Р Е Ш Е Н И Е № 9/2.2.2017г.
Гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАРНОБАТСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на десети януари две хиляди и седемнадесета година в
публично заседание в състав:
Председател: Мариела И.
секретар Г.М. и при участието на прокурора като разгледа докладваното от съдия И. гражданско дело №520 по описа за 2016г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Макроадванс” АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Г.С. Раковски № 147, ет.5, ап.14,
представлявано от Виктор Георгиев Сергиев, чрез пълномощика юрисконсулт М. К.К. против
Р.Ж.Д., ЕГН ********** ***. В
исковата молба се твърди, че на
28.03.2007г. между „Булбанк" АД, понастоящем „Уникредит Булбанк" АД и
Р.Ж.Д., в качеството на
„Кредитополучател", е сключен Договор за банков кредит № 018 от 28.03.2007г.,
с който „Уникредит Булбанк" АД отпуска потребителски кредит, в размер на
10 000 лева /десет хиляди лева/ за закупуване на движими вещи. Налице
е неизпълнение по смисъла на Договор за банков кредит № 018 от 28.03.2007г.
Съгласно чл. 16.1 във връзка с чл. 16.1.1 и чл. 16.1.2 от Договора, поетите
ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се прекратяват,
а кредитьт заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен размер, става по
преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем от датата на и в
случай че кредитополучателят е нарушил, което и да е от условията по настоящия
Договор, както и при допуснато просрочие на анюитетна вноска, съответно
погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви, както и ако кредитополучателят
не плати своевременно други свои задължения или кредити към
кредитора,
когато те станат изискуеми. Твърди се, че отв. Д. е преустановила плащането на
анюитетните всноки, с оглед на което баката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, считано от 25.11.2011г.
На
25.11.2013г. между „Уникредит Булбанк" АД и„Макроадванс" АД, ЕИК
********* се сключва Договор за продажба на вземания (цесия), с който „Уникредит Булбанк" АД, в качеството си
на продавач, прехвърля на „Макроадванс" АД всички свои вземания по отношение
на Р.Ж.Д. в качеството на кредитополучател, съгласно Договор за банков кредит №
018 от 28.03.2007г. /дължимите суми, ведно с привилегиите, обезпеченията,
лихвите и другите му принадлежности/. „Макроадванс" АД е упълномощено от
цедента „Уникредит Булбанк" АД да уведоми длъжниците за извършената цесия,
като отв. Р.Д. е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията и
за настьпилата предсрочна изискуемост на горецитираното задължение чрез
надлежно връчена Нотариална покана с peг.№ 1519/28.04.2016г. на Нотариус Нели
Стоянова, рег.№ 570 на НК.
За
събиране на вземането си ищецът е инициирал заповедно производство -
ч.гр.д.381/2016г. по описа на КРС, по което е издадена заповед №253 / 9.6.2016г,
с която на ответницата й е указано да заплати:
-
сумата от 7 875,20 лева /седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 20
стотинки/ - главница;
-
сумата от 2 027,54 лева /две хиляди
двадесет и седем лева и 54 стотинки/- законна лихва за периода 26.11.2013 г. до
07.06.2015г.
-
сумата 61,20 лева /шестдесет и един лева и 20 стотинки/ - такса за
удостоверяване на подписи (25,20 лева) и връчване на нотариална покана
(36,00лева) по чл. 3 от Тарифа за нотариалните такси към Закона за нотариусите
и нотариалната дейност;
- ведно
със законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на
заявлението - 08.06.2016 г. до изплащане на вземането, както и направените по
делото съдебни разноски: сумата 199,28 лева /сто деветдесет и девет лева и 28
стотинки/ - държавна такса за образуване на дело и 578,74 лева /петстотин седемдесет
и осем лева и 74 стотинки/ юрисконсултско възнаграждение, но срещу заповедта е
подадено възражение.
Предвид
изложеното е направено искане да се приеме за установено спрямо ответницата, че
съществува вземането на ищеца по договора за банков кредит, както и да се осъди
ответницата да заплати на дружеството разноските, направени в заповедното
производство.Представя и ангажира доказателства.Заявена е претенция за
разноски.
В с.з.
не се явява представител на ищцовата страна. Депозирано е писмено становище, с
което е направено искане делото да се разгледа в отсъствието на страната, като
се излагат аргументи в подкрепа на иска. Посочва още, че размерът на
претендираната лихва касае периода
26.11.2013 г. до 07.06.2016г., като
е допусната техническа грешка при посочване на крайната дата.
В срока
по чл. 131 ГПК ответницата е депозира писмен отговор с който оспорва допустимостта
и основателността на предявените искове.
В с.з. страната или процесуален представител не се
явяват. Депозирано е писмено становище,с което е направено искане делото да се
разгледа в отсъствието на страната, като се излагат аргументи в подкрепа на
депозирания отговор.
Карнобатският районен съд, като взе предвид
искането на молителя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На
28.03.2007г. между „Булбанк" АД, понастоящем „Уникредит Булбанк" АД и
Р.Ж.Д., в качеството на „кредитополучател", е сключен Договор за банков
кредит № 018 от 28.03.2007г., с който „Уникредит Булбанк" АД отпуска
потребителски кредит, в размер на 10.000 лева /десет хиляди лева/ за закупуване
на движими вещи. Срокът на договора е
до 15.03.2014г. Съгласно чл. 16.1 във връзка с чл. 16.1.1 и чл. 16.1.2 от договора
поетите ангажименти от кредитора за отпускането на средства от кредита се
прекратяват, а кредитът заедно с лихвите за просрочие и разноските в пълен
размер, става по преценка на кредитора предсрочно изцяло или частично изискуем
от датата на и в случай че кредитополучателят е нарушил, което и да е от
условията по настоящия Договор, както и при допуснато просрочие на анюитетна
вноска, съответно погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви, както
и ако кредитополучателят не плати своевременно други свои задължения или
кредити към кредитора, когато те станат изискуеми.
От назначената и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че отв. Д. е
преустановила плащанията по договора за кредит на 07.04.2010г., като банката е
обявила предсрочната изискуемост на вземането по договора на 25.11.2011г., като
на тази дата договорът е отразен в счетоводната им система.
На
25.11.2013г. между „Уникредит Булбанк" АД и„Макроадванс" АД, ЕИК
********* се сключва Договор за продажба на вземания (цесия), с който „Уникредит Булбанк" АД, в качеството си
на продавач, прехвърля и продава на „Макроадванс" АД заедно със
съпътстващите гаранции портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от
договори за кредит, сключени от цедента с физически лица. Продадените и прехвърлени
вземания са описани в Приложение № 1, което е неразделна част от договора.
Съгласно чл.4.2 от Договора на датата на прехвърляне цесионера придобива всички права върху
продадените и прехвърлени вземания. Видно от представеното по делото Приложение
№ 1 вземането на банката срещу отв.Д. е сключено в предмета на договора
под 274 и в размер на 7875.20лв.
главница и 3901.72лв. лихва към 25.11.2013г. С договора за цесия (чл. 4.3) „Уникредит
Булбанк" АД упълномощава „Макроадванс" АД да уведоми длъжниците за
извършената цесия съгласно чл. 99 ЗЗД.Съгласно договора е съставено и нарочно
пълномощно.
„Макроадванс"
АД в качеството на пълномощник на „Уникредит Булбанк" АД и цесионер по силата на сключения договор
изпраща до отв. Р.Д. Нотариална покана с peг.№ 1519/28.04.2016г. на Нотариус
Нели Стоянова, рег.№ 570 на НК, с която я уведомява за извършеното прехвърляне
на вземанията и за настъпилата предсрочна изискуемост на горецитираното
задължение, като и предоставя 7-дневен срок за изпълнение. Поканата е получена
от ответницата на 25.05.2016г. срещу разписка видно от направеното от нотариуса
отбелязване в поканата.
На 08.06.2016г. ищецът предявява пред Районен съд
Карнобат заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ответницата, по което заявление е образувано ч.гр.д. 381/2016г. по описа на
КРС. С заявление ищецът претендира освен главницата по договора и разноските за
нотариалната покана, също и сумата от сумата
от 2 027,54 лева, представляваща законна
лихва за периода 26.11.2013 г. до 07.06.2015г.
Със заповед №253 / 9.6.2016г. по цитираното дело съдът е уважил заявлението,
така както е предявено, и е разпоредил на длъжника да заплати посочените суми,
но срещу заповедта е подадено възражение.
Предвид така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените искове
с правно основание чл. 422 ГПК са допустими и неоснователни по следните
съображения.
Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има
действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария
кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна
на стария му кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение
№ 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/. Затова съобщението
от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие.
Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор- в
този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК.
В процесния случай макар да липсват данни към нотариалната покана да са
предоставени такива доказателства, към заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ищецът е приложил както копие от договора за цесия, така и от
нарочното пълномощно, поради което съдът намира,че извършената цесия има
действие по отношение на длъжника Д..
Следователно цесионерът-ищец се явява легитимиран да предяви иск по чл.
422 ГПК.
Настоящият съдебен състав намира че ищецът не доказа твърдението си за
настъпила предсрочна изискуемост на Договора за банков кредит № 018 от 28.03.2007г. Това е така, тъй като по силата на приетото в т.18 на ТР № 4/2014 г.
по т.д.№ 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой
вноски или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост.
Разрешението е продиктувано от естеството на това право на кредитора.
Съдържанието на преобразуващото субективно гражданско право се състои в това,
че то овластява своя носител да предизвика едностранна промяна в правоотношенията
си с определен правен субект,а именно, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
От изслушването на
вещото лице в съдебно заседание се установи, че отв. Д. е преустановила
плащанията по договора за кредит на 07.04.2010г., като банката е обявила
предсрочната изискуемост на вземането по договора на 25.11.2011г., като единственото
обяснение за тази дата е, че тогава договорът е отразен в счетоводната система на
банката. Отнасянето
на кредита в просрочие (каквото всъщност е извършила банката) е счетоводна
операция и няма характер на уведомление за длъжниците. По делото обаче нито се
твърди, нито се представят доказателства, че банката е предприела действия, за
да уведоми длъжника по договора.
Следователно към
момента на прехвърляне на вземането по договора за банков кредит цялото вземане
не е било предсрочно изискуемо, а цесионерът придобива вземането в състоянието,
в което то се е намирало в момента на сключване на договора (Ангел Калайджиев-
Облигационно право,гл.Седма). Поставя се въпросът може ли цесионерът да упражни
уредено в договора право и да предизвика
тази правна промяна. Цесионерът придобива едно вземане, но не става страна в правоотношенията между цедента и длъжника. Правото на
цесионера да иска предсрочно изпълнение на задължението по сключения договор за
заем произтича от вътрешните отношения между цедента и длъжника. Това е
допълнително право, което следва да бъде уредено в договор и, за да произведе действие,
следва да бъде съобщено на длъжника – в този смисъл Решение от 3.05.2004 г. на
ВКС по гр. д. № 1237/2003 г., I т. о.
В процесния случай такова право не е било уредено в договора от
25.11.2013г., поради което съдът намира, че предсрочната изискуемост на
договора за банков кредит не е настъпила и искът се явява неоснователен.
За пълнота на съдебни акт следва да се посочи, че
съдът съобрази и факта,че на
16.03.2014г. е настъпила изискуемостта на договора за кредит, тъй като е
изтекъл срокът, уреден в него. Това е факт, който е настъпил след договора за
цесия и преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и е бил известен на кредитора. Нито в заявлението, нито в исковата
молба кредиторът се е позовал на изтичане срока по договора, а и предвид
обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, от
издадена заповед за изпълнение за вземане, предметът на делото е обвързан от
основанието на вземането, заявени в заповедното производство. Недопустимостта
на изменение на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед
за изпълнение съгласно т.11.б на ТР № 4/13 г. на ОСГТК, обуславя извода, че
искът за съществуване на вземането не може да уважи на друго, различно от
заявеното в заповедното производство основание. Поради което съдът намира, че не може в
настоящото производство да се уважи иска на основание, различно от заявеното в
заповедното производство, въпреки настъпилата изискуемост на цялото вземане.
Предвид
неоснователността на главния иск неоснователен се явява и обусловеният иск за мораторна
лихва върху главницата в размер на от 2
027,54 лева /две хиляди двадесет и седем лева и 54 стотинки/- законна лихва за
периода 26.11.2013 г. до 07.06.2015г. Искът следва да бъде отхвърлен за
посоченият период, тъй като липсва направено изявление за изменение на иска,
още повече, че това е и периодът посочен в заявлението за издаване на заповед
за изпълнение и в самата заповед.
С оглед изхода на
спора ищецът няма право на разноски и сам дължи на ищцата сторените от нея
разноски в размер на 750лв.
Мотивиран от
горното Карнобатският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Макроадванс”
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С.
Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев против Р.Ж.Д., ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 422 ГПК да се приеме за установено спрямо
ответницата, че съществува вземането на ищеца в размер на сумата
от 7 875,20 лева /седем хиляди осемстотин седемдесет и пет лева и 20 стотинки/
- непогасена главница по Договор за банков кредит № 018 от 28.03.2007г, ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от датата на подаване на заявлението - 08.06.2016 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2 027,54 лева /две хиляди
двадесет и седем лева и 54 стотинки/- законна лихва за периода 26.11.2013 г. до
07.06.2015г.; сумата
от 61,20
лева /шестдесет и един лева и 20 стотинки/ - такса за удостоверяване на подписи
и връчване на нотариална покана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Макроадванс”
АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Г.С.
Раковски № 147, ет.5, ап.14, представлявано от Виктор Георгиев Сергиев за присъждане на съдебно деловодните разноски.
ОСЪЖДА „Макроадванс” АД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. Г.С. Раковски № 147, ет.5, ап.14,
представлявано от Виктор Георгиев Сергиев да заплати на Р.Ж.Д., ЕГН ********** *** сумата от 750лв. съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: