РЕШЕНИЕ
Номер 111715.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско
дело № 20203100501576 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба депозирана от Областна Дирекция
на МВР - Варна срещу решение № 1698/24.03.2020 година постановено по гр.д. 17762/2019
година по описа на ВРС, с което се : ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Варна ДА
ЗАПЛАТИ на Н. В. М. , ЕГН **********, гр. Варна, ул."Венета Славчева" № 2, ет. 3, w an. 9 а
сумата от 1 733, 94 лв. /хиляда седемстотин тридесет и три лева и деветдесет и четири ст./,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд по
тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 29.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 244, 68 лв. /двеста четиридесет и четири лева и шестдесет и осем ст./, представляваща
обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху всяко допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд, считано от първо число на месеца, в който
плащане се дължи до 28.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86
ЗЗД.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Варна ДА ЗАПЛАТИ на Н.В.М., ЕГН
**********, гр. Варна, ул."Венета Славчева" № 2, ет. 3,ап. 9 а сумата от 450 лв. /четиристотин и
петдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
ч
ГПК. "
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - Варна ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 319, 36 лв. /триста и деветнадесет
лева и тридесет и шест ст./,представляваща дължими за производството разноски, на осн. чл. 78,
ал. 6 ГПК.
Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон,поради което се претендира неговата отмяна и постановяване на
друго,с което да се отхвърлят исковите претенции. Излагат се подробни съображения във
въззивната жалба,включително- служебните отношения в конкретния случай ксе уреждат
единствено от ЗМВР и КТ не намира субсидиарно приложение. Неправилно ВРС е
1
приел,че е налице празнота в законодателството. Излагат подробни съображения.
Претендират разноски за юрисконсулстко възнаграждение
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище
за неоснователност на депозираната въззивна жалба. Претендират се направените за
въззивната инстанция разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира
за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС
фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на
обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание
чл.272 от ГПК .
В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се
вземе предвид следното:
Предявен е от Николай Милчев срещу ОД на МВР - Варна иск с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1733, 94 лв.,
претендирана като неизплатено допълнително възнаграждение за положени извънреден труд от
общо по тримесечие за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба - 29.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, и сумата от 244, 68 лв., претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със
законната лихва върху всяко допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, считано
от първо число на месеца, в който плащане се дължи до 28.10.2019г.
Ищецът е държавен служител по силата на служебно правоотношение възникнало с
ответника, по което заема длъжност „младши инспектор" в III РУ на ОД на МВР - Варна. Статутът
му на такъв е регламентиран в ЗМВР, ЗДС и КТ. Предвид непрекъсваемия работен процес, същият
полагал труд на смени- 8, 12 или 24 часови, съобразно утвърден от месечен график.
Твърди се, че за времето от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е положил нощен трудо,който
следва да бъдеи приравнен на извънреден труд, за които следва да му бъде заплатено
възнаграждение в претендирания размер, обуславящо и правния му интерес от предявяване на
осъдителна претенция.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Не оспорва, че ищецът
полага труд по служебно правоотношение на посочената длъжност, както и че служителят е
полагал извънреден труд, който му е бил заплатен, съобразно ЗМВР и подзаконовите нормативни
актове, наред с трудовото възнаграждение.
2
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Доводите в жалбата по същество касаят приложимия нормативен ред, по
който следва да се определи размера на допълнителното възнаграждение за нощен труд по
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /в ред. ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г. до 30.09.2019г действащи са били
последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с решение № 8585 от
11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и
Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г.,
отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен
състав/ издадени от Министъра на вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче
Наредбата, като подзаконов нормативен акт се счита за отменена от деня на влизане в
сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и според тях при работа
на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В
периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването
и обнародването на Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало
изрично предвидено в подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на
положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от
Наредба № 8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм.,
бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./.
На основание чл. 6, ал. 2 от КРБ и основното начало за недопустимост на
ограничения на правата или привилегии основани на лично и обществено положение и
гарантираното и защитено право на труд, както и провъзгласеният във вътрешното ни
законодателство, така и в пряко приложими международни актове принцип на осигуряване
равенство на хората при упражняването на предоставените им от законите права и равни
възможности за участие в обществения и социалния живот, решаващият състав приема,
че няма основание по въпроса за дължимостта на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд държавните служители, заети в системата на МВР да се поставят
3
в по-неравностойно положение спрямо работниците и служителите, наети по неслужебни,
трудови правоотношения. В този смисъл приема, че допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд, получен след преобразуване на часовете положен нощен труд
към дневен такъв с коефициент 1.143, получен от отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време установени за подневно отчитане
на работното време, се дължи на ищеца на общо основание. Предявеният иск поради това
е доказан по основание.
По отношение на претендирания размер, то същият е доказан, тъй като
съответства на изчисленията направени от вещото лице в приетото по делото заключение
на ССчЕ, което не е оспорено от въззивника и се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено. По делото липсват твърдения, съответно и доказателства дължимото
допълнително възнаграждение в доказан размер да е платено от въззивника на служителя,
поради което предявеният иск е доказан по основание и по размер. Следователно
предявеният иск е основателен и следва да се уважи.
В обжалваното решение, ВРС е постановил идентичен правен резултат и
решението като правилно следва да се потвърди.
С оглед изхода на правния спор пред настоящата инстанция в полза на въззиваемия
следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300 лв,за
адв.хонорар,съобразно представените доказателства за това.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1698/24.03.2020 година постановено по гр.д. 17762/2019
година по описа на ВРС
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ на
Н. В. М. , ЕГН **********, сумата от 300 лева, представляваща съдебно- деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване пред ВКС на осн.чл.280
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4