О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/31.01.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
като разгледа
докладваното от съдията т.дело №204/2016г. по
описа на ВОС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.248 ГПК,
образувано въз основа постъпила молба на адв.Р.Д. от
ВАК за допускане изменение и допълване на постановения съдебен акт по т.дело
№204/2016г. на ВОС – определение №3820/28.11.2016г., в частта за разноските
присъдени на ответниците по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв.
като същите бъдат изчислени в размерите по Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения и присъдени и за
останалите двама доверители, а не само за единия от тримата ответници. В
молбата се излага, че адв.възнаграждение следва да
бъде присъдено за осъщественото процесуално представителство за всеки от
ответниците отделно по едно възнаграждение за всеки от тях.
В
срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ
АД, ЕИК *********, София чрез адв.Г.Б. от САК за
неоснователност на молбата по чл.248 ГПК. Твърди се, че адв.възнаграждение
съгласно ЗА се присъжда еднократно за осъщественото процесуално
представителство по спора съгласно чл.38, ал.2 ЗА, а не се присъжда спрямо
всяка едно от представляваните от адвоката лица. Отделно от това се твърди, че
не са налице предпоставките на чл.38 от ЗА за
присъждане на такова възнаграждение. Според молбата, такова възнаграждение се
присъжда само в случай, че адвоката е осъществил безплатна правна помощ както и
когато насрещната страна е осъдена за разноски по чл.78 ГПК. Тъй като в тежест
на банката не са присъдени други разноски /държавни такси, депозити и др./, то
не следва да бъде присъждано и адв.възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗА, което е последица от присъждане на други съдебни разноски.
Освен това се излага, че процесуалната защита на адв.Д.
за тримата ответници е идентична като всички процесуални действия са извършвани
общо от името и за тримата ответници. Поради това молбата е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение.
Съдът
прецени, че искането по чл.248 ГПК изхожда от легитимирана страна в
производството, същевременно от легитимиран участник в производството –
пълномощника на ответниците; подадена е в срока по чл.248 ГПК, срещу подлежащ
на обжалване акт.
Разгледана
по същество молбата е неоснователна
поради следното:
С постановеното определение
№3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, съдът е отменил хода по
същество по спора и прекратил производството по т.дело №204/2016г. по описа на
ВОС, ТО, по предявените обективно и субективно
пасивно
съединени искове на
ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез адв.Г.И. от
САК срещу Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П.,***, за установяване по отношение на
ответниците, че същите дължат на
банката по договор за потребителски
кредит рег.№ HL33562 от 28.02.2008г. следните суми: главница в размер на 277 854.72 шв.франка ведно със законната лихва
върху главницата от 29.10.2014г. до окончателното изплащане; договорна лихва в размер на 62 603.86 шв.франка, за периода
от 10.12.2011г. до
28.10.2014г. както и такси
в размер на 2 528.64 шв.франка, за периода
от 12.12.2011г. до
28.10.2014г., за които суми ищецът се
е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.дело
№13577/2014г. на 7 състав на ВРС и за които
вземания са извършени предхождащи заповедното производство две цесии, на осн.чл.422 вр.чл.415 ГПК. Със същия
акт съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №13577/2016г. на 7 състав на ВРС, съгласно т.13 от ТР №4/2014г. на
ВКС и осъдил ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София ДА ЗАПЛАТИ на Г.Я.С. – П.,
Я.А.П. и Т.Я.П.,*** сторените от
последните разноски за производството, за адв.възнаграждение,
уговорено по чл.38, т.2 вр.чл.36, ал.2 ЗА в размер на
19 275 лева, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Съдът е изложил
подробно мотиви за постановения диспозитив по чл.78 ГПК вр.чл.38, т.2 вр.чл.36,
ал.2 от ЗАдв., въз основа на което е присъдил възнагрждение на ответниците за осъществената им безплатна
правна помощ от адв.Р.Д. от ВАК. Когато в съдебното
производство насрещната страна дължи разноски,
съгласно чл. 38, ал.2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна
правна защита, има право на
адвокатско възнаграждение,
в размер, определен от съда, което
възнаграждение съдът присъжда на адвоката.
За да упражни
адвокатът това свое право, е достатъчно
да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че
договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, като не се
нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък
на адвоката или материално
затруднено лице. Определеното от съда възнаграждение не може да бъде по-малко от посочения
в Наредбата минимален размер по арг. от чл.36, ал.2
ЗА. Не са налице основания за преразглеждане на определението на съда в частта
за разносите. Съдът намира за неоснователно искането
за присъждане на същия размер спрямо всеки един от представляваните от адв.Д. ответници, т.е. за съобразяване броя на
представляваните лица. Нито в ЗАдв., нито в Наредбата
за определяне размера на възнаграждение на адвоката се съдържат разпоредби,
които да сочат, че определеният размер възнаграждение следва да бъде присъден и
спрямо броя на представляваните лица. От друга страна, в тази хипотеза /чл.38,
ал.2 ЗА и чл.2 от Наредбата/ възнаграждението на адвоката се определя от съда,
а не представлява реално заплатеното по договор между представляваните лица и
пълномощника адвокат. Поради това без значение за тази преценка на съда са
представените отделни пълномощни на адв.Д. от всеки
един от ответниците ведно с молби по чл.38 ЗА за
присъждане нему адв.възнаграждение за безплатно
оказана правна помощ. Съдът намира, че целта на разпоредбата е осигуряване на
възможност на всяко едно лице на квалифицирана правна помощ и гарантиране
същевременно, че пълномощника ще получи възнаграждение за положения труд, но за
съответния вид работа. В случая, адв.Д. е осъществил
процесуално представителство на трима ответници, но по идентичен иск, поради което
и осъществените от него процесуални действия са еднакви за тримата ответници.
Извършената правна помощ по отношение на един от ответниците поглъща
процесуалното представителство и спрямо останалите двама ответници.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на насрещната страна в отговора на Юробанк България АД. Не е необходимо доказване на отделните
хипотези на чл.38, ал.1 ЗА, а е достатъчно да бъде представен договор между
адвоката и лицето ползващо безплатна правна помощ, в който изрично да е посочено
това обстоятелство. Не е правилно тълкуването на разпоредбата на чл.38, ал.2
ЗА, че такова възнаграждение се присъжда само в случай и на присъждане на други
разноски. Горното противоречи на целта на разпоредбата – по никакъв начин
възнаграждението по чл.38 ЗА не е обвързано от извършените евентуално други
разноски в производството. Страната, която
е получила неблагоприятно за нея решение
или е прекратено производството по предявен от нея
иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна
всички направени от нея разноски
по делото /ако са
извършени такива/, в т. ч. внесени такси
по делото, разноски за производството,
както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако
страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт,
а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно
пълномощно, възнаграждението
се дължи на адвоката-чл.38, ал.2 ЗАдв. От материалноправната отговорност на едната страна
пред насрещната страна за разноски
по делото, не може да
има освобождаване, дори със закон,
освен ако държавата поеме изплащането на дължимото обезщетение от бюджета на
съда.
Независимо от
изложеното по-горе, съдът намира че са налице основания за изменение на
постановения от съда диспозитив в частта за
разноските поради допусната очевидна фактическа грешка от съда. Разноските,
определени по реда на чл.38, ал.2 ГПК, следва да бъдат присъдени на адвоката, а
не на пълномощниците му. Съдът и служебно може да допусне поправка на очевидна
фактическа грешка в постановения от него акт съгласно чл.247 ГПК. По същество,
с поправката не се променят изводите на съда относно разпределението на
разноските с оглед изхода от спора.
В този смисъл
съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба
вх.№209/05.01.2017г. на адв.Р.Д.Д., пълномощник на
ответниците по т.дело №204/2016г. по описа на ВОС, за изменение на определение
№3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, с присъждане на адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от ЗАдв
за всеки един от представляваните ответници, на основание чл.248 ГПК.
ДОПУСКА на основание чл.247 ГПК изменение в
определение №3820/28.11.2016г. по т.дело 204/2016г. на ВОС, в частта за разноските, присъдени в
полза на ответниците по реда на чл.38, ал.2 вр.ал.1,
т.2 ЗАдв., като вместо постановения диспозитив да се чете:
ОСЪЖДА ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София ДА ЗАПЛАТИ на адв.Р.Д.Д., ЕГН **********,***, сумата от 19 275 лева, представляващи адв.възнаграждение
за оказаната на ответниците Г.Я.С. – П., Я.А.П. и Т.Я.П. по т.дело №294/2016г. на ВОС,
ТО, безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр.ал.1,
т.2 от ЗАдв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
ВнАС съгл.чл.247 ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД