№ 24
гр. Балчик, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на петнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20233210200197 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена жалба от В. П. В. ЕГН ********** от
***,чрез адвокат А. А.,със съдебен адрес в ***,срещу Заповед за задържане на лице№*** от
***година ,издадена от полицейски служител при РУ на МВР-Б. В. И. И., с правно
основание в разпоредбата на чл.145 и сл. от АПК,във вр.чл.72 ал.4 от Закона за МВР.
Жалбата е постъпила ведно със административна преписка в Районен съд-Балчик ,с
вх.№3846 на 31.08.2023г.чрез Административно –наказващия орган.В последдствие,към нея
е направено допълнение към жалбата,получено с Рег.№3894 от 04.09.2023година.
Жалбоподателят твърди в жалбата си,че обжалваната заповед за задържане на лице е
издадена е необосновано,незаконосъобразно,постановена при съществени процесуални
нарушения.Твърди,че не е описана правилно фактическата обстановка,Моли съда да я
отмени изцяло като незаконосъобразна.Претендира направени деловодни разноски.
Редовно призован,жалбоподателят се явява в с.з.,лично.Представляван е и от
процесуален представител-адвокат А. А. от АК-Д..
В съдебно заседание процесуалният представител,от името на своя подзащитен
завява,че поддържа изцяло жалбата.
От името на своя подзащитен,адвокат А.,твърди,че процесната заповед е
незаконосъобразна,тъй като не са налице основанията за задържане на неговия подзащитен.
Моли съда да отмени изцяло обжалваната заповед за задържане на лице, като
незаконосъобразна. Претендира направени деловодни разноски под формата на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна,полицейският служител В. И. И., редовно призован,се явява
лично в съдебно заседание. Оспорва подадената жалба,като неоснователна и недоказана.
1
Пледира процесната обжалвана заповед за задържане на лице да бъде изцяло потвърдена,
като законосъобразна.
Съдът след преценка на събраните доказателства,прие за установена следната
фактическа обстановка :
На ***година жалбоподателят бил в РУ на МВР-Б. където бил помолен да даде
обяснения за случай,за който той твърди,че лично е уведомил полицейските органи. Според
жалбоподателя, след даваните на гореописаните обяснения,той бил задържан в РУ на МВР-
Б. по заповед издадена от полицейския служител В. И. И..
Задържането се извършило въз основа на процесната Заповед за задържане на лице
№*** от ***година.Издалия заповедта В. И. И. е младши експерт,командир на отделение в
Г“ОП“ при РУ Б..
Жалбоподателят бил задържан във връзка с ДП№165/2023 по описа на РУ Б. за
времето от 13,00 часа на ***година до 22,30 часа на ***година.
Заповедта е издадена на основание чл.71 ал.1т.1 от ЗМВР за срок от 24 часа.
Задържаното лице В. П. В. попълнил на *** г. в 13: 02 часа декларация, че е запознат
с правата си на задържано лице.
От писмената справка ,изискана от Районна прокуратура Д. ТО-Балчик се установява,
че ДП№165/2023по описа на РУ Б. е образувано по повод данни за извършено престъпление
по чл.195, ал.1, т.12 от НК. При разследването,жалбоподателят е бил разпитан като свидетел
по същото. Към настоящия момент няма привлечен обвиняем по досъдебното производство.
Гореизложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление по
отношение на законосъобразността, обосноваността и правилността му, съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок. Жалбоподателят е бил запознат със Заповедта за
задържане в деня на издаването й. Жалбата е получена в деловодството на въззиваемата
страна с вх.№240000-4869 от ***г.Жалбата е подадена в законоустановения срок от
съобщението и е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- В. И. И. е младши
експерт,командир на отделение в Г“ОП“ при РУ Б..
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
Обжалваната заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР,
в кръга на предоставената му,съгласно чл.72 ал.1 от ЗМВР компетентност, при спазване на
2
изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.74 ал.1и ал.2 от ЗМВР, но в
нарушение на закона и неговата цел.
Разпоредбата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, овластява полицейските органи да задържат
лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Действително за прилагането на
тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства,
установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличието на данни,
обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление или да е съпричастно към него. При все това, дори и да са налице данни, които
дават основание да се предположи, че задържаното лице може да е съпричастно към
определено престъпление, предприетата спрямо него мярка трябва е обоснована и
съразмерна с целта на закона. В конкретния случай, по делото липсват каквито и да е
доказателства относно наличието на данни, послужили на издателя на процесната заповед
да направи извод за съпричастност на жалбоподателя към извършване на твърдяното
престъпление, а именно: че последният е извършил кражбата,предмет на досъдебното
производство.
Такива конкретни данни не са описани и в издадената заповед, с оглед на което
остава неясна причината, поради която полицейският орган е взел решение да задържи
жалбоподателя. Съвсем оскъдно и лаконично в заповедта е посочено, че лицето се задържа
във връзка с образуваното ДП№165/2023 по описа на РУ Б.. Следователно, основателно се
явява и релевираното възражение от жалбоподателя, че в обжалваният административен акт
липсват и правните основания за неговото задържане.
Задържането е принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН,
която е предназначена да предотврати и преустанови извършването на противоправно
деяние, както и да предотврати и отстрани вредните последици от него. Целта на мярката по
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР не е да се наложи наказание за установено по категоричен начин
престъпление, а да се попречи на уличения да се укрие или да извърши друго престъпление,
или да осуети наказателно преследване чрез заличаване или укриване на улики и/или лица
или други действия, пречещи на работата на разследващите органи. В случая не е ясно защо
жалбоподателят е задържан и с какво неговото задържане е допринесло за постигане на
преследваната от закона цел. Безспорно в хипотезите на чл.72 ал.1т.1-7 от ЗМВР,
полицейският орган действа в условията на оперативна самостоятелност, но това не
означава, че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на
лицето. Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват
само когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна
мярка, което в случая очевидно не е така. По делото липсват каквито и да е данни
жалбоподателят да се е укривал или да е възпрепятствал по някакъв начин действията на
полицейските органи, които да налагат ограничаване на личната му свобода за извършване
на неотложни оперативно–издирвателни мероприятия. Нещо повече, от доказателствата по
делото дори не става ясно какви точно неотложни действия или мероприятия са извършили
полицейските органи с участието на жалбоподателя по вече образуваното досъдебно
3
производство. Единствено в жалбата се сочи, че след разпит е освободен още същия ден, но
без да се сочат конкретните действия, довели до отпадане на необходимостта от неговото
задържане.
Следователно процесната ПАМ е наложена в противоречие на целта на закона и
принципа на съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, който задължава
административният орган да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно
и справедливо, като с издадения акт не се допуска засягане на правата и законните интереси
на гражданите в по-голяма степен от най-необходимото за постигане на законната цел. В
случая заповедта превишава целта на закона, тъй като разкриването и предотвратяването на
предполагаемото престъпно деяние не е налагало необходимостта от задържането на лицето,
и съставлява акт на неоснователна принуда спрямо него.
Посочените в акта фактически обстоятелства не съответстват на материалноправните
предпоставки по чл.72 ал.1т.1 от ЗМВР и полицейският орган не е следвало да прилага
процесната ПАМ, която се явява необоснована и
непропорционална.
В нарушение на закона,в издадената заповед не са посочени достатъчно ясно
фактическите и правните основания за задържането на жалбоподателя, в какъвто смисъл
релевираните възражения в жалбата, се явяват основателни.
По никакъв начин не са описани фактите, които очертават конкретно извършени
действия от жалбоподателя спрямо личността на друго лице, осъществяващи
изпълнителното деяние на посоченото престъпление. Освен това, по делото липсват каквито
и да било данни за укоримо поведение на жалбоподателя, изразяващо се в умишлено
извършване на престъпление от общ характер. Поради това обжалваната заповед е
незаконосъобразна, като противоречаща на материалния закон и на целта на закона и следва
да бъде отменена на това основание.
С оглед изхода от делото и на основание чл.143 ал.1 от АПК,жалбоподателят има
право на сторените от него разноски по делото.
Претендира се и адвокатско възнаграждение. Видно от приложения договор за правна
защита и съдействие е, че жалбоподателят е упълномощил един адвокат за изготвяне на
жалба и процесуално представителство по делото, за което е уговорено и заплатено в брой
на 15.04.2024 г. адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Не е направено
възражение от възиваемата страна за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.Заплатената сума не превишава минималния предвиден размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по този вид дела,съгласно
разпоредбата на чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горните мотиви,съдът,
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег. № *** от ***година., издадена от В.
И. И., младши експерт, командир на отделение в Г“ОП“ при РУ Б.,към ОДМВР-Д. с която
на основание чл.72, ал.1, т.1 от Закона за МВР е наложена принудителна административна
мярка "задържане за срок от 24 часа" на В. П. В. ЕГН ********** от ***, като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ-Д., да заплати на В. П. В. ЕГН ********** от ***, сумата от 600 лева(шестстотин
лева), представляваща,заплатено адвокатско възнаграждение, за предоставена правна помощ
от адвокат А. А. от АК-Д..
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
5