Р Е Ш
Е Н И
Е
№……………………………………. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 09.09.2020 г. при участието на
секретаря Виржиния
Миланова изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 595 /2020
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващи от АПК във връзка с чл. 186 от ЗДДС.
Инициирано е по жалба от „М.С. “ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от В.И.В., управител, против
Заповед №64-ФК/10.02.2020 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на
НАП-Варна с която на дружеството
е наложена принудителна
административна мярка „запечатване на търговски обект –бензиностанция в гр.Девня,
бул.“Съединение“.
В жалбата
са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед,
като се твърдят допуснати при издаването
и нарушения на административнопроизводствените правила, при неправилно
приложение на материалния закон. Изтъква се, че от констатациите,
описани в съставените протоколи не може
да се установи безспорно извършено нарушение, нито настъпването на вредни
последици, които да следва да се отстранят. В подкрепа на горното се посочва,
че при проверката от контролните органи
не е установена разлика между касовата наличност и отразената във ФУ, за
зареденото дизелово гориво е издаден
касов бон; ЕСФП правилно отчело извършените продажби.
Относно
констатираните от контролните органи
разлики между доставеното
количество гориво (бензин) по документ и данните от нивомерната система,
изпращани към НАП изтъква противоречие в Заповедта, като веднъж се твърди некоректност на
изпратените данни относно налично
количество на бензин в резервоар за
съхранение, а след това - некоректни
данни, които не дават възможност за определяне на наличното количество дизелово
гориво в резервоар за съхранение. Изтъква се неяснота не само относно вида на
горивото, но и относно конкретен
резервоар за съхранение от общо
трите налични.
Твърди
се още и че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като в нея не се посочвало качеството в
което е действал издателят и.
В заключение се твърди, че наложената ПАМ е в пряко противоречие с целта на закона
и принципа за съразмерност, разписан в
чл.6 от АПК. В тази връзка се сочи, че допускането на привеждане в изпълнение
на заповедта би причинило на дружеството значителни и трудно поправими вреди,
които биха надхвърлили многократно дори и най-високият размер на наложено
наказание за подобен вид нарушение.
Формиран е петитум с искане прогласяване нищожността на
оспорената заповед, евентуално нейната отмяна.
Претендират се за
присъждане разноските по настоящото дело,
както и тези по частно адм.д .№ 454/2020 г., образувано по искане за
отмяна на допуснатото предварително изпълнение на заповедта.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата, счита я за неоснователна. Твърди,
че заповедта е издадена от компетентен орган, същата е законосъобразна и
правилна. Безспорното установяване на нарушението обосновавало налагането на ПАМ, която счита за справедлива.
Въз основа на
изложеното моли оспорената заповедта да
бъде потвърдена. Претендира разноски.
По допустимостта:
Жалбата е подадена против
индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е приложена принудителната административна
мярка в срока по чл.
149, ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая са следните:
При извършената на
03.12.2019 г. проверка на търговски обект, стопанисван от „М.С.“ ЕООД – бензиностанция,
находяща се в гр.Девня, бул. „Съединение“ № 97
е установено:
В обекта е
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство – ЕСФП „ОЙЛСИС 2.0 –D-KL; нивомерна система тип "OPTILEVEL, със сензор.
Установени са три
резервоара - за бензин, за дизел и за
газ пропан-бутан.
При извършена на
същата дата в 14:27 ч. контролна покупка
на стоки на обща стойност 1.40 лв., платена в брой е издаден фискален
касов бон.
Не е установена
разлика между разчетената от ФУ касова наличност
и фактически установената в търговския обект при преброяване.
Според изрично
записаното на л. втори от заповедта,
съгласно Протокол № 0353410/03.12.2019 г. и Протокол № 0355461/04.02.2020 г. е
установено, че за периода 01.11.2019 г. -30.11.2019 г. от дружеството в бензиностанцията в
гр.Девня са получени горива
(бензин), доставени в резервоар на
бензиностанцията. Чрез ЕСПФ от дружеството е подадена информация до НАП за
доставено количество бензин по документи, както следва :
- С АДД № 0100000000004926990/08.11.2019
г. -3997.00 л., доставчик „Варна Сторидж“ ЕООД
По данни от нивомерната система на ЕСФП рег.№ 4327713/22.08.2019 г. – 1987.31л.
Разлика – 2009.69
л.
- С АДД №
0100000000004937593/13.11.2019 г. -9968.00 л., доставчик“РОМПЕТРОЛ България“
ЕАД
По данни от нивомерната система на ЕСФП рег.№ 4327713/22.08.2019 г. – 3840.60л.
Разлика – 6127.40
л.
- С АДД №
0100000000004955271/24.11.2019 г. -5023.00 л., доставчик “РОМПЕТРОЛ България“
ЕАД
По данни от нивомерната система на ЕСФП рег.№ 4327713/22.08.2019 г. – 2476.60л.
Разлика – 2546.40
л.
-С АДД №
0100000000004962663/28.11.2019 г. -8027.00 л., доставчик“РОМПЕТРОЛ България“
ЕАД
По данни от нивомерната система на ЕСФП рег.№ 4327713/22.08.2019 г. – 3473.13 л.
Разлика – 4553.87
л.
Въз основа на тези
данни, без да са изложени други
обстоятелства, или да са констатирани други факти е прието, че във връзка с получените доставки на горива – 27015.00 л. бензин - въведените от задълженото лице документи
и предадените от нивомерната
система чрез дистанционна връзка с НАП
данни, не давали възможност за
определяне на наличните количества гориво – бензин- в резервоара за съхранение на течни горива
към посочените в АДД четири дати на
доставките.
Приет е извод,
че в обекта, стопанисван от „М.С.“
ЕООД, изградената нивомерна система не
предава коректни данни към НАП за посочените четири дати, които да дават възможност за определяне на
наличните количества горива в
резервоарите за съхранение на дизелото гориво
в обекта. Това е квалифицирано от АО
като нарушение на чл. 3, ал.3 от Наредба
№ Н-18/2006 г., съставляващо основание за
налагане на предвидената в чл.
186 от ЗДДС ПАМ, което е и сторил с
издаване на оспорената заповед
По правото:
Относно компетентността на АО.
Заповедта е издадена от Бойка Славчева Генова
– началник на отдел „Оперативни дейности“
Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощена със Заповед№
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.
На съда е служебно известен фактът (от други
дела, сложени за разглеждане от настоящия състав) за наличието на Заповед № 2197/30.03.2018 г., издадена от Изпълнителния
директор на НАП, с която Б.Генова е преназначена от длъжност “Началник на
сектор „Оперативни дейности“ Варна, на
длъжност „Началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП.
Горното обосновава извод, че оспорената
заповед е издадена от компетентен административен орган, основания за
прогласяване на нищожност не са налице.
Наложената със заповедта ПАМ обаче е в
нарушение на материалноправните разпоредби,
при противоречие с целта на закона, поради следните съображения:
Правното
основание за налагане на принудителната административна мярка е чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. "б" от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, тя се налага
независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, когато лице не спази
реда за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за
приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за
управление на търговската дейност.
При налагане на ПАМ по реда на чл. 186,ал.1 от ЗДДС се
забранява и достъпа до същия
обект/обекти - чл. 187, ал.1 от същия
закон.
Видно е, че втората мярка не може да има самостоятелно
приложение, макар и да е уредена в отделна правна норма – тя е обвързана от
налагането на първата мярка, цели да гарантира реалното и действие. Поради
това налагането им е кумулативно заложено от законодателя.. След
като е така, то компетентността на органа
за прилагане на чл. 186 от ЗДДС
се разпростира и е валидна и относно мярката по чл. 187 от същия закон и не е
необходимо изричното и отделно възлагане.
Относно
материалната законосъобразност на оспорената заповед.
Съдът
намира, че е нарушена процедурата по
налагане на принудителна административна мярка..
В производставата по чл. 186
от ЗДДС административният орган действа при обвързана компетентност и е достатъчно да се
установят по безспорен начин фактите и обстоятелствата, които законът е
предвидил, за да бъде наложена обсъжданата административна принуда в двата и
кумулативно предвидени проявления. Упражняването
на това правомощие обаче не изключва
спазването на установените с АПК основни принципи и правила.
Според общото правило на чл. 170 от АПК, при съдебно
обжалване на административния акт, тежестта на доказване на фактическите
основания, обосноваващи законосъобразността му е на административния
орган с всички произтичащи от това последици при недоказването им.
В разглеждания случай ПАМ е наложена във
връзка с чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, и с чл. 3, ал.3от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно цитираните норми всяко лице, извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Административният орган приел изпратените по
описания ред данни за некоректни, без обаче да изясни какво точно е имал
предвид – дали тези данни отнася към количества дизелово гориво, както изрично
е записал на стр. втора ред последен и
стрл.3-та ред първи, или се касае за друг вид течно гориво – бензин, както е
посочил на стр.2, абзац първи. Приобщените към Протокол № 0353410/03.12.2019 г. фискални документи –
дневен отчет, фактури , фискални бонове съдържат се отнасят и за двата вида
гориво.
Установените несъответствия на данните от
нивомерната система с тези по изследваните АДД, за доставено на съответните дати гориво (
общо 27015 .00л . бензин, според заповедта) не могат да бъдат отнесени към крайния извод
на АО за непредаване на коректни данни , даващи възможност за определяне наличните количества на съхранявано в резервоарите на обекта дизелово
гориво.
Приложеният на л. 38 документ - приложение №1
към Протокол № 0355461/ 04.02.2020 г. съдържа данни за количества бензин, не съдържа данни за
конкретен резервоар, в който е съхранявано горивото, заключителната му част също е насочена към невъзможността при тези данни
да се определи наличното количество
бензин към 08.11.2019 г.;13.11.2019 г.;18.11.2019 г. и 28.11.2019 г.
В тежест на административния орган обаче е да
обоснове с конкретни обективни данни както факта на извършено нарушение и
вероятността нарушителят да извърши друго нарушение, така и необходимостта от
налагането на ПАМ за определения в заповедта в срок.
В конкретния случай извършването на
нарушението, за което е приложена обжалваната ПАМ, не е установено по безспорен
начин.
Действително има констатацията при
проверката, че нивомерната система не отчита коректно доставките, но както се
каза по-горе, установен бил технически проблем – натрупани грешки при
отчитането поради токови удари и
прекъсванията на електрозахранването на сонда № 1, които са своевременно отстранени (становище
на л.55 от делото).
Липсват по делото каквито и да било данни
това обстоятелство да е било известно на служителите на оспорващото дружество
преди момента на проверката,
доколкото ФУ и нивомерната система, и
управляващият софтуер, с които бил оборудван обектът, са функционирали, без да
дават индикации, че не предават верни данни на НАП и това при липса на
обективна възможност търговецът да проследява дали и каква информация достига
до НАП.
Нарушаване на пломбите в случая не е
констатирано, не се твърди и че
нивомерната система е манипулирана чрез външно въздействие.
Данъчните служители не са установили на какво
се дължи предаването на некоректните данни в НАП, налице е и неяснота относно
вида на горивото, за което същите
отнасят тези некоректни данни, както и
конкретния резервоар, наличностите в който следвало да определят.
При това положение не може да се приеме за
безспорно установено, че оспорващото дружество е нарушило реда или начина за
подаване на изискуемите данни в НАП, доколкото ответната страна, в чиято тежест
е установяването на фактическите основания, послужили за издаване на оспорения
акт – няма изложени аргументи, не са ангажирани доказателства относно причината
за подаваните некоректни данни, доколко това се дължи на пропуски в организацията на работа в търговския обект или
е резултат от технически проблем. Т.е.
доколко подадените данни, определени като некоректни са поради неспазване реда или начина на подаването им.
Принудителната административна мярка е израз
на административната държавна принуда.За да е законосъобразно наложена, ПАМ
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. Предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1, буква "г" от ЗДДС мярка има превантивно действие, като с нея се цели да
се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на
нарушителя. В случая след като извършването на нарушение не беше доказано по
безспорен и категоричен начин, наложената ПАМ не съответства на целта на закона
и на принципа за съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК,
доколкото не е налице основание за предприемане на действия за предотвратяване
извършването на нарушения на фискалната дисциплина.
В подкрепа на горния извод е и
обстоятелството, че от страна на търговското дружество са били предприети
действия по отстраняване на натрупаните софтуерни грешки на мерещата сонда,
след което същата функционира правилно.
Действията са предприети още на 9.09.12-2019
г., т.е. два месеца преди издаване на
процесната заповед. Горното изключва необходимостта от осъществената
административна принуда, чрез която се цели преустановяване и предотвратяване
на констатираното нарушение.
Дори и да се приеме, че е все пак е налице
твърдяното от АО нарушение, то същото не
само не води до неотразяване на приходи, но и към момента на установяването му
вече е отстранено от самия нарушител. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено,
че тя се налага с цел да гарантира "защита
на обществения интерес“ , а извършеното
деяние на лицето, било насочено срещу установената фискална дисциплина, показвало организация в търговския му обект,
която нямала за цел спазването на данъчното
законодателство. Посочва се и че
за фиска ще настъпят „значителни и труднопоправими вреди, които засягат пряко
интересите на държавата". Открит и без отговор остава въпросът, кои са
тези вреди при положение, че продажбите се регистрират и няма укриване на
доходи.
Излагането на общи мотиви, несъобразени с
конкретния случай и обстоятелствата по него е липса на мотиви въобще, съставлява винаги основание за отмяна - съдебната
практика е еднозначна и безпротиворечива в тази насока.
Относно срока от 10 дни АО посочил, че това е
необходимо с цел превеждане на дейността на търговеца със законовите
изисквания, за което е необходим срок. Към момента на проверката обаче, както
се посочи по-горе, вече е бил установен
технически проблем, но с дизелова помпа,
видно от КП № 79/02.12.2019 г. ,
същият е отстранен на 09.12.2019 г.
С оглед изложеното, оспореният
административен акт се явява постановен при неправилно и превратно приложение
на материалния закон, несъобразен с неговата цел, поради което следва да бъде
отменен като незаконосъобразен.
Предвид приетия по спора краен правен
резултат и своевременно на правеното от процесуалния представител на
оспорващото дружество искане за присъждане на
сторените разноски, съдът го намира за основателно и доказано, следва да го уважи, но само в частта касаеща
настоящото административно дело.
Разноските сторени по частно адм. д.№ 454/2020 г. следва да се претендират
самостоятелно пред съответния състав на
съда, провел това съдебно производство.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 172, ал.2,
предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №64-ФК/10.02.2020 г. издадена
от Началник на отдел „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на ТД на НАП-Варна с която на „М.С. “ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от В.И.В., управител, е
наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект –бензиностанция в гр.Девня,
бул.“Съединение“ № 97.
На основание чл. 143, ал.1 от АПК
ОСЪЖДА ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП Варна да заплати на „М.С. “ЕООД ЕИК *********, с адрес на управление в гр.Варна, представлявано
от В.И.В., управител, „сумата от 650 ( шестстотин и петдесет) лв.,
представляваща разноски за внасяне на държавна такса и за платено адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски,
сторени по ч.адм. д.№ 454/2020 г. по описа на ХVІ-ти състав на Адм. съд Варна
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: