О П
Р Е Д Е Л
Е Н И
Е №…..
град Ловеч,16.12.2020г.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, в закрито заседание на шестнайсети декември през две хиляди и двайсета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
като изслуша
докладваното от съдията-докладчик Ангелова,ч.
гр.д. №662/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.396,ал.2
от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Ема И.А. ***,срещу
Определение №815/20.07.2020г.,пост.по гр.д.№1001/2020г.по описа на РС-Ловеч,с
което на осн.чл.397,ал.1,т.3 от ГПК е наложена обезпечителна мярка „Спиране
въвод във владение“ по изп.д.№550/2013г.по описа на ДСИ при РС-Ловеч. Излага,че
съдът е допуснал обезпечението без да прецени има ли вероятност при евентуално
положително за ищеца решение осъществяването на правата му да бъде затруднено. Не
е изискано и изп.д.№550/2013г.по описа на СИС при РС-Ловеч и не са представени
доказателства за пасивната й легитимация като ответник и за налагане на
ограничението в ползването на собствения й имот,предмет на претенцията по
делото. Излага,че Постановлението за възлагане,с което се легитимира като
собственик, е влязло в законна сила,като потвърдено по реда на въззивното
обжалване,проведено пред ОС-Ловеч,инициирано от длъжника Иван Йотов Иванов.
Позовава се на нормата на чл.496,ал.2 от ГПК.Сочи,че нормата на чл.114,б.“б“ от
ЗС защитава ищеца от предрешаване на спора по отношение придобиването на
правото на собственост върху имота от факта на последващо вписване на искова
молба на трето лице с претенция за придобиване на имота.По-ранно придобити
спрямо вписването на исковата молба права на трети лица не обуславят допустима
защита въобще. Счита,че предварителното
обезпечаване на тази претенция е преждевременно и неоправдано с оглед
липсата на доказателства за противопоставимост на правата и вписването на исковата молба.
По изложените съображения моли да се
отмени допуснатата обезпечителна мярка спиране на въвод във владение.
В срока по чл.396,ал.2 от ГПК ищецът
Габриела Илиянова Илиева не представя отговор на частната жалба.
Съдът, като съобрази доказателствата, приложени по гр.д.№1001/2020г. по
описа на РС-Ловеч и аргументите от частната жалба,приема за установено
следното:
По допустимостта.
Няма данни по делото кога жалбоподателят Е.И.А. е уведомена за обжалваното Определение № 815/20.07.2020г.на
РС.Ловеч.Частната жалба е подадена на 24.07.2020г.,което в срока за обжалване,при съобразяване ,че
обжалваният акт е постановен на 20.07.2020г. Подадена е от легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване акт,при които констатации съставът приема,че
частната жалба е допустима.
По същество.
РС-Ловеч е сезиран с три кумулативно предявени претенции с правно основание
чл.26,ал.1,пр.1-во и ал.2,пр.2-ро от ЗЗД- искане за прогласяване нищожността на
Договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт с
№191,т.ІІІ,рег.№1671,н.д.№167/16.03.2005г. и на Договор за учредяване на
договорна ипотека,обективиран в Нотариален акт №35,т.V,рег.№5540, д.№453/30.06.2008г.на
покупко-продажба-двата на Нотариус с рег.№139 в НК и район на действие
РС-Ловеч. Предявен е и отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124,ал.1 от ГПК с искане да се признае за установено по отношение на Е.И.А.,че
не е собственик на идеални части от процесния недвижим имот. Претенциите си
ищцата основава на допуснат порок при отчуждаване на нейна
собственост,изразяваща се в съответни идеални части от недвижимия имот-дворно
място и жилищна сграда. Твърди,че при сключване на сделката през 2005г. не е
обезпечено изискваното съгласно чл.73,ал.3 от СК разрешение на РС-Ловеч за
разпореждане със собственост на малолетен.Твърди,че при проверка в архива на
съда не е открила съдебно разрешение на родителите й за сключване на тази
сделка. Като последица твърди,че учредената върху имота през 2008г. ипотека от
последващите купувачи на имота,е нищожна по отношение на собствените й идеални
части-1/4 ид.ч.от дворното място и подобренията в него и ½ ид.ч.от
втория етаж,тавана и мазата. Следваща последица е невъзможността Е.И.А. да
придобие собствените й идеални части по силата на публичната продан на имота, извършена
по изп.д.№550/2013г.по описа на СИС при РС-Ловеч. По делото е приложено
Постановление за възлагане на недвижим имот от 28.11.2019г. на ДСИ,по
изп.д.№550/2013г.по описа на СИС-РС-Ловеч,с което за купувач на имота е
определена и е възложен на отв.Е.И.А.. Постановлението е влязло в законна сила
на 05.03.2020г.,съгласно отбелязването
на СИС. Вписано е в АВп. на 26.03.2020г.,под №171,т.ІІІ, д.№596.
Установява се,че с Определение №805/17.07.2020г. РС-Ловеч е допуснал на
основание чл.389 от ГПК обезпечение в полза на ищеца на предявените искове,чрез
спиране на изпълнението по
изп.д.№550/2013г.по описа на СИС при РС-Ловеч. Налагането на обезпечителната
мярка е обжалвано пред ОС-Ловеч,където с Определение № 749/09.10.2020г.,пост.по
в.ч.гр.д.№503/2020г., съдът е потвърдил мярката по отношение само на
претендираните за собствени на ищеца идеални части върху имота,като я допълва и
със задължение за внасяне на гаранция по реда на чл.391,ал.2 от ГПК в размер на
1500лв. В останалата част-над претенцията на ищеца обезпечението е отменено.
Видно от приложеното производство
гаранцията е внесена своевременно от ищеца.
С Обжалваното Определение №815/20.07.2020г. пост.по гр.д.№1001/2020г. на
РС-Ловеч е уважена следваща
обезпечителна мярка,като е спрян
насроченият въвод във владение по изп.д.№550_2013г.на СИС при РС-Ловеч. Издадена
е обезпечителна заповед.
При така установената фактическа обстановка съставът приема следното:
Известно е,че въводът във владение е самостоятелно действие, което макар да се извършва в образуваното изпълнително производство,не е
част от принудителното изпълнение. Извършва се въз основа на влязлото в сила постановление
за възлагане,което представлява самостоятелно несъдебно изпълнително основание,
поради което не се влияе от развитието на изпълнителното производство. Нито спирането,
нито дори прекратяването на принудителното изпълнение на паричното вземане (и обезсилването
на изпълнителния лист) са пречка за въвода на купувача от публична продан във владение
на закупения имот. Основание за извършване на въвода е чл.498 от ГПК, според който
купувачът на имота може да поиска от съдебния изпълнител извършване въвод във владение.
Съгласно чл.498,ал.2 от ГПК въводът се извършва срещу всяко лице. което се намира
във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.
С оглед на това исканата нова обезпечителна мярка,след спиране на
изпълнителното производство, се явява допустима.
На следващо място съдът следва да прецени допустим ли е искът и дали е вероятно
основателен, които предпоставки обосновават допускането на следваща гаранция за
реализиране на предявените от ищеца права.
За доказване на иска си Габриела Илиева заявява твърдения,че при
разпореждането със собствените й идеални части от процесния имот през 2005г. не
е спазено изискването за разрешение по реда на чл.73,ал.2 от СК на районния съд
за отчуждаване на имущество на малолетен. Ответникът „Общинска банка“АД е приложила
справка от РС-Ловеч,в която се установява, че е образувано съдебно производство
на името на майка й Диана Иванова Илиева,но с друго правно основание-чл.390 от ГПК и по описа за 2005г.(в нотариалния акт е посочено „Определение по
ч.гр.д.№233/2004г.).
От друга страна съставът
съобразява,че възлагането на недвижим имот по реда на чл.496,ал.2 от ГПК има вещноправен
ефект и е деривативен способ за придобиване право на собственост. Купувачът придобива
само правата, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили
върху имота, могат да се противопоставят на купувача,само ако са
противопоставими на взискателя. С оглед
на това претенциите на ищеца, целящи да оборят придобното основание на
праводателите на длъжника по принудителното изпълнение и валидността на
учредената ипотека,биха могли да имат правни последици и по отношение на
купувача на имота.
При съобразяване, обаче на сериозните последици по отношение на купувача, изразяващи
се в невъзможност да упражни правото си на собственост за неопределен период от
време,заради исканата обезпечителна мярка и недостатъчната убедителност на
представените към момента доказателства за твърдения порок(липса на съдебно
разрешение), съставът намира,че за гарантиране правата на купувача следва да се
задължи ищецът да внесе гаранция и по тази мярка. С оглед цената на имота и
обема на претендираната в него собственост,съставът намира,че гаранцията следва
да се определи в размер на 1500лв.,на основание чл.391,ал.2,вр.с ал.1,т.1 от ГПК.
По изложените съображения допуснатата с Определение №815/202.07.2020г. от
РС-Ловеч по гр.д.№1001/2020г. обезпечителна мярка „Спиране на въвод във
владение“ по изп.д.№550/2013г.по описа на СИС при РС-Ловеч,следва да се
потвърди и допълни със задължение за внасяне от ищеца на гаранция в размер на
1500лв. Сумата следва да се внесе в 1-седмичен срок от уведомяване на ищеца,по
депозитната сметка на ОС-Ловеч- BG04
TEXI 9545 3303 6482 00, като се представи вносната бележка. Ищецът следва да се
предупреди, че при неизпълнение обезпечителната мярка ще бъде отменена.
По изложените съображения и на основание чл.396,ал2 от ГПК, ОС-Ловеч
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 815/20.07.2020г., постановено по гр.д.№1001/2020г.на РС-Ловеч, с което е допуснато обезпечение на предявените от Габриела Илиянова Илиева
от гр.Ловеч искове с правно основание чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.124 от ГПК,
срещу Диана Иванова Илиева от гр.Ловеч, Геновева Ерусалимова Цвяткова от
гр.Ловеч, Петър Илиев Петров от гр.Ловеч, Стефка Данаилова Иванова от
с.Баховица,Ловешка област , Иван Йотов Иванов от с.Баховица, Ловешка област, Е.И.А.
*** и „Общинска банка“АД с ЕИК **********,със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“Врабча“№6, с обезпечителна мярка „Спиране въвод във владение“ по
изп.д.№550/2013г. по описа на СИС при РС-Ловеч, до приключване на
производството по делото, като правилно и законосъобразно.
На основание чл.391,ал.2 от ГПК
ЗАДЪЛЖАВА Габриела Илиянова Илиева с ЕГН **********,от гр.Ловеч, в 1-седмичен срок да
внесе гаранция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева, по сметката
на ОС-Ловеч- - BG04 TEXI 9545 3303 6482 00, като представи вносната бележка в
канцеларията на съда.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца Габриела
Илиянова Илиева с ЕГН **********, с горните данни, че
при неизпълнение на задължението за внасяне на гаранция обезпечителната мярка
ще бъде отменена.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.396,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.