Решение по дело №2013/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1282
Дата: 14 септември 2023 г. (в сила от 14 септември 2023 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20234430102013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 април 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1282
гр. Плевен, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430102013 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ.
В Плевенският районен съд е постъпила искова молба от „БАНКА
ДСК” АД-*** против И. Т. Б. с ЕГН **********, в която се твърди, че
ищцовата банка предоставила на ответника кредит за текущо потребление в
размер на 4 000 лв.по силата на Договор от 29.01.2021 г. със срок на
издължаване 60 месеца, като кредитополучателя се задължил да го погасява
на равни месечни вноски на 15-то число от месеца. Излага се, че според
уговореното, кредита се олихвявал с фиксиран лихвен процент в размер на
17,33% годишно. Лихвата била начислена върху усвоената и непогасена част
от кредита и се заплащала месечно. Твърди се, че кредита бил усвоен на
29.01.2021г. Излага се, че в срока за издължаване на кредита било допуснато
забавяне при изпълнението на задължението за връщане на кредита на
месечни вноски на определените падеж и размер. Съгласно извлечението от
счетоводни книги до датата на предсрочна изискуемост на кредита не били
платени 13 броя месечни вноски в размер на 1301,56 лв. за периода
15.06.2021г. - 15.06.2022 г.
1
Навеждат се доводи, че неизпълнението на договорните задължения за
заплащане на месечните вноски довело до санкцията на чл.13.1 от общите
условия към договора и върху просрочените погасителни вноски за главница
била начислена допълнителна лихва в размер на 10 пункта. За периода от
15.06.2021 г. до 20.06.2022 г. била натрупана лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница в размер на 30,43 лв. Неизпълнението
продължило до датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изп.лист на 11.11.2022 г.
Твърди се, че „Банка ДСК“ АД уведомила съгл. изискванията на т. 18 от
ТР № 4/2013 г. на ОСГК на ВКС длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, чрез ЧСИ с рег.***, за което били направени
разноски в размер на 120лв.
Твърди се, че кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.417 от
ГПК и към датата на иницииране на заповедното производство вземанията
срещу ответникаа били следните : 3 798,74 лв. - главница по Договор за
кредит за текущо потребление от 29/01/2021 г. ведно със законната лихва от
11.11.2022г. до изплащане на вземането; сумата от 724,49 лв. договорна лихва
за периода от 15.06.2021г. до 20.06.2022 г.; сумата от 30,43 лв. лихвена
надбавка за забава за периода от 15.06.2021г. до 20.06.2022г.; сумата от
150,90 лв. законна лихва за периода 21.06.2022 г.-10.11.2022 г., сумата от
120,00 лв. представляваща дължими разходи за изискуем кредит. За същите
била издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№***., но
при наличие на основанията по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания
за предявяване на иск за установяване вземанията на кредитора.
С изложените обстоятелства се мотивира правен интерес за предявяване
на установителен иск и се претендира постановяване на решение, с което да
се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сочените по-горе
суми. Претендират се направените в заповедното и исковото производство
разноски.
Ответникът И. Т. Б. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от
ГПК.
Ищецът „БАНКА ДСК” АД - *** е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника И. Т. Б. с ЕГН ********** са
2
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито
съдебно заседание, за което е редовно призован. Не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважи исковата претенция по чл.422, ал.1 от ГПК и се признае за
установено съществуването на вземанията на кредитора, произтичащи от
процесния договор за кредит за текущо потребление от 29.01.2021г., за които
се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение в производството по ч.гр.д.
№***. по описа на ПлРС.
По въпроса за разноските. С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в
заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В
заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в
размер на 96,49лв., а разноските за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8
от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.26 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 146,49лв. В
исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса в
размер на 96,49лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП
или общо 196,49лв. С оглед изхода на спора, ответника дължи изцяло тези
разноски.
Воден от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, че И. Т. Б. с ЕГН ********** , с адрес ***,
ДЪЛЖИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, следните суми: сумата от 3 798,74лв., представляваща
главница; сумата от 724,49лв., представляваща договорна лихва за периода от
15.06.2021г. до 20.06.2022г.; сумата от 30,43лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от 15.06.2021г. до 20.06.2022г.; сумата от 150,90лв.,
представляваща законна лихва за периода от 21.06.2022г. до 10.11.2022г. и
сумата от 120лв., представляваща дължими разходи при изискуем кредит,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от 11.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК с ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Т. Б. с ЕГН
**********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на “БАНКА ДСК”АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от 146,49лв.,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№*** и сумата от 196,49лв., представляваща деловодни разноски в исковото
производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се връчи неприсъственото решение на страната, срещу която е
постановено, като й се укаже наличието на възможност за отмяна на
постановения съдебен акт по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4