Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260105
гр.Добрич
26.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На седми април 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №78 по описа за
2021 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258
и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К.С.С.,гражданка на Н.,срещу решение
№260281/25.11.2020 г. по гр.д.№876/2020 г. на Добричкия районен съд,с което е
отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „Електроразпределение Север”
АД-гр.Варна иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за установяване
недължимостта на сумата от 5 938,38 лева,представляваща корекция за
потребена,неотчетена и незаплатена ел.енергия в размер на 35 239 кВтч за
периода от 11.06.2015 г. до 30.10.2019 г. за клиентски №Н.,аб.№**********,за
обект,находящ се в с.С. К.,***,за която е издадена фактура №********** от 11.02.2020 г.,като въззивницата е
осъдена да заплати на „Електроразпределение
Север”АД-гр.Варна сумата от 952,30 лева сторени по делото
разноски.Според въззивницата атакуваното решение е незаконосъобразно и
необосновано.Неправилно съдът приел,че цените за технологични разходи са
по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.Остойностяването по тези цени
ощетявало потребителя и водело до неоснователно обогатяване на
електроразпределителното дружество.По делото не било безспорно установено,че
при монтиране на СТИ показанията в скрития регистър са били нулеви.В протокола
за монтаж били записани показания само по дневна и нощна тарифа,но не и по
скрития регистър,като липсвало и отразяване,че се монтира нов електромер,за да
е възможно допускането,че показанията в скрития регистър също са били нулеви
при монтажа.Доказателствата не давали отговор на въпроса кога са били записани
показанията по четвъртия регистър,след като през цялото денонощие количествата
енергия са покривани от регистри 1.8.1 и 1.8.2.Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД
била неприложима,тъй като не било доказано енергията в четвърти регистър реално
да е била потребена от абоната.Развити са подробни съображения за липсата на
законово основание за корекция сметката на ищцата.Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и за уважаване на иска.Претендират се разноските за двете
инстанции,като се навежда и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение,изплатено от другата страна,респ. възражение,че върху последното
не следва да се начислява ДДС.
В писмен отговор и в хода на въззивното производство
въззиваемият „Електроразпределение Север“ АД-гр.Варна изразява становище за
неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното
решение.Излага подробни доводи в подкрепа на изводите на първоинстанционния
съд.Претендира разноските за настоящата инстанция и също навежда възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение,изплатено от насрещната страна.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивницата е получила препис от
първоинстанционното решение на 07.12.2020 г.,а жалбата е подадена на 21.12.2020
г. при изтекъл за страната срок за
въззивно обжалване на 21.12.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
решение.Разгледана по същество,същата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като
постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено
по предявения допустим иск при наличие на правен интерес за ищцата от установяване недължимостта на процесната
сума.Атакуваното решение е и правилно,като
съображенията за горния извод са следните:
Гр.д.№876/2020 г. на
ДРС е образувано по повод искова молба,с която е предявен отрицателен
установителен иск на основание чл.124 ал.1 от ГПК от К.С.С.,родена на ***
г.,понастоящем гражданин на Н.,срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна за установяване,че ищцата в качеството на
потребител с клиентски №Н.
и абонатен №********** за
обект,находящ се в с.С. К.,общ.Д.,***,не дължи на ответника сума от 5 938,38
лева,представляваща цена на начислена със становище за начисление на
електрическа енергия от 06.02.2020 г. количество електроенергия за периода от 11.06.2015
г. до 30.10.2019 г. в размер на 35 239,5 кВтч,за което е съставена фактура
№**********/11.02.2020 г.Искът е отхвърлен от
първоинстанционния съд,чието решение въззивният съд намира за правилно.
На 30.10.2019 г. от служители на
„Електроразпределение Север” АД-гр.Варна е извършена проверка на средството за
търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен №1115031500733018,с който се
измерва доставената в имота на ищцата в с.С.
К. електрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол №1202988/30.10.2019
г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с нов такъв.Резултатът
от експертизата е обективиран в констативен протокол №94/29.01.2020 г. на
БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-гр.Русе.Установено е,че отсъстват
механични дефекти по кутията,клемите и клемния блок на електромера,като са
налице и необходимите обозначения на табелката на СТИ.Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването.Не е отчетена грешка при измерването извън допустимата,т.е.
електромерът е технически изправен.При софтуерно четене обаче е констатирана
външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно наличие на натрупана енергия по
тарифа 1.8.4 в размер на 35 239,5 кВТч,която не е визуализирана на дисплея.
Ответникът по делото
и въззиваем „Електроразпределение Север” АД-гр.Варна коригира сметката на
потребителя К.С.С. за посочения обект за период от 11.06.2015 г. до 30.10.2019
г. и е издадена фактура №**********/11.02.2020 г. на
стойност 5 938,38 лв със срок за
плащане до 21.02.2020 г.Корекцията е извършена след софтуерно прочитане на
паметта на СТИ и на основание чл.55 от ПИКЕЕ /виж и становище за начисление на
електрическа енергия от 06.02.2020 г. на лист 16 от делото на ДРС/.
Според заключението на вещото
лице В. Ч. по допуснатата от районния съд съдебно-техническа експертиза количеството
електрическа енергия за корекция е изчислено по методиката на чл.55 ал.1 от
ПИКЕЕ,тъй като е начислено цялото записано в невизуализирания регистър
количество за времето след монтажа на СТИ на 10.06.2015 г.Специалистът е
констатирал,че СТИ,посредством което се измерва електроенергията в обекта на
потребителя,е еднофазен статичен електромер Caratdigitron M02,предназначен за директно измерване на активна
енергия в еднофазни мрежи.Има до четири тарифни регистри,превключвани с вграден
часовник за реално време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален
дисплей.Вещото лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при
допустима грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата
на свързване на процесното СТИ към електроразпределителната мрежа.Електромерът
е произведен през 2015 г.,преминал е първоначална метрологична проверка с
валидност 6 години,монтиран е в обекта на потребление на 10.06.2015 г.,като за
монтажа е съставен констативен протокол №12109238/10.06.2015 г. /на лист 57 от
делото на ДРС/,в който са записани нулеви начални показания по тарифни регистри
1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/.За регистри 1.8.3 и 1.8.4 няма
записани показания.Нулевите показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 налагат
извод,че монтираният електромер е нов.
При монтиран електромер с
начални нулеви показания е очевидно според съда,че промяната в настройката на
тарифните регистри и активирането на тарифен регистър 1.8.4 при забранена
визуализация на дисплея е осъществено след монтажа на процесното СТИ в обекта
на ищцата.
Вещото лице Ч. сочи още,че записаната
в невизуализирания регистър 1.8.4 ел.енергия е отчетена при метрологичната
експертиза на БИМ,както и че невизуализирането на измерената в четвъртия
тарифен регистър ел.енергия е софтуерно реализирано и не се дължи на физическа
повреда на СТИ.
По делото няма данни ищцата
да е подавала заявление за промяна на параметризацията на СТИ.Не е установено
електроснабдителното дружество ”Енерго Про-Продажби”
АД,електроразпределителното дружество ”Електроразпределение Север” АД и БИМ да
разполагат с версия на софтуер за
препрограмиране /въвеждане на нови данни в паметта на СТИ/.С предоставения им
софтуерен продукт същите могат единствено да прочитат паметта на СТИ.За
обратното не са изложени твърдения от ищцата.В подкрепа на последния факт е и констатацията
на вещото лице Ч. в отговорите на задачи 7,8 и 9 от заключението по СТЕ.Според
предоставена на експерта от БИМ информация прочитането на паметта на процесната
марка електромер при извършването на метрологична експертиза се извършва с
предоставен на БИМ програмен продукт на производителя „АК Пластроник“
АД,България.Касае се за софтуер,който се предоставя на БИМ и
електроразпределителното дружество единствено от производителя на СТИ и е
предназначен само за прочитане на тарифните регистри на паметта на статичните
електромери от съответния модел.
Спорното правоотношение има своята специална
регламентация в ЗЕ /обн.ДВ бр.107 от 09.12.2003 г.,последно изм. и доп. ДВ
бр.57/2020 г.,в сила от 26.06.2020 г./ и създадените въз основа на правилото на
чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от КЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.35/30.04.2019 г.Доколкото същите са приети от КЕВР с решение
по т.1 от протокол №67 от 24.04.2019 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 и чл.83
ал.2 във връзка с чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката,т.е. в изпълнение на
делегирани със закон правомощия,съобразно чл.2 ал.1 във вр. чл.11 и чл.12 от
ЗНА горните ПИКЕЕ съставляват източник на право в качеството си на акт по прилагане
на закона с нормативен характер.Няма място за изключване приложението на
Правилата на основание чл.15 ал.3 от ЗНА,защото те са издадени в изпълнение и
доразвитие на норми на ЗЕ,който е специален що се отнася до въведените в него
правила за регулиране на правоотношенията по повод доставка на
електроенергия.Така влизането в сила на новите ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период,но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.По аргумент от чл.5 ал.4
от КРБ и чл.14 от ЗНА материалноправните норми имат действие занапред,ако друго
не е изрично предвидено,т.е. правилата,установени в новите ПИКЕЕ,са приложими
за корекционни процедури с начална дата 04.05.2019 г.,когато са влезли в сила,респ.
и в процесния случай,тъй като корекционната процедура е с начална дата 30.10.2019
г.,когато е извършена проверката и е съставен констативен протокол №1202988/30.10.2019
г.
В случая настоящата инстанция
намира,че проверката за техническата изправност на средството за търговско
измерване на ел.енергия в имота на ищцата е осъществена съгласно
нормите,предвидени в ПИКЕЕ,уреждащи компетентността на мрежовия оператор да
извършва технически проверки на СТИ /чл.46 от ПИКЕЕ/,реда и начина /чл.48-49 от
ПИКЕЕ/,правните последици съобразно резултата /чл.50-58 от ПИКЕЕ/.Правото на
ответника да извършва проверки на СТИ е възникнало с приемането на ПИКЕЕ,които
му посочват и реда,по който това право може да бъде осъществено.Според чл.49
ал.1,2 и 3 от ПИКЕЕ при извършване на проверки по реда на тези правила,с
изключение на чл.42 ал.5 изр.2 /случаите,когато при проверката не са установени
отклонения,неизправности и/или нерегламентирана намеса в измервателната
система/,операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол,който
трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или от негов
представител,а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния
протокол,последният се подписва от един свидетел,който не е служител на
оператора.В седемдневен срок от датата на съставянето на констативния протокол
операторът на съответната мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с
обратна разписка или по друг начин в съответствие с предоставените от
ползвателя данни за контакт /чл.49 ал.4 от ПИКЕЕ/.Според разпоредбата на чл.49
ал.5 от ПИКЕЕ,когато при проверката се установи несъответствие на
метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско
измерване с нормираните,нарушения в целостта и/или функционалността на
средството за търговско измерване,съмнения за добавяне на чужд за средството за
търговско измерване елемент,същото се демонтира и се поставя в безшевен чувал,който
се затваря с пломба със знака на оператора на съответната мрежа и уникален
номер.Номерът на пломбата и уникалният номер се записват в констативния
протокол.Операторът на съответната мрежа изпраща демонтираното средство за
търговско измерване на компетентния орган за метрологичен контрол в срок до 14
дни от датата на проверката.
Оспорванията на констативния
протокол от 30.10.2019 г.,подписан от двама служители на мрежовия оператор и от
един свидетел /Н. Х. С.-*** на с.С. К.,потвърдил полагането на подпис от същия
в протокола и присъствието си при разчитане на електромера при разпита му в
съдебно заседание на 29.10.2020 г. пред ДРС/,са неоснователни,респ. същият е
изготвен при спазване изискванията на
чл.49 от ПИКЕЕ,вкл. реда за уведомяване,удостоверен с представеното от самата
ищца получено от същата съобщение на лист 9 от делото на ДРС.Фактът на измерена
в невизуализирания регистър електроенергия е установен и с метрологична
проверка на БИМ.Констативният протокол,съставен от БИМ,също е оспорен от ищцата.Като
съставен от длъжностно лице при държавен институт в кръга на служебните му
правомощия /забел.БИМ е ЮЛ на бюджетна издръжка съгласно чл.2 ал.1 от
Устройствения правилник на БИМ,обн.ДВ,бр.104/14.12.2018 г.;финансира се от
бюджета на Министерство на икономиката-чл.4 от УП;представлява администрация за
изпълнение на държавната политика в областта на измерванията-чл.5 от УП/
протоколът има характер на официален свидетелстващ документ,който се ползва със
задължителна за съда материална доказателствена сила.При оспорването на
истинността му /в случая верността му/ тежестта за доказване на неговата
неистинност се носи от оспорващата го ищца съгласно разпоредбата на чл.193 ал.3
изр.1 от ГПК.Доказателства,оборващи материалната доказателствена сила на
протокола,не са депозирани от ищцовата страна.Не е вярно твърдението на
ищцата,че БИМ няма правомощия да извършва проверка на невизуализиран регистър.В
представената по делото Инструкция за извършване на метрологична експертиза на
електромери,утвърдена от председателя на БИМ на 11.06.2019 г. /на листи 98 и
сл. от делото на ДРС/,се съдържат указания в т.4.2.8 /на лист 101 от делото на
ДРС/,че преди пристъпване към метрологично изследване на електромера се
извършва софтуерно четене на паметта на СТИ в зависимост от нивото на достъп
при предоставен програмен продукт от производителя.Получената информация се
сравнява с данните от показващото устройство и табелата на електромера,като при
констатиране на несъответствие се отразява в констативния протокол и/или се
прилагат записите от изчетените параметри.Инструкцията е издадена в
съответствие с правомощията на БИМ по чл.5 т.4 и 5 от Устройствения правилник
да осъществява контрол на СТИ и да извършва метрологична експертиза на същите.Следователно
напълно в правомощията на служителите при БИМ е при метрологична експертиза да
осъществят и софтуерно четене на паметта на СТИ.Констативният протокол на БИМ
съдържа и всички изискуеми по цитираната Инструкция реквизити съгласно
Приложение №2.В този смисъл неговата истинност не е оборена от ищцата и
протоколът е годно доказателствено средство.Същият потвърждава данните в
констативния протокол за проверка,съставен от служители на ответното
дружество,поради което обсъдени в съвкупност двата непротиворечиви протокола и
еднопосочните показания на разпитаните свидетели С. Т. Г. /съставител на
протокола от 30.10.2019 г./ и Н. Х. С. /свидетел при съставяне на протокола за
проверка/ подкрепят твърденията на електроразпределителното дружество за
констатираното натрупване на посоченото в протоколите количество ел.енергия в
невизуализирания четвърти тарифен регистър на процесното СТИ.
Настоящият случай попада в хипотезата на чл.55
от ПИКЕЕ за извършване на преизчисление
на количества електрическа енергия,в която хипотеза е достатъчно единствено
да се установи,че са налице измерени от изправно СТИ количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване без
оглед субективното отношение на ползвателя.Правото на оператора на съответната
мрежа да извърши едностранно корекция на количеството доставена,но неизмерена
или неточно измерена електрическа енергия,не е обусловено от доказване на виновно
поведение на потребителя,защото целта на корекционната процедура е да
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване,а не да ангажира
отговорността на потребителя за негово виновно поведение.Разпоредбата на чл.55
от ПИКЕЕ предвижда възможност при установяване на измерени количества
електрическа енергия в невизуализирани регистри на СТИ операторът на електроразпределителната мрежа да начисли измереното след монтажа на
средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри.Съгласно разпоредбите на чл.56 ал.1 и ал.2 от ПИКЕЕ в случаите на
преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX /в който попада и чл.55/ операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия,както и информация за
дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа,формирана на база на предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“,като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на
съответната мрежа дължимата сума,определена от оператора на съответната мрежа
по реда на ал.1.
Следователно с оглед новите
ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на
електроразпределителната мрежа-в случая ответникът „ЕРП Север“ АД,а задължено
лице е „ползвателят на мрежата“,дефиниран с нормата на §1 т.41а от ДР на ЗЕ-физическо
или юридическо лице-ползвател на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа,доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителната мрежа или снабдявано от такава мрежа,нормата на §1 т.4
от ДР на ПИКЕЕ-ползвател е клиент и/или производител на електрическа енергия по
смисъла на Закона за енергетиката,т.е вкл. всеки,който купува електрическа
енергия за собствено ползване съгласно дефинитивните норми на чл.27б и 27г от
ДР на ЗЕ.Следователно ползвател на мрежата е и крайният потребител,какъвто в
случая е ищцата,чийто имот е снабдяван с електрическа енергия от
електроразпределителната мрежа.
Спорните въпроси досежно
корекционното основание на вземането,надлежното осъществяване на процедурата за
установяване на неговите предпоставки,легитимацията на ответника като носител
на вземането следва да се разрешат в полза на ответника.
Остойностяването на консумираната
електрическа енергия,отчетена в скрития регистър на процесното СТИ,е правилно
извършено според вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза по цени
на технологични разходи съобразно нормата на чл.56 ал.3 от ПИКЕЕ.Невъзможността
да се установи началният момент на отчитане на доставената ел.енергия в
невизуализирания тарифен регистър е нормативно преодоляна-релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ в съответния обект съобразно
нормата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,което обстоятелство е съобразено от ответника по
процесното правоотношение,тъй като е установено електромерът да е монтиран в
имота на ищцата на 10.06.2015 г. при обоснован извод,че монтираният електромер
е нов.Периодът на корекцията е 1 603 дни-от 11.06.2015 г. /следва датата на
монтажа на СТИ/ до 30.10.2019 г. /дата на демонтажа на СТИ/,като поради промяна
на цените на ел.енергията периодът е разделен на осем подпериода,а енергията в
рамките на същите е разпределена пропорционално.Ответното дружество е спазило
при определяне периода на корекцията разпоредбата на чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ,която
регламентира пределен начален момент на корекцията-монтажа на СТИ.
При тези съображения следва
да се приеме, че е налице основание по
чл.55 ал.1 от ПИКЕЕ /ДВ,бр.35/2019 г./ за начисляване на доставената в
обекта на ищцата електроенергия,измерена в невизуализирания регистър на електромера,за който е установено,че
съответства на метрологичните характеристики и измерва точно.Този извод дава
основание показанията на СТИ да бъдат приети за правилни,респ. ищцата дължи на
електроразпределителното дружество цената на доставената електрическа енергия
за посочения период.Предявеният отрицателен установителен иск е изцяло
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.Обжалваното първоинстанционно решение
е правилно и следва да бъде потвърдено,вкл. в частта за разноските,с която на
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата по делото С. е осъдена да заплати на
ответното дружество разноски в размер на 952,30 лв.
С оглед изхода от спора въззиваемият и
ответник по делото „ЕРП Север“ АД има право на сторените от същия разноски и
във въззивната инстанция,които изрично са претендирани от него.Ищцата и
въззивник К.С. няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
Във въззивната инстанция „ЕРП Север“ АД е
сторило разноски в размер на 1 500 лв с вкл.ДДС адвокатско
възнаграждение,уговорено и изплатено съгласно договора за правна защита и
съдействие,фактура и платежно нареждане на листи 29-31 от делото на ДОС.
Наведено е в настоящата инстанция
възражение от ищцата по делото и въззивник С. по чл.78 ал.5 от ГПК за
прекомерност на изплатеното от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение.Възражението
е основателно.С Наредба за изменение и допълнение на
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/обн.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ е определен минимален размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1/09.07.2004 г.
при интерес от 5 000 лв до 10 000 лв в размер на 580 лв+5% за
горницата над 5 000 лв,т.е. в случая 626,92 лв без ДДС или 752,30 лв с
вкл.ДДС.Изплатеното от дружеството-въззиваем и ответник по делото във
въззивната инстанция адвокатско възнаграждение от 1 500 лв с ДДС е
прекомерно.Защитаваният материален интерес в областта
на доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение е
висок,но следва да се съобрази,че делото е част от многобройна група
дела,идентични по предмет,поради което
правната му и фактическа сложност
не е голяма.Следователно възражението на ищцата и въззивник К.С. по чл.78 ал.5
от ГПК е основателно и следва да бъде уважено.Платеното адвокатско
възнаграждение от 1 500 лв с ДДС за настоящата инстанция надвишава почти два
пъти минималното и следва да бъде намалено до минималния размер от 752,30 лв с
ДДС.
Неоснователно е възражението на
въззивницата С.,че ответникът и въззиваем „ЕРП Север“ АД няма право да получи
от другата страна адвокатското възнаграждение с начислен ДДС върху
него.Съгласно правилото на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г. минималните
размери на адвокатските възнаграждения,определени в цитираната наредба,под
които не може да се договоря адвокатското възнаграждение,при облагаема по ЗДДС
услуга се явяват данъчна основа,върху която се начислява ДДС.Посочената
разпоредбата е в съответствие с изводимото от чл.67 ал.1 от ЗДДС правило,че,когато
при договаряне на „доставката” е изрично посочено,че данъкът не е включен в
договорената цена,нейният окончателен размер се формира след начисляване на
ДДС.Фактът,че за нуждите на данъчното законодателство дължимата по едно
облигационно правоотношение сума се дели на данъчна основа и начислен данък,не
означава,че в частноправните отношения начисленият данък не е част от дължимата
парична престация,нито променя частноправния й характер в отношенията между
страните,сключилите договора.Ето защо в случаите,когато предоставената от
адвоката услуга е облагаема „доставка” по смисъла на ЗДДС,размерът на
адвокатското възнаграждение включва начисления ДДС и последният е неразделна
част от дължимото от клиента възнаграждение.Когато тази услуга попада под
приложното поле на ЗДДС и цената с вкл. ДДС е заплатена от страната,направените
от последната съдебни разноски обхващат пълния размер на възнаграждението с
вкл. ДДС.Отношенията на страната с трети лица,вкл. с държавния бюджет,са
ирелевантни съгласно чл.78 от ГПК за отговорността за разноските.В този смисъл
позоваването от ищцата С. на решение по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на
Съда на ЕС е неотносимо към спора,тъй като в случая не е налице двойно облагане
с ДДС,каквото следва да е установено съобразно решението на СЕС.За да е налице
двойно данъчно облагане,ДДС трябва да постъпва повторно в бюджета на
държавата.В случая в държавния бюджет се внася само ДДС,начислено и изплатено
от ответното дружество и въззиваем в полза на упълномощеното от него адвокатско
дружество.При присъждане на адвокатското възнаграждение с ДДС в полза на
страната на основание чл.78 от ГПК като сторени от нея разноски начисленият ДДС
не се получава отново от държавата,а от страната като част от сторените от нея
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение,неразделна част от което е и
изплатеният от страната на адвоката ДДС.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №260281/25.11.2020 г.
по гр.д.№876/2020 г. на Добричкия районен съд.
ОСЪЖДА К.С.С.,родена на ***
г.,гражданка на Н.,с адрес гр.М.,*** да
заплати на „Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес
на управление гр.Варна,район „Владислав Варненчик“,Варна Тауърс-Г,бул.„Владислав
Варненчик” №258 сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на 752,30 лв /седемстотин петдесет и два лева
и тридесет стотинки/ адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.