Присъда по дело №1176/2016 на Районен съд - Ловеч

МОТИВИ: Срещу подсъдимия О.Р.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.131а, пр.2-ро, във връзка с чл.129 ал.1, във връзка с чл.29,б.»а» от НК, за това,че на 12.03.2016 година, около 01.00 часа, на ул. „****** в с.Х., обл.Ловешка, чрез нанасяне на удари с ръка и дървена бухалка причинил на Х.А.И. ***, средна телесна повреда - трайно затруднение движението на долните крайници за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на костите на двете подбедрици, и счупване на долна челюст което затруднява дъвченето и говора за около 2 месеца, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

          Срещу подсъдимия О.Р.А. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.170,ал.2,във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 12.03.2016 година, около 01.00 часа, в с.Х., обл.Ловешка, като употребил сила - натиск с рамо върху заключена с резе врата, влязъл в чуждо жилище - дом на ул. „******, собственост на Х.А.И. ***, като деянието е извършено нощем.

Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението, с което подс.А. е предаден на съд за извършени  престъпления против личността и против неприкосновеността на жилището, така като са формулирани в обв.акт. Сочи, че установеното в дос.производство по отношение констатациите за извършено посегателство срещу пострадалото лице, се подкрепят по един безспорен и категоричен начин, както от доказателствата, така и направените от подсъдимия самопризнания не противоречат на тези доказателства. Безспорно е установено причиняването на телесно увреждане, ясни са медицинските показатели за степента и неговия характер, както и механизма на това причиняване. Не съществуват съмнения относно авторството на деянието и начина на извършването му и моли при съобразяване на тези обстоятелства, подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпленията, за които е предаден на съд и съобразно направената правна квалификация. С оглед разпоредбата на чл.58а от НК, приложима в настоящото производство, моли да бъде определено наказание за престъплението по чл.131а, пр. 2, във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.29, б”а” от НК, в размер на 6 години лишаване от свобода, което наказание редуцирано с 1/3, да доведе до изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на 4 години при първоначален строг режим в затвор. Моли за извършеното престъпление по чл.170, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, да бъде определено наказание в размер на 2 години лишаване от свобода, което също съобразно чл.58а от НК, бъде редуцирано с 1/3, като по този начин бъде наложено наказание 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Размера на така предложените наказания обосновава с направените самопризнания от страна на подсъдимия, съдействие в хода на дос.производство по установяване на фактическите обстоятелства, които обуславят наличието на смекчаващи вината обстоятелства. Считам, че не са налице изключителни и многобройни такива, които да навеждат към прилагане разпоредбата на чл.55 от НК, с оглед естеството на деянията, характеристичните данни на подсъдимия  и данните за съдимост. Моли на основание чл.23, ал.1 от НК да бъде определено едно общо наказание за двете престъпления в размер на по- голямото от тях, а именно 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК моли да бъде зачетено времето през което подсъдимия е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража”,  както и с постановление на РП - Ловеч за срок от 72 часа. По отношение на веществените доказателства счита, че същите следва да бъдат отнети в полза на държавата и с оглед ниската им стойност, да бъдат унищожени.

Подсъдимият О.Р.А., редовно призован се явяват лично и с адв.С., признава се за виновен, признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,като се съгласява да не се събират доказателства за тези фактии и изразява съжаление за случилото се. Защитникът му адв.С. моли съда при определяне размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подзащитния й за престъпленията, които е извършил и е предаден на съд, да съобрази наличието на редица смекчаващи вината обстоятелства, а  именно пълните самопризнания, които подзащитният й е направил за вината му за извършените престъпления, съдействието на органите на дос.производство, което е оказал за разкриване на обективната истина. Не на последно място счита, че при определяне на наказанието следва да се вземе предвид и факта, че пострадалият с поведението си е провокирал А. да извърши деянието. Действително същото е квалифицирано като престъпление по смисъла на закона и за него се предвижда наказание, но от установените обстоятелства по делото е видно, че пострадалият многократно използвайки обидни нецензурни думи по адрес на майката на подзащитният й, е провокирал това поведение. Излага, че следва да се има предвид факта, че подзащитният й е употребил алкохол, под влиянието на което не е могъл трезво да прецени ситуацията и да контролира постъпката си. С оглед на това, моли при определяне размера на наказанията, които следва да бъдат наложени за извършените от него престъпления, да се съобразят тези обстоятелства и факти по делото и да се определи наказанието към предвидения в закона минимум по отношение и на двете престъпления, след което съобразно разпоредбата на закона, да бъдат редуцирани с една трета и да се определи едно общо наказание, това в размера на по-тежкото, като бъде приспаднато времето през което подсъдимият е бил с мярка „задържане под стража”.

С оглед признаване на вината от подсъдимия и изразеното от него съгласие, че признава изцяло фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти/чл.371,т.2 от НПК/,съдът е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие.

От събраните по време на досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият О.Р.А. бил 31 годишен български гражданин, родом от гр. Плевен, с произход от многодетно ромско семейство, имал постоянен адрес ***, и настоящ адрес ***7. От около две години живеел в с. Х. обл. Ловешка, където пребивавали близки от семейството му - майка, брат и сестра. Без образование, работел неформално като пастир и гледач на животни, като домувал в овчарник в края на селото. Бил осъждан за извършени престъпления от общ характер, като двукратно му били налагани наказания лишаване от свобода, изтърпявани ефективно.

На 11.03.2016 година, вечерта обв. А. бил заедно със свид. А.В.М. /т. 1, л. 29/ на овчарника. М. съжителствал на семейни начала с майката на А. - свид. Р.А.А. / т. 1, л. 42/. Около 20.00 часа двамата посетили магазина в центъра на селото. Обекта се стопанисвал от свид. Р.И.Б. /т. 1, л. 41/ и свид. А.Р.А. / л. 30/ - сестра на обв. А., с която съжителствал. М. и А. закупили двулитрова бутилка бира и парче салам и седнали на масата в магазина да се черпят.

По същото време като постоянен посетител, на една пейка в страни се намирал пострадалият свид. Х.А.И. /т. 1, л. 36-39/ - 56 годишен безработен, живущ самостоятелно в собствен дом на ул. „****" № 23 в с. Х.. Присъствието на И. в магазина било от около 18.00 часа, като консумирал ракия. В един момент И. се обърнал към подс. А., с когото се познавал и започнал да говори на всеослушание, че имал интимни отношения с майка му - свид. А.. Започнал предизвикателно да сочи подробности, с което очевидно демонстрирал насмешка към поведението на А. в тези отношения. Първоначално И. говорел шеговито, но постепенно тона му станал по-груб. Въпреки това от страна на А. не последвала особена реакция с която да изрази отношение към говоренето на И..

Около 23.00 часа свид. И. си тръгнал от магазина и се прибрал у дома си. Заключил се й легнал да спи.

Подс. А. и свид. М. също си тръгнали от магазина приблизително по същото време. Отишли в овчарника където живеел М. и гледали телевизия. След това А. се отправил към дома на свид. Н.Н.А. /т. 1, л. 33/. Там се намирали свид. Г.Г.М. /т. 1, л. 28/, свид. Д. Р. А. /т. 1, л. 52/ - брат на подс. А., тъй като същата вечер по-рано се разчуло, че бащата на Н.А. ще коли прасе и търсил хора да помагат. Това станало известно на А. по време на присъствието му в магазина и по този повод отишъл в дома на А.. Там А. отново консумирал алкохол и разговарял поотделно със свид. М. и брат си Д.А.. Пред всеки от двамата споделил за поведението на И. и казаното от него в магазина по отношения на майка му Р. А.. Заявил, че това го обидило и поискал да отидат в дома на И. и да го бият. Както М., така и А. му отказали и започнали да го убеждават да не се занимава по това време с И., като на следващият ден ще разговарят.

От дома на А., след полунощ подс. А. си тръгнал заедно с М. и А.. По пътя се разделили като М. се отправил към дома си, А. към овчарника където живеел с майка си Р. А., а А. през центъра на селото за да отиде до своя овчарник. По пътя обаче А. се насочил към дома на И.. Като пристигнал прескочил оградата. С натиск преодолял заключената с резе врата на стаята където спял И.. Влязъл вътре и видял, че И. спи на леглото. В това положение му нанесъл два удара с юмрук в лицето. По реакцията на И. разбрал, че си е глътнал езика. Извадил го след което видял намираща се в близост дървена бухалка. Взел я и нанесъл по два удара върху долната част на краката на И., така като били завити. Причинената болка предизвикала писъци на И.. А. излязъл от къщата като взел със себе си бухалката. Отишъл в овчарника при майка си. Там разказал на свид. М. какво се е случило и му дал да скрие бухалката.

След като А. излязъл от дома на И., последният успял да се привлече до дворната порта и започнал да вика за помощ по име съседско момче М.. Виковете му били чути от свид. А.А.А. / л. 31/ майка на М.. Приближавайки се тя видяла лежащият до вратата И. и на въпроса какво се е случило той отговорил, че е пребит, но не бил в състояние да посочи някакво име. Чрез телефонно обаждане на 112, А. уведомила за състоянието на И.. На место пристигнали полицейски служители свид. Г.И.Г. / л. 43/ и свид. Б.К.К. / л. 44/. Пред тях И. също не могъл да даде смислени обяснения за случилото се и да посочи кой е нападателят. От екип на ЦСМП - Ловеч ръководен от свид. С.В.К. / л. 40/, посетил мястото на инцидента около 02.05 часа, И. бил транспортиран в Спешно отделение на МБАЛ АД Ловеч. Констатациите за причинени увреди на долните крайници наложили пренасочване за лечение в УМБАЛ Плевен, където И. бил откаран по спешност и настанен за лечение.

При извършеният оглед на местопроизшествие и съставен за това протокол и фотоалбум / т. 1, л. 9-19/ е констатирано извадено положение и повреждане на заключващото резе от вътрешната страна на вратата на стаята обитавана от пострадалия, изразено в счупване и деформация на насрещника на резето. Установено е наличие на червена течност върху пода пред леглото от която е иззето с марлен тампон.

При извършеното в условията на неотложност като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства, на 12.03.2016 година за времето от 10.00 часа до 10.35 часа претърсване в стопанска постройка обособена за отглеждане на овце, намираща се в близост до указателна табела за населено място - с. Х. обл. Ловешка, обитаващите обекта подс. О.Р.А. и свид. А.В.М., след покана да посочат търсените предмети, са намерени посочени от тях дървена бухалка и дрехи, подробно описани като иззети в съставен по реда на чл. 163 от НПК протокол / т. 1 л. 23, 24/ одобрен с Определение № 163/12.03.2016 година по НЧД № 294/2016 година на PC Ловеч.

Подложени на изследване в съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства / т. 1 л.68-71/ марлен тампон иззет при огледа на местопроизшествие и дървена бухала намерена при извършено претърсване сочат наличие на кръв от човешки произход с кръвно групова принадлежност 0 / анти-а/ и /анти-в/.

Видно от заключенията на първоначалната / т. 2, л. 64, 65/ и допълнителна /т. 2, л. 69, 70/ съдебномедицински експертизи по писмени данни, на И. е причинено травматично счупване на костите на лява и дясна подбедрици с последващо оперативно лечение - метална остеосинтеза, както и счупване на долната челюст. Увредите са причинени чрез удари с твърд тъп предмет, при легнало положение на пострадалия и са обосновали затруднение движенията на долните крайници за около 5-6 месеца и затруднение в дъвченето и говора за около 2 месеца. Проведеното лечение на тези увреди е формирало разходи в размер на 3 887.62 лв., видно от заключението на комплексната експертиза/т. 1,л. 105-107/.

В резултат на съдебнопсихиатрично освидетелстване в производство по съдебнопсихиатрична експертиза / т. 1, л. 94-101/, вещото лице е формирало изводи, че пострадалият Х.А.И. е психично здрав, към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване -лека степен, могъл е да възприема правилно фактите, да ги запаметява и възпроизвежда. Налице е психична годност за пълноценно участие в наказателното производство.

Производството по съдебнопсихиатрична експертиза / т. 1, л. 78-88/ подложила на съдебнопсихиатрично освидетелстване подс. А. констатира състояние на лека умствена изостаналост. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, предположително средна степен, със запазена психична годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, да ръководи действията си и да предвижда последствията от тях. Налице е психична годност за пълноценно участие в наказателното производство.

Данните за съдимост / т. 2, л. 94, 95/ сочат, че А. е осъждан неколкократно за периода от 2005 година до 2012 година, като са му налагани наказания лишаване от свобода. Със Споразумение № 381/19.06.2012 година по НОХД № 587/2012 година на PC Плевен, А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2, вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 и т. 5, вр. с чл. 194 ал. 1, вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а" и б. „б" от НК и му е наложено наказание една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Освободен е от затвора на 24.07.2013 година поради изтърпяване на наказание с помощта на два дни работа. Касае за наказание лишаване от свобода в размер на една година, наложено за тежко умишлено престъпление чието изпълнение не е отложено по реда на чл. 66 от НК. От изтърпяването му до извършване на деянието за престъпление против личността - телесна повреда по настоящият обвинителен акт не е изтекъл петгодишен срок, което обуславя наличие на условията на чл. 29 ал. 1 б. „а" от НК за извършителство при условията на опасен рецидив.

          От така описаната фактическа обстановка съдът приема,че подсъдимият О.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.131а, пр.2-ро, във връзка с чл.129 ал.1, във връзка с чл.29,б.»а» от НК, като на 12.03.2016 година, около 01.00 часа, на ул. „****** в с.Х., обл.Ловешка, чрез нанасяне на удари с ръка и дървена бухалка причинил на Х.А.И. ***, средна телесна повреда - трайно затруднение движението на долните крайници за около 5-6 месеца, поради травматично счупване на костите на двете подбедрици, и счупване на долна челюст което затруднява дъвченето и говора за около 2 месеца, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив.

Съдът приема,че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд,като съобрази направените пълни самопризнания от подсъдимия и показанията на св.И., А., М., М., А., А., А.. От показанията на св.К., Г., К. се установява състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента. В подкрепа на обвинението се явяват и извършеният оглед на местопроизшествие и съставен за това протокол и фотоалбум, протокол за претърсване и изземване от 12.03.2016 г., съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез нанасяне на удари с ръка и дървена бухалка в лицето и долните крайници на пострадалия. В тази насока са и заключенията на първоначалната / т. 2, л. 64, 65/ и допълнителна /т. 2, л. 69, 70/ съдебномедицински експертизи по писмени данни, от които е видно, че на И. е причинено травматично счупване на костите на лява и дясна подбедрици с последващо оперативно лечение - метална остеосинтеза, както и счупване на долната челюст. Увредите са причинени чрез удари с твърд тъп предмет, при легнало положение на пострадалия и са обосновали затруднение движенията на долните крайници за около 5-6 месеца и затруднение в дъвченето и говора за около 2 месеца.

Обстоятелството, че подс.А. е извършил престъплението след като е бил осъден със споразумение № 381/19.06.2012 година по НОХД № 587/2012 година на PC - Плевен на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при строг режим обуславя кавалификацията на деянието по чл.131а, пр.2,във връзка с чл.129,ал.1, във връзка с чл. 29 ал. 1 б. „а" от НК, т.е. извършено при условията на опасен рецидив.

От извършеното съдебнопсихиатрично освидетелстване и от заключението по съдебнопсихиатричната експертиза / т. 1, л. 94-101/, се установява, че пострадалият Х.А.И. е психично здрав, към момента на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване - лека степен, могъл е да възприема правилно фактите, да ги запаметява и възпроизвежда. Налице е психична годност за пълноценно участие в наказателното производство.

В заключението по съдебнопсихиатрична експертиза / т. 1, л. 78-88/ подложила на съдебнопсихиатрично освидетелстване подс. А. се констатира състояние на лека умствена изостаналост. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, предположително средна степен, със запазена психична годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, да ръководи действията си и да предвижда последствията от тях. Налице е психична годност за пълноценно участие в наказателното производство.

Деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,като подсъдимият са съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал са неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от събраните гласни доказателства и от самопризнанията на подсъдимия.

          Предвид на изложените съображения,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.

          От така описаната фактическа обстановка съдът приема,че подсъдимият О.Р.А. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъплението по чл.170,ал.2,във връзка с ал.1 от НК, като на 12.03.2016 година, около 01.00 часа, в с.Х., обл.Ловешка, като употребил сила - натиск с рамо върху заключена с резе врата, влязъл в чуждо жилище - дом на ул. „******, собственост на Х.А.И. ***, като деянието е извършено нощем.

          Съдът приема,че подсъдимият е автор на деянието, за което е предаден на съд,като съобрази направените пълни самопризнания от подсъдимия и показанията на св.И., М., М., А., А., от които се установя поведението на подс.А. въпросната вечер и намерението му за отиване в дома на пострадалия, с цел да му нанесе побой. В подкрепа на обвинението се явяват и извършеният оглед на местопроизшествие и съставен за това протокол и фотоалбум, като при огледа е констатирано извадено положение и повреждане на заключващото резе от вътрешната страна на вратата на стаята обитавана от пострадалия, изразено в счупване и деформация на насрещника на резето, което доказва употребата на сила при влизане в дома на пострадалия. От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние чрез действие, като е употребил сила - натиск с рамо върху заключена с резе врата и е влязъл в чуждо жилище - дом в с.Х., на ул. „******, собственост на Х.А.И.. С оглед часа на проникване в жилището на пострадалия около 01.00 часа, деянието е квалифицирано по чл.170,ал.2 от НК - извършено нощем.

В заключението по съдебнопсихиатрична експертиза / т. 1, л. 78-88/ подложила на съдебнопсихиатрично освидетелстване подс. А. се констатира състояние на лека умствена изостаналост. Към момента на извършване на инкриминираното деяние е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, предположително средна степен, със запазена психична годност да разбира свойството и значението на своите постъпки, да ръководи действията си и да предвижда последствията от тях. Налице е психична годност за пълноценно участие в наказателното производство.

Деянието е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,като подсъдимият са съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал са неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Този извод на съда се подкрепя от събраните гласни доказателства и от самопризнанията на подсъдимия.

          Предвид на изложените съображения,съдът квалифицира деянието,призна подсъдимия за виновен и го осъди.

          Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените доказателства по делото,показанията на разпитаните свидетели от досъдебното производство,самопризнанията на подсъдимия и заключенията по назначените в хода на досъдебното производство експертизи.

          Причините за извършване на престъплението съдът намира в слабите морално-волеви задръжки на подсъдимия и формираните престъпни навици.

При определяне  вида и размера на наказанието на подсъдимия А. за престъплението по чл.131а, пр.2-ро, във връзка с чл.129,ал.1, във връзка с чл.29,б.»а» от НК настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, прие, че са налице условията на чл.54 от НК, като взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, критично отношение към извършеното, както и мотива за извършване на престъплението, а като отегчаващи миналите осъждания на подсъдимия/извън квалификацията на деянието/, високата обществена опасност на деянието и дееца, поради което му наложи наказание 6 години лишаване от свобода, което на  основание  чл.58 а, ал.1 от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от 4 години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът не счита, че употребата на алкохол от подсъдимия се явява смекчаващо вината обстоятелство и приема, че по делото не са изтъкнати и не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива, поради което не са налице условията за приложението на чл.58а,ал.4, съответно на чл.55 от НК при определяне на наказанието.

При определяне  вида и размера на наказанието на подсъдимия А. за престъплението по чл.170, ал.2, във връзка с ал.1 от НК настоящата инстанция съобрази разпоредбата на чл.373,ал.2 от НПК, прие, че са налице условията на чл.54 от НК, като взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства самопризнанието на подсъдимия, критично отношение към извършеното, както и мотива за извършване на престъплението, а като отегчаващи миналите осъждания на подсъдимия, високата обществена опасност на деянието и дееца, поради което му наложи наказание 2 години лишаване от свобода, което на  основание  чл.58 а, ал.1 от НК намали с 1/3 и му наложи наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Съдът не счита, че употребата на алкохол от подсъдимия се явява смекчаващо вината обстоятелство и приема,че по делото не са изтъкнати и не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или изключителни такива, поради което не са налице условията за приложението на чл.58а,ал.4, съответно на чл.55 от НК при определяне на наказанието.

На основание чл.23 ал.1  от НК, съдът определи едно общо най-тежко наказание  за двете деяния в размер на  4 /четири/ години Лишаване от свобода, което на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. На основание чл.59, ал.1 от НК, приспадна от така определеното наказание времето през което подс. А. е бил задържан за срок от 72 часа на РП – Ловеч и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 12.03.2016 година.

Съдът намира, че така наложеното наказание е справедливо, съответствува на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

На основание чл.53, ал.1 б.”а” от НК съдът постанови веществените доказателства: анцунг, суичър, грейка, пуловер, гумени ботуши, цървули, дървена бухалка и марлен тампон да се отнемат  в полза на държавата, като след влизане на присъдата в сила, същите бъдат унищожени.

При този изход на процеса, съдът осъди подсъдимия О.Р.А. да заплати на ОД на МВР - Ловеч сумата от 788.58 лева разноски по делото. 

Водим от гореизложеното,съдът постанови присъдата си в този смисъл.                       

                 

                        

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: