Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Кюстендил, 24.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
МАРИЯ ТАНЕВА
при секретаря Симона Цикова
след като разгледа
докладваното от съдия Савова в.гр.дело № 487 г. по описа да 2019г. на КнОС , за
да се произнесе, взе предвид:
О.Н.М. и М.В.М., чрез адв. А.В.
- същата и съдебен адреса***,
обжалват Решение №330 от
16.05.2019 г., постановено от Районен съд – Дупница по гр.дело№78 по описа на съда за 2019 г. на същия съд.
С оспорвания
първоинстанционен съдебен акт ДнРС е обявил за недействителен по отношение на Н.П.Б.,
ЕГН: *********, с пост. адрес: ***, по предявения от нея иск с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД срещу О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М., ЕГН: **********,
двамата с адрес: ***, договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******, том ******, peг.
№ ******, дело ******от ******. на нотариус Д.Г., с рег. ***********и район на
д-вие РС-Дупница, с който О.Н.М. е продала на сина си М.В.М. 1/2 идеална част
от самостоятелен обект в сграда с идентификатор №******************************,
с административен адрес: гр. Д., ж.к. ,,*******************“, блок *****, *************,
*************, *************, със застроена площ от ********кв.м., заедно с
прилежащите части към самостоятелния обект: мазе ********, с площ ********кв.м.
и ******** % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
Ответниците в
първоинстанционното производство О.Н.М. и М.В.М. са осъдени да заплатят на Н.П.Б.,
сумата от ********лв. , представляваща сторените от ищцата разноски по водене
на делото, от които: ********лв.-внесени държавни такси и ********лв.-
адвокатско възнаграждение.
Въззивниците обжалват изцяло
постановения от ДнРС съдебен акт, релевирайки доводи за неговата неправилност,
породена от незаконосъборазността, необосноваността и постановяването му при
съществени процесуални нарушения. Искат неговата отмяна и отхвърляне на
предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Сочи се, че за да постанови
решението си, съдът е приел, че фактическият състав по чл. 135 от ЗЗД е
осъществен, като, за да достигне до този извод, съдът е установил, че в
конкретния случай ищцата Н.Б. е кредитор по отношение на ответниците О.М. и М.М.
на основание Договор за заем, сключен на ********. между ищцата и ответницата О.М.
за сумата от ********лв. Поддържа се, че не е взето предвид от решаващия съд
направеното от ответниците възражение, че договорът за заем е сключен при
условията на измама по смисъла на чл. 27, предл. трето от ЗЗД, както и поради
обстоятелството, че посочената сума не е броена изобщо, не е била предавана на О.М.
в пълен размер и преди подписването на договора. Не е обсъдено от съда
генералното възражение на ответниците, че вместо сумата, посочена в
договора, О.М., се е съгласила да й бъде
доставяна стока за тази сума при много изгодни по твърдения на ищцата условия,
което впоследствие не се е сбъднало.
Сочат се и допуснати от съда
съществени процесуални нарушения, лишили ответниците от процесуалната
възможност да докажат своите твърдения, като с определение от ********. съдът, без каквото
и да било основание, заличил допуснатите им свидетели, които щели да установят
именно измамните обещания на ищцата за доставка на стоки на преференциални цени
за бъдещ период при сключването на договора. Въззивниците сочат, че с молба от ********.
и последващи такива от ********. и от ********. са посочили и обективните
причини, поради които свидетелите били в обективна невъзможност да се явят в
съдебно заседание. Приемат, че в нарушение на чл.7, предл. второ от ГПК съдът
съвсем неоправдано ограничил правата им, като не уважил искането за разпит на
допуснатите им свидетели при неубедителния довод, че се касаело за
шиканиране на делото. Сочи се, че по
делото е останало неизяснено обстоятелството на коя дата е станало предаването
на сумата по процесния договор, а именно преди или след сключване на договора.
Не били обсъдени от съда и събрани гласни доказателства, че ищцата действително
е доставяла стоки на ответницата О.М.. Твърди се, че за да приеме, че О.М. е
поела задължение да върне сумата по договора, съдът се е позовал на банковите
сметки на ищцата, от които било видно, че ответницата М. е извършила плащания,
като последното е на ********. Изтъква
се, че от приложеното извлечение по сметката на ищцата от „Райфайзен Банк“ не е
отразено, че плащането е по договора за заем и че внесената сума е ********лева,
а не месечната такава от ********., съгласно Анекс към договора.
Сочи се, че в подкрепа на твърдението, че
ищцата е кредитор на ответницата М., съдът е посочил като аргумент и
обстоятелството, че ответницата е подписала и Запис на заповед от ********., по силата на който същата се е задължила да
заплати сумата от ********лв. Съдът е приел, че този Запис на заповед е нищожен
поради липса на конкретно посочен падеж, който факт се счита, че също подкрепя
твърдението им, че договорът за заем е симулативен.
Твърди се, че съдът е приел, че искът по
чл.135 ал.1 от ЗЗД е основателен и по отношение и на втория ответник - М.М.
единствено по съображението, че същият е син на първата ответница О.М.. Счита
се, че с неоправдано заличаване на свидетелите им, които следвало да установят отрицателния
факт, че този ответник не е знаел за увреждането на кредитора и в съществено
нарушаване на процесуалните правила посочени по-горе, съдът ги е лишил от
възможността да докажат този факт.
В срока
по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, чрез
който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Иска се
оставянето й без уважение и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
За неоснователно се приема
възражението на въззивниците досежно обстоятелството, че заемната сума не е
предадена на О.М.. Твърди се, че в
рамките на производството било безспорно установено обстоятелството, че сумата
по договора за заем е предадена на заемателката преди сключване на договора.
Сочи се, че видно от т.2 на договора от ********г. пълният размер на заемната
сума е предаден преди сключване на договора, като същият служи като разписка за
дадената в заем сума. За неоснователно се приема и възражението на въззивниците,
че липсата на конкретна дата на предаването на сумата поставя под съмнение
реалното й предаване. Изтъква се, че страните по делото не разполагат с
процесуална възможност със свидетелски показания да оспорват изходящи от тях
писмени доказателства. Твърди се, че процесуалният представител на ответниците
не е ангажирал своевременно никакви годни доказателства, които да обосновават
извод, че свидетелите са в обективна невъзможност да се явят в откритото
съдебно заседание и по тази причина следва да бъдат разпитани в следващо
такова. Сочи се, че в рамките на производството процесуалният представител на
ответниците не е направил искане за допускане на свидетели за доказване на
знанието или за липсата на такова от страна на М.М. във връзка с увреждането на
кредитора, каквито доводи са изложени във въззивната жалба, при което не е
оборена презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД. Увреждащата сделка се сочи, че е извършена
след възникване на задължението към въззиваемата, като се излагат доводи в тази
връзка за правилността на първоинстанционото решение.
Съдът е приел въззивната
жалба за допустима като изхождаща от страна в първоинстанционното производство,
подадена в срок и насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка. В
съответствие с правомощията си по чл. 269 от ГПК съдът извърши служебно
проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го
е постановил. То е и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по
отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото във въззивната жалба, като служебно правомощие има да
провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към
процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д.
№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по
спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и
своевременно заявените доводи и възражения на страните.
Въззивният съд, след преценка на
твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е
образувано по иск на Н.П.Б. срещу О.Н.М. и М.В.М., с правно основание чл.135 от ЗЗД, като претендира да бъде обявен за
недействителен спрямо нея сключеният между ответниците договор за
покупко-продажба на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № ******************************, с административен адрес: гр. Д.,
ж.к. ,,*******************“, блок *****, *************, *************, *************,
със застроена площ от ********кв.м., заедно с прилежащите части към
самостоятелния обект: мазе ********, с площ ********кв.м. и ******** % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж, обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот ******, том ******, peг. № ******, дело ******от
******. на нотариус Д.Г., с район на д-вие ДРС.
Своята активна легитимация като кредитор
ищцата извежда на база следните две
облигационни правоотношения: Договор за заем, сключен на ********. , по силата
на който Б. е предоставила в заем на М. сума в размер на ********лв. Отразено
е, че сумата е била предадена на заемателя в пълен размер преди подписването на
договора, като договорът служи за разписка за дадената в заем сума /срвн.чл. 2
от договора/. Страните са се уговорили, че заемната сума следва да бъде върната
не по-късно от ********г. на равни месечни вноски, всяка по ********лв.,
платими до 30-то число на месеца, за който се отнася плащането. По-късно, на ********.,
Н.П.Б. и О.М. са подписали Анекс ******** към договора за заем, по силата на
който О.М. е признала за дължим остатък сумата от ********лв., която е следвало
да бъде върната най-късно до ********г. Длъжницата е извършвала частични
плащания по сключения Договор за заем и Анекс ******** към него, по банков път,
в общ размер от ******** лв.
Отделно от това, ищцата е посочила и , че
ответницата О.М. има задължение към нея по Запис на заповед от ********., по
силата на който О.М. се е задължила да плати на Н.Б. сумата в размер на ********лв.,
платими на изрично посочен падеж, а именно датата ********************г.
Плащания по Записа на заповед не са извършвани.
На ******. ответницата О.Н.М. се е
разпоредила в полза на сина си, ответника М.В.М., с притежаваната от нея 1/2
идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ******************************
и административен адрес: гр. Д., ж.к. ,,*******************“, блок *****, *************,
*************, *************, със застроена площ от ********кв.м., заедно с
прилежащите части към самостоятелния обект: мазе ********, с площ ********кв.м.
и ******** % ид.ч. от общите части па сградата и от правото на строеж. Сделката
е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ******,
том ******, peг. № ******, дело ******от ******. на нотариус Д.Г., с район на
действие ДРС, при което ответницата не разполага с никакви активи, срещу които
да бъде насочено принудително изпълнение.
Ответниците са оспорили, че ищцата е
кредитор по описаните в исковата молба правоотношения. Възразяват, че
посоченият в исковата молба договор за заем е недействителен и сключен при
условията на измама по смисъла на чл.27, предл. 3 от ЗЗД. Твърдят, че О.М.
никога не е получавала посочената сума от ********лева от ищцата.
Ответниците са поддържали, че за част от
сумата по договора за заем, възлизаща на ********лева, О.М. е била принудена да
прехвърли на заемодателката собствената си къща срещу частично погасяване на
дълга, както и да подпише анекса от ********., с който задължението й било
редуцирано на ********лева. Тази сума е следвало да бъде изплатена до месец юни
2018г.
При изпадането й в невъзможност да погаси
тази сума, и под постоянната заплаха, че ще бъде изхвърлена от единственото си
жилище, както и при условията на крайна нужда, ответницата О.М. е била
принудена да подпише Запис на заповед с дата ********. за сумата в размер на
35 000.00 лева, която е следвало да изплати в изключително кратък срок от
4 месеца и то наред със сумата от ********лева, остатък от договора за заем,
което на практика я е поставило в изключително затруднено положение и финансова
невъзможност.
Във връзка със записа на заповед ищцата не била изпълнила задължението си по
чл. 537, вр. с чл. 477 от ТЗ, препращаща към уредбата на менителницата, където
е предвиден срок за предявяване от една година, така както е предвидено и в
самия Запис на заповед, което е лишило ответницата О.М. от възможността да я
протестира по реда на чл. 496, т.3 от ТЗ.Поддържа се и, че от външна страна
издаденият Запис на заповед не е редовен и не съдържа реквизитите на чл. 535 от ТЗ, като по аргумент от чл.535 от ТЗ, формата и съдържанието на Записа на
заповед изключват възможността той да служи като доказателство за предхождащи
или съпътстващи издаването му каузални правоотношения между издателя и
поемателя.
За да уважи иска, Районен съд -
Дупница е приел, че ищцата е кредитор на
ответницата М. по договор за заем от ********., сочейки, че представеният писмен договор за заем на
парична сума, сключен между страните и подписан от тях, в тази част
представлява разписка, която е частен свидетелстващ документ, който се ползва с
доказателствена сила само когато издателят му удостоверява неизгодни за себе си
факти и тогава този документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу
своя издател /чл. 180 ГПК/, като предаването на заемната сума и
обстоятелството, че вземането на ищцата по договора за заем все още не е
погасено изцяло, се установява безспорно и от подписания между страните Анекс ********/********.
Същевременно, ДнРС е приел, че
процесният запис на заповед няма валидно определен падеж, съгласно чл.
486 ал. 1 ТЗ и същият е нищожен, съгласно чл. 486 ал. 2 ТЗ, т.е.ищцата Н.Б. не
е кредитор на О.М. по представения с исковата молба Запис на заповед от ********.
, което обаче не е променило извода, че ищцата е кредитор на ответницата по
договора за заем. Районният съд е приел,че са налице и другите предпоставки за
уважаване на иска, тъй като с
извършването на атакуваната разпоредителна сделка( продажба на недвижим имот ******,
том ******, peг. № ******, дело ******от ******. на нотариус Д.Г.), ответницата
М. е намалила своето имущество, поради което е намалила и възможностите на
кредитора-ищцата Б. за удовлетворяване от същото
Знанието
на приобретателя е изведено от
презумпцията, че същото се предполага
при наличието на близко родство , доколкото страните по договора за покупко-продажба, са
майка и син, като доказателства за обратното не са ангажирани.
Фактическият състав на конститутивния
отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД, с който кредиторът претендира да се обявят за недействителни
спрямо него действията на длъжника, с които го уврежда, включва наличие на
вземане на ищеца-кредитор спрямо ответника, увреждащо за кредитора действие,
както и от субективна страна – знание за увреждането у длъжника и другата
страна по договора.
В случая вземането на Б. по записа на
заповед е съдебно признато по предявен частичен иск в размер на сумата ********лв.видно
от представеното във въззивното производство решение №63/02.04.2021г. по
гр.дело №2562/2020г.на IV ГО на ВКС, поради което е установено, че ищцата е кредитор на отв.М..
Отделно от това , въпреки събиране на
гласни доказателства във въззивното производство, не е установено при условията
на пълно и главно доказване , в рамките
на настоящото съдебно производство , от ответната по иска страна , чиято е
доказателствената тежест, че договорът за заем е унищожаем като сключен при
условията на измама , т.е.че насрещната страна е създала невярна представа за действителното положение
относно съществените елементи на договора, която да опорочи волята на за заемополучателката до степен да не го сключи. Състоянието на
заблуждение, както е поддържано от тази страна, а не на принуда или грешка
/каквито възражения липсват/ следва да е предизвикано умишлено, а не да е
резултат от погрешни субективни изживявания на лицето, т.е.че е сключила
сделката, поради липса на информираност, незнание на същността и правните
последици .Ответницата е пълнолетно физическо лице с натрупан житейски опит и
осъществяващо търговска дейност, като не се поддържа, че не й
била дадена възможност да се запознае с договора преди да го подпише,
още по-малко че тези обстоятелства (измамливо поведение на насрещната страна)
са били налични и към подписване на анекса от 2014г., който отново визира
правоотношение по договор за заем.
Вземането както по договора за заем, така
и по записа на заповед, са възникнали преди сключването на договора за продажба
между ответниците по иска.
Оспорването на знанието от страна на
приобретателя не е надлежно въведено
като възражение, но дори и при преценка на такова - от събраните гласни
доказателства не може да бъде установено категорично, че узнаването е станало
след сключване на договора, обектиривиран в нот.акт № имот ******, том ******,
peг. № ******, дело ******от ******. на нотариус Д.Г..Показанията на свид.М.А.,
дадени във въззивното производство, са за проведен разговор между нея и отв.М.М. през м.**********., но същата не
уточнява кога същият е узнал за задълженията на майка си, респ.че това е
станало след сключване на процесния договор за покупко-продажба от ******.
Свид.В.М., съпруг на ответницата и баща на ответника , от своя страна, не
уточнява в показанията си твърдението за незнанието на сина им по отношение на
договора за заем ли е само ( доколкото от ищцата се визира освен това и анекс и
запис на заповед) и към кой момент- с оглед релевантния такъв-изповядване на сделката
между ответниците (респ.до кога)
ответникът не е бил наясно с конкретните финансови отношения на своята майка с
ищцата.
Кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД
е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на
ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо
него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на
действително вземане – вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено от установяване на вземането със
съдебно решение. Качеството кредитор е налице, ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти в исковата молба,
като за действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и
изискуемо или установено с влязло в сила съдебно решение. Без значение е и от
каква облигационна връзка произтича вземането на кредитора спрямо длъжника,
достатъчно е да е налице вземане и нужда от неговото обезпечаване, обусловено
от поведението на длъжника – неизпълнение на задължението и отчуждаване на
имущество, чрез разпоредителна сделка, което имущество по принцип служи за
обезпечаване на всяко вземане, в случай на неизпълнение. Извод за несъществуване
на вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със
сила на пресъдено нещо. Само когато Павловият
иск е съединен обективно с иска за вземането, предмет на делото, наред с
потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор. В този смисъл са и разясненията, дадени в Тълкувателно решение №
2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
За обезпечение вземането на кредитора
служи цялото длъжниково имущество (чл. 133 ЗЗД).
Право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от
длъжниковото имущество
В общата хипотеза на чл. 135, ал. 1 ЗЗД
е релевантно и достатъчно възникването му, респ. възникване качеството
„длъжник”, спрямо който момент е преценимо и увреждащото действие.
С решение № 639/06.10.2010 г.
по гр. дело № 754/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 45/01.06.2011 г.
по гр. дело № 450/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, е прието, че увреждащо за
кредитора действие е всеки правен или фактически акт, с които се засягат права,
и които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора
спрямо длъжника.
Качеството на кредитор (т.е.активната
легитимация на ищцата) е установено, като по отношение на едно от посочените
още в исковата молба вземания – по запис на заповед , включително с влязло в
сила съдебно решение.Вземанията са възникнали преди сключване на възмездната
сделка между ответниците, като законовата презумпция за знание по чл.135,ал.2 ЗЗД (с оглед близката им родствена връзка) не е оборена.Преценени в съвкупност,
тези обстоятелства обосновават основателността на иска, при което с оглед
съвпадение на крайните изводи на двете инстанции атакуваното решение , предмет
на настоящата съдебна проверка, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, при усл.на чл.81 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция – адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат Н.В.П.
от САК в размер на ********лв. (срвн.списък по чл.80 ГПК и договор за правна
защита при усл.на чл.38,ал.1,т.3 ЗАдв.).
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №330 от
16.05.2019 г., постановено по гр.дело №78
/ 2019 г.на Районен съд – Дупница
.
ОСЪЖДА О.Н.М., ЕГН: ********** и М.В.М.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: ***, да заплатят на адвокат Н.В.П. от САК,
ЕГН **********, сумата ********лв.(********************)
- адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред
въззивната инстанция на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Настоящото решение може да се обжалва с касационна жалба в едномесечен срок
от връчването му пред Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.