№ 405
гр. Пазарджик, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220104560 по описа за 2024 година
В исковата си молба срещу Държавен фонд “З.“ с адрес град С., , бул.“Ц. Б. III“№136,
представляван от изпълнителния директор И. И. ищецът Земеделска кооперация“А.“ с ЕИК
**** със седалище село А. К., Стопански двор, община Пазарджик, представлявана от
председателя Д. К. К., чрез пълномощника си адвокат Ч. Ч. твърди, че с решение по гр.д.
№1782/2000г по описа на СРС е бил осъден на основание чл.237,б.в“ от ГПК да заплати на
ответника сумата от 7 808лв., представляваща неиздължена сума по получен по договор от
12.11.1998г. краткосрочен стоков кредит, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 02.03.2000г. до окончателното и изплащане ,както и сумата от 374лв. мораторна лихва за
периода 15.09.1999г до 02.03.2000г. Въз основа на влязлото в сила решение в полза на
ответника е бил издаден изпълнителен лист от 28.03.2000г. за горните суми, но до
настоящия момент въпреки отправените през годините покани от ответника ищецът не е
извършил плащане по изпълнителния лист. От ответника не е било предприемано
принудително изпълнение срещу ищеца за събиране на горните суми. Твърди се, че на
03.03.2011г. по отношение на цялото това вземане е изтекла дори абсолютната десетгодишна
погасителна давност и то във всичките и възможни аспекти и проявления съгласно ЗЗД,
поради което ищецът не дължи сумите по изпълнителния лист поради погасяване по давност
на правото на принудително събиране на вземането , настъпила след приключване на
производството, в което е било издадено изпълнителното основание. Въпреки това в
последната си покана изх.№01-131-6500/1 от 09.01.2023г ответникът уведомил ищцовата
кооперация , че задълженията и по горното вземане към 31.12.2022г. е както следва :
главница -7808 и лихва 19 263.43лв. По повод тази покана ищецът подал възражение вх.
№01-131-6500/1#5 от 03.02.2023г. за настъпила погасителна давност на цялото вземане на
1
ДФ“З.“ и отправил искане да бъдат предприети всички необходими действия за отписване
на паричните вземания. Впоследствие в качеството си на земеделски производител ищецът
подал до ответника на 02.04.2024г заявление за предоставяне на „Помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия в Украйна“ и „Помощ в подкрепа на ликвидността на
земеделски стопани , производители на зърнени и маслодайни култури за преодоляване на
негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна“.Съобразно
последните указания на Управителния съвет на ДФЗ по решение по Протокол от
07.10.2024г. кооперацията е следвало да получи частично изплащане на помощта за втори
транш от 09.10.2024г. в размер на 9809.86лв. Тъй като такова плащане ищецът не получил се
обърнал към ДФЗ, но оттам му отговорили, че подаденото възражение не е уважено и
сумата няма да бъде изплатена, тъй като по техните счетоводни регистри съгласно
изискванията на чл.28 от Закона за счетоводството съществува все още процесното
задължение на кооперацията към ответника, а именно главница в размер на 7808 лв. и лихва
в размер на 19 263.43лв. Ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск.
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 7808 лв. главница по договор от 12.11.1998г.краткосрочен
стоков кредит и сумата от 18 889.43лв. законна лихва върху главницата , считано от
02.03.2000г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 374.лв. мораторна лихва за
периода от 15.09.1999г. до 02.03.2000г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
28.03.2000г. по гр.д.№01782/2000г. по описа на Софийски районен съд, тъй като правото за
принудително изпълнение е погасено по давност ,настъпила след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника Държавен фонд“З.“ е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск, като се противопоставя възражение, че по
отношение на процесните вземания не е настъпила петгодишната погасителна давност.
Задълженията на ищцовата кооперация произтичали от сключен между нея и ДФЗ договор
№2 от 12.11.1998г. за предоставяне на стоков кредит- семена за посев на пшеница, по силата
на който на ищеца е предоставена сумата от 7808лв. под формата на стоков кредит за посев
на пшеница от група елит и първо размножение срещу насрещното задължение на
кооперацията- ползвател да предаде на ДФЗ хлебна пшеница по БДС 602-87 реколта 1999г.в
количество равно на фактурираната стойност на полученото семе за посев при цена
„Купува“ с ДДС при отваряне на Софийската стокова борса в деня на издължаването / т.3.4
от договора/ като хлебната пшеница е следвало да се предаде в срок до 15.09.1999г. на
лицензирани от МЗГАР публични складове.за зърно и зърнохранилища. Поради
неизпълнение на задълженията по този договор ДФЗ е предприел необходимите действия
като е било образувано гр.д.№01782/2000 по описа на СРС и издаден процесния
изпълнителен лист. Съгласно чл.3, ал.7 от Закона за НАП , считано от 01.01.2010г. агенцията
2
събира и частните държавни вземания на ДФЗ, за които има издадени изпълнителни листове
по чл.27,ал.2 от ЗПЗП. Ответникът е предал процесния изпълнителен лист в оригинал на
НАП за събиране на дължимите суми по същия . НАП е предприела съответните
изпълнителни действия с оглед принудителното събиране на вземанията на ДФЗ срещу
ищеца. Поддържа се ,че са несъстоятелни твърденията на ищеца, че не дължи сумите по
изпълнителния лист от 28.03.2000г. поради настъпила погасителна давност. Не се оспорва
твърдението, че на 02.04.2024г ищецът е подал заявление вх.№13/184254/0605757 до ДФЗ и
е кандидатствал като земеделски стопанин с общо площи за зърнопроизводство 72.66ха /
15.68 ха-пшеница, 1.82ха-царевица, 46.77ха- слънчоглед и 8.39 ха-ечемик. Съгласно т.4.3.4
б.“а“ от Раздел I от Указанията на подпомагане подлежат земеделски стопани с подадено
заявление по реда на наредба №4 от 30.03.2023г. отглеждащи пшеница, царевица,
слънчоглед и рапица, декларирани по интервенцията“ Основно подпомагане по доходите за
устойчивост за кампания 2023г.След извършени административни проверки на ищеца като
земеделски стопанин са оторизирани следните суми :1/ 7 266.00лв. за всички площи,
посочени в заявление и е извършено прихващане съгласно протокол №4 от 20.05.2024г. за
сумата в размер на 7 266лв. във връзка с договор №2 от 12.11.1998г. за предоставяне на
стоков кредит- семена за посев от пшеница, 2/ 4359.60лв. за всички площи, посочени в
заявление и е извършено прихващане съгласно протокол №36 от 16.10.2024г. за сумата в
размер на 4359.60 лв. във връзка с договор №2 от 12.11.1998г. за предоставяне на стоков
кредит- семена за посев от пшеница и 3/ сума в размер на 2906.40лв. за всички площи,
посочени в заявление и е извършено прихващане съгласно протокол №55 от 02.12.2024г. за
сумата в размер на 2906.40 лв. във връзка с договор №2 от 12.11.1998г. за предоставяне на
стоков кредит- семена за посев от пшеница. Твърди се, че видно от извлечение от
задължение по партида на длъжник с вътр.№03-131/60 от 12.12.2024г. задължението на
ищцовата кооперация по процесния договор възлиза на 7808 главница и годишна лихва
върху размера на кредита за периода на срока на договора в размер на 6 706.81лв. В
годините ДФЗ изплащал до ищеца покани както следва : изх.№01-131-6500/1 от
09.01.2023г., изх.№97/24.04.2000г., изх.№205/26.06.2001г., изх.№18/18.01.2002г., изх.
№19/21.01.2003г., изх.№012/05.01.2007г, изх.№01-131/-6500/13 от 10.01.2013г., изх.№01-
131/6500/2 от 14.01.2014г за горните суми, но същите не били платени от ищеца.Във връзка
с годишно счетоводно приключване до длъжника отново е било изпратено писмо изх.№01-
131-6500/1 от 09.01.2023г.за дължима главница -656.46 лв. , ведно с лихва към 31.12.2023г.-
1 885.98лв.С възражение вх.№01-131-6500/1-5 от 03.02.2023г.земеделският стопанин
посочил, че не признава вземането и че същото е погасено по давност и моли същото да
бъде отписано. Сочи се, че съгласно чл.103 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари
или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях ако вземането му е изискуемо и
ликвидно може да го прихване срещу задължението си. Твърди се, че с оторизираните във
връзка с депозираното на 02.04.2024г. от ищеца заявление за подпомагане суми / посочени
по- горе, а именно 7266 лв. 4359.60лв. и 2906.40лв. ответникът е извършил прихващане със
сумите по процесния изпълнителен иск. Моли се съда да постанови решение, с който
предявения иск да бъде отхвърлен. Претендират се сторените по делото разноски. Сочат се
3
доказателства.
В съдебно заседание ищецът ЗК“А.“ ,чрез пълномощника си , поддържа предявения
иск.Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания
чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът Държавен фонд „З.“ чрез пълномощника си,
поддържа направеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения и съобрази доводите на страните, след като обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност при съблюдаване на
разпоредбите на чл.12 и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца и ответника писмени
доказателства се установява, че страните са били облигационно обвързани по сключен на
12.11.1998г. договор №2 за предоставяне на стоков кредит – семена за посев от пшеница, по
силата на който ДФЗ се е задължил да представи на Земеделска кооперация“А.“ / в
качеството и на земеделски производител/ семена за посев на пшеница от група елит
20 000кг срещу насрещното задължение на кооперацията да предаде на Фонда хлебна
пшеница по БДС 602-87, реколта 1999г. в количество равно на фактурираната стойност на
полученото семе за посев при цена „купува“ с ДДС при отваряне на Софийска стокова борса
в деня на издължаването като хлебната пшеница е следвал ода се предаде в срок до
15.09.1999г. на лицензирани от МЗГАР публични складове за зърно и зърнохранилища.
Поради неизпълнение задълженията по този договор от страна на
кооперацията,ответникът Държавен фонд „З.“ е реализирал правата си като в производство
по гр.д.№01782/2000г. по описа на Софийски районен по реда на чл.239 от ГПК /отм/ на
несъдебно изпълнително основание – по чл.237, б“в“ от ГПК/ отм/ се е снабдил с
изпълнителен лист от 28.03.2000г. срещу Земеделска кооперация „А.“ за сумата от 7 808
лв. неиздължена сума от получен по договор от 12.11.1998г. краткосрочен кредит , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 02.03.2000г. до окончателното и изплащане
както и за сумата 374лв., представляваща мораторна лихва ,смитано от 15.09.1999г. до
02.03.2000г.
От ДФЗ до длъжника/ ищцовата кооперация/ са изпращани покани за погасяване на
главницата от 7808лв. и натрупаните към съответния момент лихви както следва:покана
изх.№97/24.04.2000г., покана изх.№205/26.06.2001г., покана изх.№18/18.01.2002г., покана
изх.№19/21.01.2003г., покана изх.№09-131-009/05.01.2007г, покана изх.№01-131-
6500/10.01.2013г., покана изх.№01-131-6500/2 от 14.01.2014г., и покана изх.№01-131-6500/1
от 09.01.2023г./ съдържащи се на лист 8-15 от делото/.
Видно от данните по делото по повод последното писмо изх.№01-131-6500/1 от
09.01.2023г, с което ищецът е поканен да заплати по договора за стоков кредит главница от
7808.24лв.и натрупана лихва към 31.12.2002г. в размер на 19.263.43лв. ищецът е подал
4
отговор вх.№01-131-6500/1#5 от 03.02.2023г., с който е заявил, че по отношения на
въпросните вземания е настъпила погасителна давност по смисъла на чл.110 от ЗЗД и е
отправил искане тези парични вземания да бъдат отписани от счетоводните регистри.
На 02.04.2024г ищцовата кооперация е подала до ДФ“З.“ заявление за предоставяне
на „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделските стопани за преодоляване на
негативното икономическо въздействие на руската агресия в Украйна“ и „Помощ в подкрепа
на ликвидността на земеделски стопани , производители на зърнени и маслодайни култури
за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу
Украйна“.Съобразно Указания за прилагане на държавна помощ от 28.02.2024г и
09.10.2024 и решения на Управителния съвет на ДФЗ по протокол №4 от 20.05.2024г,
протокол №36 от 16.10.2024г и протокол №55 от 02.12.2024г. на ищеца е била отпусната
парична помощ съответно в размер на 7266лв./ по първия протокол, 4 359.60 лв. по втория
протокол и 2 906.40 лв. / по третия протокол/ Видно обаче от представеното от ответника
извлечение от задължение по партида на длъжника ЗК“А.“ към ДФ“З.“/ лист 98 от делото/
със сумите, съставляващи финансова помощ/ субсидия/ДФЗ е извършил прихващане със
задълженията на ЗК“А.“ по договор№2 от 12.11.1998 за предоставяне на стоков кредит-
семена за посев от пшеница и издадения изпълнителен лист от 28.03.2000г.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК –
за установяване недължимост на вземания по изпълнителен лист от 28.03.2000г., издаден по
гр.д.№01782/2000г по описа на Софийски районен съд. С исковата молба се оспорва
дължимостта на суми по несъдебно изпълнително основание по чл.237, б.“в“ от ГПК / отм/
като се твърди, че не било предприето принудително изпълнение за събиране на тези
суми.Относно защитата на длъжника в изпълнителния процес с общия установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК , когато изпълнителния лист е издаден по молба, подадена преди
влизане в сила на ГПК/ ДВ бр.59/2007г в сила от 01.03.2008г./ е налице трайно установена
практика на ВКС , според която когато с установителен иск длъжникът оспорва вземане , за
което е издаден изпълнителен лист по чл.237 от ГПК/ отм./ , искът е с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК. Този иск е допустим, тъй като длъжникът има правен интерес да се
брани против материалната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение
като предяви иск за установяване , че не дължи сумата, произтичаща от извънсъдебното
изпълнително основание по чл.237 от ГПК/ отм./ в този смисъл решение №129/14.10.2011г.
по т.д.№864/2010г на първо т.о. на ВКС, решение №216/28.08.2012г. по т.д.№913/2010г на
ВКС второ т.о., решение №33/06.03.2013г. по т.д.№1178/2011г на второ т.о. на ВКС ,
решение №45/19.03.2021г. по гр.д.№1281/2020г на четвърто г.о на ВКС, решение №88 от
08.01.2020г по т.д.№2056/2018г на първо т.о. на ВКС/.Допълнителен аргумент досежно
дадената правна квалификация се извежда и от основополагащото твърдение, че въз основа
на процесния изпълнителен лист въобще не са били предприемани принудителни действия
по събиране на сумите.
5
По допустимостта на иска:
Съгласно чл.124, ал.1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Настоящият съдебен състав намира исковата претенция за допустима.Този извод се
обосновава с обстоятелството, че длъжникът има правен интерес от иск за несъществуване
на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда / процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иск. При действието
на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяването на делото поради отсъствие на правен интерес на ищеца като направи
признанието/ в т.см.Определение №549/29.11.2018г. по ч.гр.д.№4317/2018г на ВКС четвърто
г.о., Определение №513/24.11.2016г. по ч.т.д.№1660/2016г на ВКС първо т.о., Определение
№410/20.09.2018г. по ч.гр.д.№3172/2018г на ВКС четвърто г.о./Без правно значение за
интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба
или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо
надлежно доброволно плащане.В настоящия случай с оглед изложените твърденията и
събраните доказателства, обсъдени по-горе, е очевиден изводът, че ответникът – кредитор
по процесния изпълнителния лист продължава счетоводно на отразява задълженията на своя
длъжник/ ищецът по делото/ дори е обективирал действия по извън съдебно прихващане по
повод подадена от ищеца заявление от 02.04.2024г като земеделски производител да получи
финансова подкрепа по съответната оперативна програма. Трайно се приема в съдебната
практика, в това число и на ВКС, че е допустим отрицателен установителен иск за
недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание поради изтекла,
след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на
това основание изпълнителен лист погасителна давност, включително такъв иск е допустим
независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към
момента на предявяването му. Това разрешение е възприето доколкото правната сфера на
ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора/ бивш
взискател/ изпълнителен титул, който материализира вземане , отричането на което въз
основа на факти ,настъпили след приключване на производството, в което е издадено
изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.Достатъчен е безспорния
интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство.
По основателността на иска съдът намира следното:
Категорично се установи от доказателствата по делото, а и този факт не е спорен
между страните, че кредиторът Държавен фонд“З.“ на несъдебно изпълнително основание
по реда на чл.237, б.“в“ от ГПК / отменен/ в производство по гр.д.№01782/2000г по описа
на Софийски районен съд се е снабди с изпълнителен лист от 28.03.2000г. срещу Земеделска
кооперация „А.“ за сумата от 7 808лв. неиздължена сума по договор от 12.11.1998г.
краткосрочен кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от 02.03.2000г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 374 лв. мораторна лихва за периода от
6
15.09.1999г. до 02.03.2000г.
Основополагащият релевантен факт, въведен като твърдение от ищеца, че от
момента на издаване на процесния изпълнителен лист до настоящия момент от ответника-
кредитор не са били предприети действия по принудително събиране на тези суми не бе
разколебан в хода на процеса. Ответникът не обезпечи доказателствено довода си, че
въпросният изпълнителен лист е бил предаден на НАП и съответно НАП е предприела
съответните изпълнителни действия с оглед принудителното събиране на вземанията на
ДФЗ срещу Земеделската кооперация по този изпълнителен лист.Действително по силата на
изрична законова делегация по чл.27, ал.2 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ Агенцията за държавни вземания/АДВ/ се явява страна/ упражнява
правата на взискателя / във всяко едно изпълнително производство, имащо за предмет
събиране на частно държавно вземане, чиито кредитор е ДФ“З.“. Носител на вземането се
явява ДФЗ, но в изпълнителното производство той се представлява от Агенцията за
държавни вземания, чиито правоприемник съгласно пар.36, ал.1 от ПЗР на ДОПК/ в сила от
01.01.2010г./ е НАП. Този извод се налага при тълкуване на чл.87 от ЗСДВ/ отм/ във вр.с
чл.27, ал.2 от ЗПЗП и чл.163 от ДОПК. Съгласно чл.3, ал.7, т.5 от ЗНАП, Агенцията събира
частните държавни вземания на ДФ“З.“, за които има издаден изпълнителен лист по реда на
чл.27, ал.2 от ЗПЗП, какъвто е настоящия случай.Текстът на чл.162, ал.4 във вр.с чл.2 от
ДОПК сочи , че се касае за частно държавно вземане, което се събира по общия ред/ чл.163,
ал.2 от ДОПК/, тоест по реда на ГПК. Следователно по силата на посочените норми
Национална агенция по приходите като правоприемник на Агенцията за държавни вземания
има право да събира частно държавно вземане по правилата на ГПК и действа като
процесуален субституент на ДФЗ, което обуславя легитимацията и на взискател по
изпълнително дело. Изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 28.03.2000г. не
е било образувано.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се
погасяват всички вземания , за които законът не предвижда друг срок. От своя страна
съгласно чл.111, б“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, лихви и други периодични плащания. Съгласно чл.117 от ЗЗД давността за съдебно
признатите вземания е всякого пет години. В чл.116, б.“в“ от ЗЗД е предвидено, че
погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия по принудително
изпълнение.
Според разясненията, дадени в т.10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2016г по т.д.
№2/2013г на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатИ. на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събирани или вместо плащане извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насочване и извършване на продан и т.н. до постъпването на
7
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело ,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване на
имущественото състояние на длъжника, извършване на справки, набавяне на документи,
книжа и др,. назначаване на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършване на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.
със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсваното на давността с предявяването
на иск и др.действия по чл.116, б“б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.“в“ от ЗЗД са уредени по различен
начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б“в“ от ЗЗД относно
давността за принудително изпълнение без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане
на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при
прекъсване на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по
чл.116, б“в“ от ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно , а
защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.
Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяка изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Посочено е , че искането да бъде приложен
отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи , но по изрична разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с
предприемане на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното
решение в изпълнителния процес давността не спира ,тъй като кредиторът може да избере
дали да действа/ да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или
да не действа /да не иска нови изпълнителни способи. Прието, че когато взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1т.8 от ГПК, че
прекратяване на изпълнителното производство поради т.нар.“перемпция“ настъпва по
силата на закона. Визираното Тълкувателно решение има действие и се прилага от датата
на обявяването му- 26.06.2015.До тази дата приложение намира Постановление №3 от
18.11.1980г. по гр.д.№3/80г на Пленума на ВС. Съгласно ТР№3/28.03.2023г по т.д.№2/2020г.
на ОСГТК на ВКС – погасителна давност не тече докато трае изпълнителния процес относно
вземането по изпълнителни дело, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно
решение №2/26.06.2015г. по т.д.№2/2013г на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай се установи , че досежно вземанията по процесния изпълнителен
лист от 28.03.2000г. не е било образувано изпълнително производство, поради което
давността не е била прекъсвана. В гражданското право давността е санкция срещу
бездействието на кредитора. Ответникът не установи предприемането на каквито и да било
действия по принудително събиране на процесните вземания. Единствено предприетите от
ответника действия са изпращани до ищеца покани, обсъдени по-горе /покана изх.
№97/24.04.2000г., покана изх.№205/26.06.2001г., покана изх.№18/18.01.2002г., покана изх.
8
№19/21.01.2003г., покана изх.№09-131-009/05.01.2007г, покана изх.№01-131-
6500/10.01.2013г., покана изх.№01-131-6500/2 от 14.01.2014г., и покана изх.№01-131-6500/1
от 09.01.2023г./ за заплащане на главницата и натрупаните лихви, видно от отговора на
ответника, суми не са постъпвали.
Предвид изложеното и след като до настоящия момент не са били предприемане
никакви действия по принудително удовлетворяване на процесните вземания съдът намира,
че петгодишния погасителен давностен срок е изтекъл още на далечната дата 03.03.2005г.
по отношение на цялото вземане .С изтичане на давностния срок е погасено правото на
принудително изпълнение за събиране на процесното вземане.
В заключение съдът намира, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
По разноските:Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1889.36лв. разноски по
делото/ от които ДТ-1089.36лв. и 800лв. адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК , че Земеделска
кооперация“А.“ с ЕИК **** със седалище село А. К., Стопански двор, община Пазарджик,
представлявана от председателя Д. К. К. НЕ ДЪЛЖИ на Държавен фонд “З.“ с адрес град
С., , бул.“Ц. Б. III“№136, представляван от изпълнителния директор И. П. И. сумата от
7808лв., представляваща главница по договор от 12.11.1998г.за краткосрочен стоков кредит
и сумата от 18 889.43лв., представляваща законната лихва върху главницата , считано от
02.03.2000г. до окончателното плащане, както и сумата от 374 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.1999г до 02.03.2000г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 28.03.2000г. по гр.д.№01782/2000г. по описа на Софийски
районен съд
ОСЪЖДА Държавен фонд “З.“ с адрес град С., , бул.“Ц. Б. III“№136, представляван
от изпълнителния директор И. П. И. да заплати на Земеделска кооперация“А.“ с ЕИК ****
със седалище село А. К., Стопански двор, община Пазарджик, представлявана от
председателя Д. К. К. сумата от 1889.36лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9