Р Е Ш Е Н И Е
№260058 22.02.2022г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На първи февруари две хиляди двадесет
и втора година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Розалия Тодорова
като разгледа докладваните от
председателя Пенка Стоева
съединени за общо разглеждане
под № 219 по описа за две хиляди и двадесета година търговски дела №№219, 220 и
221 по описа за две хиляди двадесет и първа година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Преки искове по чл.432,ал.1 от КЗ.
Ищците В.М.С., ЕГН **********, Д.И.С.,
ЕГН ********** и М.И.С., ЕГН **********- всички със съдебен адрес: ***, адв.З.З.,
молят съда да осъди ответното дружеството ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със
съдебен адрес ***, адв.В.Д., да им заплати по банкова сметка ***, с титуляр адвокат З.Д.З., сумите от съответно 180 000лв.
за първата ищца и по 170 000лв. за другите двама ищци, ведно със законната
лихва от 05.03.19г., като обезщетение за неимуществените вреди, подробно
описани в исковите им молби, които са претърпели и търпят от смъртта на съпруга
на първата ищца и баща на другите двама ищци И. Д.С., починал на ******вследствие
на травматичните увреждания, причинени му при птп от ******състояло се около ****ч.
на бул.“******“ в ж.к. „*****“, гр.******, срещу блок ***, вх.*, когато А.И. П.,
с ЕГН **********, водач на автобус „******“с рег.№******, застрахован за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите при
ответника, при ограничение на скоростта от 30км/ч в конкретния участък, се
движел със скорост 56км/ч при знак ***- Забранено движение със скорост
по-висока от означената- 30км/ч и знак А29- кръстовище с кръгово движение,
поради която и тъй като възприел късно предприелия пресичане на платното за
движение пред автобуса, в зоната на естествено утъпкана пътека на затревения
разделителен остров между двете платна на пътя пешеходец И. С., го блъснал,
като за причиняване на смъртта му по непредпазливост бил осъден с влязла в сила
присъда по нохд №562/2020г. на ПОС, тъй като предявили пред застрахователя на
04.12.18г. претенции за плащане на търсените обезщетения, но в тримесечния
срок, изтекъл на 04.03.19г., той не им изплатил такива.
В срока по чл.367,ал.1 от ГПК ответникът
е подал на отговор на исковата молба с вх.№273960/29.04.21г. /л.50-52/, с който е взел
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, като ги
оспорва изцяло по основание и размер.
Признал е, че той е
застраховател по задължителната застраховка ГО на автомобилистите за автобус „******“с
рег.№******, със срок на покритие 03.01.17г.-02.01.18г., както и че ищците са
предявили пред него застрахователна претенция на 04.12.18г., но е оспорил
всички други техни твърдения, на които исковете им са основани.
Повдигнал е възражения за :
Съпричиняване на птп от страна
на И. Д.С., основано на твърденията, че в нарушение на разпоредбите на чл.108,
чл.113 и чл.114 от ЗДвП и конкретно- движение не по тротоара или банкета, а по
пътното платно; пресичане на платното за движение не на пешеходна пътека и без
да съобрази, преди да навлезе на платното за движение, скоростта и разстоянието
на приближаващите се ппс и внезапно навлизане на платното за движение и
пресичането му при ограничена видимост, като твърди, че при намалена видимост-
при движение на фарове и улично осветление, И. С. внезапно и не на пешеходна
пътека предприел пресичане на пътното платно, когато автобусът бил на 31 м. от
него, в зоната на естествено утъпката пътека на затревания разделителен остров
между двете платна за движение, поради което водачът не успял да спре, а
последвало съприкосновение между автобуса и пешеходеца;
Прекомерност на търсените от
ищците обезщетения с оглед принципа на справедливост, изтъквайки, че при
определяне на справедливия за случаите с тях размери, съдът следва да вземе
предвид възрастта и на покойния, и на ищците, интензивността и
продължителността на страданията им, социално- икономическата обстановка в
страната- с показатели за нея минималната работна заплата за страната-470лв.,
средното годишно възнаграждение-725лв., статистическите показатели за доходи и
покупателни възможности на населението, като развива съображения защо съществен
показател в тази насока не могат да бъдат лимитите на застраховката ГО,
съдебната практика за аналогични случаи, в които се определят обезщетения в
границите на 110000-120000лв.
В срока по чл.372,ал.1 от ГПК
ищците са подали допълнителна искова молба вх.№275638/25.05.21г. /л.58-л.59/, с
която са взели становище за неоснователност и на двете повдигнати от ответника
възражения.
Твърдят, че птп се е състояло
поради превишената от водача скорост, защото, ако се беше движил със скорост от
45км/ч, той би могъл да предотврати птп, още повече, че се е движел по познат
му маршрут и наличната неформална пешеходна пътека му е била известна, а също,
като твърдят, че видимостта към нея е много добра отдалече, и изтъкват, че
самото нарушение на правилата за движение от наследодателя им не е основание да
се признае съпричиняване, ако не е довело до състояване на птп.
Възразяват по наведените от
ответника критерии за преценка на справедливия размер на обезщетението, като
считат, че възрастта им, както и тази на покойния, не следва да се вземат
предвид, а фактите, че те са били едно задружно и сплотено семейство, делели са
общо домакинство, като синовете още не са задомени, както и че въпреки
възрастта си, баща им е бил жизнен, активен и тяхна реална опора, и че
застрахователните лимити следва да се съобразят, противно на тезата на
ответника.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК ответникът
е подал отговор на допълнителната искова молба с вх.№276947/10.06.21г. /л.63/,
с който е заявил, че възраженията на ищците с нея са по съществото на спора, и че
поддържа всички свои възражения и искания, повдигнати с отговора.
Ищците пледират по същество за
уважаване на исковете им изцяло с присъждане на разноските по списъците,
представени в с.з. от 01.02.22г. /виж документите на л.116-л.123, наречени от
ищците списъци на разноските им/. Развиват съображения с писмена защита
вх.№261461/08.02.22г.
Ответникът пледира за отхвърляне
на исковете за сумите над 90000лв. за всеки от ищците, както защото
претендираните обезщетения са прекомерни, тъй и защото следва да се намалят с
оглед съпричиняване на птп от починалия, с присъждане на разноски по списъка,
представен в с.з. от 01.02.22г. /виж л.124/.
Съдът, като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства намери, че предявените
искове са допустими, а разгледани по същество са частично основателни, тъй като
в производството се доказа възражението на ответника за съпричиняване на птп от
И. С. и съдът прие, че приносът му е от 15%, поради което искът на В.С. следва
да се уважи до размер от 153 000лв. и да се отхвърли за разликата до
претендираните 180000лв., а исковете на Д.С. и на М.С. следва да се уважат до
размер от по 144 500лв. и да се отхвърлят за разликите до претендираните
по 170000лв., като възражението на ответника за прекомерност на търсените
обезщетения с оглед принципа на справедливост се намери от съда за
неоснователно, и като обезщетенията се следват ведно със законната лихва от
05.03.19г., при следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявените искове са допустими
по съображенията, изложени от съда с Определение №260625/01.04.21г., които
изцяло поддържа и с това решение /виж определението на л.44/.
Претенцията на ищците до
ответника и датата на постъпването и при него- 04.12.18г. са видни на л.18 от
делото.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 09.11.21г. съдът е
приел като окончателен доклад по делото проекта, съобщен на страните с
Определение №261066/11.06.21г., с което е очертал релевантните за исковете и
повдигнатите от ответника възражения факти, онези от тях, които подлежат на
доказване и е разпределил тежестта за установяването им в процеса /виж
определението в с.з. на л.108лице и определението по чл.374 от ГПК на
л.64-л.66/.
2.Установи се в производството
от фактическа страна, че:
2.1.С влязла в сила на
25.11.20г. Присъда №39/15.06.20г. по НОХД №562/20г. на ПОС, А.И.П., ЕГН **********,
е признат за виновен в това, че на ******в гр.******, при управление на мпс-
автобус „****“ с ** №******, е нарушил правилата за движение по ЗДвП, като по
непредпазливост е причинил смъртта на И. Д.С., ЕГН **********, настъпила на *****г.,
поради което му е наложено наказание по НК /виж присъдата с мотивите на
л.9-л.16/.
Предвид горното, с доклада по
делото съдът е приел за ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тъй
като същите, на основание чл.300 от ГПК следва да бъдат зачетени задължително
от гражданския съд, който разглежда гражданските последици от същото деяние, и
именно такива са предявените от ищците искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, търпени от смъртта на И. С..
Затова не се коментира от съда
епикризата и медицинската документация на И. С., приложени на л.26-л.37 от
делото, както и протокола за птп на л.8.
2.2.Починалият вследствие на птп
И. С. е оставил за свои наследници съпругата си В.С., при сключен със същата
брак на *****г., и синовете си Д.С. и М.С. /виж удостоверение за наследници на
л.6 и удостоверение за брак на л.5/.
От 27.07.2000г. ищецът Д.С. е с
регистриран постоянен адрес *** /виж л.7 от дело №220/, а от 14.12.18г. е с
регистриран настоящ адрес *** /виж л.8 от дело №220/, и е неженен към
24.02.21г. /виж удостоверението на л.9 от дело №220/.
От 24.017.2005г. ищецът М.С. е с
регистриран постоянен адрес *** /виж л.7 от дело №221/ и е неженен към
24.02.21г. /виж удостоверението на л.8 от дело №221/.
2.3.При признание на ответника,
че към датата на птп рискът **** за автобус с рег.№***** е застрахован при него,
съдът е признал с доклада по делото това обстоятелство за безспорно между
страните и като такова- за ненуждаещо се от доказване в производството, като за
него ищците са приложили и разпечатка от сайта на ГФ /л.17/.
2.4.Със събраните по делото
писмени и гласни доказателства, допуснати на ищците за установяване на
твърдените от тях като претърпени във връзка със смъртта на И. С. неимуществени
вреди /виж: писмените доказателства: за В.С. -на л.20-л.25 от дело №219; за Д.С.
-на л.21-л.23 от дело №220; за М.С.- на л.21-л.30 от дело №221; показанията на
св.Г. Д. в с.з. от 09.11.21г. на л.110лице-111гръб и показанията на св.Б. В. в
с.з. от 01.02.22г. на л.125гръб-л.126гръб/, се установи, че:
Ищцата В.С. била
в изключително добри отношения със съпруга си И.. Двамата се допълвали
взаимно-били филолози и четяли много. Когато В. започнала да рисува върху
стъкло, той бил нейният коректор и стимул да работи. Винаги били заедно, дори в
най-трудни моменти, като с изключително чувство за хумор той успявал да излезе
от всяка ситуация и да съхрани емоциите и /св.Д./.
В. била в ужасно състояние,
когато разбрала, че И. е блъснат от автобус и в болницата, в медикаментозна
кома, а след около седмица починал. Макар и в пенсионна възраст вече, И. бил
към този момент здрав и жизнен човек и продължавал да работи като *****. Св.Д.
с часове говорела с нея по това време в опити да я успокои. Излизала с нея,
защото В. казвала, че не иска да стои в къщи и там всичко я депресира. Стресът
и се отразил и чисто физически. Започнала да посещава почти през ден кардиолог,
гинеколог, психиатър, психолог и това продължавало и досега. Имала сърцебиене и
аритмия, казвала, че и прескача сърцето. Кръвното и рязко започнало да се вдига
и да пада. След катастрофата, след всичките лекари и медикаменти, докато
вървяла със св.Д. по улицата, св.Д. да си движи устните и да си шепти нещо, а
когато я питала казала ли е нещо, отричала да е казвала нещо. В. спряла също и
да рисува и зопчаналповече да чете художествена и окултна литература. През
2019г., след като се пенсионирала, се преместила да живее в с.******, където
планирали двамата със съпруга и да отидат да живеят. Опитвала се да живее
природосъобразно, но пак била много зле ипродължавала да е депресирана. В един
момент без повод ставала много нервна и започвала да крещи. Непрекъснато
мислела за И.. Споделяла, че не може да спи, че сънува кошмари, а когато
трябвало да пресече улицата, дори на зелен светофар, викала „спри, спри, не
преминавай, идва кола“ и била в нестихващ шок. Толкова обичала съпруга си
преживе, че няма нов другар в живота и св.Д. не вярва дори мисълта за такъв да
и е минавала през главата /св.Д./.
Показанията на св.Д. в насоките
за необясними изблици на нервност, посещения при психиатър и фиксирани мисли на
В.С. върху покойния и съпруг са намерили частично потвърждение в данните от
писмената документация, съгласно която, макар и не през ден, а на 20.12.17г. и
на 07.02.18г., В.С. е извършила два прегледа при психиатър с оплаквания, че
след загубата на съпруга и в настроението и е настъпила промяна, че се дразни
от незначителни поводи и крещи, че не може да спи и че изпитва страх от
пресичане, но както при тези два извършени прегледа, така и с издадената и от
същия психиатър етапна епикриза, не са констатирани обективно данни, които да
дадат основание да се заключи, че тя страда от посттравматично стресово
разстройство /ПТСР/, а е преценено, че настъпилите при нея емоционални промени
са в контекста на траурната реакция и като обективно е действително
констатирано наличие на доминантни мисли за преживяната загуба на партньора и
за периодична социална изолация /за избягващо поведение, но останалите аспекти
на обиктивния статус не сочат на болестни изменения- тя е била в ясно съзнание,
всестранно ориентирана, спретната на външен вид, охотно е споделяла
преживяванията си, отричала е сетивни измами и суицидни мисли и намерения,
отказала е диспансеризация и за овладяване на оплакванията и е била приложена
медикаментозна терапия /виж л.22-л.25/. Що се отнася до другите два прегледа,
материализирани с амбулаторните листове от прегледи на 03.05.18г. и 08.11.18г.,
същите касаят съответно заболявания на ищцата В.С. от бронхиална астма с
преобладаващ алергичен компонент и от алергичен ринит, с давност от преди около
30години, като обективният статус не съответства на оплакванията от чести
пристъпи, поради което е изразено съмнение за наличие на неврогенна компонента,
но без насочване към невролог за изясняването му /л.20/ и от хронично сърце без
застойна недостатъчност, като вторият преглед е при оплаквания от започнало от
преди около година след преживян стрес повишаване на кръвното налягане и е
потвърдено обективно, при измерено кръвно налягане от 160/80 при този преглед,
като е предписана медикаментозна терапия /л.21/.
За ищците Д.С. и М.С. се
установи, че също са имали много силна връзка с баща си, който бил за тях
таткото герой, винаги бил личен пример и бил справедлив с тях /св.Д./.
Семейството било много сплотено и М. и М. нямали никакви проблеми да споделят
нещо с майка им или баща им, можели да разговарят с тях за всичко, дори за
някоя беля, а те винаги им влизали в положение. Баща им прекарвал много време с
тях, като често слизал пред блока и когато играели футбол между кварталите,
него го водели за треньор, играели заедно карти, учел ги да играят шах. Заедно
ходели на екскурзии и почивки, като майката и бащата били екскурзоводи и водели
и двамата си сина заедно с тях. До смъртта на баща им синовете живеели заедно с
него и с майката в един дом и никога не се били разделяли /св.В./.
Синовете на И. С. също приели
много трудно смъртта му.
Д. не издържал психически,
рухнал и започнал да пие /св.Д./. Не можел повече да живее в семейното жилище и
се изнесъл от него, тъй като му било непоносимо там- всичко му напомняло за
баща му и много го натъжавало, и затова
заживял на квартира /св.Д., св.В. и удостоверенията на л.7 и л.8 от дело
№220/. За кратко отслабнал около 20кг.
Спрял да се храни. Оплаквал се, че често сънува баща му да го вика, бил
депресиран и непрекъснато мислел за баща си, било му още много мъчно за него и
често споделял, че би искал той да е негово място, защото му е непоносима
раздялата с този толкова скъп за него човек. Започнал да вдига кръвно и имал
главоболие /св.В./. По отношение на повишаване на кръвното налягане показанията
на св.В. са потвърдени от двата амбулаторни листа за прегледи от 19.12.17г. и
от 15.09.20г., с които на ищеца Д.С. е поставена диагноза есенсиална първична
хипертония, с предписана медикаментозна терапия, като прегледите са извършени
по повод негови оплаквания от повишаване на кравното, главоболие, а при втория
преглед и от сърцебиене и световъртеж, като обективните данни сочат на моментни
стойности на кръвното налягане при двата прегледа от 130/80 и от 150/80 /л.21 и
л.22 от дело 220/.
След случилото се с брат му, М.
останал като глава на семейството, като също се депресирал и се затворил в себе
си /св.Д./. Той също започнал да вдига
кръвно и да получа сърцебиене, и въпреки че пиел лекарства, продължавал да има
високо кръвно налягане /св.В./. Показанията на св.В. по отношение на последното
намират пълна подкрепа в данните за извършени от ищеца М.С. прегледа на
02.11.18г., 30.11.18г., 22.09.19г., 28.08.20, 14.09.20г. и 21.09.20г., все по
повод поставената му при първия преглед диагноза есенциална първична
хипертония, като видно от прегледа от 20.08.20г., въпреки почти годишната
приложена терепапия стойността на кръвното обективно е била отново 150/100,
което наложило корекция на лекарствената схема, за да се стигне до намаляване
на стойностите постепенно до 140/90 и 130/90 /виж л.21-л.29 от дело №221/.
Д.С. и М.С. мислели преди
смъртта на баща си да създадат семейства и имали връзки, които се разпаднали
след това, защото след случилото се те се притеснявали да не стане кат ос баща
им и децата им да преживяват това, което преживявали те, тъй че в момента и
дума не ставало за семейства, макар когато баща им починал, М. да бил на **години,
а Д.- на ** години /св.В./.
С описаното по-горе са
установени в най-общи линии и всички твърдени от ищците като търпени във връзка
със смъртта на И. С. неимуществени вреди.
2.5. Във връзка с обстоятелствата,
на които е основано възражението на ответника за съпричиняване на птп от И. С.,
както и оспорванията на част от тях от ищците, в с.з. от 09.11.21г. от ответника
се събраха показанията на св.П., водач на мпс, с което е причинено птп /виж
л.108гръб-л.109лице/, заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице С.М. и
отговорите му при приемане на заключението /виж заключението на л.85-л.103 и
протокола от с.з. в частта на л.109лице и гръб/, а в с.з. от 01.02.22г. ищците
са събрали показания на св.В. относно местопроизшествието
/виж на л.125гръб, абзац последен и л.126лице, абзац първи, като при съвкупната
им преценка, съдът намери следното:
Св.П. са дали противоречи
показания относно наличието или липсата на утъпкана пътека, ползвана за
преминаване от пешеходци от единия до другия край на пътното платно и за
наличието на растителност, препятстваща видимостта, като св.В. е посочил, че
целият квартал минава от тази добре утъпкана пътека, включително и той, тъй
като от другата страна има магазини и аптеки, и че там няма растителност, която
да пречи на видимостта на водачите, докато св.П. е посочил, че не може да каже
има ли там, откъдето пешеходецът е изскочил, утъпкана трева и че не е виждал
хора да пресичат оттам, както и че пешеходецът е изскочил от храстите на
разделителната ивица, поради което той го видял, когато бил на 3-4 метра от
него.
От снимковия материал към
приетото по делото заключение личи ясно утъпкана тревна площ, пресичаща
разделителния остров перпендикулярно, както и наличие на храсти и дървета,
посадени в разделителния остров /виж на л.90 снимката долу и на л.91 снимката
горе
При тези данни в тяхната
съвкупност, съдът цени по отношение наличието на утъпкана пътека, преминаваща
през разделителния остров и към датата на птп, показанията, дадени от св.В., а
по отношение на наличната там растителност- показанията на св.П., но като
отчита във връзка с тях и заявеното от водача, че от първия завой, който е
направил по маршрута си, до мястото на произшествието, към разделителния остров
е нямало никакви пречки за видимостта- т.е. като храстите и другата
растителност не са отчетени от самия него като такива пречки.
Показанията и на двамата
свидетели са безпротиворечиви в насока на това, че там, където се намира
утъпканата пътека, няма пешеходна пътека, и че мястото е добре осветено, че има осветление, като по
показания на св.П. пешеходна пътека има на 50м., на кръговото, и на тези негови
показания съдът дава вяра, защото кореспондират на наведеното и от самите ищци
обстоятелство, щото в близост до мястото на птп има кръгово движение.
Показанията на свидетелите в тази връзка са подкрепени от данните относно
намиращите се в непосредствена близост до птп пътни знаци, въвеждащи
ограничение на скоростта и указващи приближаването на кръстовище с кръгово
движение, както и наличната обозначена с хоризонтална маркировка пешеходна
пътека /виж снимките на л.89, л.90 и л.92/.
При тези дадени от свидетелите показания,
и като ищците и сами са сочили в исковата и в допълнителната искова молба, че
наследодателят им е пресичал на нерегламентирано за целта място, може да се
счита за установено твърдението на ответника, щото пешеходецът е пресичал
платното за движение не на пешеходна пътека и за отречени твърденията му, че
пешеходецът се е движел по пътното платно, а не по тротоар или банкет, както и на
твърдението му, че птп се е състояло на място с ограничена видимост, защото
водачът на автобуса е посочил категорично, че пречки за видимостта там няма.
Последното изцяло съответства и на отговора на заключението на АТЕ по в.5, че
при огледа не са установени препятствия, които да ограничават видимостта за
водача на мпс, движещо се в лявата лента на платното за движение, в която е
посочил да се е движел св.П., към обекти, намиращи се на платното за движение,
като утъпканата пътека на разделителния остров е на 22.67м. преди /източно/ от
ориентира, използван при огледа на местопроизшествието по ДП, а на 8, 41.5 и
71.8м. преди ориентира има стълбове на уличното осветление /виж на л.103/. По
отношение наличната маркирана пешеходна пътека в близост- на 55м. след
ориентира и на 80м. след мястото на удара е и отговора на в.2 от приетото по
делото заключение на АТЕ /виж на л.102/. По отношение на обстоятелството, че
ударът се е състоял при пресичане на платното за движение от пешеходеца, а не
при докато е бил на тротоара/банкета, както и за това, че от двете страни
непосредствено до платното за движение няма тротоари, а има тревни площи, е и
заключението на АТЕ по т. 2 и по т.3 /виж л.102/.
По отношение на другите две
твърдени от ответника обстоятелства, на които е основано възражението му за
съпричиняване на птп от пешеходеца- внезапно навлизане на пешеходеца на
платното за движение при намалена видимост и без да съобрази скоростта и
разстоянието на приближаващия се автобус и за това допринесло ли е това
поведение за състояване на птп, както вече се каза по-горе, св.П. е посочил, че
пешеходецът изскочил от храстите, поради което той го видял, когато бил едва на
3-4м. от него, тъй че въпреки задействането на спирачките и опитът да завърти
волана надясно, се състоял сблъсък между тях, а също, че птп е станало в
най-лошото време- сумрачно и към стъмняване, но като автобусът е бил много
добре осветен и светел като елха, при движение на къси светлини и с включени
халогени, тъй че не можел да не се види. С приетото по делото заключение на АТЕ
е потвърдено казаното от св.П. и твърдяното от ответника, щото птп се е
състояло при намалена видимост, при движение през нощта, на изкуствена светлина
от автомобилни фарове и улично осветление /виж в.1 на л.101/, както и
твърдението на ответника, щото пешеходецът е предприел пресичането без да
съобрази същото с приближаващия автобус, доколкото е навлязъл на платното за
движение или от разделителния остров /в посока от юг на север/, или движейки се
към него / в посока от север на юг/, когато автобусът е бил на около 30-31м. от
него, при което ударът е бил неизбежен, доколкото дължината на пълния спирачен
път при скоростта от около 56км/ч, с която автобусът се е движел преди
задействане на спирачната система, е била 40.07м., а пътят, изминат от водача
от мястото на начало на реакцията му до мястото на удара е бил 30.52м. –т.е.,
при тези обстоятелства той е нямал техническа възможност да установи автобуса
преди мястото на удара и да го избегне /виж отговора по в.4 на л.102-л.103 и
данните в констативната част на л.94,абзац последен, л.96,абзац предпоследен и
л.97-абзац първи/.
2.6.Във връзка с
обстоятелствата, на които ответникът е основал възражението си за прекомерност
на търсеното от ищците доказателства не са събирани, но като размерът на
минималната работна заплата се определя с нормативен акт, което прави събиране
на доказателства за нея ненужно, като съгласно ПМС №372/22.12.16г., минималната
работна заплата за 2017г. е 460лв/мес., при сочени от ответника 470лв./мес., а
средната брутна месечна заплата за страната за четвърто тримесечение на 2017г.,
в което попада и м.октомври, когато се е състояло птп, е по данни на НСИ
1095лв., а не 725лв., както сочи ответникът за нетната средна работна заплата,
за която съдът не намери данни на сайта на НСИ.
Що се касае до твърденията на
ответника за определяни от съдилищата за подобни случаи обезщетения в рамките
на 110000-120000лв., при липса на конкретно посочени от ответника съдебни
решения, съдът няма как да се произнесе за наличието или липсата на подобие и
за това дали определеният размер е съответен на сочения от ответника.
3.При така
установените/неустановените в производството факти, съдът направи следните
правни изводи по съществото на спора.
3.1. Предявените от ищците
искове по чл.432,ал.1 от КЗ са основателни.
Съгласно цитираната разпоредба, в
хипотезата на която съдът е приел с доклада по делото да са предявените искове,
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.
В конкретния случай съдът стигна
до извода за основателност на предявените искове въз основа на установените в
производството факти, че:
Смъртта на И. С. е настъпила
вследствие на използване на мпс и
причиняването и от водача на мпс А.П. е основание по българското
законодателство за ангажиране на гражданската му отговорност за обезщетяване на
вредите, причинени при осъществения от него деликт, включително неимуществените
вреди вследствие на смърт, с което са изпълнени предпоставките на чл.477,ал.1 и
чл.493,ал.1,т.1 от КЗ във вр. с чл.45,ал.1 от ЗЗД;
А.П. има качеството на
застраховано лице по смисъла на чл.477,ал.2 от КЗ, като лице, което е
извършвало фактически действия по управлението на застрахованото при ответника
мпс, при липса на навеждани от ответника доводи ползването на мпс от водача да
е лишено в случая от законно основание, а ответникът има качеството на застраховател
за риска задължителна застраховка ГО на автомобилстите за управляваното от този
водач мпс към датата на птп, както сам е признал, с което са изпълнени
предпоставките на чл.432,ал.1 във вр. с 493,ал.1,т.1 от КЗ, за покрИ.е от
застрахователя на отговорността на застрахования към трети лица, вследствие
използване на застрахованото при него мпс;
Ищците имат качеството на увредени
лица по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, защото, като съпруга и деца на починалия И.
С. имат право на обезщетение за вредите, причинени от мпс, каквото им е
признато с т.2 от р.ІІІ на ППВС №4/25.05.1961г., и установиха в производството
да са претърпели реално твърдените вследствие на смъртта му неимуществени
вреди.
По този начин са осъществени
всички необходими предпоставки за признаване основателността на предявените от
тях искове, които ги правят надлежно активно материално правно легитимирани да
търсят претендираното обезщетение от ответника, както и които правят последния
надлежно пасивно материално правно легитимиран да отговаря по предявените срещу
него техни искове.
Наличието на горните
предпоставки в тяхната цялост не е било изрично признато от ответника при
предявяване на иска, поради което се коментира от съда с решението.
3.2. По въпроса за справедливия
размер на обезщетението.
Този въпрос е спорен между
страните, като ответникът счита, че търсените от ищците обезщетения от съответно 180000лв. от
съпругата и по 170000лв. от синовете на покойния са прекомерни, тъй като
съдебната практика присъжда за аналогични случаи обезщетения в границите на
110000лв.-120000лв. Спорни са били между страните и част от критериите, при
съблюдаване на които следва да се определи справедливия размер на обезщетението
за неимуществени вреди- конкретно- такива ли са лимитите по задължителната
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, които ответникът счита
за неприложими, а ищците смятат противното.
По този спорен въпрос съдът намери,
че претендираните от ищците обезщетения не са прекомерни, както ответникът
счита, при следните съображения:
За определяне справедливия
размер на обезщетението, следващо се на ищеца, съдът съобрази общо установените
от съдебната практика по приложение на чл.52 от ЗЗД критерии, че понятието "справедливост" не е абстрактно, а
свързано със съвкупната преценка на редица конкретни обстоятелства, имащи за
цел да се определи размер, който най- пълно да компенсира увредените лица за
претърпените от тях вреди, но също тъй да е адекватен на
обществено-икономическите условия и стандарта на живот към датата на
определянето му, тъй че да не се стигне до противоречие с другия основен
принцип на правото - за недопускане на неоснователно обогатяване, като се
вземат предвид обстоятелствата, при които е настъпила смъртта, възрастта на
пострадалия, степента на родство между него и лицата, които претендират
обезщетение, действителните съществували помежду им отношения, силата,
интензивността и продължителността на негативните последици от случилото се за
търсещите обезщетение лица, други относими за целта фактори, приложимостта на
които критерии е безспорна и според страните.
В този конкретен случай, съдът
взе предвид, че:
Ищцата В.С., съпруга на починалия
И. С., е била в брак с него в продължение на *** години, като бракът им е
протичал при пълно разбирателство, със споделени множество общи интереси и
взаимно зачитане и подкрепа, а доколкото преди инцидента И. С. е бил жизнен и
работещ, внезапната му загуба е оставила в живота и дълбока празнота и я лишила
от възможността да реализират плановете си за оттегляне на село и продължаване
на съвместното им съжителство там. Към датата на внезапната смърт на И. С., той
и съпругата му са били съответно на ** и на **години, като за него съдът взе
предвид ЕГН, посочен в присъдата по наказателното дело, която възраст е по-ниска
и за двамата от средната очаквана продължителност на предстоящия живот общо за
населението на страната, като съгласно официалните данни на сайта на НСИ, за
периода 2017г.-2019г. същата е 74.9год., съответно 71.5 за мъжете и 78.5 за
жените. На тази възраст обаче, за ищцата е много по-малко вероятно да се
установи в нова брачна връзка, за каквато по думите на св.Д., на нея не и
минава през ум, предвид скръбта, която още изпитва по съпруга си, ако трябва в
това отношение да се сравни с коментирания от ответника в писмената му защита
казус, предмет на Решение №60129/28.01.22г. по т.д. №1992/20г. на ВКС, І т.о.,
макар личните данни за страните по него да са залицчени и съдът да взема
предвид в случая единствено онова, което очевидно е известно на страната, но не
и на него от публикувания акт, като сочи, че там починалият е на ***години, а
децата му са още малки.
Децата на покойния, макар да са
били към датата на смъртта му вече в зряла възраст- на **. и на **г., все още
са нямали собствени семейства и са живеели в общо домакинство с родителите си,
като връзката им с тях, в това число и с бащата, е била много силна и са
разчитали на него като авторитет в семейството и морална опора във всякакви
ситуации.
След смъртта на И. С. животът и
на съпругата му, и на децата му се е променил в насока на трайно влошаване на
здравословното им състояние, като и двамата сина са придобили първична
/есенциална/ хипертония, която при М.С. и с постоянна поддръжка и
медикаментозно лечение трудно се повлиява, а психо-емоционалното състояние на В.С.,
макар към март на 2018г., когато е издадена етапната и епикриза от психиатър,
да не покрива критериите на психо-травматично стресово разстройство като
заболяване по смисъла на медицинскат анаука, съставлява тежка траурна реакция с
последици, които както се разбра от показанията на св.Д. не са отзвучали за
тази ищца и до момента, като не може да се примири с понесената загуба на
съпруга и. Смъртта на баща им е станала за ищците М. и Д. причина да променят
отношението си към желанието за задомяване, от страх, ако имат деца и нещо се
случи с тях, децата им да не преживяват това, което те преживяват във връзка
със смъртта на баща им. За сина Д., смъртта на баща му е довела и до тежки
проблеми с алкохолна злоупотреба и до необходимост да смени дома си, поради
невъзможност да остане там, където всеки предмет му напомня за баща му.
При тези данни, съдът не споделя
тезата на ответника в писмената му защита, щото по делото не е установено
търпените от ищците болки и страдания да се отличават от обичайните по своята
интензивност и продължителност, а счита, щото и за тримата ищци са доказали
като търпени и продължаващи и към датите на събраните гласни доказателства
последици и преживявания, свързани със смъртта на общия им наследодател, които
са по степен на интензивност и продължителност по-високи от обичайните и точно затова
изискват и съответна на тази степен обезвреда, по-висока от онази, която
ответникът сочи за прилагана в обичайните случаи.
Извън горното принципно виждане,
съдът намира и че границите от 110000лв.-120000лв., сочени от ответника като
приет от съдебната практика размер за обичайно търпените вреди при смърт на
съпруг и родител, всъщност съответства на най-ниските граници от широкия диапазон
от 120000лв.-180000лв., в който съдилищата са присъждали обезщетения за
неимуществени вреди на ищци в тази степен на родство, като за целта съдът взе
предвид:
Своето собствено разбиране в
тази връзка, застъпено с решенията, които е постановил по искове по чл.432,ал.1
от КЗ, за събития настъпили през 2016, 2017г. и 2018г., при които е присъдил
като справедливо обезщетение на съпрузи, деца или родители такова в размер на
150000лв., а когато е присъдил 130000лв., то е било само защото страната е посочила
сама това претендирано обезщетение като справедливо и искането и се е
простирало до неговия размер /конкретно: по т.д. №1/18г., по т.д. №279/18г., по
т.д. №29/20г., по т.д. №563/20г./.
Влязлото в сила като недопуснато
с Определение №60573/15.11.2021г. по т.д. №2311/20г. на ІІ т.о. на ВКС до
касационно обжалване Решение №1203/28.09.20г. по в.гр.д. №1171/20г. на Софийски
апелативен съд, с което е частично отменено обжалваното пред него Решение № 8870/30.12.2019г. по гр.д.№ 4395/2018г. на Софийски градски съд, за отхвърлителната му част над 96000лв. и до претендираните 180000лв.,
като ответното застрахователно дружество е било осъдено да заплати на съпругата
обезщетение от още 84 000лв., като събитието е
от май 2017г.;
Недопуснатото
с Определение №60619/15.11.21г. по т.д. №239/2021г. на І т.о. на ВКС до
касационно обжалване по въпросите, свързани с определения като справедлив
размер на обезщетението, Решение №11564/06.07.20г. по в.гр.д. №3572/2019г. на
САС, с което е частично отменено и частично потвърдено Решение №3075/25.04.19г.
по гр.д. №2510/17г. на СГС, като при претинции за обезщетение от 250000лв.,
първата инстанция е намерила за справедлив и присъдила обезщетение от
150000лв., а въззивната е счела за такъв размера от 120000лв., като събитието е
от юни на 2016г.;
Недопуснато с Определение
№ 632 от 11.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 225/2020 г., I т. о. на ВКС до касационно обжалване Решение №261/31.10.19г. на ВтАС по в.т.д.
№217/2019г., в атакуваната негова отхвърлителна част по преки искове на увредени
лица срещу застраховател, един от които съпруг, като в това производство, при
претендирани обезщетения от по 180000лв., при присъдени от първата инстанция по
150000лв., въззивната инстанция е намерила за справедлив размер от 120000лв.,
като събитието е от януари 2016г.
По
отношение съпоставимостта на следващото се на ищците обезщетение със стандарта
на живот в страната и разбирането за справедливост, съобразено с обществено-
икономическите условия, съдът взе предвид, че:
И. С. е починал при птп през ****г.,
като до приключване на устните състезания по делото през февруари 2022г. са
изминали повече от три години, в които е настъпила и съществена промяна в
социално - икономически план, доколкото кризата вследствие пандемията Ковид 19
е всеобхватна и не засяга само здравето на населението, а ограничителните
мерки, свързани с необходимостта от защита и предотвратяване на
заболеваемостта, водят според анализаторите и до тежки икономически последици-
затваряне на предприятия, загуба на доходи, намаляване възможностите за
реализира на такива, скок в цените на редица основни стоки и услуги.
Горното съответства принципно на
довода, развит от ответника в писмената му защита, възпроизвеждащ в това
отношение Решение №54/24.03.19г. по гр.д. №3649/18г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, че
обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и
страданията чрез предоставяне на други блага.
Въпреки горното, този състав не
счита, че обезщетението в случая следва да е съизмеримо с разходите за
задоволяване на потребности, както е застъпено с цитираното от ответника
решение на ВКС, тъй като благото, което е засегнато и загубено в случая, е
най-ценното- човешкият живот и именно то се компенсира в случая с присъжданото
обезщетение, а не разходи за задоволяване на потребности, тъй като парите не
биха могли да задоволят потребността от обич, подкрепа и присъствие, колкото и
да са по размер.
С оглед казаното в предходния
абзац, съдът споделя принципно тезата от писмената защита на ищците, че животът
няма стойност и не може да се каже колко струва, но въпреки това, доколкото при
присъждане на обезщетение за близките при загубата на това най-ценно благо се
налага по някакъв начин то да се остойности и да намери паричен израз, счита че
при извършване на това остойностяване следва да се съобразяват промяната и/или
тенденциите в социално-икономически план, а не преценката да се извършва чрез
аритметични действия и пряка съпоставка на размера на обезщетението с
минималната работна заплата или със задължителните лимити за отговорност на
застрахователя, които са нормативно установени, и които съдебната практика също
използва като ориентир, когато се извършва преценка по критерия социално-
икономическа обстановка в страната и жизнен стандарт, както с основание
застъпват ищците, а в крайна сметка, както и ответникът признава, като пише в
защитата си, че в редица решения на ВКС се сочи, че лимитите на застраховката
ГО могат да бъдат известен индикатор в тази връзка, но не и абсолютен показател,
а за това следва да се съобразят и други обективни фактори.
С оглед горното принципно
виждане съдът не намира за уместно сравнението на размера на обезщетението,
извършено в тази връзка от ответника с писмената му защита, когато сочи, че претендираното
от ищците се доближава до средния общ годишен доход на лице в РБ за период от
над 35 години, което изчисление е
всъщност и неточно, защото при използване като база за сравнение на минималната работна заплата за страната за 2017г.
от 460лв./мес, претендираното от ищцата В.С. обезщетение е по размер равно на
32.6 такива годишни заплати, а от другите двама ищци- в размер на 30.8 такива
годишни работни заплати, нито коментира репликата на ищците в писмената им
защита каква стойност следва да се приеме, ако българският гражданин работеше в
богата държава членка на ЕС, в която минималната заплата е например 1500евро, а
средната- 3000евро, а взема предвид реалния казус, при който събитието се е
състояло не другаде, а в РБ, както и фактите, отнасящи се до минималната работна
заплата в страната и до установените нормативно лимити на отговорност, които и
в двамата случая сочат на едно непрекъснато нарастване във времето от 2017г. до
2022г., като: от 460лв/мес през 2017г., минималната работна заплата за 2021г. е
в размер на 650лв., което е нарастване с около 41%; от 10 000 000лв.
към датата на събитието, считано от 07.12.18г. лимитът на отговорност при ЗЗГОА
за неимуществени вреди вследствие на смърт е станал 10 420 000лв.,
т.е. нараснал е с 0.4%.
При тези именно съображения съдът
счете, че претендираните от ищците обезщетения в размери от съответно 180000лв.
от съпругата и от по 170000лв. от синовете на покойния И. С. не са прекомерни,
както ответникът счита, а отговарят на принципа на справедливост, установен от
чл.52 от ЗЗД.
3.3.По спорния между страните
въпрос съпричинил ли е смъртта си И. С. и следва ли се поради съпричиняването и
намаление на търсеното обезщетение, на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По този въпрос съдът намери, че
възражението на ответника за съпричиняване на смъртта от пострадалата е
основателно, противно на застъпената от ищците в писмената им защита теза, воден
от следните съображения:
Доводът на ищците, заявен и в
допълнителната им искова молба, и в писмената им защита, щото установената
трайна и безпротиворечива през годините съдебна практика по приложение на
чл.51,ал.2 от ЗЗД постановява ясно, че за да се направи извод за съпричиняване
на вредите от страна на пострадалия, от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат /виж т.7 от
ППВС №17/18.11.1963г./ е изцяло верен, но несъответен на събраните по делото
доказателства е изводът на ищците, че такава причинна връзка не е установена в
случая, доколкото с приетото по делото заключение на АТЕ се доказа категорично,
че И. С. е съпричинил птп, като е предприел пресичането на пътното платно по
време и на място, когато това не е било безопасно и конкретно, като е извършил
пресичането на място където няма
пешеходна пътека, въпреки наличие на такава в близост, и като е навлезнал на
платното за движение когато автобусът е бил на около 30-31м. преди мястото на
удара, без да се съобрази с приближаващото се ппс, в нарушение на изискванията
на чл.113,ал.1,т.1 от ЗДвП, поради което за водача му не е съществувала
техническа възможност да избегне състояването на този удар.
Да, вярно е и съответства на
данните в заключението, че водачът е управлявал мпс със скорост от 56км/ч при
ограничение 30км/ч, както и че птп би било предотвратимо, ако се беше движил
със скорост по-ниска от 45км/ч., но първите факти касаят отговорността на
водача и са вече взети предвид в приключилото за него наказателно производство,
а фактът относно предотвратимостта е хипотетичен и в случая въз основа на него
не може да се стигне до извода, че водачът и при това поведение на пешеходеца е
можел да предотврати птп, защото реално той се е движил с друга скорост и птп е
вече факт именно при нея.
Затова, горните обстоятелства
могат да послужат само за ориентир относно степента на приноса на водача и на
пешеходеца към състояване на птп, но не могат да обосноват извода, че при
тяхното наличие възражението на ответника за съпричиняване на птп от покойния е
останало недоказано, а водят до точно обратния извод.
Така, вземайки предвид вече
описаните по-горе установени в производството факти, както и разпоредбата на
чл.116 от ЗДвП, която вменява в задължение на водачите на мпс да бъдат особено
предпазливи и внимателни към пешеходците, като участници в движението, съдът
намери, че съпричиняването на птп от пешеходеца в случая следва да се признае в
обем от 15%, най вече поради установената хипотетична възможност, съгласно
която, ако беше управлявал мпс макар и с превишение спрямо ограничението, но не
толкова голяма, както е било в случая, застрахованото лице би имало
техническата възможност да предотврати птп.
Неверни са в случая
разсъжденията на ответника в писмената му защита, че водачът управлявал мпс със
скорост само 6км/ч по-висока от разрешената, защото е взел за предвид общото
ограничение за движение със скорост не по-висока от 50км/ч за града, но не и
разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП и наличието в пътен знак, въвеждащ забрана
за движение със скорост по-висока от 30км/ч, наличен в случая, спрямо който
надвишаването на скоростта е почти двойно, както с основание сочат ищците, а
оттам и приносът, който е определил за пешеходеца, от 50%, поради което съдът
не споделя виждането му за обема на приноса.
3.4. При съобразяване на
изводите по т.3.1-т.3.3. от това решение, съдът намери, че :
Искът на ищцата В.С. следва да
се уважи частично, до размер от 153 000лв. и да се отхвърли за разликата
до претендираните 180 000лв., поради намаление със сумата от
27 000лв., съответна на признатия с това решение принос на И. С. от 15% за
състояване на птп;
Исковете на ищците М.С. и Д.С.
следва да се уважат до размери от по 144 500лв. и да се отхвърлят за
разликите до претендираните суми от по 170000лв., при намаление със сумата от
по 25 500лв. за всеки, съответна на признатия с това решение принос на И. С.
от 15% за състояване на птп.
3.5. Основателно е и следва да
се уважи искането за присъждане на законна лихва върху търсените обезщетения от
05.03.19г., доколкото съгласно чл.493,ал.1,т.5 от КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования не само за неимуществените вреди в случай на
смърт, а и за лихвите по чл.429,ал.2,т.2- т.е за лихвите от по-ранната измежду
датите на постъпване на застрахователната претенция на увреденото лице пред
него и датата на уведомяването му от застрахования за настъпване на
застрахователно събитие, съставляващо покрит по сключената застраховка пред
него риск.
В конкретния случай никоя от
страните не е сочила дали застрахованато лице е подало уведомление по чл.430,ал.1,т.2
от КЗ до застрахователя, но се установи, че претенцията на ищците до ответника
е подадена на 04.12.18г.- т.е предхожда по време датата, от която искат
присъждан ена лихви върху претендираните обезщетения, тъй че искането им е
основателно.
В частта за разноските.
И
двете страни претендират присъждане на разноски в производството, като при
частично уважаване и частично отхвърляне на предявените от ищците искове, на
основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищците се следват разноски съразмерно с
уважената част от исковете им, а на ответника- съобразно с отхвърлената част.
Ищецът М.С. претендира по
представения списък/заявление/ разноски в размер на 5000лв.- заплатен
адвокатски хонорар /виж л.116/ и установява плащането им с представения по
делото договор за правна защита и съдействие /виж л.117/.
Ищците В.С. и Д.С. претендират
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА за адв.Н.С.,
съответно от 5130лв. и от 4930лв., осъществил безплатното им представителство
по делото /виж заявленията, договорите за правна защита и съдействие и
декларациите на л.118-л.123 от делото/.
Ответникът претендира по
представения списък разноски от 320лв.- внесен депозит /виж л.124/, като е
установил направата им /виж л.69- 300лв. за АТЕ и 20лв.- за призоваване на
свидетел при призоваване. От него са направени и разноски от още 150лв.- внесен
увеличен депозит за вещото лице по АТЕ, съобразно определение на съда в с.з. от
09.11.21г.- виж за вноса л.114/- или общо в производството са направени
разноски от 470лв.
В хода на производството ищците
са били освободени от внос на такси и разноски на основание чл.84,ал.1,т.4 от ГПК.
При тези данни, съдът намери,
че:
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати следващите се за производството по всеки един
от исковете държавна такса, от внос на която ищците са били освободени,
съобразно уважения размер на исковете и конкретно: 6120лв. по иска на В.С. и по
5780лв. по исковете на Д.С. и М.С.- или общо 17680лв. за държавни такси.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца М.С., по съразмерност с
уважената част на иска му, разноски от 4250лв.
На основание чл.38,ал.2 от ЗА, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв.Н.И.С., представлявал безплатно ищците В.С.
и Д.С. в процеса, адвокатско възнаграждение, което, определено на основание
чл.7, ал.2, т.5 от Нар.№1/04г., действително възлиза на сумите от 5130лв. и от
4930лв., както тези двама ищци са посочили в заявленията си, но в случая следва
да се намали съобразно уважената част от
исковете им, защото имат право на разноски именно съобразно нея, тъй че за
защитата на ищцата В.С. ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.С.
възнаграждение от 4360лв., а за защитата на ищеца Д.С.- от 4190лв.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК,
всеки от ищците следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по
съразмерност с отхвърлената част от иска му. В конкретния случай, разноските на
ответника касаят всички предявени искове, поради което съдът ги раздели на три,
за да извърши преценката за сумата на разноските, които всеки един от ищците дължи
на ответника съобразно отхвърлената част от иска му и така намери, че при
направени от ответника по иска на всеки ищец разноски от по 156.66лв.
/470:3=156.66/, ищцата В.С. следва да бъде осъдена да заплати на ответника
разноски по съразмерност с отхвърлената част от иска и в размер на 23.50лв., а
всеки от ищците Д.С. и М.С. следва да бъде осъден да заплати на ответника
съразмерно с отхвърлената негова част от иска разноски от по 23.50лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда
на
основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със
съдебен адрес ***, адв.В.Д., в качеството му на застраховател за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на автобус „******“с
рег.№****** към дата *****г., да заплати
на В.М.С., ЕГН **********,***, адв.З.З., по банкова сметка ***Д, с титуляр адвокат З.Д.З., в качеството и на
увредено лица, сумата от 153 000-
сто петдесет и три хиляди лева, като обезщетение за неимуществените вреди,
които е претърпяла и търпи от смъртта на съпруга и И. Д.С., починал на ****г.,
вследствие на травматичните увреждания, причинени му при птп от ******състояло
се около *****ч. на бул.“****“ в ж.к. „****“, гр.*****, срещу блок ***, вх.*,
причинено от А.И. П., с ЕГН **********, при наличие на влязла в сила за
деянието му присъда по НОХД №562/20г. на ПОС, ведно със законната лихва върху
тази сума от 05.03.2019г. до окончателното и плащане, като за разликата до
претендираните 180000лв. отхвърля иска, поради намаление на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД на търсеното обезщетение със сумата от 27000лв., при признат
принос на И. С. за причиняване на птп от ******г. от 15%.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 6120- шест хиляди сто и двадесет лева-
държавна такса върху уважената част от иска на ищцата В.С., от внос на която е
била освободена в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати на адвокат Н.И.С., личен № *****, със служебен адрес: гр.****,
бул.“*****“№***, ет.*, ап.*, сумата от 4360- четири хиляди триста и шестдесет
лева- адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на иска на В.С.,
ищца по т.д. №219/21г. на ПОС, която е представлявал безплатно в
производството.
Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК В.М.С., ЕГН **********,***,
адв.З.З., да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д.,
сумата от 23.50- двадесет и три лева и петдесет стотинки- разноски по
съразмерност с отхвърлената част на иска и.
Осъжда на основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д., в качеството му на застраховател за
риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на
автобус „******“с рег.№****** към дата ****г., да заплати на Д.И.С., ЕГН **********,***, адв.З.З., по банкова
сметка ****, с титуляр адвокат З.Д.З., в качеството и на
увредено лица, сумата от 144 500-
сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпяла и търпи от смъртта на баща му И. Д.С.,
починал на ****г., вследствие на травматичните увреждания, причинени му при птп
от ******състояло се около ***ч. на бул.“***“ в ж.к. „***“, гр.***, срещу блок **,
вх.*, причинено от А.И. П., с ЕГН **********, при наличие на влязла в сила за
деянието му присъда по НОХД №562/20г. на ПОС, ведно със законната лихва върху
тази сума от 05.03.2019г. до окончателното и плащане, като за разликата до
претендираните 170 000лв. отхвърля иска, поради намаление на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД на търсеното обезщетение със сумата от 25 500лв., при признат
принос на И. С. за причиняване на птп от *****г. от 15%.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 5780- пет хиляди седемстотин и осемдесет
лева- държавна такса върху уважената част от иска на ищеца Д.С., от внос на
която е бил освободен в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда на основание чл.38,ал.2 от ЗА ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати на адвокат Н.И.С., личен № *****, със служебен адрес:
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“№161, ет.1, ап.4, сумата от 4190- четири
хиляди сто и деветдесет лева- адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената
част на иска на Д.С., ищец по т.д. №219/21г. на ПОС, който е представлявал
безплатно в производството.
Осъжда на основание чл.78,ал.3 от ГПК, Д.И.С., ЕГН **********,***,
адв.З.З., да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д.,
сумата от 23.50- двадесет и три лева и петдесет стотинки- разноски по
съразмерност с отхвърлената част на иска му.
Осъжда на основание чл.432,ал.1 от КЗ ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско
шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д., в качеството му на застраховател за
риска задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на
автобус „******“с рег.№****** към дата ****г., да заплати на М.И.С., ЕГН **********,***, адв.З.З., по банкова
сметка ***Д, с титуляр адвокат З.Д.З., в качеството и на
увредено лица, сумата от 144 500-
сто четиридесет и четири хиляди и петстотин лева, като обезщетение за
неимуществените вреди, които е претърпяла и търпи от смъртта на баща му И. Д.С.,
починал на ****г., вследствие на травматичните увреждания, причинени му при птп
от ******състояло се около ***ч. на бул.“*****“ в ж.к. „*****“, гр.******,
срещу блок ***, вх.*, причинено от А.И. П., с ЕГН **********, при наличие на
влязла в сила за деянието му присъда по НОХД №562/20г. на ПОС, ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.03.2019г. до окончателното и плащане,
като за разликата до претендираните 170 000лв. отхвърля иска, поради намаление
на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД на търсеното обезщетение със сумата от 25
500лв., при признат принос на И. С. за причиняване на птп от *****г. от 15%.
Осъжда на основание чл.78,ал.6 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 5780- пет хиляди седемстотин и осемдесет
лева- държавна такса върху уважената част от иска на ищеца М.С., от внос на
която е бил освободен в производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Осъжда на основание чл.78,ал.1 от ГПК ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***,
адв.В.Д., да заплати на М.И.С., сумата от 4250- четири хиляди двеста и петдесет
лева- разноски по съразмерност с уважената част на иска му.
Осъжда на основание
чл.78,ал.3 от ГПК М.И.С., ЕГН **********,***, адв.З.З., да заплати на ЗК „Лев
инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Симеоновско шосе“№67А, със съдебен адрес ***, адв.В.Д., сумата от 23.50-
двадесет и три лева и петдесет стотинки- разноски по съразмерност с
отхвърлената част на иска му.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: