Р Е Ш Е Н И Е № 96
гр. Сливен, 28.07.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на петнадесети юли, две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора ХРИСТО
КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 78 по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на И.С.К.,***, чрез адв. Д.П., подадена против Решение № 148/19.03.2020 г., постановено по АНД № 851/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0804-001006 от 14.05.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР гр. Сливен, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на И.С.К., за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд - Сливен в частта, в която е потвърдено наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че пътят бил с достатъчна ширина за извършване на маневрата обратен завой и следвало да се приложи разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, а не посочената чл. 38, ал. 3. Счита, че извършеното нарушение представлява маловажен случай. Моли съда да отмени решението на Районен съд – Сливен в обжалваната част.
По делото е постъпила и касационна жалба от ОД на МВР гр. Сливен, против Решение № 148 от 19.03.2020 г., постановено по АНД № 851/2019 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 19-0804-001006 от 14.05.2019 г., издадено началник група към ОД на МВР гр. Сливен, сектор „Пътна полиция“, в частта с която на И.С.К., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен в частта в която е отменено като незаконосъобразно НП е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно съдът бил приел, че не са събрани доказателства, че жалбоподателят е бил уведомен за прекратената регистрация на МПС. От събраните доказателства се установявало, че това МПС не е било регистрирано по надлежния ред, предвид наличието на служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Твърди, че са налице обективните и субективните признаци за извършеното деяние. Налице била непредпазлива форма на вина. Моли съда да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен в обжалваната част и потвърди НП в тази му част.
В съдебно заседание касационният жалбоподател И.С.К. и ответник по касационната жалба на ОД на МВР Сливен, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен представител – адв. Д.П., който поддържа жалбата на К. и оспорва жалбата на ОД на МВР – Сливен.
В съдебно заседание касационният жалбоподател ОД на МВР Сливен и ответник по касационната жалба на И.С.К. не изпраща представител. В представено писмено становище поддържа жалбата на ОД на МВР Сливен и оспорва жалбата на К.. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Налице са условия да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което са допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 08.03.2019 г. в гр. Сливен, кв. Речица, И.С.К. управлявал товарен автомобил "Ивеко 75 Е 15" с ДК № ………….. Автомобилът бил собственост на у. от него търговско дружество "Скат" ЕООД. На кръстовището на ул. "Михаил Греков" и ул. "Драва" извършил маневра завиване в обратна посока. Предприемайки маневрата от крайна дясна лента на платното за движение К. не пропуснал попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил "Ситроен", с ДК № ………., управляван от свидетелката Ж. И.. Настъпило ПТП между двата автомобила, за което бил съставен протокол за ПТП от пристигналите на място полицейски служители, в който били описани констатираните от тях щети по двамата автомобила. При извършената от тях проверка, полицейските служители установили също, че товарният автомобил е с прекратена регистрация на 11.02.2019 г. по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. На К. бил съставен АУАН за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП и чл. 140, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 11 от ЗДвП. Във връзка с установената прекратена регистрация на товарния автомобил била образувана полицейска проверка, по която бил постановен от прокурор при РП Сливен отказ да се образува досъдебно производство. Въз основа на издадения АУАН и постановлението на РП Сливен било издадено и процесното наказателно постановление, с което на И.С.К. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз - 2539 на МВР се отнемат общо 10 точки и за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200. 00 лева
За да потвърди обжалваното наказателно постановление, в частта с която на И.С.К., за нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева районният съд е приел, въз основа на назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза, показанията на свидетелката И. и на полицейските служители, че К. е извършил нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, като извършвайки маневра завиване в обратна посока от крайна дясна част на платното, не е пропуснал попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил "Ситроен", блъснал го е странично и е настъпило ПТП с материални щети. Счел, че наказващият орган правилно е определил и наказание за извършеното нарушение в размер на 200. 00 лева, като е приложил санкционната норма на чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
За да отмени обжалвано наказателно постановление, в частта с която на И.С.К., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, лишаване от право да управлява МПС за шест месеца и на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са му отнети общо 10 точки районният съд е приел, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, но състава на нарушението не е изпълнен от субективна страна. Счел, че липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието извършено от жалбоподателя несъставомерно. При тези мотиви отменил обжалваното наказателно постановление в тази му част.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Настоящият касационен състав приема, че въззивният съд, с оглед събраните по делото, както писмени, така и гласни доказателства, е установил правилно фактическата обстановка.
В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно и законосъобразно.
Правилни са изводите на въззивния съд за законосъобразно проведена процедура по съставяне на акта за установяване на административното нарушение и издаване на наказателното постановление. При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл. 13 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. По отношение на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, е обосновал правилен извод за доказаност на деянието от обективна страна. Съгласно изречение първо от посочената в процесното НП за нарушена норма на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Анализът на цитираните нормативни разрешения сочи, че законодателят е вменил в задължение на водачите да управляват моторни превозни средства, регистрирани по законоустановения ред, като неизпълнението на това задължение е скрепено с ангажиране на административнонаказателна отговорност за нарушителите. Следователно, за осъществяване на фактическия състав на процесното административно нарушение е необходимо да се установи наличието на водач, управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
По делото е категорично установено, а и е безспорно между страните, че на посочените в наказателното постановление дата, място и час К. е управлявал лек автомобил марка товарен автомобил "Ивеко 75 Е 15" с ДК № ………., собственост на у. от него търговско дружество "Скат" ЕООД, който автомобил към момента на проверката е бил със служебно прекратена регистрация във връзка с получено от ОДМВР по електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Предвид изложеното от страна на К. са осъществени обективните признаци на визираното в процесното НП административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Следователно както правилно районният съд е приел, че макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то състава на нарушението не е изпълнен от субективна страна. В представените с административнонаказателната преписка, не са приложени доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че собственика на МПС е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, каквото задължение вменява на органите на реда разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици. Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП прави деянието извършено от К. несъставомерно. Като е стигнал до този извод и е отменил процесното наказателно постановление в тази му част, РС – Сливен е постановил правилно и законосъобразно решение.
Относно нарушението по чл. 38, ал. 3 от ЗДвП.
Настоящият състав, като касационна инстанция изцяло споделя мотивите на Районен съд Сливен, досежно наличието на извършено нарушение и законосъобразността на оспореното пред него наказателно постановление, в тази му част, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
Не се споделя становището на процесуалния представител на касатора К., за допуснато нарушение на закона, както и за неправилно установена фактическа обстановка. Основното възражение на касатора е, че нарушението е по чл. 38, ал. 2 от ЗДвП, а не по чл. 38, ал. 3 от с.з. Това възражение настоящият състав намира за неоснователно. Районният съд е сторил необходимото, за да изясни делото от фактическа страна, правилно е преценил наличните по делото писмени и гласни доказателства и е приел, че описаната в НП фактическа обстановка отговаря на установеното от актосъставителя на мястото на ПТП. Установено е и от заключението на назначената по делото експертиза, че механизма на настъпване на ПТП е технически неправилно предприета маневра от водача на товарния автомобил за обръщане посоката на движение на товарния автомобил и непропускане попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил. При правилно установена фактическа обстановка, правилни са изводите на РС – Сливен, че К. е извършил нарушение на чл. 38, ал. 3 от ЗДвП, за което му е наложено съответстващото му наказание.
В съвкупността си изложеното обуславя извод, че оспореното решение на РС – Сливен следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в жалбите касационни основания
При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател – И.К. за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 19.03.2020 г., постановено по АНД № 851/ 2019 г. по описа на Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: