Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, 24.07.2018г.
В
И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при секретар Галина Славова
като
разгледа докладваното от съдията Петкова
в.гр.
дело № 1467 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба на И.В.В., ЕГН **********, чрез назначения му
особен представител, и е срещу решение №570/14.02.2018г., постановено по гр.д.
№10595/17г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в, с което е осъден въззивника да
заплаща в полза Б.В.А., ЕГН********** ***, партер, действаща в качеството си на
майка и законен представител на детето А.И.В. ЕГН **********, издръжка в размер
на по 150лв. месечно с падеж пето число
на месеца за който се дължи сумата, считано от датата на сезиране на
съда-27.07.2017г., заедно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
настъпването на обстоятелства за нейното изменение или прекратяван, както и в
частта, която е осъден въззивника да заплати в полза Б.В.А., ЕГН ********** ***,
партер, действаща в качеството си на майка и законен представител на детето А.И.В.
ЕГН********** издръжка в размер на по 150 лв. месечно за времето от една година
на зад считано от датата на сезиране на сада-27.07.2017г., заедно със законната
лихва от 27.07.2017г. до окончателното изплащане на сумата. В жалбата се
излага, че решението е недопустимо, поради произнасяне по недопустим иск-
наличие на противоречие между петитум и обстоятелствена част. Твърди се, че
няма припознаване, свидетелските показания са неправилно интерпретирани. Моли
се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете. Моли за отсрочено
изпълнение.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата Б.В.А., с който жалбата се оспорва.
Излага, че детето има ежемесечни нужди от средства за храна и облекло. Моли
решението да бъде потвърдено.
Контролиращата страна ДСП гр. Варна не е изразила
становище по жалбата.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл. 143 и 149 СК се
излагат следните твърдения от страните:
Ищцата А., действаща в качеството си на майка и
законна представителка на малолетното дете А.И.В., излага в исковата си молба, че с ответника И.В.В.
живеели на съпружески начала от 2012г. Поради нежеланието на ответника да
работи и начина му на живот, страните многократно са се разделяли и събирали. От
съвместното им съжителство на ***г. им се родил син А.. От раждането до
настоящия момент грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети
изцяло от майката. Твърди, че е безработна и не може да покрива месечните нужди
на детето, плаща наем, храна, облекло и т.н. Моли ответникът да бъде осъден да
заплаща издръжка в размер на 150 лв. месечно, считано от подаване на иска,
както и една година назад преди предявяването му. Претендира присъждане на
възнаграждение в полза на адвоката по реда на чл.38 ал.1 т.1 ЗА, тъй като й е
оказана безплатна правна помощ.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът И.В. чрез назначения му особен
представител оспорва иска. Твърди, че производството е недопустимо, тъй като не
е ясно колко иска са предявени. Сочи, че не дължи издръжка. Оспорва размера на
адвокатския хонорар.
Контролиращата страна ДСП Варна не е изразила
становище по конкретния размер на издръжката.
ВОС
като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното
копие от удостоверение за раждане страните по делото са родители на детето А.,
родено на ***г. Няма ангажирани доказателства страните да са били в брак. Б.А.
има още едно дете, родено на ***г.- К. Ж. А., което е от друг баща.
Представено е копие от
договор за наем на недвижим имот от 27.01.2016г., от което се установява, че
ищцата е наемател на жилище при договорено наемно възнаграждение в размер на
400 лв.
От извършената справка от
НОИ се установява, че ответникът не е получавал парични обезщетения за
безработица и няма данни за размера на осигурителния доход.
Разпитаната по делото
свидетелка М. Г. излага, че страните отдавна не живеят заедно и само майката
полага преки и непосредствени грижи за детето. Не й е споделя бащата да дава
издръжка, да изпраща подаръци за рождени дни на детето или за Коледа.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
правни изводи:
Исковете
намират правното си основание в нормата на чл.143 и чл.149 СК.
Същите са допустими както занапред, така и за
период едно година преди завеждане на иска. Уточнени са претенциите, поради
което и възраженията в обратния смисъл са неоснователни. Припознаването, което
се твърди, не променя основанието на иска, а е с оглед ангажиране отговорността
на ответника по чл.143 и 149 СК. Решението е постановено по допустими искове и
е валидно.
Нормата на чл.143 СК повелява, че всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия
на живот, необходими за развитието на детето, като изрично ал.2 на цитираната
норма предвижда, че издръжка се дължи независимо от това дали родителите са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Предвид това и
доколкото е безспорно, че въззиваемият е баща на детето А.,то и същият е
задължен да му заплаща издръжка.
Детето
е на двегодишна възраст към момента, като не посещава все още детски заведения,
а се отглежда от своята майка. Същото има присъщи за възрастта му потребности
от храна, дрехи, обувки, както и необходимост от средства за закупуване на
бебешки принадлежности, играчки и т.н. Не се твърдят и не се установяват някакви
специални нужди на детето. Няма ангажирани доказателства бащата от своя страна какви
доходи реализира. Но доколкото същият е в трудоспособна възраст, то би могъл да
реализира доходи в размер на поне средната работна заплата от около 1 000
лв. месечно. Няма ангажирани доказателства въззиваемата да реализира месечен
доход, а и предвид възрастта на детето и установеното, че същата полага грижи
за детето си, то и получаваните от нея
доходи са от обезщетения за отглеждане на детето. Няма данни същата да притежава жилище или друг недвижим имот, а е
безспорно че заедно с детето ползва жилище, за което заплаща наем в размер на
400 лв. Няма спор между страните, че майката полага и преките и непосредствени
грижи за децата.
Затова
и като съобрази възрастта на нуждаещото се от издръжка лице- 2 години, с присъщите
му за тази възраст потребности и нужди, които следва да бъдат задоволени от
гледна точка на облекло, храна, играчки, други битови нужди, съдът намира, че
за детето А. следва да бъде определена издръжка в размер на 230 лв. От така
определената месечна издръжка сума от 150 лв. следва да бъде поета от бащата И.В.,
а останалата част от 80 лв. - от майката. Така определената издръжка е
съобразена с възможностите на родителите в съответствие с нормата на чл.142 СК.
Определената издръжка, която бащата следва да заплаща, не надвишава значително
и минималната такава, която съобразно чл.142 ал.2 СК възлиза на 127,50 лв. По
изложените по-горе съображения предявеният иск следва да бъде уважен до размер
на 150 лв. месечно, които бащата следва да заплаща с падеж пето число на месеца,
за който се дължи, считано от 27.07.2017г., ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска, до
настъпването на причини, обуславящи нейното изменяване или прекратяване, на
осн. чл.143, ал.1 от СК. Издръжката следва да бъде присъдена, считано от
предявяване на иска. Това е моментът, от който ответникът е поканен да заплаща
такава и по аргумент на обратното на т.17 от Постановление№5/70г. на Пленума на
ВС, касаеща служебно присъжданата издръжка, когато е поискана от ищеца, същата
се дължи от подаване на исковата молба. Решението на ВРС следва да бъде
потвърдено.
По иска с правно основание чл.149 СК:
Установи се по безспорен начин, че през процесния
период от 27.07.2016г. до 27.07.2017г. само и единствено майката е полагала
преки и непосредствени грижи за детето. Нуждите на детето А. са били идентични
и през процесния период, Затова и съставът приема, че бащата следва да бъде
осъден да заплати общо сумата от 1 800 лв. за периода от 27.07.2016г. до
подаване на иска- по 150 лв. месечно. Решението на ВРС следва да бъде
потвърдено и в тази част.
Предвид направеното искане и на осн. чл.38 ЗА и
чл.78 ал.1 ГПК в полза на адв. Паскалиев следва да бъдат признато адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв., което въззивникът следва да бъде осъден да
му заплати.
Дължимата пред настоящата инстанция държавна такса
е в размер на 144 лв., която на осн. чл. 78 ал.6 ГПК въззивникът следва да бъде
осъден да заплати.
Разноски в полза на особения представител не следва
да бъдат определени, доколкото той е назначен за всички инстанции и
възнаграждение му е определено от ВРС.
Искането за отсрочване изпълнението на съдебното
решение е неоснователно. Не са налице данни за моментно влошено имотно
състояние на въззивника, а и предвид характера на производството, обезпечаване
на нуждите на имащо право на издръжка лице, съдът намира, че искането е
неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №570/14.02.2018г., постановено по гр.д.
№10595/17г. по описа на ВРС, ХХХІ-ви с-в.
ОСЪЖДА
И.В.В.,
ЕГН **********,***, м-ст „Евксиноград“, ул.“13-та“ №28А да заплати в полза на
адвокат З.Д. ***, сумата от 300 /триста/
лв. за осъществено пред ВОС безплатно процесуално представителство на Б.В.А..
ОСЪЖДА И.В.В.,
ЕГН ********** ***, м-ст „Евксиноград“, ул.“13-та“ №28А, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС
сума в размер на 144 /сто четиридесет и четири лева/, представляваща
дължима държавна такса на осн. чл.78 ал.6 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отсрочване изпълението на съдебното
решение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.