Р Е Ш Е Н И Е
№ 366 / 07.06.2010 година, гр.Хасково
Том 4, стр. 116-118
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Десети граждански състав
на двадесет и девети
април две хиляди и десета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия:
П. В.
секретар: Д.А.
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело номер 2381
по описа за 2009 година
Производството е по реда на гл. ХXVІ от ГПК.
Образувано е по иск на А.В.Г. с правно
основание чл.49, ал.1 от Семейния кодекс /СК от
2009г./ срещу Х.А.Г.,
обективно съединен с небрачни искове по чл.56 и чл.59 СК.
В исковата молба се твърди, че на 12.01.1996г.
страните били сключили граждански брак, от който имали родени две ненавършили пълнолетие
деца – В. А. В. и К. А. Г.. През 2008г. било установено, че ищецът страда от
множествена склероза, като до този момент нямали семейни проблеми. От тогава
обаче отношението на ответницата към него се променило осезателно. Сочи се още,
че в началото на месец юни 2009г. тя напуснала безпричинно семейното им жилище
и се намирали във фактическа раздяла, като не са имали контакти по между си и
не била потърсила дори децата им. Ищецът бил получил сведения, че ответницата
се завърнала в родния й град П. и там започнала работа като шивачка, като
неведнъж била забелязвана в компанията на различни мъже. Въпреки че направил
няколкократните опити да се свърже с нея, това нямало никакъв резултат. Иска се да се постанови решение, с което бракът на
страните да бъде прекратен поради дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна
вина на ответницата, да се предостави на ищеца упражняването на родителските
права върху двете им деца В. А. В. и К. А. Г. с определен режим на лични
отношения с ответницата, която да бъде осъдена да му заплаща месечна издръжка в
размер на 100 лв. за първото дете и 80 лв. за второто дете, да му се предостави
ползването на семейното жилище, а именно къща, находяща се в гр.Х., ул.”Б.” № х,
собственост на баща му и се постанови след прекратяване на брака тя да носи
предбрачното си фамилно име „К.”. Претендират се и направените по делото
разноски.
Назначеният на основание чл.47, ал.6 ГПК особен
представител на ответницата – адв.Ю.А. ***, изразява становище, че бракът на
страните следва да бъде прекратен поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, но по вина и на двамата съпрузи. На следващо място се оспорва
размера на претендираната месечна издръжка за родените от брака деца.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за сключен
граждански брак № 009543, издадено на 12.01.1996г. от общ.Хасково, въз основа
на акт за граждански брак № 10/12.01.1996г. е видно, че страните са сключили
граждански брак на 12.01.1996г. в гр.Хасково. От него имат две деца
– В. А. В., ЕГН **********,*** и К. А. Г., ЕГН **********, родена на ***г***,
което се установява от заверени преписи на удостоверения за раждане от ***г. и
30.11.2000г., издадени от община Хасково, въз основа на актове за раждане съответно
№№ 0019/10.01.1995г. и 0033/17.01.1997г. От представените два броя Епикризи,
издадени от Първа МБАЛ – София АД Неврологично отделение с интензивен сектор
става ясно, че ищецът е постъпвал за лечение в болничното заведение през
периода от 26.01.2009г. до 03.02.2009г. с диагноза: множествена склероза,
пристъпно ремитентен ход, цереброспинална форма. В тях се сочи и че се
забелязва значително подобрение в състоянието на пациента. Видно от експертно решение № 2048/111/24.08.2009г. на ТЕЛК за общи заболявания
– Хасково ищецът е с 74 % ТНР поради общо заболяване множествена
склероза, цереброспинална форма, със срок на инвалидността до 01.08.2010г. От представения
социален доклад от Д”СП” – Хасково за двете деца се установява, че жилището, в
което живее ищецът, има достатъчно жилищно пространство и добри битови условия
за тях. Според социалния работник, изготвил доклада, базовите потребности на
децата се задоволяват качествено от бащата, между тях има изградени отношения
на доверие и спокойствие. При разговора му с тях, те споделили, че желанието им
е да останат при баща си, но и да не се прекъсва връзката им с майката. От
25.06.2009г. същата била в Гърция, като им се обаждала по телефона и пращала 20
евро всеки месец.
С оглед доказване на твърдените от ищеца обстоятелства съдът допусна и разпита
водените от негови страна свидетели – Х. В. И. и З.
В. Й.– сестри на ищеца. От показанията на първата свидетелка, преценени
съгласно изискванията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след като се влошило
здравословното състояние на ищеца поради заболяването му от множествена
склероза, отношенията с ответницата се влошили. Тя била заявила, че не желае да
се грижи за него. Към момента състоянието му обаче се подобрило, можел да се
грижи сам за себе си и децата. Свидетелките били чули, че понастоящем
ответницата била в Гърция, като от раздялата им до сега била изпратила на два
пъти около 150-200лв. и се обадила няколко пъти на децата си. Според двете
свидетелки семейното жилище на страните, представляващо къща в гр.Х., ул.”Б.” №х,
било собственост на родителите на ищеца.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Не се спори, а и от събраните
по делото гласни доказателства безспорно се установява, съществуването
на факти и обстоятелства, обуславящи състоянието на дълбоко и непоправимо
разстройство на брака на страните. Показанията на разпитаните по делото
свидетелки, следва да се кредитират изцяло, макар че изхождат от лица от кръга
на посочените в чл.172 от ГПК, тъй като те имат най-непосредствени
и най-преки впечатления от живота на съпрузите. Освен това показанията им са логични, безпротиворечиви и взаимно кореспондиращи си и липсват други доказателства, които да ги опровергават. Неполагането
на грижи за намиращия се в тежко здравословно състояние законен съпруг, проявената
незаинтересованост към него в такъв труден момент, липсата на усилия от страна на
ответницата за преодоляване на възникналите проблеми и последвалата раздяла, обосновават извода, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен, че брачната им връзка съществува само
формално и е изпразнена от следващото
се от закона и морала съдържание и че не може да се очаква
възстановяване на нормални съпружески отношения. Безвъзвратно са изчезнали взаимната любов,
уважение,
доверие и разбирателство, липсват и готовността за взаимопомощ, загрижеността
за общото благополучие, присъщи за едно здраво семейство, които са заменени с отчуждение и
неизпълнение на морални и правни съпружески задължения. Освен това е и налице фактическа
раздяла, което още повече допринася
за това състояние на брачните им отношения и го прави мъчно преодолимо. В този смисъл продължаването
му между страните не би могло да бъде от полза нито за самите тях, нито за
децата им, нито за обществото като цяло. Ето защо съдът
счита, че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да се
уважи и бракът им бъде прекратен поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство.
Съдът намира, че вина за това състояние на
брачните отношения има единствено ответницата. От
събрания по делото доказателствен материал по категоричен и несъмнен начин се установиха нейните брачни
провинения, описани в исковата молба.
От друга страна не се доказаха факти
или обстоятелства от живота на съпрузите, от които може да се направи извод, че ищецът има
каквато и да е било вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство.
Не се спори между страните упражняването на родителските
права върху родените от брака деца да се предостави на ищеца. Към настоящия
момент те се отглеждат от него, като с оглед възрастта им, родителските и морални качества на ищеца, привързаността на децата към него, както и индициите, че ответницата
се намира в Република Гърция, съдът счита, че за правилното им отглеждане,
развитие и възпитание това съвпада с обективния интерес
на децата. От социалния доклад на Д”СП”-Хасково и показанията
на разпитаните по делото свидетелки може да се направи обоснован извод, че ищецът
има желанието,
необходимия капацитет , както и възможности за това. Ето защо съдът счита, че
следва да се предостави упражняването на родителските права върху малолетните
деца на бащата, като се определи режим на свиждане с майката всяка първа и
трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както
и един месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск.
Предвид обстоятелството, че ищецът ще упражнява родителските права над децата, ответницата
ще следва да участва в издръжката им, поради което е необходимо да се присъди такава
в негова полза като техен баща и законен представител. При определяне размера
на дължимата издръжка съдът отчита от една страна нуждите на децата, с оглед
възрастта им и обстоятелството, че двамата са ученици, което несъмнено е
свързано със закупуването на различни помагала, дрехи и други необходими учебни
пособия, а от друга - възможностите на родителите да осигуряват такава. От събраните по делото писмени
доказателства е безспорно, че ищецът е с намалена
работоспособност, а именно 74 % призната неработоспособност и ежедневно трябва да приема
медикаменти, а доходите му са от получаваната пенсия по болест. В същото време, въпреки че липсват данни за трудовата
ангажираност и доходите на ответницата, не може да се направи категоричен
извод, че същата не работи по трудово правоотношение или че не получава доходи
от други източници. Тя е в трудоспособна възраст, а и не се събраха доказателства
да е безработна или да е налице
невъзможност да полага на труд от нейна страна, както и да има
задължения за издръжка към други низходящи или парични задължения към други
физически или юридически лица, поради което съдът приема, че може да предоставя
такава на децата си. Предвид индициите, че ответницата се намира в Република
Гърция следва да се приеме, тя реализира доход в размер поне на средната
работна заплата за страната. При това положение, съдът счита, че за издръжката
на децата В. А. В. и К. А. Г. са необходими и възможни средства в размер
съответно на 160 лв. и 140 лв. месечно, от които майката трябва да заплаща по
90 лв., респ. 80 лв., а останалите части – 70 лв. и 60 лв. ще осигурява бащата,
при който те живеят и който полага ежедневни грижи по отглеждането и
възпитанието им, като искът в останалата част до пълния предявен размери от 100 лв. за първото дете
следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Относно семейното жилище, намиращо се в гр.Х.,
ул.”Б.” № х,
съдът намира, че след като ищецът изрично е
поискал да му бъде предоставено ползването, има жилищна нужда, доколкото по делото няма
доказателства да притежава друго жилище, налице са и данни, че то е собственост
на неговите родители, а от друга страна същият ще упражнява родителските права
над ненавършилите им пълнолетие деца, следва да се уважи и претенцията му
относно ползването му като основателна и доказана.
По отношение на фамилното име на ответницата трябва
да се вземе предвид, че разпоредбата на чл.53 от новият
СК предвижда по различна уредба в
тази част. До
приключване на устните състезания не е направено искане
от нейна страна за възстановяване на предбрачното й фамилно име, поради което и с оглед спазване на изискванията на чл.326 ГПК съдът следва да постанови с решението си, че след след прекратяване на брака съпругата Х.А. ще продължи да носи брачната си фамилия Г..
С оглед изхода на делото и на основание чл.6, т.2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50.00 лв., от която са заплатени 25.00 лв., като разликата
следва да се внесе по сметка на РС-Хасково от ответницата съгласно чл.329,
ал.1, изр.първо от ГПК. На същото основание и предвид претенцията на ищеца досежно направените
деловодни разноски, на него следва да се присъдят
такива в размер на 145 лв., представляваща платени
държавна такса за завеждане на исковата молба за развод и възнаграждение за
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК. Освен това ответницата трябва да заплати по сметка на РС-Хасково
и държавна такса върху определения размер на издръжката за двете
деца в размер на 244,80 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключения на 12.01.1996г. в гр.Хасково граждански брак между А.В.Г.,
ЕГН ********** и Х.А.Г., ЕГН **********
поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има съпругата Х.А.Г..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските
права върху родените от брака деца В. А.В., ЕГН ********** и К. А. Г., ЕГН **********
на бащата А.В.Г., с право на майката Х.А.Г. да ги взема при себе си всяка първа
и трета събота и неделя от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя,
както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платения си годишен
отпуск със задължението да ги връща при него след изтичане на определеното
време.
ОСЪЖДА
Х.А.Г., ЕГН ********** да заплаща
на А.В.Г., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетните деца
В. А. В., ЕГН ********** и К. А. Г., ЕГН ********** месечна издръжка в размер
на 90 лв. за първото дете и 80 лв. за второто дете, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на
брака, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане до настъпване на
законни причини за изменението или прекратяването й, като искът в останалата част до пълния предявен
размери от 100
лв. за първото дете като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище,
находящо се в гр.Х., ул.”Б.” № х на съпруга А.В.Г., ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата Х.А.Г., ЕГН **********
да продължи да носи брачното си фамилно име – Г..
ОСЪЖДА Х.А.Г., ЕГН ********** *** да заплати на А.В.Г.,
ЕГН ********** *** направените от
него разноски по делото в размер на 145.00 лв.
ОСЪЖДА Х.А.Г., ЕГН ********** *** да заплати по сметка
на Районен съд-Хасково окончателна държавна такса за допускане на развода,
както и върху определения размер на издръжката в размер общо на 269,80 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :/п/не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Д.А.