Р Е Ш Е Н И Е
№260023
гр. Пловдив,14.10. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито
заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
при
участието на секретаря Нина Стоянова и в присъствието на прокурора Виктор Янков,
като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 391 по описа за
2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и
трета от НПК.
С Определение от 28.05.2020г. по НОХД №
199/2020г. на РС – Казанлък е одобрено постигнатото споразумение между прокурор
от Районна прокуратура – Казанлък, подсъдимия И.К.П. и неговия защитник, с
което той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 194, ал.1
от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2,б.“б“ от НК му е определено
наказание „Пробация“, включващо пробационните мерки „Задължителна регистрация
по настоящ адрес“ за срок от 3 години с явяване и подпис пред пробационен
служител три пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, двете за срок от 3 години.
Тъй като постановеното определение е
окончателно, същото е влязло в законна сила на 28.05.2020 г. и не подлежи на
касационна проверка.
В шестмесечен срок от влизане на
съдебния акт в сила, на 24.07.2020 г., на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422,
ал.1, т.5 от НПК е постъпило искане от Главния прокурор на Р. България за възобновяване
на наказателното производство.
В искането се твърди, че в хода на протеклото
по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е
било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяване на
съдебен акт, при съществено нарушение и на процесуалните правила – основания за
възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348,
ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът не е спазил и разпоредбите на чл.382,
ал.5 и ал.7 от НПК, като вместо да предложи на страните промени в
споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със закона, сред които
са и въпросите от кръга на визираните в чл.381, ал.5, т.1 - 5 от НПК, касаещи
правната квалификация на деянието, вида и размера на наказанието, с което е
нарушил и процесуалните правила.
Нарушението на материалния закон е налице,
тъй като незаконосъобразно е квалифицирано деянието по чл.194, ал.1 от НК, при
наличието на данни за извършването му на 03.09.2019 г., след като деецът е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление и е изтърпявал
наложеното му наказание. Тези данни обуславят материално-правните предпоставки
на чл.28, ал.1 от НК за „повторност“, като са от значение за правната
квалификация на инкриминираното деяние в по-тежко такова по чл.195, ал.1, т.7
от НК, съобразно което следва да се определи и размерът на наказанието.
В тази връзка се
иска, на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК, възобновяване на наказателното
производство и отмяна на определението на РС – Казанлък от 28.05.2020 г. за
одобряване на споразумение в съдебното производство, като се върне делото за
ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Прокурорът от АП - Пловдив,
намира искането на Главния прокурор на Р. България за основателно по отношение
на сключеното споразумение в нарушение на материалния закон с приложението на неправилната
правна квалификация. С одобряване на споразумението в нарушение на материалния
закон, без да предложи промени в тази насока, съдът е допуснал и съществено
процесуално нарушение.
Осъденият И.П. не се явява,
редовно призован, без уважителни причини, като се прецени, че няма пречка за
разглеждане на делото, съгласно чл. 426, вр. чл. 353, ал.3 НПК.
Пловдивският
апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази
становищата на явилите се страни и извърши проверка за правилността на
постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено
следното:
Искането
на Главния прокурор на Р. България е основателно.
Основните
оплаквания в искането за възобновяване касаят твърдения за нарушение на разпоредба
от материалния закон в Глава втора, Раздел IV от Общата част на НК, свързана с преценката от съда, за
приложимата правна квалификация на инкриминираното деяние, извършено от подс. И.П..
Видно от справката за съдимост,
подсъдимият е бил многократно осъждан, като от значение за правната
квалификация по делото е влязлото в сила на 18.02.2019 г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 1356/2018 г. на РС – Казанлък, с което И.П.
е признат за виновен за извършено на 11.07.2018 г. престъпление по чл.194, ал.1
от НК, за което при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК му е определено
наказание пробация, включващо двете задължителни пробационни мерки със срок от
по 18 месеца. При това положение подсъдимият П. е извършил престъплението по
чл.194, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение по настоящото НОХД № 199/2020
г. на РС – Казанлък, на 03.10.2019 г., след като е бил осъден преди това с
влязла в сила присъда /определението по сключеното предходно споразумение,
съгласно чл. 383, ал.1 от НПК/ за друго такова престъпление и още не е изтърпял
наложеното му за него наказание.
Налице е нарушение на материалния
закон, тъй като тези данни обуславят материално-правните предпоставки на
„повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК и имат значение за правната
квалификация на инкриминираното деяние в по-тежко такова – по чл.195, ал.1, т.7
от НК, съобразно което следва да се определи и размера на наказанието.
Според правната
доктрина и съдебна практика, нарушението на материалния закон води до
опорочаване на постановения съдебен акт, което го прави негоден да породи
своите правни последици и се явява касационно основание, налагащо неговата
отмяна.
Въпреки наличните
данни за съдимостта на И.П., прокурорът не е повдигнал обвинение по горепосочения законов текст, като е внесъл в Районния съд обвинителен
акт, а впоследствие съдът след провеждане на разпоредителното съдебно заседание
е одобрил и постигнато със защитата споразумение по чл.194, ал.1 от НК.
За разлика от
постигането на споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, при
внесен в съда обвинителен акт, преди постигането на споразумение в съдебното
производство, задължително се провежда разпоредително съдебно заседание. На
него, след изслушването на страните, съдът трябва да се произнесе с
определение, дали на досъдебното производство е било допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, но не и по отношение на неправилното
приложение на материалния закон, досежно предложената в обвинителния акт правна
квалификация. И ако не се констатират подобни нарушения на процесуалните
правила, при продължаване на съдебното производство по общия ред, в края на
съдебното следствие, по инициатива на прокурора, би могло да се измени
обвинението по реда на чл.287, ал.1 от НПК, вкл. и с повдигането на обвинение
за прилагане на закон за по-тежко наказуемото престъпление. В противен случай,
дори и да са налице подобни несъответствия, ако липсва изменение на обвинението
в горния смисъл, съдът с присъдата ще следва да се произнесе по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение за по-леко наказуемото по правна квалификация престъпление,
като не би могъл да влоши положението на подсъдимия[1].
Но ако след провеждане на разпоредителното съдебно заседание е изявена
готовност от страните за сключване на споразумение, тогава по аргумент от чл.252,
ал.1 от НПК, първоинстанционният съд директно трябва да продължи съдебното
производство при условията на Глава 29 от НК. В противен случай, съгласно
чл.248, ал.5, т.4 от НПК насрочва продължаването му по общия ред, като преди
приключване на съдебното следствие би могъл да се произнесе по сключеното впоследствие
споразумение.
При тези две
хипотетични възможности за сключване на споразумение за решаване на делото в
съдебно заседание, съдът за разлика от приключването на производството по общия
ред /с присъда в рамките на повдигнатото обвинение с обвинителния акт или
измененото такова по реда на чл.287 от НПК/, дължи произнасяне по определени, основни
въпроси, обект на сключеното между страните споразумение, което при евентуално
одобрение би имало характер на влязла в сила присъда.
Затова и
неслучайно законодателят в особеното производство по Глава 29 от НПК, независимо
от начина му на протичане, е предвидил като задължителни условия за одобряване
на споразумението,
че то не трябва да противоречи на закона и морала. С оглед на правомощията си по чл. 384, вр. чл. 382, ал. 7 от НПК Районният съд е
имал задължение да провери дали
постигнатото между страните споразумение не противоречи на закона, респ. за правилността на
квалификацията на деянието, което не е налице, предвид последното
осъждане на П.. При
предложената от прокуратурата и възприета
в
споразумението неправилна квалификация по
чл.194, ал.1 от НК, вместо тази на чл.195, ал.1, т.7, вр. чл. 28, ал.1 от НК, съдът е следвало
да не одобрява споразумението и съгласно чл. 382, ал. 8
от НПК, да върне делото на
прокурора[2].
В резултат на липсата на
внимателна проверка от страна на Районния съд, който не се е съобразил с тези императивни изисквания, се е стигнало до
нарушение на материалния закон, което
като последица е довело до нарушение на процесуалните правила във връзка с
одобряването на сключеното споразумение по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр.
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. За
отстраняването им е необходимо определението, с което е одобрено
споразумението да бъде отменено, а делото върнато
за ново разглеждане на Районен съд - гр. Казанлък в стадия на разпоредителното съдебно
заседание за обсъждане и произнасяне по въпросите, предвидени в чл. 248, ал.1 -
6 от
НПК.
При повторното
разглеждане на делото, след изслушването на страните ще трябва отново да се
прецени по какъв ред да се проведе – по общия или някое от предвидените особени
производства в НПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т.
1 от НПК, Пловдивския апелативен съд,
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 199/2020г. на Районен съд
– Казанлък, като ОТМЕНЯ постановеното по него Определение
от 28.05.2020 г. за одобряване на постигнатото споразумение между прокурор от
Районна прокуратура – Казанлък, подсъдимия И.К.П. и неговия защитник, с което
той е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал.1 от НК,
като при условията на чл.55, ал.1, т. 2, б. „б“ от НК му е определено наказание
„Пробация“ и ВРЪЩА делото на съда за
ново разглеждане от друг състав в стадия на разпоредителното съдебно заседание.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.