямаше кола в насрещната лента. Нямам
представа дали след мен е имало други участници в движението. Преди
инцидента ние си говорихме с ищцата. Следях си пътя. Говорихме без да се
обръщам с лице директно към нея. Не помня дали съм ползвал спирачки
преди инцидента. Впоследствие се оказа, че имам заболяване – сънна апнея.
Това заболяване се диагностицира след инцидента. Аз трябваше да взема
някакви мерки, да видя защо съм загубил съзнание. В автомобила бяхме само
ние двамата. Непосредствено след инцидента отчасти помня, отчасти не
помня какво се случи. Спомням си, че г-жа Г. ме пита: "Какво стана? Какво
направи? Какво стори“ и после след няколко минути дойдоха някакви
3
момчета, за да помогнат на ищцата да излезе. Вероятно са ни видели от
бензиностанцията. Мястото от ПТП до бензиностанцията е около 200-300
метра. Тези момчета ми отвориха вратата, иначе сам си слязох. Момчетата
помогнаха на ищцата да слезе. Някой е повикал линейка. Първо дойдоха от с.
Борино лекарите, тогава дойде и линейката. Аз си излязох от моята врата, а
ищцата излезе от вратата от нейната страна. На мен ми отвориха вратата,
защото не можеше да се отвори. Помогнаха ни. За времето от инцидента до
идването на медицинските лица се намирах в обсега на мястото на инцидента,
не съм се отдалечавал. Дойдоха медицински лица и полиция. Сложиха ищцата
да легне докато дойде медицинска помощ. Лекарите нещо я питаха, как се
чувства. Аз бях от другата страна, защото се събраха доста хора там. Даже
двамата лекари дойдоха. Бях от другата страна на автомобила. Ищцата я взеха
с линейката на бърза помощ. Мен не ме взеха с линейката, само ищцата взеха.
Ищцата беше с колан, като тръгна от с. Михалково и когато вече ми викаше,
тези момчета за 5-10 минути докато дойдат, тя се опитваше да излезе, беше
откопчала колана, за да излиза. Това е служебен автомобил, с който стана
пътният инцидент. Не мога да кажа коя година е произведен. Не мога да кажа
автомобилът дали има въздушни възглавници. При инцидента не се беше
отворила въздушна възглавница – нито за мен, нито за ищцата. Аз съм
технически ръководител във фирма „Доспат лес“ ЕАД и ние двамата бяхме на
обекта. Пътувахме с ищцата служебно. Не си спомням, че автомобилът се е
преобърнал, но впоследствие разбрах, че това е станало. Имаше деформации
по купето на автомобила, като основната деформация е на страната, на която
беше ищцата.
След даване на показанията свидетелят беше освободен от съдебната
зала.
Адв. П.: Искам да допълня исковата молба, с оглед разпита на
свидетеля. Правя следното уточнение на исковата молба: в случай, че се
установи по делото, че процесното произшествие е настъпило вследствие на
това, че на водача му е прилошало, то твърдя, че при това положение
застрахователя отговаря за заплащане на обезщетението. Не мога да посоча
точен член от Кодекса на застраховането, но ако съдът ми даде възможност, с
една молба ще конкретизирам направеното искане.
Юрк. К.: Искам да допълня отговора на исковата молба, като оспорвам
4
така направения иск като неоснователен, тъй като при разпита на свидетеля по
наше искане стана ясно, че инцидентът се е случил в и по време на изпълнение
на трудовите задължения на ищцата и на свидетеля, във връзка с което твърдя,
че имуществените и неимуществените разходи следва да бъдат поети от
работодателя, а не от застрахователя на автомобила. И в тази връзка искам да
направя нови доказателствени искания: на основание чл. 190 от ГПК моля да
задължите ищцовата страна да представи информация дали има сключена
застраховка във връзка с изпълнение на трудовите си дейности и информация,
ако има такава, дали са й изплащани обезщетения от работодателя. Отделно от
това, на основание чл. 186 от ГПК моля да изискате от работодателя на
ищцата информация дали преминават работниците и служителите им
регулярно медицински прегледи, във връзка с изпълнение на трудовата им
дейност и ако такива са провеждани, дали са установени на някои от лицата
заболявания, които да възпрепятстват изпълнението им на заеманите от тях
позиции, в случая като шофьор на автомобил на водача на застрахования при
ответника.
Адв. П.: Възразявам срещу всички доказателствени искания, направени
от ответната страна. Досежно искането за допълване на отговора на исковата
молба предоставям на съда. Налице е сериозно смесване на отговорностите,
които следва да се носят в процеса. В случай, че насрещната страна се опитва
да докаже трудова злополука, то същата следва да бъде установена чрез други
доказателствени искания.
Юрк. К.: В днешното съдебно заседание стана ясно, че инцидентът се е
случил в изпълнение на трудови задължения – факти и обстоятелства, които
не са изложени в исковата молба. В тази връзка направените от нас
доказателствени искания са да установим дали ищцата е обезщетявана един
път за този инцидент от своя работодател и ако същата е обезщетявана във
връзка с трудова злополука от своя работодател, то не следва да бъдем
привличани като отговорни за инцидента по така предявения иск като
застраховател на автомобила. Отделно от това, следва да се уточни по какъв
начин е характеризиран инцидента - дали е характеризиран като трудов или
същият не е характеризиран като такъв и във връзка с изясняване на тези
съществени факти и обстоятелства са и нашите доказателствени искания.
Адв. П.: Уважаема госпожо Председател, колегата продължава да не е
5
наясно какво иска. Доказателствените искания продължават да са неотносими
към това, което по някакъв начин се опитва да конкретизира в залата
процесуалният представител на ответника. Противопоставям се изцяло срещу
доказателствените искания на ответната страна, направени сега в съдено
заседание. По отношение на това дали е трудова злополука или не е процесния
инцидент, то специално да се отбележи, че ищцата е пострадала в пътно-
транспортно произшествие от водач, застрахован при ответника. По случая е
водено ДП, което е приложено по делото.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката М Г., която бе призована в
залата, за да даде своите показания.
Св. Г.: Аз съм омъжена за сина на ищцата. От 2009 г. съм омъжена.
Миналата година на 8 април тя претърпя ПТП. Съпругът ми се обади по
телефона и ми каза, че майка му е катастрофирала, че й е доста тежко
положението и не знае в коя болница ще я карат. Тъй като аз се намирах в
Девин, когато той ми се обади, впоследствие разбрахме, че линейката ще
спира в болницата в гр. Девин и аз отидох до болницата, и после ми казаха, че
са я закарали в болницата в гр. Пловдив, казаха, че няма да се справят, не знам
точно, но казаха, че е много тежко и по-добре да е в Пловдив. В болницата в
гр. Пловдив аз я посетих. Тя беше там цял месец. Първоначално една седмица
беше в интензивно отделение. Макар че ходихме всеки ден, не можехме да я
видим. След това, като я преместиха от интензивно отделение ние успяхме да
я видим и се наложи през цялото време тя да има придружител. В началото
бях аз, после беше моята майка, понеже аз работя и имам малки деца. Нямаше
как да стоя през цялото време там. Първата седмица много трудно даваха
информация от болницата. Първоначално ищцата беше в интензивно
отделение. За първи път, когато я видях в болницата, тя беше в много лошо
състояние, цялата беше насинена, издрана. Все едно не можеше да
функционира. Седеше на леглото и нищо не правеше. Не можеше да става
сама. Изпитваше много силни болки, особено в раменната област, в гърба и
във врата. При дишане я болеше, когато диша, защото се оказа, че има доста
счупени ребра. Лекарите ни казаха, че има над 10 счупени ребра и то на
няколко места, белият дроб е контузен, най-вероятно от ребрата. Най-тежките
наранявания бяха счупените прешлени. Имаше различни охлузни рани, на
главата имаше неприятна рана, зъб имаше разклатен. Това в момента си
спомням. Със съпругът ми я закарахме от гр. Пловдив първоначално в гр.
6
Девин, в апартамента, който ползваме, защото тя не можеше сама да се
обслужва. Остана при нас около една седмица. По време на пътуването беше
много стресирана, през цялото време тя се караше на съпруга ми, че кара
много бързо. Тя изпитваше болки по време на пътя, всъщност и до сега
изпитва болки. Първоначално след изписването от болницата първата седмица
тя остана при нас, след това се премести в с. Змеица, където по принцип
живее, но се наложи всеки ден ние да се прибираме от гр. Девин, защото тя не
можеше да се обслужва. Със съпруга си живее там. Тя не можеше да се изкъпе
сама, да отиде до тоалетна. За готвене, за чистене, нищо не можеше да прави
сама. Около един месец беше на легло след изписването. Съпругът й
помагаше доколкото може, но и той беше в депресивно състояние. Той през
цялото време повтаряше, че без нея нищо не му остава, такива някакви мисли
го бяха налегнали. И в болницата доколкото имах възможност бях
придружител и след като тя се прибра в къщи, пак бях. В болницата, когато аз
се наложи да се върна на работа, майка ми поемаше основно грижата. След
това идваше и в дома й в с. Змеица. През този месец моите грижи включваха
дейности лично за нейните нужди - помагане при обличане, помагане при
ползване на баня, тоалетна, готвене, почистване на жилището. Всичко, което е
нужно, за да функционира. Тя се притесняваше от тази ситуация. Тя по
принцип е човек, който обича да помага, дори и тя да не се чувства добре,
затова й беше супер неприятно, че в толкова дълъг период тя зависеше от
някой друг. Фактът дори, че тя не може сама да отиде до банята. Двама сина
има. Моят съпруг също помагаше. Сама не мога да я вдигна, когато се наложи
от леглото да я вдигна. Другият й син живее в гр. София. Той също дойде с
неговата съпруга, но за по-кратко време, защото нямаха възможност. Най-
много болки тя изпитваше във врата, защото в гр. Пловдив се наложи да й
слагат импланти - за счупените прешлени, за да крепят прешлените и
съответно много са й ограничени движенията в горната част на тялото. Гърбът
й е много схванат, почти всеки ден ми се оплаква от това. Болеше я много и в
областта на ребрата. Дори малко да се задъха, изпитва болки в ребрата,
кръстът я боли. Това й се отрази и на съня. Доколкото ми е споделяла, не може
добре да се обръща докато е в леглото, не може да се изправи. След
изписването изобщо не можеше сама да стане. Конкретно се оплакваше от
болки в ребрата, от врата и от гърба най-много. Имаше и главоболие. В
момента продължава да я боли врата, гърба, много лесно се задъхва и
7
съответно я боли зоната около ребрата. Върна се на работа, от около 6 месеца.
Работи в една фирма за дърводобив в гр. Доспат. Работи като лицензиран
лесовъд. Тя преди това всеки ден пътуваше някъде във връзка с работата си,
понеже работата й е свързана с посещение на обекти. Същата е длъжността й,
но не може да посещава обектите на място, не може да ходи по търгове. Като
цяло изобщо не обича вече да пътува. Всеки път, когато я возим с нас, аз я
виждам как се хваща за дръжката на вратата на завои. Наложи се да провежда
рехабилитация, но не си спомням колко време. Може би пак около месец да е
било. В гр. Доспат се провеждаше рехабилитация. Сега не може да извършва
физическа дейност и продължително натоварване. Тя си поддържаше и
градината преди, и по двора каквото имаше за правене. Сега даже й е трудно
да слага дърва в котела и не може изобщо да вдига тежки неща. Веднага се
задъхва, понякога й се вие и свят. Според мен има промяна в поведението й
след ПТП, защото тя обичаше да прави планове. Такъв човек беше –
организиран, който иска да знае, сега като че ли се е отказала от планиране на
нещата напред. По-лесно се ядосва, по-често е в лошо настроение. Като цяло е
променена и то не в хубава посока. Конкретно диагноза като медицинско
наименование аз не мога да кажа, дори и да са ми казали, знам, че й бяха
счупени прешлените и че цялото състояние е много опасно във връзка с
гръбначния мозък, който минава от там. Казаха, че самата операция е сложна
и застрашаваща, изходът може да е всякакъв. Една седмица беше в интензивно
отделение. След това в неврохирургия пролежа, и след това я изписаха. След
изписването й се налагаше да посещава лечебни заведения, но не с престой,
много пъти й се налагаше да й вадят конци от тази рана. Мисля, че не се е
налагало хоспитализиране за дни, освен за рутинни манипулация, освен това,
че и до момента й вадят конци от тази рана, която е на врата, където й слагаха
импланти. Преди инцидента е нямала телкови решения. Тя беше с
късогледство, което продължава. Друго не мога да кажа. Оплаквала се е от
нормални неща - от главоболие, от някакви дребни болки, но не е било нещо
хронично. Тя не е шофьор. Тя е посещавала обектите със служител от
фирмата, който я е возил. Някой я е вози винаги. Това ми е споделяла. В
момента тя се придвижва самостоятелно, но си има болки. Свекърва ми живее
в с. Змеица и живее със съпруга си. Ние живеем в гр. Девин и в с. Змеица, в
смисъл, че през седмицата сме в гр. Девин, защото там работим и там учат
децата. В събота и неделя почиваме – понякога се прибираме в с. Змеица,
8
понякога не, но основно живеем в гр. Девин. Ние отделно живеем от ищцата в
с. Змеица. Всеки ден пътувахме до с. Змеица след работа. Къпането се
извършваше вечер, когато аз съм там. През останалото време, когато се
налагаше да посети тоалетната, майка ми е ходила понякога, съпругът й, т. е.
свекър ми й е помагал. Разстоянието от гр. Девин до с. Змеица е 30 км. в
едната посока. Памперси ползваше в болницата, след като се прибра в къщи -
не. Аз я посещавах след работа и съм си вземала почивка от работа, за да
поема грижите по нея. Свекърва ми е пенсионер. И преди инцидента е била
пенсионер. Преди посещаваше обектите, защото там има много шофьори в
тази фирма. Те се занимават с транспорт и винаги е имало кой да я закара. Тя е
ходила и по търгове, ходила е и по обекти в гората. В момента пътуването й е
трудно, притеснява се. Освен това в гората не може да отиде, защото бързо се
изморява и малко безпредметно е да ходи там. По-ограничени двигателни
движения има. След произшествието припадания не съм сигурна дали е
имала, но на два пъти падна на улицата, пак счупи очилата, но не мога да кажа
какво точно е станало тогава.
Съдът пристъпи към разпит на св. Л. Тр..
Св. Трампова: Знам за какво съм тук. Ищцата беше изцяло безпомощна
след пътния инцидент. С много силни болки, постоянно беше на
обезболяващи. Веднага след инцидента тя беше в болница – в „Св. Георги“ в
гр. Пловдив. След като излезе от интензивното, аз изцяло поех грижите за нея.
Един месец тя лежа в болницата в гр. Пловдив. След като я изписаха, тя беше
на легло. Аз тогава не бях редовно при нея, защото не сме от едно населено
място, но я посещавах. Не помня точно колко време. По телефона се чувахме,
посещавах я когато можех, за да я видя, да й помогна. Аз отивах за цял ден,
защото нямах превоз да се върна веднага. Изминавах около 20 км. от с. Любча
до с. Змеица. Аз живея в с. Любча. Имаше нужда да се обгрижва по
отношение на хранене, по отношение на личната хигиена, тя беше
неподвижна. Изпитваше много силни болки, постоянно й давах обезболяващи.
Болките бяха в областта на гръдния кош, на гръбнака отзад, прешлените.
Операция на прешлените й бе извършена. Имаше счупени ребра, счупени
прешлени. Първата операция не беше сполучлива. Наложи се втора операция
в рамките на този един месец, когато беше в болницата. Имаше и счупен зъб,
но не знам кой зъб беше. Много време не е спала спокойно. Неудобно й беше
да я обгрижвам, но нямаше избор. Тя не е свикнала друг да се грижи за нея.
9
Преди това беше самостоятелна. До скоро й вадеха конци от операцията,
болки си има. Работи. Тя не е за тежък физически труд. Работата й не е
свързана с тежък физически труд. Работи в канцелария. Преди ходеше по
обекти, сега не ходи. След около 6 месеца след инцидента тя се върна на
работа. През този период тя се възстановяваше. Правеше рехабилитация в гр.
Доспат, в медицинския център. Сега не съм при нея, не мога да кажа точно
какво е емоционалното й състояние, но не е напълно възстановена. Има до
известна степен промяна в нейното настроение. Ищцата живее със съпруга си
в домът им. Той й помага. Дъщеря ми и зет ми когато са там, и те помагат.
Когато беше в болницата, аз я къпех. В къщи вече мъжът й явно й помага, не
знам. В болницата и дъщеря ми идваше, но основно аз поех грижите, защото
тя си има семейство, аз предложих да поема грижите. Тежко й беше
състоянието – човек на легло, неподвижен. Много болки имаше, силни болки
и беше постоянно на болкоуспокояващи лекарства. Беше уплашена. След като
излезе от интензивното отделение, един-два дена беше дъщеря ми при нея,
след това аз поех грижите. Не съм сигурна в какво точно отделение я
преместиха след интензивното, но в същата болница. В болницата оставах да
преспивам. В болницата бях при нея до изписването й. Помощта ми беше
изцяло по отношение на хранене, по отношение на лични хигиена, даване на
лекарства. Изцяло поех грижата за нея. Има и медицински лица в болницата,
но някои неща аз й давах, като болкоуспокояващи. Отначало тя беше на
памперси, сменях й памперсите. Не изцяло след изписването поех грижата. Не
сме от едно населено място, ходех от време на време, но не изцяло.
Периодично ходех. Аз не съм шофьор, с автобус се придвижвах. Сутрин ходих
и надвечер се връщах с автобуса. Не всеки ден. Когато аз не съм била там,
съпругът й се е грижил за нея, тя не е оставала изцяло сама. Той е пенсионер.
Постоянно си е в къщи. Не съм сигурна колко време е посещавала
рехабилитация, защото нямах преки наблюдения, но знам, че е ходила на
рехабилитация. За този период има медицински предписания за изписване на
нови очила. Не знам от къде е това предписание. Имало е разходи във връзка
с подобряване на условията, но не помня точно за какво.
Свидетелката след даване на показанията бе освободена от залата.
Адв. П.: Госпожо Председател, моля да укажете на ответната страна да
конкретизира доказателствените си искания във връзка с нововъведените
10
възражения в днешно съдебно заседание. Така формулираните са неотносими
във връзка с трудовата злополука.
Юрк. К.: Считам, че стана ясно на съда какви са същите и моля да
позволите да се ползваме от същите. С оглед на това, че ищцовата страна
счита, че са безпредметни, няма пречка съдът да ги допусне и да се ползваме
от същите, с оглед изясняване на всички факти и обстоятелства, тъй като
считам, че първоинстанционният съд следва да се снабди с всички необходими
доказателства, за да може да отсъди по справедливост.
Съдът намира, че искането за допускане на съдебна автотехническа
експертиза е основателно, тъй като това доказателство се явява относимо,
допустимо и необходимо, а искането е направено преди изтичане на
преклузивния срок, и затова следва да бъде назначена съдебна автотехническа
експертиза, вещото лице по която след като се запознае с документите по
делото да отговори на следните въпроси:
1. Какъв е механизмът на настъпване на процесния инцидент, като
изготви и скица на мястото?
2. Каква е била пътната характеристика в района на
местопроизшествието – пътното платно, пътните знаци, маркировката и др.
към момента на настъпване на инцидента?
3. Каква е била скоростта на лекия автомобил преди удара и към
момента на удара?
4. Каква е била посоката на движение на лекия автомобил преди удара?
5. Къде е настъпил ударът – в кои части на лекия автомобил и в какъв
обект? След настъпване на удара имало ли е завъртане и/или преобръщане на
автомобила?
6. Има ли деформации вътре в салона на автомобила и дали същите са
доведи до нараняване на С. Г.? Къде се е возила С. Г.?
7. Каква е била видимостта предвид метеорологичните и другите
условия и могъл ли е водачът на автомобила да предотврати процесното ПТП?
8. Възможно ли е инцидентът да е настъпил вследствие неравности или
други препятствия на мястото на инцидента?
9. Лекият автомобил оборудван ли е с предпазни средства като колани,
еърбеци и други подобни, с оглед годината на производство и ищцата
11
използвала ли е предпазен колан, предвид наличните по делото материали,
както и имало ли е отворени еърбеци след инцидента?
Експертизата следва да бъде възложена на вещото лице Ил. Н. при
депозит в размер на 800 лв., дължими по равно от двете страни, с оглед
разпределението на доказателствената тежест. Съдът следва да укаже на
страните да внесат съответния депозит в размер на по 400 лв. всяка една от тях
в седем дневен срок, считано от днес, като им бъде указано, че ако не внесат
депозита и не го представят в дадения срок, експертизата няма да бъде
изготвена и определението за назначаването й ще бъде отменено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Назначава съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която
след като се запознае с доказателствата по делото да отговори на следните
въпроси:
1. Какъв е механизмът на настъпване на процесния инцидент, като
изготви и скица на мястото?
2. Каква е била пътната характеристика в района на
местопроизшествието – пътното платно, пътните знаци, маркировката и др.
към момента на настъпване на инцидента?
3. Каква е била скоростта на лекия автомобил преди удара и към
момента на удара?
4. Каква е била посоката на движение на лекия автомобил преди удара?
5. Къде е настъпил ударът – в кои части на лекия автомобил и в какъв
обект? След настъпване на удара имало ли е завъртане и/или преобръщане на
автомобила?
6. Има ли деформации вътре в салона на автомобила и дали същите са
доведи до нараняване на С. Г.? Къде се е возила С. Г.?
7. Каква е била видимостта предвид метеорологичните и другите
условия и могъл ли е водачът на автомобила да предотврати процесното ПТП?
8. Възможно ли е инцидентът да е настъпил вследствие неравности или
други препятствия на мястото на инцидента?
9. Лекият автомобил оборудван ли е с предпазни средства като колани,
еърбеци и други подобни, с оглед годината на производство и ищцата
12
използвала ли е предпазен колан, предвид наличните по делото материали,
както и имало ли е отворени еърбеци след инцидента?
Възлага експертизата на вещото лице Ил. Н. при депозит в размер на
800 лв., дължими по равно от двете страни.
Указва на страните, че в 7-дневен срок, считано от днес да внесат по
сметката на съда за вещи лица и свидетели депозити в размер на по 400 лв.
всяка от тях и в същия срок да представят по делото доказателства за това.
Указва на страните, че ако не внесат депозитите и не ги представят в
дадения срок в съда, експертизата няма да бъде изготвена и определението за
назначаването й ще бъде отменено.
Съдът намира, че с оглед предоставената възможност за С.ране на
допуснатите доказателства следва да отложи делото за нова дата, като
предложи на страните 24.09.2025 г., на която адв. П. възрази, че не е удобна,
и затова
О П Р Е Д Е Л И:
Отлага делото и го насрочва за 8.10.2025 г. от 11:00 часа, за която дата
и час страните редовно уведомени в днешно съдебно заседание. Да се призове
вещото лице след внасяне на депозита.
Заседанието се закри в 12:30 ч.
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
13